№ 3466
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от И. АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110203529 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СО-Т-С-22-04-108/12.09.2022 г., издадено от Д.П.Б. - Заместник-кмет на
Столична община, на С. В. И., с ЕГН **********,
за това, че на 20.06.2022 г., около 14:30 часа, в гр. София, район „Оборище“, Парк
„Заимов“ – централна алея, С. В. И. е извършвала търговия на открито – продажба на варена
царевица, печена царевица, картофен чипс, близалки от самостоятелни съоръжения (метални
колички), заемайки около 4 (четири) кв. м. публична общинска собственост (паркова алея),
без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“, с което
виновно нарушила чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО).
Предвид горното, на основание чл. 36 ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДСО, на С. В. И.
е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от С. В. И., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в писмено становище, депозирано за с. з., се изтъква, че НП не било връчено по
законоустановения ред, а твърденията за извършване на търговска дейност били недоказани,
тъй като контролните органи в случая не били извършили контролна покупка. В тази връзка
се цитира практика на АССГ. Изтъква се, че С. И., като физическо лице, не била извършвала
търговска дейност, а самата стока и оборудване били собственост на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК
ХХХХ, с което И. имала сключен трудов договор, представен във вид на заверено копие
ведно с жалбата. Този трудов договор бил описан и във възражението към АУАН. Именно
1
посоченото юридическо лице следвало да понесе съответната административно-наказателна
отговорност, а не жалбоподателката. При издаването на НП били допуснати нарушения и на
правото на ЕС. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Административно наказващият орган изпраща процесуален представител, който моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Уточнява се, че
съгласно трудовия договор, С. И. е следвало да извършва търговия в търговски склад и на
закрито място, а не на открито. Същата имала качеството на „търговец“, съгласно
допълнителните разпоредби на Наредбата и ЗЗП, независимо, че извършвала търговска
дейност под чуждо име и за чужда сметка. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
В атакуваното НП е налице отбелязване от 03.10.2022 г., че лицето не е било
намерено на адреса по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както и отбелязване, че НП е
влязло в сила на 18.10.2022 г. И двете отбелязвания са осъществени от С.Г. – юрисконсулт в
СИ. За да е налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН („Когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то
се счита за връчено от деня на отбелязването.“), е необходимо да се представят
доказателства за това, че при положените усилия по връчване на НП е било установено, че
нарушителят не обитава постоянния си или настоящ адрес, а новият му адрес е неизвестен.
По преписката е налице единствено върната в цялост обратна разписка с отбелязване
„непотърсен“. Последното определено не може да удостовери, че нарушителят е напуснал
адреса си, а единствено, че АНО е положил недостатъчно адекватни усилия по връчване на
НП. В този смисъл, доколкото не се установява противното, Съдът приема, че жалбата е
подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от действащата към датата на твърдяното нарушение
НРУИТДСО и видно от приложено заверено копие на Заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.
на кмета на СО, с която на Д.П.Б. - Заместник-кмет на СО е възложено да издава НП за
нарушения на НРУИТДСО – относно компетентността на АНО и приложено заверено копие
от Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО, ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към СО –
относно компетентността на актосъставителя Г. С.); обстоятелствата около твърдяното
нарушение са посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие
между текстовата част на АУАН и тази на НП; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл.
34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 20.06.2022 г., около 14:30 часа, в гр. София, район „Оборище“, Парк „Заимов“ –
2
централна алея, служители на Столичен инспекторат към СО, в лицето на свидетелите Г. С.
и П. П., заварили жалбоподателя С. В. И., която заемала около 4 (четири) кв. м. публична
общинска собственост на централната алея и, според свидетелите, продавала стока на
метални колички – варена и печена царевица, картофен чипс и близалки. При поискване от
страна на контролните органи С. И. не представила разрешение за ползване на място,
издадено от кмета на район „Оборище“. При проверката свидетелите не били извършили
контролна покупка, видно от показанията им. Св. С. издала на място АУАН № 22-04-108 от
20.06.2022 г. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО, в което вписала като нарушител С. И..
