Решение по дело №2828/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр.Велико Търново, 25.06.2020г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, първи състав в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора  . .  . . . . , като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 2828 по описа за 2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Делбено производство във фаза по допускане на делбата

Ищцата М.Ц.Т., чрез процесуалния си представител – адв. И.П.С., твърди в исковата си молба, че страните по делото били съсобственици на наследствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.159.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Ангел Кънчев“ № 12, ет. 4, ап. 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор № 10447.503.159.1, брой надземни етажи: 10, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.159, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент, със застроена площ от 111.56 кв. м., състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, при съседи: на същия етаж: изток – двор, запад – двор и обект с идентификатор 10447.503.159.1.11, север – стълбищна площадка и обект с идентификатор 10447.503.159.9, юг – двор, под обекта – обект с идентификатор 10447.503.159.1.6, над обекта – обект с идентификатор 10447.503.159.1.14, заедно с придаденото му избено помещение № 17, с площ 7.30 кв. м., при граници: изток – коридор, север – изба на Атанас А. Сабахов, юг – изба на Георги Рафаилов Великов, заедно с 3.735% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.503.159. Ищцата претендира, че страните по делото били собственици на имота при следните права: М.Ц.Т. – 1/2 ид.ч., Ц.С.А. – 1/4 ид.ч., Г.С.А. – 1/4 ид.ч. Ищцата моли съда да допусне съдебна делба на описания по-горе недвижимимот при така посочените квоти. Прави искане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ответниците да й заплащат солидарно обезщетение за ползването на притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесния имот в размер на 195 лв месечно, поради невъзможността да го ползва, считано от влизане в сила на акта на съда до приключване на съдебната делба с влязло в сила решение, ведно със законната лихва за забава върху всяко пророчено месечно обезщетение, считано от датата на забава до окончателното изплащане.

Ответникът Ц.С.А., чрез процесуалния си представител – адв. С.Г.Б., признава факта, че страните по настоящия спор са законни наследници на Ц.А. Ангелов и Гина Борисова Ангелова, както и че делбеният недвижим имот е придобит от възходящия им – дядо, в режим на СИО през 1977 г. Ответникът оспорва твърдяните от ищцата квоти на собственост върху имота. Позовавайки се на придобивна давност оспорва правото на собственост на ищцата в претендирания обем и моли съда да отхвърли иска като неоснователен. В условията на алтернативност, ако искът за съдебна делба се приеме за основателен, претендира делбата да се допусне при различни квоти, поради това, че наследения след смъртта на Ц. Ангелов дял от ищцата в размер на 1/3 ид.ч. е бил придобит от Ц.С.А. по давност. Твърди, че квотите в този случай следвало да бъдат следните: за Ц.С.А. – 3/6 ид.ч., за Г.С.А. – 2/6 ид.ч., и за М.Ц.Т. – 1/6 ид.ч.

Ответницата Г.С.А. не депозира писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 94ММ-17204-1 от 09.09.2019 г., издадено от гр. Велико Търново, общ. Велико Търново се установява, че Ц.А. Ангелов е оставил след своята смърт на 04.07.1996 г. трима наследници по закон – неговата съпруга Гина Борисова Ангелова и техните деца М.Ц.Т. и Сашо Цветанов А.. Последният оставя след своята смърт на 30.12.2011 г. като наследници своите деца Ц.С.А. и Г.С.А..

От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 94ММ-17204-2 от 09.09.2019 г., издадено от гр. Велико Търново, общ. Велико Търново се установява, че Гина Борисова Ангелова, съпруга на починалия Ц.А. Ангелов, е оставила след своята смърт на 14.03.2012 г. трима наследници по закон – детето й М.Ц.Т. и внуците си, по право на заместване на своя починал възходящ Сашо Цветанов А. - Ц.С.А. и Г.С.А..

Следователно страните по делото, в качеството им на наследници по закон на общите им наследодатели Ц.А. Ангелов и Гина Борисова Ангелова, на които ищцата се явява низходяща от първа степен, а ответниците, низходящи на сина на общите наследодатели и брат на ищцата, низходящи от втора степен (по право на заместване) се явяват съсобственици (сънаследници) на делбения недвижим имот, описан подробно в ИМ.

