Решение по дело №102/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 92
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20233120100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Девня, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120100102 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД от С. М. М.,
ЕГН **********, адрес – с.П. , общ.Девня срещу Община Девня, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Девня ,
бул.“Съединение“№78 .

Ищецът твърди, че е била в отпуск за отглеждане на дете, за
което е получила обезщетение на основание чл. 53 КСО.Със заповед на кмета
на общ.Девня със заповед № 74/24.03.2020г. същата била уволнена, след
което била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.Твърди
също така , че въпреки отмяната на уволнението не и е било изплатено
обезщетение за остатъка от периода от датата на уволнението до навършване
на 2 годишна възраст на детето и здравните осигуровки останали за нейна
сметка .Твърди , че това е задължение на работодателят и твърди , че Община
Девня се е обогатила неоснователно със сумата от 419.92 лева,
представляващи платени от ищцата здравни осигуровки и лихви за забава.
Моли съда, да осъди община Девня да заплати на ищеца сумата
от 419.92 лева с която по твърдение на ищеца ответника се е обогатил
1
неоснователно.Претендира заплащане на направените разноски и адвокатски
хонорар.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответника , чрез упълномощен процесуален представител – излагат
становище за неоснователност на предявения иск , поради това , че липсва
изрично задължение на работодателя да заплаща здравни вноски за периода
на незаконното уволнение –от уволнението до възстановяването на работа.По
същество заявява , че не желае заплащането на разноски.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Установи се безспорно по делото , че със заповед на кмета на
общ.Девня ищцата била уволнена , след което със съдебно решение същата
била възстановена на по – рано заеманата длъжност.След явяването и на
работа на 26.06.2021г. трудовото правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие.Спори се дали за периода от 24.03.2020 г. до 26.06.2021г./
от издаването на заповедта за уволнение до явяването и на работа след
влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на по – рано
заеманата длъжност/ общ.Девня дължи заплащането на здравни осигуровки на
ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
По предявения иск:

Предявеният иск срещу община Девня е по чл. 59 ал.1 ЗЗД , като
се твърди , че общината се е обогатила неоснователно със дължимата за
перода 24.03.2020 г. до 26.06.2021г. сима за здравноосигурителни вноски за
ищцата.Тук следва да се отбележи, че в съдържанието на разпоредбата на чл.
9, ал. 3, т. 2 от КСО и на чл. 40, ал. 5 от 330 липсва изрично задължение за
работодател да заплаща здравноосигурителни вноски на работник или
служител за периода на незаконното уволнение - от уволнението до
възстановяването на работа.Поради пълна липса на изрична законова
2
разпоредба , която да предвижда задължение за работодателя при
незаконосъобразно уволнение да внесе здравноосигурителни вноски за
лицето за периода на незаконното му уволнение, то приложим се явява
текстът на чл. 40, ал. 5 от 330 (за съответния период), съгласно който лицата,
които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия текст, се
осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване. След като по отношение на
здравното осигуряване на лицата по време на незаконното им уволнение в 330
липсва специална разпоредба, аналогична на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО,
задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски през този период
следва да е за ищеца. Отговорността на работодателя в КТ и КСО е по
отношение само и единствено на осигурителни вноски, но не и на
здравноосигурителни. Няма законово изискване, съобразно което да бъде
вменено на работодателя задължение за заплащане на здравноосигурителни
вноски.Следователно няма осъществено неоснователно обогатяване без
основание по смисъла на чл. 59 ал.1 ЗЗД от страна на общината, за сметка на
което ищцата да е обедняла.
В този смисъл е и Решение № 2413/14.02.2020 г. по адм. д. №
5681/2019 г. на Върховния административен съд където е анализирана
подобна хипотеза, но за държавен служител, като е прието, че след като в 330
и ЗДСл няма изискване за заплащане на здравноосигурителни вноски за
периода на незаконното уволнение, то не е налице такова задължение за
работодателя.
По време на прекратеното трудово правоотношение, независимо
от незаконосъобразността на предизвикалия го акт, здравноосигурителните
права па жалбоподателя са такива по чл. 40, ал. 5 от 330, т.е. на
самоосигуряващ се, който дължи за своя сметка внасянето в бюджета на
съответните здравноосигурителни вноски, тъй като за разлика от нормата на
чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, според която за осигурителен стаж се зачита и
времето, през което лицата са отстранени и впоследствие възстановени на
работа по реда, определен в специалните закони и за този период,
осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурителя, подобна
възможност не е предвидена в Закона за здравното осигуряване. По тази
причина, за периода от време, през който трудовото правоотношение е било
3
незаконосъобразно прекратено, осигурителят е следвало да подаде
информация и внесе дължимите осигурителни вноски за периода на оставане
без работа поради незаконно уволнение само за социално осигуряване - в
съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. За същия период, ако
лицето не е осигурено здравно на друго основание, дължи
здравноосигурителни вноски за своя сметка съгласно чл. 40, ал. 5 от 330, в
който смисъл е Решение № 858/17.04.2015 г. по адм. д. № 179/2015 г. на
Административен съд - Варна.
Ясна и недвусмислена е волята на законодателя, според която се
уреждат по различен начин и в различни нормативни актове заплащането при
установено незаконосъобразно уволнение на осигурителните вноските по чл.
9, ал. 3, т. 2 от КСО и на здравноосигуретелните вноски.Съгласно чл. 40, ал. 1,
т. 1, б."; а"; от 330 - осигурителните вноски са изцяло за сметка на
работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон.
На ищеца е отговорено по относимите към настоящото
производство въпроси от Дирекция „ОДОП” - Варна при НАП, че в Закона за
здравното осигуряване не е въведен ред за определяне и внасяне на
здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, което
означава, че работодателят няма задължение да определя и внася
здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа,
поради уволнение, което е признато за незаконно. В същият смисъл е и
отговорът на Зам. изпълнителен директор на НАП № М-26-Б-513/28.09.2020
год., който е представен по делото от ответника.
По отношение на твърденията в исковата молба, че ищцата не е
била безработна за времето от уволнението до възстановяването й на работа,
във връзка с влязлото в сила съдебно решение, с което е признато
уволнението за незаконно, същото е несъстоятелно, тъй като е неправилно
тълкувано. Отразения за този същия период осигурителен стаж в трудовата
книжка на ищцата, произтича от разпоредби на КСО, вменяващи задължение
за работодателя за внасяне на осигурителни вноски при незаконно уволнение,
с оглед непрекъсване на осигурителния стаж на работника или служителя.
Следователно ищцата няма прекъсване на стажа си за периода от уволнението
до възстановяването й на работа, съгласно решението, с което е признато за
незаконно уволнението. Защитата в КСО е само по отношение на
4
осигурителния стаж, но не и по отношение на здравноосигурителния статус
на лицето.

