№ 20768
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110159311 по описа за 2022 година
Ищецът „Р. к. ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление с. В., ., твърди сключен
с ответника „Б. Б.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ..........., договор
за абонаментно почистване от 8.3.2019 г., в изпълнение на който извършвал услуга по
почистване на офиси, срещу месечно възнаграждение в размер на 3912 лв. Договорът вече е
прекратен, но ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за м. октомври 2021 г. в
размер на 3912 лв., съгласно фактура № ........../01.11.2021 г., с падеж 01.12.2021 г., както и
частично фактура № ........./10.11.2021 г. в размер на 1066.90 лв. – възнаграждение за м.
ноември /1-8.11/, по която е постъпило плащане в размер на 1006.90 лв. и остават дължими
60 лв. Съгласно чл. 10 от договора, върху сумата по изцяло неплатената фактура е дължима
неустойка за забава за периода от 2.12.2021 г. до подаването на исковата молба в размер на
20%, възлизаща на 782.40 лв. Ищецът поканил ответника да плати дължимите суми, но
плащане не постъпило. Моли да се осъди ответникът да плати сумата от 4754.40 лв.,
включваща неплатеното възнаграждение по двете фактури и неустойката за забава, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането им и разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете.
Не отрича, че между страните е бил сключен договор за абонаментно почистване от
19.03.2019 г., като посочва, че уговореното месечно възнаграждение било в размер на 3 762
лв. с ДДС. Поддържа, че предоставяните от ищеца услуги били с лошо качество, което
мотивирало ответника да отправи предизвестие за прекратяване на договора, изпратено по
ел. поща на 08.10.2021 г., като считано от 08.11.2021 г. договорът бил прекратен. Оспорва
дължимостта на претендираните от ищеца суми за октомври и ноември 2021 г. поради
некачествено изпълнение на работа, за което предявил рекламация. Недостатъците по
1
почистването били отразени в нарочен констативен протокол, изпратен на ищеца по ел.
поща, заедно с проект на споразумение за доброволно уреждане на взаимните претенции на
страните, което било отхвърлено с последващо писмо от „Р. Клийнинг“ ООД. Ответникът
сочи, че след подаването на предизвестието предоставяните услуги се влошили още повече,
поради което и изцяло отхвърлил претенцията на ищеца за възнаграждение, дължимо за
октомври 2021 г., за който не бил подписан протокол за изпълнение на услугата поради
лошото ѝ качество. Поради неприемане на извършената от ищеца работа в цялост за м.
октомври 2021 г., ответникът оспорва да дължи заплащане по фактурата за този месец.
Оспорва и дължимостта на сумата от 60 лв. поради извършено прихващане с вземане на
ответника произтичащо от стойността на 2 бр. невърнати чипа на стойност 60 лв. Предвид
твърдяната неоснователност на претенцията по фактурата за октомври 2021 г., ответникът
твърди, че не е дължима и неустойка за забавено плащане, начислена върху тази сума.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете, а в случай на уважаването им, при условията
на евентуалност, моли да се разгледат възраженията му за прихващане с негови вземания в
посочената поредност – възражение за прихващане с вземане на ответника произтичащо от
неустойки за лошо и некачествено изпълнение на осн. чл. 9 от договора между страните, на
стойност 6 019,20 лв. /по 752,40 лв. месечно за периода 03.2021 г. – 10.2021 г./; възражение
за прихващане с вземане на ответника, произтичащо от претърпени от ответника
репутационни вреди в размер на 5000 лв. /лошото изпълнение на услугата по почистване на
помещенията довело до недоволство от страна на ползвателите, на които били предоставени
от ответника, което се отразило негативно на тяхната удовлетвореност и на поддържаната от
дружеството репутация/; възражение за прихващане с вземане на ответника произтичащо от
стойността на два броя невърнати чипа на обща стойност 60 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за изпълнение
на договорно задължение на ответника да плати възнаграждение за извършена от ищеца
работа, и чл. 92 ЗЗД за неустойка за забавеното плащане, и приетите за разглеждане
възражения за прихващане на ответника с негови вземания по чл. 92 ЗЗД и чл. 79, вр. чл. 82
ЗЗД.
Безспорно е по делото, че въз основа на договор за абонаментно почистване сключен на
8.3.2019 г., между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по което
ответникът възложил на ищеца извършването на абонаментно почистване на офис площи,
находящи се в гр. София, ул. „Ш.“ № 6, ет. 3 и пл. „.“, срещу заплащането на
възнаграждение съгласно офертите към договора. Според чл. 4, възнаграждението е
платимо след приемане на извършеното с отчет/протокол и издадена фактура, в 30-дневен
срок след получаването й. В чл. 7 е предвидено увеличаване на възнаграждението при
увеличение на минималната работна заплата. Съгласно оферта № 16687/8.3.2021 г.
абонаментната услуга за офиса на пл. . възлиза на 790 лв. без ДДС, а съгласно оферта №
16333-8/15.5.2020 г. – на 2470 лв. без ДДС за офиса на ул. Ш..
2
Според протокол от 19.03.19 г., В. Ф., представител за изпълнителя, е приела 6 чипа,
от които 4 са върнати.
За почистването през м.октомври 2021 г. ищецът издал фактура № ........../1.11.2021 г., за
сумата 2470 лв. за офиса на .. за офиса на пл. ., общо 3260 лв. без ДДС и 3912 лв. с начислен
ДДС, а за м. ноември /за периода 01.11.2021 г. – 08.11.2021 г./, издал фактура №
........./10.11.2021 г., на стойност 673.63 лв. за офиса на ул. Ш. и 215.45 лв. за офиса на пл. „.“,
или общата стойност на фактурата възлиза на сумата от 889.08 лв. без ДДС и 1066.90 лв. с
ДДС.
От страна на ответника е издадена фактура на стойност 60 лв. относно цената на два бр.
чипове.
Със съобщение по електронната поща от 08.10.2021 г., получаването на което не се оспорва
от ищеца, ответникът изпратил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Със
съобщение от 08.11.2021 г. ответникът изпратил споразумение за подпис и констативен
протокол за пропуските в предоставената абонаментна услуга през последните шест месеца
/които не са приложени по делото/ с оглед приспадане на съответните суми и изплащане на
разликата от ответника.
В отговор, ищецът изпратил съобщение, че не приема констативния протокол и
споразумението за прекратяване, тъй като са неоснователни, и претендира плащане на
задълженията до прекратяването на договора в общ размер на 8890.90 лв.
По делото е представена вайбър-кореспонденция между Л. П., служител на ответника, и Н.
Н., служител на ищеца, за която не е направено оспорване по реда на чл. 184 ГПК. Съгласно
чл. 184, ал. 1 ГПК, електронният документ се представя възпроизведен на хартиен носител
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа
и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание. От съдържанието на така представената
кореспонденция се установява, че от страна на ответника са отправяни през октомври 2021
г. критики по отношение качеството на изпълнение на възложената работа – непочистени
повърхности и площи, неизхвърлен боклук, неприбрана посуда, липса на консумативи,
закъснения на служители и т.н., както и относно изгубването на два чипа.
Представена е фактура № ........../23.12.2020 г. за закупуване на чипове от ответника, с
единична цена 90.12 лв. с ДДС.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
установява, че фактура № ........../1.11.2021 г. на стойност 3 912 лв., не е осчетоводена при
ответника, не е отразена в дневника на покупките по ДДС, т.е. ответното дружество не е
ползвало данъчен кредит по тази фактура, не са налице и данни за извършени плащания по
фактурата. Относно фактура № ........./10.11.2021 г., на стойност 1066,90 лв., вещото лице е
посочило, че същата е включена в дневника на покупките по ДДС за м. 11.2021 г. и
дружеството е ползвало данъчен кредит по нея. По счетоводни данни не е извършено
прихващане с неплатения остатък от 60 лв. За периода 8.3.2019 г.-30.09.2021 г. всички
3
издадени от ищеца фактури са платени от ответника, като считано от 4.2021 г. общата
стойност на услугата е 3912 лв. с ДДС.
От депозираните свидетелски показания на Л. П., мениджър при ответника, се установява,
че тя отговаряла за комуникацията с ищеца относно дейностите по почистване, като следяла
за качественото извършване на работата, наличието на консумативи и удовлетвореността на
клиентите, и при наличието на възражения комуникирала със служител на ищеца – Д.. Сочи,
че имало проблеми с изпълнението на договора, като те зачестили към края му.
Служителите на ищеца закъснявали често, което било пречка работата да се върши
необезпокоявано, преди да започнат да пристигат служителите от офиса. Имало пропуски
при почистването, зареждането с консумативи, клиентите се оплаквали от лоша хигиена и
непочистени работни места, оставяли се отворени входни врати, така че всеки би могъл да
влезе в помещенията, което било недопустимо, тъй като достъпът следвало да бъде
контролиран и ограничен. Тези оплаквания били съобщавани на служител на ищеца, но не
се предприемало нищо от негова страна. Сочи, че в края на договорния период проблемите
се задълбочили, като хигиенистката не идвала сутрин или си тръгвала бързо. Свидетелката
посочва, че към края на договора /месец октомври 2021 г./ на ищеца бил изпратен приемо-
предавателен протокол с информация относно последните шест месеца от действието на
договора със забележки относно спазването на работното време и пропуските в
почистването.
От показанията на свидетеля С. П. /ползвател на един от офисите, отдавани от ответника, на
ул. Ш./, се установява, че е отправял оплаквания относно услугата по почистване, тъй като
системно не били почиствани работните места, имало прах, по пода имало боклук,
образували се кълба от прах, в общите пространства липсвала системна поддръжка. В
последно време имало промяна и помещенията са чисти.
Свидетелят А. А. Н. /също ползвател на офис, предоставен от ответника/ твърди, че е имал
оплаквания относно чистенето, имало прах, дори паяжини на моменти, като се е замислял за
смяна на обекта, но ситуацията се променила и офисите вече са чисти.
Свидетелят Н. Н. /супервайзър при ищеца/, твърди, че в началото на отношенията с
ответника не е имало проблеми, а когато е било сигнализирано за такива, от страна на ищеца
винаги се е реагирало. Относно по-късното пристигане на служителите на обектите сочи, че
е била направена забележка от охраната да не се ходи преди 6ч., но при отиване между 07:00
и 08:00 ч., служителите от офиса също започвали да идват и ако е било почистено с моп,
след преминаване, се получавала мръсотия, разливало се кафе. Имало оплаквания, че по
стъклените прегради има петна, но те се получавали поради допира на хората с тях и след
сигнализиране да се почистят, това било извършвано. Свидетелят сочи, че не е била налице
липса на консумативи, като дори били правени забележки за наличието на презареждане с
такива. Твърди още, че били ползвани по-качествени препарати, тъй като канализацията
била много стара и се ползвали продукти с високо качество и за двата обекта.
4
С оглед естеството на породилите се между страните права и задължения /за изпълнение на
възложена на ищеца работа съгласно поръчката на ответника и заплащането й от
последния/, сключеният между страните договор по своята правна същност разкрива
белезите на договор за изработка, като доколкото учреденото с него правоотношение е
възникнало между търговци, следва да се прилагат и правилата, уредени в ТЗ – арг. от чл.
286, ал. 1 ТЗ. По така възникналото материално правоотношение основните задължения за
ищеца като изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево
отношение възложената работа и да я предаде на възложителя, а за възложителя са да
приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В случая искът е за реално изпълнение на задължението на ответника за плащането на
договорената цена, което може да се претендира ако ищцовата страна е изправна – т. е.
когато и доколкото е изпълнила своите задължения по договора.
Предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е поръчващият
да приеме съответната работа. Тази предпоставка е налице както в случаите, когато
възложителят не е направил никакви възражения (с което предвид презумцията уредена в
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, с конклудентни действия е признал, че престираното съответства на
дължимото), така и когато е направил възражения срещу точното изпълнение (било като
краен продукт, било като качество на изпълнението). Наличието на възражения дава
възможност на възложителя да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД. Само по себе си
обстоятелството, че преди или по време на приемането на изпълнената работа са направени
възражения за недостатъци, не обуславя извод, че липсва приемане и съответно не е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение. Основно задължение на
възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят
може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали
договора. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова
съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати
дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1
ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите
за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно
намаляване на възнаграждението. Т.е. недостатъците на престирания резултат не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на
възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда и в сроковете на чл. 265 ЗЗД и ако
бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до
отлагане на изискуемостта му. В Решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г. на ВКС,
5
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при възражение за неточно изпълнение,
приравнимо на пълно неизпълнение на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в
производство по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимо на
изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при
установяване на неточно/некачествено изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено
от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, намаляване на дължимото възнаграждение,
съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба. Противно тълкуване се явява
в противоречие с императивните норми на чл. 266, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Така даденият
отговор на правния въпрос се споделя от настоящия състав на съда. Във всички случаи обаче
тези последици са предпоставени от направени от възложителя конкретни възражения и
твърдения за некачествено изпълнение и съответно установяване каква част от работата е
изпълнена точно и каква част с недостатъци и каква е стойността на изпълнената, съответно
на некачествено изпълнената част от услугата.
В конкретния случай не се установява по делото пълно неизпълнение на услугата за
процесния период, което да обуслови правото на възложителя да откаже изцяло плащане на
възнаграждение. Първо, съгласно договора, отчитането на работата става с протокол, който
се изпраща на възложителя, в който той може да отрази забележки за изпълнението й. Такъв
протокол не е представен за нито един месец от действието на договора. Второ, дори с оглед
на приложената вайбър-кореспонденция да се приеме, че ответникът е правил забележки във
връзка с изпълнението на договора за абонаментно почистване, то пак е налице
некачествено изпълнение на част от услугите, но не и пълно такова. Трето, ответникът е
изплащал възнаграждение през цялото време на действие на договора, с изключение на
възнаграждението за м.октомври 2021 г., което означава, че се е съгласявал с полученото и е
приемал работата. Това касае и възнаграждението за м. ноември, фактурата за което е
осчетоводена от ответника и той е ползвал данъчен кредит по нея, което представлява
признание на задължението.
По отношение на м. октомври, дори да се приеме с оглед свидетелските показания и вайбър
кореспонденцията, че са били налице пропуски в почистването, т.е. некачествено
изпълнение, то възражения за това не са надлежно релевирани пред изпълнителя.
Възложителят не доказа да е направил конкретни възражения за некачествено изпълнените
услуги, част от общата услуга по абонаметно почистване, и намаляване на цената за тях,
такива не са релевирани и доказани и в настоящото производство, за да се прецени
съотношението между изпълнена и неизпълнена част от работата. Поради това не са налице
основания за намаляване на възнаграждението, а както се посочи по-горе не са налице
такива и за пълната му недължимост. Неосчетоводяването от ответника на фактурата от
1.11.2021 г. не означава, че не е приета работата и не е възникнало задължение за плащането
й, тъй като това задължение не е обусловено от извършване на счетоводната операция, която
е изцяло във волята на длъжника.
Установява се и размерът на дължимото възнаграждение, доколкото ответникът не доказа
уговорен друг размер, различен от посочения във фактурите, включително платените такива
6
за предходните месеци.
Относно претенцията за неплатената сума от 60 лв. по фактура № ........./10.11.2021 г., съдът
намира, че същата е основателна и подлежи на уважаване, доколкото не се установи да е
прихваната извънсъдебно с вземане на ответника /в който смисъл е и заключението на
ССчЕ/.
Искът за главница е основателен, като следва да се присъди и законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Относно неустойката за забавено плащане:
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително
определен от страните. Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която
съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. освен обезщетителната си
функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на
договорните задължения.
В тежест на длъжника е да установи точното изпълнение на поетото договорно
задължение в качествено, количествено и темпорално отношение, като кредиторът не е
длъжен да доказва нито настъпването на конкретните вредоносни последици, нито техния
размер. Мораторната неустойка като добавъчно, акцесорно задължение, следва съдбата на
главното задължение, чието изпълнение обезпечава при настъпване на имуществени вреди
от неизпълнение на договорно задължение в темпорално отношение. Нейната изискуемост
настъпва от момента на неизпълнението, като неустойка се начислява за всеки ден на забава
до момента на изпълнение на задължението от страна на длъжника.
В раздел V, чл. 10 от процесния договор, страните са уговорили мораторна
неустойка, обезщетяваща претърпени имуществени вреди от забавеното изпълнение на
задължението на възложителя за заплащане на договореното възнаграждение в размер на 0,1
% на ден върху неиздължената сума, но не повече от 20%. Ищецът не следва да кани
ответника да заплати възнаграждението по процесната фактура /№ ........../1.11.2021 г. на
стойност 3 912 лв./, за да изпадне той в забава – с оглед договорения между страните в
раздел V, чл. 4, ал. 3 от Договора срок за плащане – до 30 дни от датата на получаване на
фактурата. Тъй като фактурата е изготвена на 1.11.2021 г., 30-дневният срок изтича на
1.12.2021 г., следователно на 02.12.2021 г. ответното дружество е изпаднало в забава. Във
фактурата е посочено, че същата е получена от представител на ответника /Методи Терзиев/.
С оглед периода на забавата, към датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2022 г.,
неустойката, обезщетяваща претърпените имуществени вреди за забавеното изпълнение на
задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението от 3 912 лв. за периода
02.12.2021 г. – 31.10.2022 г., е достигнала своя максимален размер от 20% върху
7
възнаграждението, т.е. 782.40 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
С оглед уважаването на главните искове, на разглеждане подлежат въведените
възражения за прихващане в последователността, в която са заявени:
По възражението с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Както беше посочено по-горе, неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението. В случая не се установи пълно неизпълнение на задължението на
изпълнителя, не се установи и ответникът да е упражнил някое от правата си по чл. 265 ЗЗД
поради частично неизпълнение, за което също липсват доказателства. При липса на виновно
неизпълнение, обезщетение не е дължимо.
По възраженията с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД:
Първото възражение се отнася за причинени на ответника неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на репутацията му пред негови клиенти.
По въпроса дали юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, практиката е
ориентирана към становището, че макар и да не се касае за субект, притежаващ качествата
на физическите лица /емоции, чувства и пр./, търговци, юридически лица с нестопанска цел
и др., биха могли да търпят този вид вреди, като изключването им от обхвата на субектите,
които могат да понасят неимуществени вреди, би било дискриминационен подход.
В конкретния случай, макар и от показанията на свидетелите С. Иля П. и А. А. Н., да се
установява, че е имало пропуски в почистването на ползваните от тях помещения, това не е
довело до негативно отношение към дружеството, отдаващо ги под наем, и не е накърнило
неговата репутация и имидж в сферата на предоставяните услуги, като самите свидетели
сочат, че в крайна сметка не са се отказали от услугите на ответника. При тези обстоятелства
съдът намира, че претенцията за причинени на ответника неимуществени вреди е
недоказана и неоснователна.
Относно второто възражение по чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, за имуществени вреди съизмеряващи
се със стойността на два невърнати чипа /60 лв./, съдът приема, че същото е основателно. Не
е спорно по делото, а и се установява от приемо-предавателен протокол, че на ищеца са били
предоставени 6 чипа за достъп, от които четири са върнати. Установяването на
положителния факт на връщането на всички чипове е в тежест на ищеца, който не доказа да
е върнал и останалите два чипа. Стойността на един чип /която не е спорна по делото/ е 30
лв. Издадените от ответника фактура № .......... от 29.10.2021 г. на стойност 60 лв. относно
два чипа за достъп и кредитно известие към нея от 3.11.21 г. за приспадане на сумата не
водят до извод за недължимост, тъй като не се установи извънсъдебно прихващане с нея,
нито пък плащане от ищеца, с което да е погасил задължението си. Съобразно изявлението
на ответника, с това негово вземане за 60 лв. следва да се погаси неплатеното му задължение
от 60 лв. по фактура № ........./10.11.2021 г., в която част искът следва да се отхвърли поради
прихващането на двете задължения.
По разноските:
8
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски в
цялост, тъй като исковете са основателни и частичното отхвърляне е поради прихващане,
което е защитно средство на ответника – за държавна такса в размер на 190.18 лв., депозит
вещо лице 350 лв., адвокатско възнаграждение 1150 лв., от които 250 лв. се явяват
дължими на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй
като по делото са проведени три открити заседания, т.е. в случая „следващото“ заседание, за
което се дължи допълнително възнаграждение е само последното, а не последните две. По
възражението за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като
уговореното възнаграждение в размер на 900 лв. е малко над минимума съгласно Наредбата,
което предвид предмета на делото, не се явява прекомерно. Относно искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение във връзка с възраженията за прихващане, такова не се
дължи, тъй като възраженията са процесуални средства за защита, а не искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. Б.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ..........., ДА
ЗАПЛАТИ на „Р. к. ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление с. В., ., на
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 3 912 лв., представляваща възнаграждение по договор
за абонаментно почистване от 8.3.2019 г., дължимо по фактура № ........../01.11.2021 г., и на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 782.40 лв., представляваща мораторна неустойка за периода
02.12.2021 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 01.11.2022 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неплатено възнаграждение в частта
за сумата от 60 лв. дължима по фактура № ........./10.11.2021 г. като погасен ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на „Б. Б.“ АД срещу „Р. к. ООД за сумата от 60 лв.
имуществени вреди в размер стойността на два невърнати чипа.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ..........., ДА
ЗАПЛАТИ на „Р. к. ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление с. В., ., на
основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 690.18 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9