Решение по дело №9837/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3280
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100509837
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3280
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509837 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9837/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Д.З. ” АД ЕИК
**** гр.София срещу решение №20030354 от 16.04.2022 г по гр.д.№57211/20 г на СРС , 59
състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на
„Застрахователно дружество Е.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 515,53 лева – регресно
вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. Фолксваген Кади
рег.№**** от ПТП на 25.05.2020 г в гр.Сандански по вина на водача на багер-товарач Волво
BL70 с рег.№**** ; ведно със законната лихва от 18.11.2020 г до окончателното заплащане
на сумата ; както и сумата от 792,32 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част / .
Ищецът не е доказал , че е застраховател по „Каско“ на собственика на увредения л.а.
Фолксваген Кади рег.№****. Не е спазена писмената форма на застрахователния договор по
чл.345 ал.1 КЗ , а чл.293 ал.3 ТЗ е неприложим . Не е доказан механизма на ПТП и
фактическия състав на деликта /ПТП/ . САТЕ е необоснована и СРС незаконосъобразно не е
допуснал повторна САТЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Приложим е чл.293 ал.3 ТЗ дори да е нарушена формата на застраховката като обективна
търговска сделка . ССЕ установява , че договорената премия е осчетоводена от ищеца-
1
застраховател. С показанията на разпитаните свидетели и САТЕ е безспорно доказан
механизма на ПТП . Щетите са причинени със стабилизиращи механизми в задната част на
багера-товарач .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.04.2022 г
и е обжалвано в срок на 10.05.2022 г / по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи частично иска СРС е приел , че дори да не е спазена задължителната писмена
форма на процесната полица по „Каско“ по чл.344 ал.1 КЗ , то приложим е чл.293 ал.3 ТЗ .
Според тази разпоредба страна по полицата не може да се позовава на нищожността , ако от
поведението й може да се заключи , че не е оспорвала действителността на изявлението .
Безспорно ищецът е образувал щета за процесното ПТП и е заплатил застрахователно
обезщетение . Според ССЕ премията по полицата „Каско“ е била заплатена още на
13.06.2019 г т.е. застрахованият е изявил воля за сключване на застрахователния договор , а
застрахователят се е съгласил с това . И двете страни по полицата „Каско“ не са оспорвали
действителността на изявленията си и не могат да се позовават на нея . Възникнали са
желаните от страните правни последици , включително и по отношение на трети лица .
Според СРС механизмът на ПТП е безспорно доказан с показанията на водачите П.Б. и А.Т.
, подписаният от тях двустранен протокол , както и със САТЕ .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно , като мотивите му се споделят
напълно и от настоящия съд . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че в
случая е приложим чл.293 ал.3 ТЗ и нито застрахования по „Каско“ , нито трето лице може
да оспорват формата /действителността/ на процесния застрахователен договор . Самата
полица е налична и е представена по делото , но без подпис на застрахования . Последният
според ССЕ е заплатил още в деня на сключване на договора застрахователна премия , а
впоследствие е образувал щета и е получил обезщетение . При налично пълно изпълнение на
застрахователния договор е абсурдно да се приеме , че застрахованият не е потвърдил
сключването на договора респ.че е оспорвал действителността му .
По отношение на механизма на ПТП – същият е доказан с показанията на разпитаните
свидетели , двустранния протокол и САТЕ , като наличните доказателства са
непротиворечиви и убедителни . Неоснователни са оспорванията на САТЕ , включително
твърденията , че същата е „повърхностна и немотивирана“ . Вещото лице е дало
компетентно заключение , а при разпита си в о.с.з на 02.12.2021 г пред СРС е отговорило
подробно на поставените му уточняващи въпроси . Не се налага допускане на повторна
САТЕ само поради оспорванията на въззивника , които противоречат на останалите налични
по делото доказателства .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . В
2
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско
възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20030354 от 16.04.2022 г по гр.д.№57211/20 г на СРС , 59
състав ; в частта , с която “Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София е осъдено да заплати на основание
чл.411 ал.1 КЗ на „Застрахователно дружество Е.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 515,53
лева – регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.
Фолксваген Кади рег.№**** от ПТП на 25.05.2020 г в гр.Сандански по вина на водача на
багер-товарач Волво BL70 с рег.№**** ; ведно със законната лихва от 18.11.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 792,32 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА “Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София да заплати на „Застрахователно дружество Е.“
АД ЕИК **** гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3