Присъда по дело №48/2015 на Районен съд - Чирпан

П Р И С Ъ Д А   № 2

 

гр.Чирпан, 24.03.2015 год.

                                                                                

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ЧИРПАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИНКОВ

 

                                                                                                                                

Секретар:  Д.В.

Прокурор:  ГЕОРГИ ВИДЕВ

 

като разгледа докладваното от председателя на състава, съдия Атанас Динков НОХД № 48 по описа  за  2015 год.

 

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Б.Г. - роден на *** год. в гр.Пловдив, живущ ***, български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.09.2014 год. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора е намерил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, модел „Експириа” Х8 с IMEI:012560006800022 на стойност 150 лв. с намираща се в него СИМ карта, собственост на А.Т.К. и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК и при приложението на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 5 във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

         ОСЪЖДА подсъдимия Й.Б.Г., с посочена самоличност да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените разноски по досъдебното производство за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза.

ПРИСЪДАТА подлежи  на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

                                    

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М О Т И В И

 

към Присъда № 2 от 24.03.2015 год. по НОХ дело  № 48/2015 год. по описа на Районен съд гр.Чирпан

 

         Внесен е обвинителен акт против подсъдимия Й.Б.Г. за това, че на 21.09.2014г. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора е намерил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, модел „Експириа” Х8, с IMEI:012560006800022 на стойност 150 лева, с намираща се в него СИМ карта, собственост на А.Т.К. и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК.   

Представителят на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимия Й.Б.Г., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Глоба” при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимият в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимият в хода на съдебните прения заема становище на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

        

         Подсъдимият Й.Б.Г. е роден на ***г. в гр.Пловдив, живущ ***, български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, осъждан, ЕГН:**********.

            На 20.09.2014 год. в северозападната част на гр.Чирпан се провеждал традиционния есенен панаир. Свидетелката А.Т.К., била на панаира, където продавала варена царевица. Около 20.30 часа, свидетелката оставила мобилния си телефон, марка „Сони Ериксон”, модел „Експириа” Х8 с IMEI:012560006800022, с намираща се в него СИМ карта на плота на количката, в която била царевицата. Малко по-късно, без свидетелката К. да забележи, телефонът паднал на земята, при което батерията му се отделила и паднала встрани от него. След полунощ, около 02.00 часа на 21.09.2014 год. подсъдимия Й.Б.Г., който бил дошъл да посети панаира, видял посоченият мобилен телефон на   земята. Подсъдимият Г. взел телефона и батерията и ги сложил в джоба си, възнамерявайки да ги задържи за себе си. След това продължил да обикаля по панаира. Когато по-късно се прибрал в дома си, Г. сглобил мобилния телефон и установил, че същият работи. На следващия ден подсъдимият се разпоредил с телефона в полза на свидетеля Райчо Матев Иванов, като последният от своя страна предоставил друг телефон на подсъдимия и му доплатил сума в размер на 20 лева. Г. излъгал свидетеля Иванов, че телефона е негов, а поставената в него СИМ карта е невалидна. Иванов започнал да използва телефона, като поставил в него друга СИМ карта. Впоследствие телефонът се развалил и Иванов го предоставил на децата си, за да си играят с него, а те пък от своя страна го счупили и изхвърлили. След като установила липсата на телефона, свидетелката К. сигнализирала за това обстоятелство в РУП Чирпан.

         Видно от заключението на назначената в хода на разследването стоково-оценителна експертиза е, че стойността на вещта, предмет на престъплението, възлиза на  сумата от 150 лева.

         Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие, писмени и гласни доказателства, съдържащи се в протоколите за разпит на свидетели (л.38-40), обяснения на обвиняемия (л.22, 25), съдебно-оценителна експертиза (л.42-44), справка за съдимост (л.29-36), характеристична справка (л.37), декларация за СМПИС (л.28), материали от проверка (л.5-18).

         Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят към единственият възможен извод, че обвиняемият е автор на деянието, за което е предаден на съд, поради което съдът няма да обсъжда всяко едно от доказателствата поотделно.        

           

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:       

        

         Подсъдимият Й.Б.Г. е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, тъй като е намерил чужди движими вещи и не е съобщил в законоустановеният срок на собственика, на властта, или на този който ги е загубил.

            Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

            От обективна страна предмет на престъпното посегателство са чужди движими вещи, годни да бъдат употребявани по предназначението си, които са били намерени от подсъдимия на посоченото място, преди това загубени от собственика им. Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.1 от НК деецът е следвало в седемдневен срок да уведоми за намерените вещи лицето, което ги е загубило, собственика на вещите или властта, но не е сторил това, с което на осмия ден деянието е било окончателно довършено, т.к. не са налице данни подсъдимият да е бил болен или да е имало други обстоятелства, които да не са му позволявали да съобщи на посочените органи и лица за това, че процесните вещи са у него. Той не е имал правно основание да ползва или извършва каквито и да било фактически и юридически действия с процесните вещи без съгласието на собственика им или упълномощено него лице, а когато тези лица не могат да бъдат установени, без съгласието на властта – кмет, кметски наместник и полицейски органи. Единствените легитимни действия, които е можел да извършва са свързани със запазване на вещите от повреда, унищожаване или кражба, след като е придобил временно фактическа власт над тези вещи, до предаването им на собственика или упълномощено от него лице, или на властта. Въпреки това, подсъдимият се е разпоредил с тях, както е намерил за добре.

          От субективна страна, предвид установената фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е, че намереният мобилният телефон и СИМ карта са чужди вещи, но независимо от това не е съобщил в седемдевен срок на собственика, на властта, или на този който я е загубил, а се е разпоредил с тях, както е намерил за добре.

         Предвид изложените съображения, съдът призна подс.Й.Б.Г. за виновен по предявеното обвинение по чл.207, ал.1 от НК.

  

          ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

 

         При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

         Съгласно първия принцип за извършеното престъпление в специалния текст на НК е предвидено наказание глоба от сто до триста лева.

         С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете направените признания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете предишните осемнадесет осъждания за извършени престъпления от общ характер и лошите характеристични данни.

         Съдът счита, че наказанието следва да се определи при баланс на отегчаващите отговорността обстоятелства, около средния размер.

         На основание чл.207, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.5, във връзка с чл.54 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

         Съдът счита, че така определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така и ще подейства възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

            На основание чл.189, ал.1 и 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направени разноски за оценителна експертиза в размер на 20 (двадесет) лева.

 

ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимият и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: