Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1758 15.12.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на седми декември две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2178 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Е.И.Б. ***
против Решение № 1040-02-75/04.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с
което е потвърдено разпореждане № РВ-3-02-00473442/18.10.2018 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, с което на
осн.чл.114, ал.1 и 3 КСО и във връзка с нарушение на чл.46, ал.3 КСО е
разпоредено възстановяване от жалбоподателката на недобросъвестно получени за
периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г. парични обезщетения поради общо
заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и
карантина, парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на общо
23 081,42 лв., от които 16 208,59 лв. главница и 6 872,83 лв.
дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна
поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с
действителното фактическо положение, както и поради нарушение на
административно-производствените правила. Сочи се, че както обжалваното
решение, така и потвърденото с него разпореждане, са немотивирани. Жалбоподателката
твърди, че през времето, през което е била в майчинство, фирмата й не е
прекъсвала дейността си, но това не означава, че тя е осъществявала лично
трудова дейност. Твърди, че през целия процесен период не е извършвала никакви
фактически действия във връзка с упражняване на трудова дейност и че не е получавала
трудово възнаграждение, което да е кумулирано с полученото обезщетение. Иска отмяна
на акта като незаконосъобразен.
Процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата в съдебно заседание, като сочи, че втората година след
раждането на първото си дете жалбоподателката е прехвърлила отпуска за
отглеждането му на съпруга си, а втората година след раждането на второто си
дете е прехвърлила отпуска за отглеждането му на своя баща, поради което в тези
периоди е плащала осигуровки като работеща. Сочи, че тези обстоятелства не са
коментирани в оспореното решение, което според жалбоподателката като мотиви се
изчерпва единствено с цитирането на цял абзац от решение на ВАС по предходно
дело между същите страни. Жалбоподателката не сочи доказателства, претендира
присъждане на разноски за адвокат.
Ответникът по жалбата - директор
на ТП на НОИ Бургас, представя административната преписка. В с.з. изпраща представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето
й. В условията на евентуалност, моли да бъде намален размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката към минималния такъв,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване /решението на
директора на ТП на НОИ Бургас е връчено на жалбоподателката на 05.10.2020 г. –
л.15, а жалбата срещу акта е подадена чрез директора на ТП на НОИ на 16.10.2020
г., срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118 КСО и от
лице с правен интерес, което е адресат на акта.
Установява се
от доказателствата, представени с административната преписка, че по повод подадено
от жалбоподателката заявление с вх.№ 4004-02-1166/25.10.2017
г. в ТП на НОИ – Бургас за заверяване на осигурителен стаж и доход за периода
2011 г. – 2017 г. (л. 297 от делото) е извършена проверка на наличната за нея информация
в базата данни в НОИ като самоосигуряващо се лице и едноличен собственик на
„Здравна академия Белчеви“ ЕООД с ЕИК *********. Резултатите от проверката са
обективирани в Констативен протокол № КВ-5-02-00459831/18.09.2018 г. (л.233-234),
съставен от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ при условията на
чл.108, ал.1, т.1 КСО. При проверката е установено, че дружеството е учредено
на 17.10.2008 г. с наименованието „Сикера“ ЕООД и едноличен собственик С. Б.,
която на 29.01.2009 г. е прехвърлила дружеството на жалбоподателката Е.Б.,
вписана в търговския регистър и за управляващ. От 14.11.2017 г. наименованието
на дружеството е променено на „Здравна Академия Белчеви“ ЕООД. От данните в търговския
регистър е установено също, че, считано от 29.01.2009 г., Е.Б. не е възлагала
управлението на дружеството на друго лице. Няма вписани промени или нотариално
заверено пълномощно, възлагащо управленски функции. Тези обстоятелства са
безспорни по делото, като същите се установяват и от представените писмени
доказателства по преписката /л.298-л.301/, представляващи извадка от фирменото
досие на фирмата.