Волята на работодателя е била недвусмислена и ясна - за
прекратяване на трудовите правоотношения с ищцата, предвид издадената
заповед, както и предвид поддържаната му позиция в заведеното
впоследствие дело срещу заповедта ог ищцата и прекратяването по взаимно
съгласие на трудово правоотношение при възстановяването й на работа, след
влизане в сила на съдебния акт, с който е признато за незаконно уволнението.
В тази връзка работодателят е изпълнил задълженията си, съобразно
изискванията на КСО и е внесъл дължимите осигурителни вноски на ищцата
за периода от уволнението до прекратяването по взаимно съгласие на
трудовото правоотношение. Нямал е задължение да заплаща здравните й
осигуровки за този период. Не може да се правят и предположения, че ако
ищцата не е била уволнена е щяла да продължи да осъществява трудовите си
ангажименти при същия работодател, нито да се предполага какъв е щял да
бъде периода. Още повече, при уволнение и обжалване на същото,
работникът има правото да получава обезщетение за безработица от НОИ за
периода на воденото съдебно производство срещу уволнението, което още
веднъж потвърждава факта, че лицето за този период се счита за безработно и
следва да внася здравните си осигуровки за своя сметка, съгласно 330, в който
закон не е предвидено обезщетение на работника при незаконно уволнение.
Съдът намира , че твърденията в исковата молба за
неоснователно обогатяване на Община Девня за сметка на ищцата в размер на
419,92 лв., представляващи внесените от последната здравноосигурителни
вноски са неоснователни и необосновани , тъй като не е налице задължение
по силата на законова норма, общината да заплаща тези вноски, съответно
същата не се е обагатила за сметка на ищцата и не е налице разместване на
блага. Не е налице законова норма, съгласно която да се търси и ангажира
отговорност на общината за конкретните твърдени вреди, поради което
предявеният в настоящото производство иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените разноски за адвокатски хонорар и съдебно –
деловодни разноски, но поради изявлението на ответника , че не желае да му
5
бъдат присъдени тези разноски , съдът намира , че ищецът не ги дължи.

Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно
основание чл. 59 ал.1 ЗЗД от С. М. М., ЕГН **********, адрес – с.П. , общ.Д.
срещу Община Девня, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Девня , бул.“Съединение“№78 .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6