В издадения АУАН И. написала като възражение, че е работник във фирма „ХХХ“ ЕООД
като прилага трудов договор № 1/09.01.20022 г. и касов бон. На 23.06.2022 г. И. подала
писмено възражение срещу АУАН с идентично съдържание, прилагайки трудов договор №
1/09.01.20022 г., сключен между „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, в качеството му на
работодател, от една страна, и жалбоподателката С. И., в качеството й на
работник/служител, от друга, видно от който И. следва да полага труд за дружеството в
качеството й на продавач на улична сергия. Трудовият договор е регистриран в НАП със
справка с вх. № 22388223013606/09.01.2022 г.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства, изхождащи от свидетелите Г. С. и П. П., които са в
достатъчна степен обстоятелствени и кореспондиращи помежду си.
Фактическата обстановка отделно се доказва и от приложените към преписката и с
жалбата неоспорени писмени доказателства: трудов договор № 1/09.01.20022 г.; справка от
НАП с вх. № 22388223013606/09.01.2022 г. и длъжностна характеристика, издадена от
„ХХХ“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че актосъставителят и
АНО са издали своите актове при недоказана по един в достатъчна степен несъмнен начин
фактическа обстановка. Съгласно текста на вменената като нарушена разпоредба на чл. 23
от НРУИТДСО, Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място, издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално-декоративните елементи и за
рекламната дейност на територията на Столична община. А разпоредбата на чл. 19 от
НРУИТДСО дефинира търговията на открито като търговия на дребно върху терени
общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други.
На първо място, всяко извършване на търговия на дребно предполага доказване на
конкретно осъществена покупка на посоченото в НП място със задължителните
обстоятелства – вид на стоката, предмет на продажбата, цена на артикула, идентифициран
купувач. В тази връзка АНО е следвало да установи и докаже редица релевантни
обстоятелства: параметри на конкретна покупко-продажба (артикул, купувач, цена на
стока); доказателства за осъществена покупко-продажба (фискален бон); собственик на
стоката. АНО не е представил каквито и да е доказателства за нито едно от горепосочените
обстоятелства, а е градил констатациите си изцяло на субективните възприятия на
проверяващите. Последните изрично декларират в показанията си, че не са извършили
контролна покупка.
На второ място, очевидно неправилно е определено авторството на нарушението.
Процесуалният представител на АНО правилно цитира, че съгласно § 3, т. 3 от ДР на
НРУИТДСО, препращащ към § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, "Търговец" е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
3
негова сметка. Тази хипотеза обаче в случая е неприложима. Фактите по делото определено
сочат, че към момента на проверката от 20.06.2022 г. И. е била ангажирана по трудов
договор с „ХХХ“ ЕООД, регистриран в НАП на 09.01.2022 г., като продавач на улична
сергия – обстоятелство, което сама е изтъкнала във възражението си срещу АУАН. За да се
приеме, че И. действа от името и за сметка на „ХХХ“ ЕООД, следва да се докаже, че И.
самостоятелно е предприела действия по позициониране на метални съоръжения и закупила
стока, която да продава от името и за сметка на дружеството. Данните по делото сочат, че И.
е продавала стока, в качеството й на ангажиран по трудов договор от „ХХХ“ ЕООД
работник, със стока и оборудване, собственост на дружеството, фискален апарат на
дружеството, на място, определено от самото дружество. В този смисъл именно „ХХХ“
ЕООД е следвало да понесе административно-наказателната отговорност, а не ангажирания
в трудово-правни отношения продавач, в лицето на жалбоподателката И..
Горните аргументи водят до извода, че е налице недоказаност на авторството на
твърдяното нарушение. Последното налага отмяна на атакуваното НП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, на адв. Е. от АК-
Монтана е заплатен хонорар в размер на 400 лева за процесуално представителство, който
хонорар се явява напълно съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, платими от Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СО-Т-С-22-04-108/12.09.2022 г., издадено от Д.П.Б. - Заместник-
кмет на Столична община, на С. В. И..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Столична община да заплати на С.
В. И. сумата от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4