Видно от констативния протокол от 18.09.2018 г., връчен
на Б. на 18.09.2018 г., при проверката контролният орган при ТП на НОИ е
установил, че за периода 2011 г. – 2017 г. Б. е получила парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане по посочени в констативния
протокол болнични листове /№№ А20122978359, А20122978390, А20122978434,
А20122978458, А20122978548, А20122978596, А20122978320, А20121391594, А20123928362,
А20126316684, А20141549137, А20141549273, А20140622223, Е20141177861,
Е20140766233, Е20151856015 и Е20140862269/, както и че има подадени и две
заявления – декларации по чл. 50 и чл. 51 КСО. По всички описани болнични листи
и по двете заявления-декларации са извършени плащания от фондовете на ДОО, за
което са представени и справки по делото (л.258-263 от преписката). От
посочените справки за изплатени обезщетения и помощи от ДОО по партида на Б. се
установява, че горепосочените болнични листове са й били издадени за следните
периоди: б.л.№ А20122978359 – от 15.12.2012 г. до 03.01.2013 г.;, б.л. №
А20122978390 – от 04.01.2013 г. до 18.01.2013 г.; б.л. № А20122978434 – от
19.01.2013 г. до 28.01.2013 г.; б.л. № А20122978458 – от 29.01.2013 г. до
17.02.2013 г.; б.л. № А20122978548 – от 18.02.2013 г. до 04.03.2013 г.; б.л. № А20122978596
– от 05.03.2013 г. до 15.03.2015 г.; б.л. № А20122978320 – от 16.03.2013 г. до
29.04.2013 г.; б.л. № А20121391594 – от 08.04.2013 г. до 19.05.2013 г.; б.л. №
А20123928362 – от 20.05.2013 г. до 28.07.2013 г.; б.л. № А20126316684 – от
01.10.2014 г. до 14.10.2014 г.; б.л. № А20141549137 – от 15.10.2014 г. до
13.11.2014 г.; б.л. № А20141549273 – от 14.11.2014 г. до 13.12.2014 г.; б.л. № А20140622223
– от 14.12.2014 г. до 12.01.2015 г.; б.л. № Е20141177861 – от 15.01.2015 г. до
18.01.2015 г.; б.л. № Е20140766233 – от 19.01.2015 г. до 04.03.2015 г.; б.л. № Е20151856015
– от 12.02.2015 г. до 25.03.2015 г. и б.л. № Е20140862269 – от 26.03.2015 г. до
02.06.2015 г., като по всички са й били изплатени обезщетения.
Освен посочените в констативния протокол болнични
листове, от справката за изплатени обезщетения и помощи от ДОО се установява,
че Б. е получила обезщетения и по б.л. № Е20170884838 /издаден за периода
29.06.2017 г. – 05.07.2017 г.,/, както и по б.л. № Е20170209879 /издаден за
периода 06.07.2017 г. – 12.07.2017 г./, както и по заявления-декларации по чл.
50 КСО и по чл.51 КСО за периода 29.07.2013 г. – 30.04.2014 г. и за периода
03.06.2015 г. – 04.03.2016 г. /л.258 и л.260-л.261/. Т.е. установява се, че
през процесния период от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г., коментиран в
обжалвания административен акт и в констативния протокол, Б. е получила от фонд
ДОО обезщетения и помощи във връзка с временна неработоспособност поради общо
заболяване, бременност и раждане. Този факт е и безспорен между страните, като
с Определение № 2081/22.10.2020 г., с което е съобщен докладът на делото, съдът
е обявил за безспорно между страните /респ. за неподлежащо на доказване/
обстоятелството, че за периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г.
жалбоподателката е получила такова обезщетение в общ размер на 16 208,59
лв. главница, както и че дължимата лихва върху тази сума от датата на
полученото обезщетение до датата на оспореното разпореждане – 18.10.2018 г., е
в размер на 6 872,83 лв.
