Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Русе, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като
разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 310 по описа за 2019 год.
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Д.
И.“ ЕООД гр. С., ЕИК *********, против Решение № 1206/03.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7468 по описа за 2018 г. на Районен съд Русе, в частта,
с която е отхвърлен предявения от дружеството против “М.Б. Р.” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата над уважения
размер от 2 223,10 лв до предявения такъв от
14 277,60 лв, представляващ неплатено възнаграждение по Договор
№26/19.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2018г. до
окончателното изплащане. Счита решението в обжалваната част като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Жалбоподателят твърди, че направените от съда
фактически и правни изводи са вътрешно противоречиви и не съответстват на
доказателствата по делото, за което излага подробни съображения. Моли съдът да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявения главен иск изцяло. При условията
на евентуалност, моли да бъдат разгледани предявените евентуални искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна по
жалбата “М. Б.Р.”
ЕООД гр. Р., чрез
своя процесуален представител счита
същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли
то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна по причини, различни от изложените в обжалваното решение.
Спорните
отношения между страните - „Д. И.“ ЕООД гр. С. и “М.Б. Р.” ЕООД гр. Русе произтичат
от неяснотата на техните договорености доколкото всяка от тях прави различно
тълкуване на същите, в която насока събира и представя доказателства, явяващи
се вътрешно противоречиви.
Настоящият
съдебен състав не кредитира като характер на договора – такъв за доставка
и монтаж на около 580 кв.м. подова ПВЦ настилка и 60-
кв.м. стенна ПВЦ облицовка съгласно Приложение № 1 към договора, на обект –
Болница гр. Габрово, не кредитира и като
параметри на поетите права и задължения на визираните в него страни, изложени в
представения по делото Договор
№ 26/19.09.2017г. /л. 10 от гр.д. № 156/2018 г. по описа на СРС/, доколкото този
договор не е подписан от страните, а и от разменената кореспонденция чрез
имейли не може да се извлече неговото съдържание и съгласие за сключването му в
представения по делото вариант. В тази връзка не следва и не може да бъде
разгледано изпълнението, респективно неизпълнението на клаузите от същия.
От
друга страна е безспорно наличието на някакви договорни отношения, тъй като в
резултат на тях са доставени от страна на ищцовото
дружество на обекта – МБАЛ „Д.р Т. В.“ АД гр. Г., чийто изпълнител по проведената
обществена поръчка е ответникът, необходимите строителни материали за
полагането на подовата и стенната облицовка, които са положени от друг подизпълнител. За така доставените РВЦ настилка и ПВЦ
облицовка, ответната страна дължи заплащане на цената. Доколкото по делото не е
представена фактура, от която може да се определи задължението, настоящият
съдебен състав извежда същата от заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която след обстойно
запознаване с документите по делото и оглед на обекта на място приема, че
направените от ищеца разходи във връзка с процесния обект, в това число
стойност на доставени материали /5 420,53 лв/,
транспортни и логистични разходи 936,00 лв/,
командировъчни разходи /300,00 лв/ и други /66,57 лв/възлизат
общо на сумата от 6 723,10 лв /л. 112 от гр.д. №
7468/2018 г. по описа на РРС/. По делото е представено извлечение от сметката
на ищеца „Д. И.“ ООД /л. 19 от гр.д. №
156/2018 г. по описа на СРС/, видно от което чрез платежно нареждане е извършено частично плащане от страна на ответника “М. Б. Р.” ЕООД гр. Русе на сумата от
4 500 лв по договор № 26/19.09.2017 г., поради
което следва да се приеме, че
неизплатеният остатък е в размер на 2 223,00 лв. Съдът намира за
неоснователни наведените в тази насока от въззивния
жалбоподател доводи за това, че посочвайки в платежното нареждане като
основание за превода „договор № 26/19.09.2017 г.“, ответната страна се е
съгласила с всички клаузи на този договор. След като същият не е подписан, може
да се направи единствено извод за това, че не е било налице съгласие на двете страни по неговото
съдържание. Довод в това отношение е фактът, че преведената сума от 4 500 лв не съставлява 50 % от договорената цена, в каквато
насока е клаузата на чл. II.1 Условия на плащане, както и,
че след доставката на материалите, при това, без спомагателните такива, ПВЦ
настилката и ПВЦ облицовката са положени от друг подизпълнител видно от
заключението на вещото лице.
Като е уважил претенцията до размера на 2 223,00 лв и отхвърлил за горницата
до заявения такъв от 14 277,60 лв, първоинстанционният
съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което макар и
по-различни от изложените от него съображения, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест
на въззивния жалбоподател са направените от въззиваемата страна разноски, но в случая такива не се
претендират.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1206/03.07.2019 г., постановено по гр.д. № 7468 по описа за 2018 г. на
Районен съд Русе, в частта, с която е
отхвърлен предявения от дружеството против “М. Б.
Р.” ЕООД гр. Р., ЕИК *********, иск за заплащане на сумата над уважения размер
от 2 223,10 лв до предявения такъв от
14 277,60 лв, представляващ неплатено възнаграждение по Договор
№26/19.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2018г. до
окончателното изплащане.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: