РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря К. Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10050 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Ищецът З.К.
твърди, че на 01.04.2019 г. е сключил договор за наем с ответника „К.К.9.“ ООД,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника ползването на недвижим
имот – търговски обект, находящ се в гр. София, бул. „*****, съставляващ
обособено помещение с площ от 28 кв. м, като част от една обща застроена площ
от 53,73 кв. м и представляващ павилион, пригоден за заведение за бързо
хранене, срещу наемна цена в размер на 400 лв., дължима на 5-то число на
текущия месец, за срок от 24 месеца. Твърди, че по време на ползването на
18.06.2020 г. наетият имот е увреден от взрив, като напълно са разрушени
покривът и предната лицева страна на павилиона, както и на отделения със стена
в общия търговски обект магазин за дрехи (с площ от около 25 кв. м, също
отдаден под наем от ищеца). В резултат на инцидента сградата от 53 кв. м е
напълно разрушена и търговската дейност в магазините преустановена. Ищецът
твърди, че взривът е причинен от газова бутилка, която ответникът ползвал в
обекта за извършване на търговската си дейност. Посочва, че договорът за наем е
продължил да действа и след посочения инцидент, като е прекратен с подаването
на исковата молба на 23.09.2020 г. и съответно за периода 01.07.2020 г. –
23.09.2020 г. ответникът не е платил дължимата наемна цена по договора в размер
общо на 1 099 лв. Твърди и че ответникът дължи обезщетение за причинените
на вещта (обособено помещение с площ от 28 кв. м) вреди, изразяващи се в
разчистване и отстраняване на отломките от взрива, проектиране на обекта и
изграждането му отновно, като размерът на вредите възлиза общо на 30 527
лв. Поради това иска ответникът да заплати посочените суми, заедно със
законната лихва върху тях от 23.09.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът „К.К.9.“
ООД оспорва исковете. Възразява, че ползването на имота е преустановено на
датата на инцидента 18.06.2020 г., когато наетият обект е унищожен, тъй като поради
погиването на вещта договорът е развален по право, поради което ответникът не
дължи наем за месеците юли, август и септември 2020 г. Поддържа, че не е
ползвал имота в този период. Възразява и за това, че не отговаря за погиването
на вещта, тъй като пожарът не е възникнал в резултат на виновно поведение на
ответното дружество или негови служители. Сочи и че според представените от
ищеца писмени доказателства по делото пожарът и взривът са в резултат на
избухнала газова бутилка и извършителите не са установени, съответно не е
установен механизмът на настъпване на събитието, както и виновните лица. При
условията на евентуалност оспорва размера на вредите. Оспорва и ищецът да е
увредено лице. Претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД –
за заплащане на обезщетение за причинени вреди на имота.
По делото няма
спор, като това е видно и от представения договор за наем от 01.04.2019 г., че
ищецът З.К. като наемодател е предоставил на ответника „К.К.9.“ ООД като
наемател ползването на недвижим имот – търговски обект, находящ се в ***,
съставляващ обособено помещение с площ 28 кв. м, като част от една обща постройка
със застроена площ от 53,73 кв. м и представляващ павилион, пригоден за
заведение за бързо хранене. Дължимият по договора месечен наем е в размер на
400 лв., който е дължим на 5-то число на текущия месец, като договорът е
сключен за срок от 24 месеца. Предмет на исковата претенция е обезщетение за
увреждането (унищожаване) единствено на помещението, отдадено на ответника под
наем съгласно процесния договор и ползвано от него за дюнерджийница с площ от
28 кв. м.
Страните не спорят
и за това, че на 18.06.2020 г. наетият имот е увреден от взрив, като напълно е
разрушен покривът и предната лицева страна на павилиона, както и на отделения
със стена в общия търговски обект съседен магазин за дрехи с площ от около 25
кв. м, който също е отдаван под наем от ищеца. Не е спорно, че в резултат на
инцидента постройката от 53 кв. м, в която се намира процесното помещение,
обект на договора за наем, е напълно разрушена и търговската дейност в
магазините е преустановена. Възникването на посочения инцидент се установява и
от представеното по делото удостоверение от СД „ПБЗН“ от 02.07.2020 г. Разрушаването
на обекта до степен, при която не може да бъде използван се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели З. С.(който е и очевидец на
инцидента) и Д.К., според които след взрива обектът е бил разрушен, без покрив
и не е можел да се ползва. В показанията си свидетеля Кисов дава информация и
за това, че ищецът е предприел действия по възстановяването на обекта, като е
ангажирал и строител за това, като работите по възстановяването са продължили
около година. Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
също потвърждава, че целият процесен обект е бил разрушен вследствие от
възникналия взрив, поради което не е била налична част от имота, която да бъде
ползвана. Тези вреди, нанесени на обекта от взрива, по съществото си
представляват претърпени вреди от ищеца и се изразяват в пълното разрушаване на
обекта по време на сключения между
страните договор за наем.