Установява се също от констативния протокол, че във
връзка с изясняване дейността на дружеството, Е.Б. е представила при проверката
първични счетоводни документи, удостоверяващи стопанска дейност през периода
2011-2017 г. Проверяващите са установили положени подписи от нея върху фактури,
платежни нареждания и касови книги през периодите, през които тя е получавала
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане. От извършена
справка база данни на НОИ било установено, че осигурителят „Здравна Академия
Белчеви“ ЕООД има сключени трудови договори със 17 лица през периода 01.2013 г.
- 03.2016 г., като при проверката са представени и лични трудови досиета на служители
в дружеството и проверяващите са констатирали положени подписи върху
документите от Е.Б..
Поради направените при проверката констатации и с цел
уточняване периодите на дейност на Е.Б., е било изпратено писмо до ТД на НАП -
Бургас с цел предприемане на действия по компетентност - писмо с изх.
№1029-02-32973/20.11.2017 г. /л. 296/. Във връзка с писмото на НОИ е извършена
проверка от ТД на НАП – Бургас, обективирана в протокол № 1705858/09.02.2018 г.
(л.240-241 от делото). На 15.02.2018 г. с вх. №1029-02-32973#2(л.243-244) в ТП
на НОИ - Бургас е постъпил отговор от ТД на НАП – Бургас относно резултатите от
извършената проверка. Видно от протокола и от отговора на ТД на НАП - Бургас, при проверката е установено, че
Е.Б. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е декларирала
начало на осигуряване от 01.07.2011г., прекратяване на дейност от 01.12.2016 г.
и възобновяване на дейност от 18.07.2017 г. Посочено е, че за периода
01.01.2011 г. – 30.11.2016 г. и от 18.07.2017 г. за лицето са подавани редовни
декларации обр. 1 от ЕИК по БУЛСТАТ *********, с код 12 като собственик на ЕООД
и че авансово са внасяни осигурителни вноски съответстващи на подадените
декларации. Подадени са декларации обр.6 за периода 2011 г., 2012 г., 2014 г. и
2016 г. с дължимите осигурителни вноски по фонд ДОО, фонд ДЗПО и фонд ЗО. В протокола
за извършената проверка и в писмото на ТД на НАП – Бургас е посочено също, че
за периода 2011 г. – 2016 г. от БУЛСТАТ ********* има подадени годишни данъчни
декларации по чл. 92 ЗКПО с основна дейност фризьорски и козметични услуги, с
декларирани приходи и разходи и с отчетена счетоводна загуба. Съдържат се и
констатации, че има наети лица по трудов договор на основание чл. 62 от Кодекса
на труда за периода 2011 г. – 2017 г. и че са подавани редовни месечни
декларации обр.1 и обр.6. Констатирано е, че дружеството за периода 2011 г. –
2017 г. има регистрирани 3 броя фискални устройства с регистрирани обороти. От представени
в НАП първични счетоводни документи за периода 2011 г. – 2017 г. е установено,
че за фирмата има издадени фактури за покупки. При извършена справка в
търговски регистър е потвърдено, че няма отразена промяна в управлението на
дружеството и управител е Е.Б.. Въз основа на констатациите при извършената
проверка от ТД на НАП – Бургас, в протокола за извършена проверка и в писмото-отговор
е обоснован извод, че от дружеството е упражнявана дейност за периода 2011 г. -
2017 г.
Изпратени са още две писма до ТД на НАП - Бургас, с
цел предоставяне на копие на констативния протокол от извършената проверка от
ТД на НАП (изх. №1029-02-32973#3/14.03.2018 г.-л.242) и на уточняващи факти и
обстоятелства (изх. №1029-02-32973#5/14.03.2018 г.-л.238). Протокол №
1705858/09.02.2018 г. е получен в ТП НОИ – Бургас с придружително писмо на ТД
на НАП – Бургас, входирано с № 1029-02-32973#4/10.05.2018
г. (л.239). Получен е отговор и на второто запитване (л.236), както и писмо с
вх. № 1029-02-32973#7/04.09.2018 г. (л.236), с което e предоставена информация,
че корекциите в регистъра на осигурените лица за периода 2013 г. - 2016 г. са
извършени (л.235 от преписката).
