РЕШЕНИЕ
№ 4738
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110132536 по описа за 2023 година
Ищецът Ж. Н. Х. твърди, че на 14.09.2020г. между нея и
Държавния логопедичен център е сключен срочен трудов договор №
343/14.09.2020 г., по силата на който Ж. Х. заема длъжността
“Логопед”. На 31.05.2021г. със заповед № 313/31.05.2021г. трудовият
договор на Ж. Х. е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.З от КТ -
поради изтичане на уговорения срок.
На 29.12.2021г. е постановено Решение №5155/29.12.2021 г. по
гр.д. №40387/2021г. на СРС, 145 с-в, с което е уволнението на Ж. Н.
Х. е признато за незаконно и същата е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност. Същата не се е явила да заеме
длъжността, на която е възстановена от съда и трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 2 от КТ на
25.03.2022 г.
Ищцата твърди че към момента на прекратяване на трудовия й
договор възнаграждението й било в размер на 1325.20 лева, а
платеният й годишен отпуск е в размер на 48 работни дни. Според
исковата молба от датата на първоначалното прекратяване на
трудовото правоотношение до датата на окончателното е изтекъл
период от десет месеца.
Като се позовава на съдебни решения от практиката на СЕС Х.
счита, че за посочения по-горе период, в който не е полагала труд при
1
работодателя, по вина на работодателя, тя има право на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. За калкулираните в исковата
молба 39 работни дни е посочената сума е в размер на 2349.22 лева.
На 23.02.2023г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на настоящия ищец среду
длъжника Държавния логопедичен център. Поради постъпило
възражение е образувано разглежданото дело. Ж. Х. моли съда да
признае за установено, че Държавния логопедичен център дължи на
Ж. Н. Х. сумата от 2349.22лева, представляваща неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.06.2021 г. до 25.03.2022г., ведно със законната лихва за периода от
23.02.2023г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане на
сумата.Претендира разноски в заповедното е исковото производства.
В писмения си отговор ответника оспорва иска по размер.
Ответникът предлага друго тълкуване на практиката на СЕС. Според
това тълкуване отговорността на работодателя следва да бъде
ограничена във времето и обезщетението по чл.224 КТ не следва да се
присъжда за целия период от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което се отменя уволнението като незаконосъобразно. Ответникът
предлага систематично тълкуване на практиката на СЕС във връзка с
чл.225 и чл.177 КТ, съгласно което процесното обезщетение следва да
бъде ограничено за период от шест месеца или в съответствие с
минимално допустимата за ЕС продължителност на платения годишен
отпуск от 20 дни. Посочва, че ако се приеме, че работодателят
отговаря без ограничение във времето, то такова тълкуване
противоречи на принципа на добросъвестността и може да доведе до
неоснователно обогатяване. Ответникът претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните намира, че спора е
по правото, а не по фактите. В представената писмена защита
ищцовата страна твърди, че решението на СЕС по съединени дела С-
762/18 и С 37/19 е задължително за българския съд на основание чл.
633 ГПК и следва да се прилага буквално. Според буквалното
тълкуване на ищеца това решение по същество отменя шестмесечното
ограничение по чл. 225 КТ.
Настоящият съд не приема становището на ищеца. Цитираното
решение на СЕС действително е задължително за българските
съдилища, но следва да се тълкува систематично в цялостта на
разпоредбите на Кодекса на труда и общите принципи на
2
гражданското право. Ако работник е бил уволнен незаконно и
впоследствие е бил възстановен на работа, то той принципно има
право да ползва отпуск и за времето, в което е останал безработен по
вина на работодателя. В цитираните съдебни решения обаче е прието,
че работникът няма право да търси обезщетение от незаконно
уволнилия го работодател, ако междувременно е полагал труд при
друг работодател за времето, в което е полагал труд при друг
работодател. Следователно, цитираното решение на СЕС отчита
принципа на добросъвестност и предотвратяването на неоснователно
обогатяване от страните по трудовото правоотношение.
Общоприет принцип на гражданското право е, че длъжникът не
отговаря за вреди, които кредиторът може да избегне, ако положи за
себе си дължимата грижа. Съгласно националната уредба безработния
е длъжен в седмодневен срок да се регистрира в Бюрото по труда и да
приеме подходяща работа, ако такава му бъде предложена.
Следователно, незаконно уволненият е длъжен активно да търси нова
работа. Именно с цел да стимулира този процес националният
законодател е поставил шестмесечното ограничение по чл. 225 КТ.
Решението, възприето в цитираните съединени дела съединени дела С-
762/18 и С 37/19 следва да се тълкува ведно, а не срещу нормата на чл.
225 ал. 1 КТ. Настоящият състав намира, че при незаконно уволнение
работодателят носи отговорност спрямо незоконно уволнение за целия
период от уволнението до възстановяване на работа. За периода след
изтичане на шест месеца работодателя носи отговорност, ако
работника докаже, че въпреки своята активност не е успял да намери
подходяща работа.
Доказателствената тежест очевидно в случая е на ищцовата
страна. Въпреки своевременно направеното в отговора на исковата
молба възражение, че с иска се упражняяват права недобросъвестно
ищецът не ангажира доказателства и единствено предложи
буквалистично тълкуване на решението на СЕС. Доказателството, че
Ж. Н. Х. не е полагала труд не установява каквато и да било
активност в търсенето на работа.
Следователно иска следва да се уважи за период от шест месеца
или за двадесет и четири работни дни, което означава обезщетение в
размер на 1445лв. За разликата до предявения размер от 2349.22лева
иска следва да се отхвърли.
Съгласно уважената част от иска и на основание чл. 38 ал. 2 от
закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на Адвокатско
дружество „Милованови“ 702лв. възнаграждение. Съгласно
3
отхвърлената част на иска ищецът следва да заплати на ответника 434
лева разноски. Възнаграждението претендирано от ищцовата страна е
по-високо от това на адвоката на ответната и възражението на адвокат
В. за прекомерност е неоснователно. Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Държавен логопедичен
център БУЛСТАТ ******** дължи на Ж. Н. Х. ЕГН ********** -
1445лв. обезщетение за неползван годишен отпуск.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от
2349.22лева.
ОСЪЖДА ответника да заплати на Адвокатско дружество
„Милованови“ 702лв. възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 434 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софиски градски съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4