Присъда по дело №8714/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	311
Дата:	9 юни 2023 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20221110208714
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 311
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
СъдебниД. С.

заседатели:М. С.
при участието на секретаря М. В.
и прокурора Н. Й. Д.
като разгледа докладваното от И. М. Наказателно дело от общ характер №
20221110208714 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата К. С. К., с ЕГН: ********** - родена на
...............г. в .................., живуща в ................., българин, български гражданин,
с висше образование, неомъжена, пенсионер, неосъждана за ВИНОВНА ЗА
ТОВА, че на 29.05.2011г. в гр.София, ул. ,,Хан Аспарух“ № 42, ет.1 се е
заканила с убийство на Д. – като започнала да я удря с ръце в горната част на
тялото и да я заплашва с думите: ,,Ти какво правиш тука ма, казвала съм ти да
не идваш тука, ако още един път те заваря тука, ще те ликвидирам“ и това
заканване и възбудила у пострадалата основателен страх за осъществяване,
поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от
НК Я ОСЪЖДА на 3 (три) месеца лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимата К. С. К., с ЕГН: ********** - родена на
....................г. в ..............., живуща в ...................., българин, български
1

гражданин, с висше образование, неомъжена, пенсионер, неосъждана за
ВИНОВНА ЗА ТОВА, на неустановената дата в началото на месец август
2013г. в град София, ул.,,Хан Аспарух“ № 42, ет.1, на стълбището на
жилищната сграда, се заканила с убийство на Н., като крещяла: ,,Ще те
пречукаме и полицията няма как да ти помогне“! и ,,Ще те ликвидираме, бе
мръсницо“! и това заканване и възбудила у пострадалата основателен страх за
осъществяване, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.54, ал.1 от НК Я ОСЪЖДА на 3 (три) месеца лишаване от свобода, като
я ПРИЗНАВА ЗА НЕВИННА за това, че неустановената дата в началото на
месец август 2013г. в град София, ул.,,Хан Аспарух“ № 42, ет.1, на
стълбището на жилищната сграда, се е заканила с убийство на Н. като
крещяла: ,,Н. каза, че те е предупредил, но ти явно не разбираш“!, ,,Търсиш си
го, като не спря да ровиш в това мазе“!, ,,Разбира се, че ние сме сменили
бравата“! и ,,Ти не разбираш ли, че няма място за теб“!, поради което и на
основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по този пункт на обвинението.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимата К. С.
К. (със снета самоличност) едно общо наказание в размер на 3 (три) месеца
лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното общото наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА К. С. К. (със снета
самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 169,28 лева
представляваща възнаграждение за вещи лица по изготвените в досъдебното
производство КСППИ, а по сметка на СРС и сумата от 170,00 лева
възнаграждения за явяване на вещи лица в съдебно заседание, както и по
05,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Софийски Градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
2

1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 311 постановена на 09.06.2023г. по НОХД №
8714/2022г. по описа на СРС, НО, 111 - ти наказателен състав.
Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против КР.
СТ. К. - родена на .................г. в .............., живуща в ................., българка,
български гражданин, с висше образование, неомъжена, пенсионер,
неосъждана, с ЕГН: ********** за това, че на 29.05.2011г. в .................... се е
заканила с убийство на Д. като започнала да я удря с ръце в горната част на
тялото и я заплашила с думите:,,Ти какво правиш тука ма, да се махаш,
казвала ли съм ти да не идваш тука, ако още един път те заваря тука ще те
ликвидирам" и това заканване е възбудило у Д. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и за това,
че
На неустановена дата в началото на месец август 2013г. в .....................