Документите, събрани в хода на извършената проверка на
Е.Б. ***, описани в Протокол № 1705858/09.02.2018 г., са предоставени на ТП на НОИ
с придружително писмо с вх.№ 91-02-1284/24.10.2019 г. и са представени с административната преписка
(л.59-60 и следв., до л.218.)
В хода на проверката по разходите на държавно обществено
осигуряване на жалбоподателката, извършена от старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ – Бургас, е извършена и справка в регистъра на осигурените лица, от
която е установено, че за нея има подавана информация за отработени дни за периода
01.07.2011 г. - 31.12.2016 г. и от 18.07.2017 г. до 18.09.2018 г., когато е приключила
проверката със съставяне на констативния протокол. В същия е посочено, че данните
са коректни, с изключение на тези за месец декември 2012 г. и месец март 2016 г.,
и че в тази връзка ще бъдат връчени задължителни предписания на Е.Б.. Издадените
задължителни предписания с № ЗД-1-02-00459835/18.09.2018 г. на контролния орган
на ТП на НОИ са потвърдени с Решение № 3402/05.03.2020 г., постановено по
адм.д. №14317/2019 г. на ВАС, с което е било отменено решението на АдмС Бургас
по адм.дело № 3304/2018 г. по описа на съда /л.22-л.27/.
Въз основа на
установените факти и обстоятелства при проверката и предприетите действия от
страна на контролните органи на ТД на НАП – Бургас, контролният орган на ТП на
НОИ е изразил становище в констативния
протокол от 18.09.2018 г., че е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, според
която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и
раждане не се заплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени
актове от здравните органи. Посочено е, че поради това ще бъде подаден сигнал
до отдел КП-2 към ТП на НОИ – Бургас за предприемане на действия по
компетентност. Констативният протокол е връчен на Б. на 18.09.2018 г. срещу подпис.
На 18.10.2018 г., въз основа на констатациите,
направени при проверките от контролните органи на НАП и НОИ, ръководител на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас е издал разпореждане №
РВ-3-02-00473442/18.10.2018 г., с което е разпоредено Е. Илиева Б. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от
15.12.2012 г. до 12.07.2017 г. в размер на 23 081.42 лв., от които
16 208.59 лева – главница и 6 872.83 лева – дължима лихва от дата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
В мотивите за издаване на разпореждането е посочено,
че при проверките, извършени от контролните органи на НАП и НОИ, е установено,
че за периода от 2011 г. до 2017 г. Е.Б. е осъществявала трудова дейност като
самоосигуряващо се лице, собственик на „Здравна академия Белчеви“ ЕООД, която е
основание за осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство” и съгласно
разпоредбите на чл.46, ал.3 от КСО няма право на изплатените парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност
и раждане за периода *** г. – 04.03.2016 г.
В разпореждането е посочено също, че на
02.08.2018 г. след предприети действия от страна на контролните органи на ТД на
НАП – Бургас, са извършени корекции на подадените данни в регистъра на
осигурените лица за посочения период, като данните са подадени в отработени
дни. Същите са включени в базата, от която са изчислени паричните обезщетения
за временна неработоспособност за общо заболяване за времето 29.06.2017 г. до
12.07.2017 г., поради което паричните обезщетения, получени от Б., са изплатени
в размер по-висок от дължимия.