Тъй като обектът е
бил повреден по време на наемното правоотношение – докато се е намирал във
фактическата власт на ответната страна на основание договора за наем, за ответника
като наемател се поражда договорна отговорност на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД,
изразяваща се в задължението му да обезщети вредите, причинени на отдадената
под наем вещ по време на ползването ѝ. В тази връзка неоснователни са
възраженията на ответника за това, че взривът и пожарът не са възникнали в
резултат на виновно поведение на ответното дружество или на негови служители,
както и че според представените по делото писмени доказателства (удостоверение
от 06-то РУ-СДВР от 23.06.2020 г.) извършителите
не са установени.
Съгласно чл. 233,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплати обезщетение за вредите,
причинени през време на ползването на вещта, отдадена под наем, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Посочената правна
норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя
през време на ползването на вещта. Поради това именно наемателят следва да
докаже, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря (в този
смисъл напр. решение № 307/17.01.2019 г. по т. д. № 255/2018 г. на ВКС, ІІ
т. о.). В случая ответникът не е установил вредата да е причинена от случайно
събитие или от действия на трето лице, поради което той отговаря за заплащането
на обезщетение за причинените на наетия обект вреди.
Стойността на
разходите за отстраняване на причинените на наетия обект вреди (т.е. за
възстановяването на обекта) съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза възлиза общо на 20 784 лв. Поради това
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените на наетия обект
вреди през време на ползването му от наемателя следва да бъде уважен в
посочения размер.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД –
за заплащане на наем за имота.
Ищецът претендира заплащане
на наемна цена по процесния договор за периода от 01.07.2020 г. до 23.09.2020
г., когато е предявен настоящият иск, като според ищеца чрез предявяването на
иска е прекратен и договорът за наем. Общият размер на претендирания наем за
посочения период е 1 099 лв.
Както се посочи
по-горе, обектът на договора за наем е изцяло разрушен на 18.06.2020 г., което
обстоятелство е безспорно между страните и се установява от доказателствата по
делото. Съгласно чл. 231, ал. 3 ЗЗД когато вещта погине изцяло или отчасти се
прилага разпоредбата на чл. 89 ЗЗД. Според чл. 89, изр. 1 ЗЗД ако задължението
на едната страна по договора се погаси поради невъзможност за изпълнение,
договорът се разваля по право.
Виновното
увреждане на обекта от страна на наемателя до степен на пълно разрушаване на
вещта води до липса на обект на наемното правоотношение между страните. Поради
това задължението на ищеца като наемодател да предостави ползването на обекта
се е погасило поради невъзможност за изпълнение, а следователно и договорът за
наем е развален по право, считано от момента на разрушаването на обекта – 18.06.2020 г.
В случая развалянето на договора, който е с периодично изпълнение, има действие
за напред (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Поради липса на договорно правоотношение
между страните в процесния период, а именно за месеците юли, август и до 23
септември 2020 г., ответникът като наемател не дължи заплащането на наемната
цена и поради това искът за заплащането на сумата 1 099 лв.,
представляваща наем за посочения период, е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които възлизат общо на
2 346,13 лв. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също следва да се
присъдят разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете, които
възлизат общо на 342,81 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.К.9.“
ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З.Х.К., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
сумата 20 784
лв. (двадесет
хиляди седемстотин осемдесет и четири лева) – обезщетение за повреждането (унищожаване) на
отдадения под наем с договор за наем от 01.04.2019 г. търговски обект,
находящ се в гр. София, бул. „*****, съставляващ обособено помещение с площ
от 28 кв. м, като част от постройка с обща застроена площ от 53,73 кв. м, и
представляващ павилион, пригоден за заведение за бързо хранене, заедно със законна лихва
върху тази сума от 23.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 30 527 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Х.К., ЕГН **********, адрес *** срещу
„К.К.9.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** с правно основание чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 099 лв. – наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 01.04.2019 г. за периода
01.07.2020 г. – 23.09.2020 г.
ОСЪЖДА „К.К.9.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на З.Х.К., ЕГН **********, адрес
гр. София, бул. „***** сумата 2 346,13 лв. (две хиляди триста четиридесет и
шест лева и 13 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Х.К., ЕГН **********, адрес ***
да заплати на „К.К.9.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
*** сумата 342,81 лв. (триста четиридесет и два лева и 81 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: