Р Е Ш Е Н И Е
Номер 464 /17.07. Година2019 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На дванадесети юли Година
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Цветелина Малинова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно
дело №00794 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
електронен фиш, серия К, №1143173 на ГД „Национална полиция“, София, на
основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал. 2,
т.3 от ЗДвП на П.А.М., с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Против
електронния фиш в срок е постъпила жалба от П.М., с която моли за отмяната му поради издаването му
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и на
основание изтекла давност за административнонаказателно преследване.
В
съдебното производство жалбоподателката – редовно призована, не е
участвала лично, не е представлявана и от процесуален
представител. Депозирала е допълнение към жалбата си, чрез пълномощник –
адв. Т., в която излага доводи, допълващи тезите й в
жалбата.
Въззиваемата
страна – ГД “Национална полиция“, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител
не е участвал..
Пернишкият районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във
вр. чл.84
от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 07.07.2015г.,
около 21.00 часа, на
АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на територията на Община Перник, в
посока София - Перник се движело МПС - л.а.
“Ауди А3“, с
рег. №***. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на
средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол
на скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се
осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в
случая в началото и края на тунела/, като скоростомерът автоматично
измервал средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на
разстоянието между тях /0,57858км, измерено и маркирано при
първоначалния монтаж на системата/ на измереното
време, за което разстоянието е изминато от съответния автомобил.
В 21.00 часа
през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. При снемане на
записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано техническо
средство се установило, че преминаването е осъществено за времето от 20:59:48 часа
до 21:00:07 часа,
като при измерването на скоростта са фиксирани първично време на преминаване 108.393 км/ч.
и вторично време на преминаване 109.223 км/ч. След
съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая
от 1% за над
100 км/ч./, системата отчела скорост на движение 107 км/ч.,
което превишавало с 27 км. разрешената за пътния участък
от 80 км/ч., въведена с ПЗ В 26.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – П. А.М.. Затова и с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К №1143173, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, й била
наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Електронния фиш бил
връчен на жалбоподателката на 14.03.2019г. Същата не упражнила
правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за установена
по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка
от централна база данни – КАТ, разпечатка на данни за издаване и връчване на
ЕФ, разписки, снимков материал от 3М Система за измерване на средна скорост,
№388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български институт по
метрология и приложение към него, писмо от
производителя на системата, протокол от първоначална
проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“ при
ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и
№Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и 8121з-48
от 16.01.2015 г., всички на министъра на вътрешните работи,
пълномощно, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011
г. на МВР, ведно с образец на електронен фиш, както
и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А „ПИ“ ведно с приложени
към него писмо, изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо
вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г.
на А”Пътна инфраструктура”, схема на организация на движението по АМ
„Люлин“ в участъка от км.14+206 до км.
15+237, посока София-Перник, както и протокол за извършен монтаж на
ПЗ Е-24, рег. №УРИ115800-3329/05.06.2015г.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Възражението на жалбоподателката за
изтекла давност за административнонаказателно преследване е основателно.
Погасителната давност ограничава
във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен
орган да реализира с влязъл в сила
акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на
наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца
с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВКС по тълкувателно дело. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата
част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите
на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното
производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето
на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният
фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП
не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда,
че доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на
електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради
това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма
на чл.11 от ЗАНН, са приложими
са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното
административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ
срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по
чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно
лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална
насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ
срещу П.М. е
издаден на 17.02.2016г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на
нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на
действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. След
издаване на ЕФ и въз основа предприетите от структурата на МВР действия за връчването
му,
същият е достигнал до адресата – жалбоподателката П.М. едва на 14.03.2019г., на
която дата й е връчен /предвид отразената дата в приетото
извлечение от интернет-портала на Министерството на вътрешните работи и приложената
разписка/.
Сред
материалите в административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства за извършени други действия,
прекъсващи давността, от издаването до връчването на фиша. При това положение,
от последното установено прекъсващо давността действие - 17.02.2016 г., до
датата на връчване на електронния фиш – 14.03.2019г. е
изминал срок по-дълъг от три години.
При
тези обстоятелства, изтеклата към 14.03.2019г.
тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания ЕФ като единствена законосъобразна
последица.
Изтеклия срок на
обикновената давност изключва приложимостта на по-дългия срок
/четири години и половина/ на абсолютната
давност за преследване, течащ от датата на довършване на нарушението. Абсолютната давност
за преследване е приложима само, когато не е изтекла обикновената
давност.
При
тези обстоятелства е безпредметно обсъждането на останалите доводи за
незаконосъобразност, наведени от страна на жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
електронен фиш, серия
К, №1143173 на ГД „Национална
полиция“, София, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал. 2,
т.3 от ЗДвП на
П.А.М. ***, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер 100 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