РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Радомир, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100033 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищците И. В. И., ЕГН ., с постоянен адрес: гр. Р., ул. ”Ц.Б.I“ № . и Д. В. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ”Ц.Б. I“ № ., със съдебен адрес: гр. Р., пл. ’’С.” .чрез
адв. Б. Б., са предявили иск против ответника „М.“ АД, със седалище и адрес на управление
гр. Со. - . район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ № ., ап. ., ЕИК: ., представлявано от управителя В. Г. С., с
който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците не
дължат на ответника, поради погасяване по давност на дължими суми по договор, сключен
между наследодателя им В. И. С. за сумата общо от 1409.34 лв., от които 1053.31 лв. -
главница, 230.36 лв. - законна лихва върху главницата, за периода, от 23.06.2011 г., до
07.08.2013 г., ведно със законната лихва, смятано, от 08.08.2013 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 25.67 лв.- платена държавна такса и 100 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищцата се позовава на изтекла погасителна давност.
Ответникът „М.“ АД, чрез своята представителка - юрк. Б. Р., е подал отговор, с който
изразява становище, че искът е допустим, но по същество - неоснователен. Твърди, че
давността е била прекъсвана, като са изложени всички действия по прекъсването на същата
и започването на нова погасителна давност.
Моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото
1
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Според твърденията в исковата молба срещу ищците е образувано изпълнително дело
№ ./2013 година по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд с рег. №
841 за погасяване на дължими суми по договор, сключен между наследодателя им В. И. С. с
ЕГН: ********** от гр. Р., ул. ”Ц. Б. .“ № . и „М.“ АД със седалище и адрес на управление
гр. С. - ., район „С.“, ул. “Г.С.Р.“ № . ап. 14, с ЕИК:., представлявано от управителя В. Г. С. за
общо сумата от 1409.34 лева, от които 1 053.31 лева главница, 230.36 лева законна лихва
върху главницата за периода от 23.06.2011 година до 07.08.2013 година, ведно със законната
лихва, считано от 08.08.2013 година до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 25.67 лева - платена държавна такса и 100.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Взискател по посоченото изпълнително дело е „М.“ АД със седалище и адрес на
управление гр. С.- . район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ № . ап. ., с ЕИК: .., представлявано от управителя
В. Г. С., като по посоченото дело ищците са конституирани, в качеството им на длъжници.
Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 04.09.2013 г. на
Радомирския районен съд, гражданска колегия, издаден на основание чл.404, т.1 и чл.405,
ал.1 от ГПК, въз основа на заповед за изпълнение № ./12.08.2013 г., издадена по ч.гр.д. №
./2013 г. Заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, е от
2013 г. по отношение на главницата, лихвите, както и разноски по делото и адвокатско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, като според ищците е изтекъл петгодишния
давностен срок, поради бездействие от страна на ответника.
Според изложеното от ответната страна процесното вземане не произтича от договор
за кредит, сключен между В. И. С. и „М.“ АД. В. С. е сключил Договор за потребителски
кредит № . от 12.07.2006 г. с „А. б.-Б.“ АД. С Договор за цесия от 23.06.2011 г. вземанията на
Банката по посочения договор за кредит са прехвърлени на ответната страна, което от своя
страна се е снабдило с Изпълнителен лист от 04.09.2013 г по ч.гр.д. № ./2013 на PC Р.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С описания изпълнителен
титул е образувано изп. дело № ./2013 по описа на ЧСИ Н. М..
Ответната страна излага следната фактическа обстановка в хронология, както следва:
На 28.11.2013 г. е депозирана молба за образуване на изпълнителното дело срещу В.
И. С. с посочени способи за изпълнение и овластяване на съдебния изпълнител по смисъла
на чл.18 ЗЧСИ.
На 02.12.2013 г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 24.06.2015 г. е изпратено запорно съобщение до МВР за налгане на запор на
превозно средство, собственост на длъжника.
На 28.10.2015 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на банкови
сметки.
2
На 25.05.2016 г. е подадена молба за налагане на запор на пенсия.
На 27.05.2016 г. е изпратено запорно съобщение до РУСО към НОИ за налагане на
запор на пенсия.
На 09.05.2017 г. е подадена молба за запори на банкови сметки.
На 08.02.2018 г. е депозирана молба за опис на движими вещи на длъжника.
На 16.11.2018 г. е подадена молба за налагане на запор на пенсия на длъжника.