Б. е депозирала в срок жалба против разпореждането
пред директора на ТП на НОИ Бургас, който го е потвърдил с оспореното в
настоящото производство Решение № 1040-02-75/04.09.2020 г. В мотивите е обоснован
извод, че упражняването на трудова дейност от Б., която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са й
изплатени парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и
карантина и за бременност и раждане, от *** г. до 12.07.2017 г., е установено
от ТД на НАП, от всички събрани доказателства по административната преписка,
както и от тези, събрани в производството
по адм.д.№ 3304/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Директорът на ТП на НОИ – Бургас е приел, че е налице хипотезата на чл.46, ал.3
от КСО, поради което изплатените парични обезщетения в общ размер на
16 208.59 лв. за периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г., са недобросъвестно
получени и предвид разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО следва да се възстановят
от Б., заедно с лихвата по чл.113 КСО в
размер на 6 872.83 лева. Органът изцяло е възприел мотивите на ВАС в
цитираното по-горе решение по адм.дело № 14317/2019 г. на ВАС, като се е
мотивирал, че след като дружеството без прекъсване е осъществявало дейност през
посочения период, а Б. е едноличен собственик на капитала и управител и липсват
доказателства да е прехвърлила управлението на дружеството на трето лице, нито
да е упълномощила конкретно лице да я представлява в тази дейност, то същата е
осъществявала през процесния период дейност като управител, която дейност по
естеството си представлява трудова дейност, за която същата подлежи на
задължително осигуряване, като ирелевантен е фактът дали лицето е работило от
дома си или от някой от обектите на дружеството, и дали е получавало
възнаграждение за труда си.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма. Не се установява твърдяната липса
на мотиви в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане - решението
е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и правните
основания за издаването му, съдържа и изрично препращане към данните,
установени при проверката от ТД на НАП, и към всички доказателства, които са
част от административната преписка. Сред тях е констативният протокол от
18.09.2018 г., съставен от контролния оран при ТП на НОИ, въз основа на
констатациите в който и предвид установяванията от органите на ТД на НАП е
издадено разпореждането, потвърдено с оспореното решение. Констативният
протокол е връчен на Б. на 18.09.2018 г., а в него също се съдържа изрично
препращане към данните от допълнително извършените проверки в ТД на НАП и към
документите, които ги обективират и които са представени в ТП на НОИ и са приложени
по делото като част от административната преписка. Следователно, подробни мотиви за издаването на акта
се съдържат и в представената административна преписка. В тази връзка съдът
съобрази Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което допуска
възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се
съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В административното производство е
предоставена възможност на Б. да се запознае в пълнота със съображенията, мотивирали
издаването на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, и да
изложи възраженията си. В тази връзка съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в
административното производство, като не е налице и соченото от жалбоподателката
нарушение на чл.35 АПК, доколкото органът е постановил акта си при изяснена
фактическа обстановка, взимайки предвид правнорелеватните факти от значение за
спора.
Обжалваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като
изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили
18-годишна възраст. Според чл.54к КСО, отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от ДОО се
извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и
на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от ДОО при условия и по ред, определени с акт на МС.
Съгласно чл. 46, ал.3 КСО, парично обезщетение за
временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност,
която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през
периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Съгласно чл.114, ал.1 КСО, недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл.113 КСО. Последната разпоредба предвижда начисляване на
лихва върху недобросъвестно получените суми от датата на плащането им на
лицето, в размер на законната лихва.
В случая материалната законосъобразност на акта е
обусловена от установяването по делото на наличието на правоизключващия
юридически факт, визиран в нормата на чл.46, ал.3 КСО, а именно – упражняването
на трудова дейност през процесния период от страна на Б., която дейност е
основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.
Спорен по
делото е единствено въпросът дали жалбоподателката е упражнявала трудова
дейност в периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г., когато е получила парични
обезщетения за общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от
семейството и карантина, и парични обезщетения за бременност и раждане. Жалбоподателката
не оспорва факта, че е получила парични обезщетения в този период на горните
основания в размер на общо 16 208,59 лева.
С оглед представените
с административната преписка доказателства се налага безпротиворечив извод, че жалбоподателката
е упражнявала трудова дейност като управител на „Сикера“ ЕООД, чието
наименование е променено на „Здравна Академия Белчеви“ ЕООД, считано от
29.01.2009 г. Б. е вписана в учредителния акт на дружеството, както и в търговския
регистър, като управител на „Здравна Академия Белчеви“ ЕООД и едновременно с
това - като едноличен собственик на капитала, считано от 29.01.2009 г. При
проверките, извършени от ТП на НОИ - Бургас и от ТД на НАП, е установено, че през
целия проверяван период 2011 г. – 2017 г. управлението на търговското дружество
не е възлагано на друго лице, няма вписани промени и/или нотариално заверено
пълномощно, възлагащо управленски функции на друго лице (учредена прокура по
чл. 21 ТЗ или упълномощаване на търговски пълномощник по чл. 26 ТЗ). В
административното и в съдебното производство не са събрани доказателства, а и
не са наведени твърдения от жалбоподателката, че управлението на дружеството е било
възложено на друго лице за процесния период. Не се установяват подобни
обстоятелства и от справката в търговския регистър, която настоящият съдебен
състав извърши. Търговският регистър е публичен и в същия би следвало да бъдат
вписани подобни обстоятелства, свързани с учредяване на прокура или прехвърляне
на предприятието, тъй като това са обстоятелства, подлежащи на вписване. Съгласно
чл. 147 от Търговския закон, уреждащ управлението на едноличното ООД,
едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично
или чрез определен от него управител. Горното налага извода, че в посочения период Б.
е осъществявала дейност като управител, организиращ търговската дейност на
дружеството, което по своето естество представлява трудова дейност. При
систематичното и логическо тълкуване на нормата на чл. 46, ал.3 КСО се налага
извода, че за целите на осигурителното законодателство дейността, която
осъществяват управителите на търговски дружества, е по своята същност трудова
дейност, като това от своя страна е предпоставка за задължително осигуряване по
чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Ирелевантен е въпросът дали лицето е извършвало
дейността от дома си или от някой от обектите на дружеството, както и че част
от документите на дружеството са подавани от фирма за счетоводно обслужване.
Без значение е също дали лицето е получавало възнаграждение или не за работата
си като управител, тъй като законодателят в чл.46, ал.3 КСО придава значение на
факта на извършване на трудова дейност като правоизключващ факт за получаването
на обезщетения, а не на факта на получаваното за дейността трудово
възнаграждение /в този смисъл са Решение № 12116/14.10.2014 г. на ВАС по адм.д.
№ 6077/2014 г., VІ отд. и Решение № 7030/22.05.2013 г. на ВАС по адм.д. №
3714/2013 г., VІ отд./.
Възраженията на жалбоподателката, че не е
осъществявала фактически действия по управление на представляваното от нея
дружество в периодите, в които е получавала паричните обезщетения, се
опровергават от констативния протокол от 18.09.2018 г., съставен от контролен
орган в ТП на НОИ – Бургас, и от Протокол № 1705858/09.02.2018 г. за извършена
проверка в ТД на НАП, които като официални свидетелстващи документи, които не са
оспорени от жалбоподателката, се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила. Установените в тях факти кореспондират със събраните
писмени доказателства и дадените обяснения в хода на проверката от
жалбоподателката и работници в дружеството. В тях се съдържат констатации, че
дружеството не е прекъсвало дейност в периода от 01.07.2011 г. до 01.12.2016 г., че за периода
2011 г. – 2016 г. от БУЛСТАТ ********* има подадени годишни данъчни декларации
по чл. 92 ЗКПО с основна дейност фризьорски и козметични услуги, с декларирани
приходи и разходи и с отчетена счетоводна загуба, че в дружеството са били
наети по трудови договори 17 лица в периода 01.2013 г.-03.2016 г., в чиито
трудови досиета, представени от жалбоподателката при проверката, са били
установени документи с положени подписи от нея.
Освен това е посочено, че върху представени от самата жалбоподателка
фактури, платежни нареждания и касови книги, удостоверяващи стопанска дейност
на представляваното от нея дружество в периода 2011 г. – 2017 г., са били
положени подписи от нея конкретно в периодите, през които тя е получавала
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане. Изброяването
на сочените документи е достатъчно, поради което възражението на
жалбоподателката, че не са конкретизирани извършените от нея действия по
управление, е неоснователно.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и липсата на претенция от
страна на ответника за присъждане на разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.Б. ***, със съдебен адрес *** –
адв. Х., против Решение № 1040-02-75/04.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ
Бургас, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-02-00473442/18.10.2018 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред върховен административен съд.
СЪДИЯ: