№ 4110
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря К.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110161282
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
06.12.2023 г., подадена от ДКИ – културен център „Д“ против СУ „Св.
Кл.Охр.“, с която ищецът претендира осъждането на ответника за сума в
размер на 22 754,84 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване в полза на ответника за негова сметка за периода от 28.01.2013 г.
до 28.02.2023 г. Претендира изплащането на мораторна лихва, начислена
върху стойността на главницата за периода 28.03.2023 г. - 13.04.2023 г., в
размер на 129,93 лева. Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърдение, че при подмяна на електроизмервателно устройство за
потребление на електрическа енергия по партида на ДКИ – културен център
„Д“ към „е – Про“ АД е била установена свързаност на захранващия кабел със
съседно електроизмервателно устройство за потребената електроенергия в
обект - „Каса – ИЦ“ на Ботаническа градина – Б, стопанисван от ответника. В
тази връзка, отбелязва че при извършена проверка е било констатирано, че
потребената електрическа енергия в обект - „Каса – ИЦ“ на Ботаническа
градина – Б, управляван от ответника, е била начислявана по партида на ДКИ
– културен център „Д“, като ищецът е заплащал цената за извършените
доставки на електроенергия в периода от 28.01.2013 г. до 28.02.2023 г.
Поддържа, че единственият обект, свързан към електромера на ДКИ –
културен център „Д“ е „Каса – ИЦ“ на Ботаническа градина – Б, съответно
единствено той е бил захранван с доставената електроенергия. Излага доводи,
че общата стойност на заплатената електроенергия от ДКИ – културен център
„Д“ за процесния период възлиза на 22 754,84 лева с ДДС. Сочи, че след
установеното неправомерно потребление на електроенергия за негова сметка
е бил подаден сигнал към „е – Про“ АД, като считано от 27.02.2023 г.
констатираната свързаност между двете съседни електроизмервателни
1
устройства е била прекъсната. Твърди, че предвид факта, че заплатената от
ищеца електроенергия е била потребена в обект, стопанисван от ответника,
същият се е обогатил неоснователно за негова сметка със стойността на
дължимото по издадените от дружеството – доставчик на електроенергия
фактури за процесния период. В тази връзка ищецът изпратил уведомително
писмо до ответника с изх. № РД-05-11 от 16.03.2023 г., с което била
отправена покана за изплащане на стойността на потребената електроенергия,
в общ размер на 22 754,84 лева, в срок до 25.03.2023 г. Поради липсата на
изпълнение от страна на ответника, ищецът претендира осъждането му за
заплащането на процесното вземане, с което се е обогатил неоснователно за
негова сметка, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да осъди
ответника да му заплати и мораторна лихва в размер на 129,93 лева,
начислена върху главницата за периода 28.03.2023 г. – 13.04.2023 г. В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания за периода
28.01.2013 г. – 01.04.2018 г. Оспорва твърдението на ищеца, че единствен
ползвател на електроенергия, съобразно данните от процесния електромер, е
обект - „Каса – ИЦ“ на Ботаническа градина – Б.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори,
че процесният обект, представляващ „Централна каса – ИЦ“ на Ботаническа
градина – Б е стопанисван от ответника.
По делото са приети преписи от множество фактури (л. 11 – л. 280 от
гр. дело № 209 от 2023 г. по описа на РС – Б), изпращани на ищеца,
установяващи че сумата по главницата по делото е била съставена от същите.
Представен е и препис от Решение на Министерския съвет № 281 от
07.04.2011 г. (л. 283 и л. 284 от гр. дело № 209 от 2023 г. по описа на РС – Б)
от което се установява, че след тази дата стопанисването на процесния обект
е прехвърлено от ищеца на ответника. Този факт е и безспорен между
страните. С писмо изх. № РД-05-11 от 16.03.2023 г. (л. 289 и 290 от гр. дело №
209 от 2023 г. по описа на РС – Б) ищецът е отправил до ответника искане за
заплащане на сумите по главницата в срок до 25.03.2023 г. От ответника е
представен протокол от трето по делото лице – Електра Б ООД (л. 36 от
настоящото дело), от което се установява, че захранването на процесния
обект е било прехвърлено на 27.02.2023 г. В частта, в която е посочено, че не
може да се твърди категорично, че единствен ползвател на електроенергия
след въпросния електромер е процесния обект, съдът намира, че това
доказателство не следва да се кредитира с доверие, доколкото не е доказано
наличието на специалните познания, необходими за достигане на този извод,
у това лице.
По делото е представена и приета като неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза. Установява, че отчетите на електромер фабричен №
1127011703817286 се записват в електронния масив на ЕРП Север, респ. е
Про АД; В ЕРП Север, респ. е Про АД се водят електромери, абонатни
номера и ИТН, както и показания на електромерите с данни кой ги е нанесъл;
в електронния масив на ЕРП Север, респ. е Про АД има данни за целия исков
2
период за всички електромери, обслужвали обекта, с показанията и
измерените количества електрическа енергия, които могат да представят на
съда при поискване. Партиди се водят при търговците на електроенергия. В
началото на исковия период търговец на електроенергия е е Про АД, а сега са
на свободния пазар. Измерването и отчитането на консумираната
електрическа енергия е ставало със СТИ /Средство за търговско измерване/
Фабричен № 1127011703817286 към 28.02.2023г. СТИ /Средство за търговско
измерване/ Фабричен № 1127011703817286 е отбелязано в Констативния
протокол ЗЛАТЕВ ЕЛЕКТРИК ООД, СТИ /Средство за търговско измерване/
Фабричен № 1127011703817286 е отбелязано в Констативния протокол №
6222687 на ЕРП Север, респ. е Про АД; В електронния масив на ЕРП Север,
респективно е Про АД няма данни за свързан друг обект към електромер
фабричен № 1127011703817286; Границата на собственост между ЕРП Север,
респективно е Про АД и обект Каса ИЦ на Ботаническата градина Б са
изходящите клеми на електромер фабричен № 1127011703817286; няма данни
друг обект да е бил свързан непосредствено от електромер фабричен №
1127011703817286 или предходно поставено на същото място измервателно
устройство към електрическата мрежа.
По делото е приета и изслушана от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период, за процесния обект от
страна на ищеца са заплатени 23254,40 лева.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1
обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени
блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством
увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване на разходи,
които е трябвало да бъдат направени; 2 обедняване на друго лице чрез
ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му
увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3 липса на правно основание за
обогатяване; 4 между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е
на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването
или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от
факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. От доказателствата по делото се
установява, че не ищецът, а ответникът е следвало да стопанисва процесния
обект след влизане в сила на Решение на Министерския съвет № 281 от
07.04.2011 г., и да заплаща дължимите на третите лица суми за потребена
електроенергия. Вместо това, тези задължения са били заплащани от ищеца,
т.е. неговото имущество е било намалявано. Между двете лица нито се
твърди, нито се доказва наличие на облигационно отношение, като основание
за това разместване на блага, както и наличието на връзка между двете.
Установени са всички правно-релевантни факти и главният иск е доказан по
основание.
Възражението на ответника за наличие на погасителна давност, съдът
3
намира за основателно. Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. В случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на
престацията. Т.е. погА.и по давност са всички вземания на ищеца за периода
от 28.01.2013 г. до 01.04.2018 г. възлизащи на сумата от общо 12407,35 лева.
За тази сума главният иск е погА. по давност и следва да бъде уважен за
разликата от 10347,49 лева.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното: съгласно съдебната практика лихвата за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично
задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато
няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. Обезщетяването при неоснователно обогатяване
няма характер на периодично задължение. Периодичното плащане се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При
периодичните престации кредиторът и длъжникът знаят времето на
изпълнение, поради което в тези случаи не е необходимо изпращане на
покана. При обезщетяването без правно основание времето за изпълнение не е
уговорено и тъй като отговорността при неоснователното обогатяване е
извъндоговорна, не винаги има яснота в отношенията между обеднелия и
обогатилия се относно размера на обезщетението. Поради това, за да изпадне
длъжникът в забава е необходимо отправянето на покана за плащане на
дължимото обезщетение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по делото е
представено писмо изх. № РД-05-11 от 16.03.2023 г., с което такава покана е
отправяна, но не са налице доказателства дали и кога същата е получена от
ответника. В представения по делото препис липсва поставен печат с входящ
номер на ответника, не са представени и доказателства за това кога и по какъв
начин поканата е връчена на ответника. Поради това съдът приема, че фактът
на получаване на поканата е недоказан, а този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца бяха доказани сторени разноски в размер на 915,40 лева – държавна
такса в производството, 600 лева – депозити за експертизи, както и 2450 лева
– адвокатско възнаграждение. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза
на 22884,77 лева, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от
10347,49 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно
уважената част от иска е 1792,98 лева. От ответника се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя в размер на 150 лева, от които на
ответника съобразно с отхвърлената част от исковете, следва да се заплатят
82,18 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА СУ „Св. Кл.Охр.“, БУЛСТАТ: *****, с адрес гр. София, бул.
Ц.О. № 15 да заплати на ДКИ „Културен Център – Д“, БУЛСТАТ:
**********, със служебен адрес гр. Б, площад 21-ви септември, № 3 на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 10347,49 лева – стойност на заплатени
без основание задължения за доставена електрическа енергия за периода от
01.04.2018 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 12407,35 лева и за периода от
28.01.2013 г. до 31.03.2018 г. като погА. по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДКИ „Културен Център – Д“, БУЛСТАТ:
********** срещу СУ „Св. Кл.Охр.“, БУЛСТАТ: ***** иск с правно
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 129,93 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 28.01.2023 г. до 28.02.2023 г. като
недоказан.
ОСЪЖДА СУ „Св. Кл.Охр.“, БУЛСТАТ: ***** да заплати на ДКИ
„Културен Център – Д“, БУЛСТАТ: ********** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1792,98 лева – разноски в производството съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ДКИ „Културен Център – Д“, БУЛСТАТ: ********** да
заплати на СУ „Св. Кл.Охр.“, БУЛСТАТ: ***** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 82,18 лева – разноски в производството съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5