На 31.07.2019 г. е подадена молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и
банкови сметки на длъжника.
На 10.04.2020 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки и на трудово
възнаграждение.
На 15.12.2021 г. е подадена от взискателя молба за запор на пенсия на длъжника.
Видно от удостоверение за наследници, е че длъжникът е починал на 16.11.2022 г. На
основание чл.429, ал.2 ГПК по делото са конституирани наследниците на длъжника, а
именно Д. В. И. и И. В. И..
На 31.08.2023 г. е депозирана молба от ответната страна за налагане на запор на
трудово възнаграждение на И. И. и запор на банкови сметки на Д. И..
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е
налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството,
че по отношение на ищците е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
парично задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за
претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй
като ищците се позовават на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439
ГПК.
Предявеният иск е допустим тъй като наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
3
изпълнението.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца,
че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия
размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № ./13 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
В случая страните спорят дали вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е погасено по давност. От приложеното изпълнително дело на
ЧСИ Н. М. е видно, че са налице многобройни действия, прекъсващи изтичането на
давностния срок с предприемането на действия за принудително изпълнение е бил
прекъсван, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, а според чл.117 ЗЗД, от прекъсването на давността
почва да тече нова давност.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № ./2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че с оглед изпратеното на 02.12.2013
г. запорно съобщение до банки, за налагане на запор на трудовото възнаграждение на В. И.
С.е налице прекъсване на давността. В последствие са налице подавани молби за налагане
на запор на дати, както следва:
4
На 24.06.2015 г. е изпратено запорно съобщение до МВР за налгане на запор на
превозно средство, собственост на длъжника.
На 28.10.2015 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на банкови
сметки.
На 25.05.2016 г. е подадена молба за налагане на запор на пенсия.
На 27.05.2016 г. е изпратено запорно съобщение до РУСО към НОИ за налагане на
запор на пенсия.
На 09.05.2017 г. е подадена молба за запори на банкови сметки.
На 08.02.2018 г. е депозирана молба за опис на движими вещи на длъжника.
На 16.11.2018 г. е подадена молба за налагане на запор на пенсия на длъжника.
На 31.07.2019 г. е подадена молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и
банкови сметки на длъжника.
На 10.04.2020 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки и на трудово
възнаграждение.
На 15.12.2021 г. е подадена от взискателя молба за запор на пенсия на длъжника.
В настоящия случай следва да бъде приложена специалната тригодишна давност,
предвид това, че вземането не попада в изрично упоменатите в чл.111 ЗЗД., и съгласно
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № ./2011 Г. ГР.С., 18 май 2012 г. Ето защо, след прекъсването
на давността на 02.12.2013 г. е започнала да тече нов давностен тригодишен срок, който
очевидно към датата на предявяване на иска не е изтекъл и това води до извода, че искът се
явява изцяло неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, съдът намира, че
следва да осъди ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.124, ал.1,
вр. чл.439 ГПК, предявен от ищците И. В. И., ЕГН . с постоянен адрес: гр. Р., ул. ”Ц.Б.“ № . и
Д. В. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ”Ц. Б.“ № ., със съдебен адрес: гр. Р.,
пл. ’’С.” ., чрез адв. Б. Б., срещу ответника „М.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
С. - ., район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ № ., ап. 14, ЕИК:., представлявано от управителя В. Г. С., с
който е направено искане да бъде признато за установено, че ищците не дължат на
ответника, поради погасяване по давност на дължими суми по договор, сключен между
наследодателя им В. И. С. за сумата общо от 1 409.34 лв. (хиляда четиристотин и девет лева
5
и тридесет и четири стотинки), от които 1 053.31 лв. (хиляда и петдесет и три лева и
тридесет и една стотинки)- главница, 230.36 лв. (двеста и тридесет лева и тридесет и шест
стотинки) - законна лихва върху главницата, за периода, от 23.06.2011 г., до 07.08.2013 г.,
ведно със законната лихва, смятано, от 08.08.2013 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Ищците И. В. И., ЕГН ., с постоянен адрес: гр. Р., ул. ”Ц. Б..“ № . и Д. В.
И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ”Ц.Б. .“ № ., със съдебен адрес: гр. Р. пл.
’’С.” ., чрез адв. Б. Б., да заплатят на „М.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С. - .,
район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ №., ап. ., ЕИК: ., представлявано от управителя В. Г. С., сумата от 50
лв. (петдесет лева)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6