на стълбището, в жилищната сграда се е заканила с убийство на Н., като
крещяла: ,,Н. каза, че те е предупредил, но ти явно не разбираш"!, ,,Търсиш си
го като не спря да ровиш в това мазе"!, ,,Разбира се, че ние сме сменили
бравата"!, ,,Ти не разбираш ли, че няма място за теб"!, ,,Ще те пречукаме и
полицията няма как да ти помогне"!, ,,Ще те ликвидираме, бе мръсницо" и
това заканване е възбудило у Н. основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията и предлага на
съда да постанови изцяло осъдителна присъда. В пледоарията си акцентира
върху показания на разпитаните пострадали, както и на обстоятелството че
спрямо едната свидетелка е било упражнено и физическо посегателство,
което допълнително е засилило нейната заплаха са реализиране на
отправената закана от страна на подсъдимата. Предлага на съда да наложи на
подведеното под наказателна отговорност лице едно общо наказание в размер
на една година лишаване от свобода, което и на основание чл.66, ал.1 от НК,
да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимата предлага на съда изцяло да оправдае
неговата подзащитна по повдигнатото обвинение. При акцентиране на
влошени междуличностни и междусъседски отношения между доверителката
му и двете пострадали лица счита, че не може да бъде споделена
обвинителната теза на прокуратурата за съставомерност на деянията както от
обективна, така и от субективна страна. В пледоарията си акцентира на
външния вид на подсъдимата, който по никакъв начин не навежда на
опасността от извършване на посегателство да реализира отправените
заплахи. В заключение моли същата да бъде оправдана.
В своя лична защита и последна дума подсъдимата моли съда за
разбиране и справедливост.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, аргументите и възраженията на страните, намира за
1

установено следното:
Подсъдимата КР. СТ. К. е родена на .................г. в ...................., живуща в
................., българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена,
пенсионер, неосъждана, с ЕГН: **********.
Свидетелят Н. и съпругът й М. били съсобственици на апартамент,
находящ се в гр.София, ул. ,,Хан Аспарух" № 42, ет.1, като съседи им били
подсъдимата К.К. и нейния брат свидетелят Н. С. К., с които имали влошени
отношения.
На 29.05.2011г. подсъдимата К. посрещнала свидетелката Д. на
стълбището в жилищната сграда, намираща се в .................... и без никакви
провокации от нейна страна, започнала да я удря с ръце в горната част на
тялото, заплашвайки я с думите:,,Ти какво правиш тука ма, да се махаш,
казвала ли съм ти да не идваш тука, ако още един път те заваря тука ще те
ликвидирам". Свидетелката Г. изпитала силен страх за здравето и живота си,
още повече, че подсъдимата заплашила че ще извика и нейния брат,
свидетелят Н. К.. След преживяната уплаха, свидетелката Г. решила, че
повече няма да живее в това жилище и отишла да живее при сина и дъщеря
си.
На неустановена дата в началото на месец август 2013г. свидетелката Н.,
заедно със съседката си свидетелката Д., отишли в жилищната кооперация в
......................., за да й покаже проблема с прекъснатите щрангове, когато на
стълбището в жилищната сграда се появила подсъдимата К.К.. Същата
започнала да се държи агресивно и да обижда двете свидетелки. Свидетелката
П. се опитала да разговаря с нея, но подсъдимата й се разкрещяла с думите:
,,Н. каза, че те е предупредил, но ти явно не разбираш"!, ,,Търсиш си го като
не спря да ровиш в това мазе"!, ,,Разбира се, че ние сме сменили бравата"!,
,,Ти не разбираш ли, че няма място за теб"!, ,,Ще те пречукаме и полицията
няма как да ти помогне"!, ,,Ще те ликвидираме, бе мръсницо"! Свидетелката
Н. Х. веднага си тръгнала със свидетелката Д. Г. от страх обвиняемата да не
изпълни заканата си. Двамата със съпруга и били в невъзможност да ползват
апартамента и да го посещават от страх подсъдимата и/или нейния брат да не
осъществят отправените закани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
В хода на съдебното следствие подсъдимата депозира непосредствени
обяснения. Пред съда признава, че действително се намира във влошени
междуличностни отношения със свидетелите Д. Г., Н. П. и М. П.. Акцентира за
наличие на различни съдебни производства помежду им, тъй като, според нея,
свидетелката Г. се намира в жилищната кооперация неправомерно. По същество
отрича да е отправяла закани към когото и да е от свидетелите и в частност към
пострадалите.
Съдът приема за частично достоверни обясненията на подсъдимата относно
2

влошените и отношения с част от разпитаните свидетели. Наличието на
междусъседски конфликти помежду им не се отрича в показанията на нито един
от разпитаните свидетели, имащи отношения към описаните в обвинителния акт
деяния. Същевременно наличието на отправени закани от страна на подсъдимата
към свидетелите Д. Г. и Н. П. с категоричност се доказва както от техните
собствени показания, но така и от тези на част от разпитаните свидетели и
частично от приетите заключения на вещите лица по изготвените КСППЕ. Ето
защо и съдът намира, че по отношение на твърденията на подсъдимата, че не се е
заканвала с убийство на двете свидетелки, обясненията й представляват
единствено и само нейна защитна позиция.
В противоположност на нейните фактически изложения са показанията на
свидетелите Н. П., М. П. и Д. Г.. Пред съда първите двама свидетели излагат
твърдения, че отношенията им с подсъдимата и нейния брат са били влошени,
което е довело до предприемане на действия от страна на последния по спиране на
топлата и студена вода в жилището им. Същевременно свидетелката П. признава,
че преди да възникне инкриминираният случай с подсъдимата, тя е била обект на
предходни закани и заплахи, но без физическо посегателство. Също така
пострадалото лице споделя пред съда, че се е почуствало застрашено и уплашено
за живота си предвид непосредственото му възприемане на физическо
посегателство от страна на подсъдимата спрямо свидетелката Д. Г., както и от
знанието, че е посягала и на други лица. В подкрепа на изложеното са и
прочетените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на
свидетелката, находящи се на стр.55 от досъдебно производство № 225 ЗМК
2918/2015г. по описа на 01 РУ СДВР. В тях свидетелката изрично заявява, че е
посетила имота, съвместно със свидетелката Г. и пред нея и по неин адрес
подсъдимата е използвала нецензурни думи както и изразите: ,,Н. каза, че те е
предупредил, но ти явно не разбираш"!, ,,Търсиш си го като не спря да ровиш
в това мазе"!, ,,Разбира се, че ние сме сменили бравата"!, ,,Ти не разбираш ли,
че няма място за теб"!, ,,Ще те пречукаме и полицията няма как да ти
помогне"!, ,,Ще те ликвидираме, бе мръсницо"!. При прочетените показания
свидетелката признава, че тя и нейния съпруг вече не ползват имота поради
страх от изпълнение на отправените закани както от страна на подсъдимата,
така и от нейния брат.
В потвърждение на изложеното от пострадалата Н. П. относно факта на
възникналия у нея основателен страх от тяхното изпълнение са и показанията
на свидетеля М. П.. Макар че лицето не е било непосредствен очевидец на
случилото се същият споделя пред съда, че неговата съпруга е изпитала
основателен страх за живота си, вследствие на възникналото с подсъдимата
пререкание, което е довело до напускането на имота, който двамата са
обитавали. Свидетелят П. също потвърждава изложеното от останалите
разпитани лица за наличието на дългогодишни конфликти между тях и
подсъдимата и нейния брат. От прочетените показания на свидетеля, дадени
на досъдебното производство се установява, че неговата съпруга е изпитвала
продължителен страх за живота си в продължение на много дълго време, като
не е сеела да ходи в имота поради страх от физическа саморазправа с
3

подсъдимата и нейния брат.
Показанията на свидетелите Н. П. и М. П. намират опора и в тези на Д.
Г.. Макар и в показанията си излагаща самостоятелни твърдения, свъзрани с
физическо и вербално посегателство над нея от страна на подсъдимата,
свидетелката Г. е и очевидец на извършеното в началото на месец август
2013г. от страна на подсъдимата спрямо пострадалата П.. Показанията на
въпросното лице имат двойствена процесуално същност, като от една страна
свидетелката се явява очевидец както на извършеното спрямо нея от страна
на подсъдимата, но така също и на деянието спрямо свидетелката П.. В
първата си част от своя разпит в съдебно заседание, свидетелката Г. описва
случилото се между нея и подсъдимата на 29.05.2011г., когато последната я
пресрещнала на стълбите в жилищната кооперация, където двете живеели, и
започнала да я блъска и удря, отправяйки същевременно заплахи, че ще я
ликвидира. Това обстоятелство, подобно на случилото се впоследствие със
свидетелката П., обусловило напускането на жилището от страна на
свидетелката Г.. От друга страна свидетелката признава, че е възприела
случилото се между свидетелката П. и подсъдимата относно отправените и
словесни закани по адрес на нейния живот и възникналата впоследствие
реакция на личностен дискомфорт у потърпевшата. Също така свидетелката
признава в своите показания, че тези прояви на К.К. не са били изолирани
случаи спрямо двете пострадали лица, а е имало и други предходни такива.
Прочетените й показания, депозирани в хода на досъдебното производство
относно времето, мястото и начина на извършените деяния в допълнителна
степен потвърждават изложеното от двете свидетелки в съдебните заседания.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите формулират хронологическо и
фактическо единство при изнесените факти относно поведението на
подсъдимата спрямо тях и настъпилия основателен страх за живота им,
вследствие на отправените закани за убийство. Показанията им, дадени и в
двете фази на наказателното производство, не се разколебават от останалия
доказателствен материал, а напротив, намират потвърждение от показанията
на свидетеля М. П. и от приетите заключения на вещите лица по изготвените
в хода на досъдебното производство КСППЕ и от техния разпит в съдебно
заседание. Видно от заключението на вещите лица с обект на изследване
психолого психиатричното състояние на освидетелствената Д. Г. е, че същата
е психично здрава и възприетите заплахи са възбудили у нея преживяване на
уплаха и страх за живота, както и за живота и сигурността на близките и.
Също така свидетелката е било обект както на вербална, така и на физическа
агресия, което допълнително е довело до възникването на основателен страх
от отправените и закани за нейния живот.
По отношение на заключението по КСППЕ на пострадалата Н. П. съдът
отчете обстоятелството, че макар и експертите да не са категорични, че
преживените уплаха и смущение, която е причинила стрес, е довел до
4

основателен страх за живота й, следва да се приеме че такъв е бил налице. В
заключението вещите лица не са категорични относно наличието на
неоснователен страх, а оставят този въпрос на юридическата преценка на
съда. По разбиране на съдебния състав отправените закани от страна на
подсъдимата спрямо освидетелствената Н. П. са могли да възбудят
основателен страх от осъществяването им. До наличието на тази правна
преценка съдът достигна след цялостното, хронологично и задълбочено
изследване на ситуацията, провокирала възникналите уплаха и страх у
пострадалата. На първо място това са нейните показания, депозирани и в
двете фази на наказателното производство, в които свидетелката признава, че
към момента на деянието от страна на подсъдимата, се е почувствала
застрашена за живота си. На следващо място от механизма на извършеното в
лицето на подведеното под наказателна отговорност лице е видно, че по адрес
на свидетелката са били използвани няколко думи и изрази, в една от които е
бил споменат и брата на подсъдимата, от който, по признание на П., също се
чувствала застрашена. Преодоленият впоследствие стрес не обуславя
отсъствието на възникнал страх от страна на освидетелствената, тъй като
меродавно за нейното психологично и психическо състояние се явява
момента на извършване на деянието. Видно от датата на заключението на
вещите лица и тази на назначаване на КСППЕ е, че в случая се касае за
процесуални действия, извършени през 2017г., а описаното деяние е било
през 2013г. Напълно логично е с оглед изминалия период от време
психологичното и психиатрично състояние на освидетелстваното лице да
търпи низходяща градация. Също така показанията на свидетеля М. П., който
заявява в показанията си, че е възприел уплахата на своята съпруга както и
наличието на обстоятелството, че след случилото се с подсъдимата и двамата
са напуснали обитавания от тях имот, косвено подкрепя обвинителната теза,
че освен влошените личностни отношения между съседи, причината за това
поведение е и възникналия основателен страх от извършване на отправените
по адрес на свидетелката П. закани. На последно място именно свидетелката
Н. П. е била и инициатор за образуване на наказателното производство
спрямо подсъдимата подавайки сигнал срещу нея до Софийска Районна
прокуратура.
Показанията на разпитаните свидетели намират опора и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по
досъдебното производство. Видно от находящо се на стр. 40 съдебно
медицинско удостоверение, издадено на името на освидетелствената
свидетелка Д. Г. е, че на 29.05.2011г. на лицето е било нанесен побой на 2 - ри
етаж на сградата, където живеело, вследствие на което получило
кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото. Макар и в медицинското
удостоверение като датата на деянието да е посочена 28.05.2011г., съдът
следва да отчете показанията на свидетелката от съдебно заседание и
прочетените и такива на досъдебното производство, в които като дата на
отправената закана фигурира именно 29.05.2011г.
5

По отношение на останалите свидетели А. В., Л. Г. - С., К. Х., Р. А., Й.
С., А. Н., Ц. Т., Т. К. и Х. К. съдът намира, че техните показания нямат
отношение към предмета на настоящото производство, по което е бил внесен
обвинителния акт от прокуратурата. Техните разпити и изложените в тях
твърдения касаят обвинение, което е било предмет на прекратяване от страна
на прокурора с нарочно постановление от 07.02.2022г. С него досъдебното
производство № 225 змк 2918/2015г. по описа на 01 РУ СДВР е било
частично прекратено спрямо обвиняемия към онзи момент свидетел Н. К. по
обвинение в извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Останалите
писмени доказателства и доказателствени средства по досъдебното
производство също са извън предмета на сезиране на съда по обвинението по
чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, поради което и същите не следва да бъдат
предмет на анализ в настоящите мотиви.
При така възприетата и принципно неоспорена от страните фактическа
обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че със своето поведение подсъдимата КР. СТ. К. е извършила
престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителните деяния са резултатни и се считат
за извършени в момента, която адресатите на отправените закани са ги
възприели и са се почувствали застрашени за живота си. Практиката на ВС и
ВКС (напр. Решение № 37 от 31.01.1991г. по н.д.№ №876/90г. по описа на I-
во н.о. на ВС) последователно приема, че за съставомерността на деянието по
чл.144, ал.3 от НК не е необходимо пострадалият действително да се е
изплашил, а отчита дали „заканването” е от такова естество, че може да
възбуди страх у него. Заплахата по чл.144, ал.3 НК може да е обективирана
както с думи, така и с действия. В случая подсъдимата е отправила вербални
закани, в които се съдържат изрази, свързани с потенциална опасност от
посегателство върху живота на двете лица, съчетана и с физическо
посегателство върху едното от тях.
От субективна страна изпълнителните деяния са били извършени
умишлено и при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че се
намира в обтегнати отношения и с двете свидетелки, тя и нейният брат са
предприемали действия по спиране на водзахранването и са отправяли
предходни закани по техен адрес, като по отношение на Н. П. са били
отправяни няколко заплашителни думи, съчетани с груби и нецензурирани
обръщения по неин адрес.
Съдът намира, че спрямо изразите: ,,Н. каза, че те е предупредил, но ти
явно не разбираш"!, ,,Търсиш си го като не спря да ровиш в това мазе"!,
,,Разбира се, че ние сме сменили бравата"!, ,,Ти не разбираш ли, че няма
място за теб"!, отправени спрямо пострадалата Н. П., подсъдимата КР. СТ. К.
следва да бъде призната за невинна и оправдана по този пункт на
обвинението, тъй като в тази част изпълнителното деяние се явява
несъставомерно от обективна страна, поради липсата на реално отправени
6

закани по адрес на живота й.
Съдът не споделя възраженията на защитата, че подсъдимата не е
външността и не обусловя реална опасност да извърши отправените закани.
Подобно изискване законодателят не е въвел, тъй като съгласно Тълкувателно
Решение № 53 от 18.IX.1989г. по н.д.№ 47/89г. на ВС не е необходимо деецът,
който отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши
убийство или да действа в осъществяване на взетото решение. Двете
пострадали непосредствено са възприели отправените им закани от страна на
подсъдимата по техен адрес и тъй като предварително са имали знанието за
нейната агресивност, както и на тази на нейния брат, са почуствали
основателен страх за тяхното осъществяване.
По отношение на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат
отмерени за всяко едно от двете изпълнителни деяния съдът намира, че
следва да бъдат съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимата, доброто и процесуално поведение и
изминалия период от време от извършването им до постановяване на
присъдата, а като отегчаващи такива - наличие на предхождаща неприязън и
жлъчност при отправяне на заканите по адрес на две лица, отправени закани
за едно и също престъпление спрямо две отделни лица, ниското правно
съзнание и незачитане на установения в страната правов ред.
При преценка на изброените обстоятелства наказанията за двете
престъпления следва да бъдат индивидуализирани при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и в предвидения в чл.39, ал.1 от
НК минимум от три месеца, лишаване от свобода за всяко едно от тях. Съдът
не счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят редуциране на
предвиденото в чл.144, ал.3 от НК наказание по чл.55, ал.1 , т.2 б.,,б" от НК на
пробация, а и най - лекото предвидено в закона наказание не се явява
несъразмерно тежко.
Видът и размера на наказанията се явява справедлив и в най - пълна
степен покриващ целите на наказанията в чл.36, ал.1 от НК и в частност
поправянето и превъзпитаването на дееца. Предложеният размер от
прокурора от една година се явява несъразмерно тежък и неотговарящ на
степента на обществена опасност на дееца.
Предвид обстоятелството, че с две отделни деяния подсъдимата е
отправила закани за убийство по адрес на две лице, е налице наличие на
реална съвкупност. В сходен смисъл е и Решение № 49 от 11.II.1987г по н.д.
№ 20/87г. по описа на II – ро н.с. на ВС според което когато е извършено
престъпление срещу личността на две лица - по чл. 144, ал. 3 НК,
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 - 5 НК е неприложима. В този случай съдът е
задължен да квалифицира по чл. 144, ал. 3 НК двете отделни деяния и да
определи наказание за всяко едно от тях, след което да наложи общо
наказание по реда на чл. 23 НК. Поради наличието на тези правни
7

съображения на подсъдимата К.К. следва да се определи едно общо наказание
от три месеца лишаване от свобода.
Тъй като към момента и на двете деяния подведената под наказателна
отговорност КР. СТ. К., определено й е наказание лишаване от свобода до три
години и целите на наказанието биха били постигнати и без ефективното му
изтърпяване съдът намира, че наложеното й наказание следва да бъда
отложено за изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Съдебният
статус, напредналата възраст и здравословно състояние на подсъдимата не
обуславят ефективното изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед изхода на делото подсъдимата КР. СТ. К. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 169.28 лева,
представляваща възнаграждение за вещи лица по назначените в хода на
досъдебното производство КСППЕ, а по сметка на СРС и сумата от 170.00
лева представляваща възнаграждение за явяване на вещите лица в съдебно
заседание и по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Съобщи за изтекли лични данни