Върху процесния ведвижим имот Ц. Ангелов А. е признат за собственик по силата на НА за собственост на жилище и право на строеж върху имот, отчужден за кооперативно ЖС – чл. 289 от ППЗТСУ, № 19, том 2, дело № 470/1977 г. на Великотърновски районен съдия. Доколкото имотът е придобит по времето на действието на СК от 1968 г. (отм.) и въз основа на действащата тогава редакция на чл. 13 от същия, придобития недвижим имот е бил придобит в режим на СИО от Ц. Ангелов А. и неговата съпруга Гина Борисова Ангелова, явяващи се общите наследодатели на страните.

От заключението на допуснатата съдебно-оценъчна експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно и компетентно изговено, се установява, че пазарният месечен наем за процесния имот е в размер на 390 лв.

От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетелката Наталия П.П., живееща на семейни начала с ответника Ц.С.А., които съдът прецени на основание чл. 172 от ГПК, се установява, че ответниците си делят данъците и сметките за процесния имот с ищцата. Свидетелката сочи също, че и топлофикация е разделена на три части и частта на ищцата не се плаща от ответниците, тъй като „някаква част от апартамента принадлежи на ищцата“.

Свидетелката Юлка Георгиева А., майка на ответника Ц.С.А., чийто показания съдът преценява с оглед на чл. 172 от ГПК, сочи, че ищцата е напуснала процесния имот около 1981-1982 г., като е заживяла на ул. „Гео Милев“, гр. Велико Търново. Свидетелката свидетелства, че заедно с ответника Ц.С.А.  заживяват в процесния имот през 1976, като през 1997 свидетелката напуска имота, а синът й е продължил да живее там. Признава, че ищцата е идвала в процесния имот да види майка си.

Свидетелят Николай Кирилов Теодосиев, син на ищцата, чийто показания съдът преценява с оглед на чл. 172 от ГПК, свидетелства, че ищцата е идвала в процесния имот да се грижи за Гина Борисова Ангелова, като е плащала своите сметки за имота. Сочи, че ответникът Ц.С.А. е казал, че ищцата следва да плати задължения към топлофикация за имота, тъй като тя има дял, като и има образувано изпълнитело дело за задължението.

Свидетелката Иванка Иванова Каушкова, която познава цялото семейство, сочи, че заедно с ищцата са ходили да плащат сметки, като ищцата е плащала сметки за процесното жилище. Обяснява, че ищцата е ходила редовно при майка си Гина Борисова Ангелова, за да я гледа.

Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, извежда следните правни изводи:

Предявеният иск за делба на недвижим имот се явява основателен и доказан.

При предявен иск, с правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 341 и сл. от ГПК, с оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказване на изгодните за него факти, като всеки е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, като всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбените имоти; наличието на имуществена общност по отношение на имотите, предмет на делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на имота, предмет на делба; както и размер на притежавания дял.

Имотът предмет на настоящото производство за съдебна делба е Жилище № 10, намиращо се на ул. „Ангел Кънчев“ № 12, ет. 4, състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, с площ от 111.56 кв.м., при съседи: изток – двор, запад – двор и обект с идентификатор 10447.503.159.1.11, север – стълбищна площадка и обект с идентификатор 10477.503.159.9, юг – двор, под обекта – обект с идентификатор 10447.503.159.1.6, над обекта – обект с идентификатор 10447.503.159.1.14, заедно с придаденото му избено помещение № 17, с площ 7.30 кв. м., при граници: изток – коридор, север – изба на Атанас А. Сабахов, юг – изба на Георги Рафаилов Великов, заедно с 3.735% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.503.159, който апартамент съгласно кадастралната схема представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.159.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.159.

Първият ответник - Ц.С.А., твърди, че е придобил по давност дела на ищцата и искът за делба следва да се отхвърли. Сочи, че от 1977 до настоящият момент процесния имот е бил владян както следва: до 1996 от Ц.А. Ангелов и Гина Борисова Ангелова, от 1996 г. до 30.12.2011 г. от Гина Борисова Ангелова, Сашо Цветанов А. и от първия ответника, а от смъртта на Сашо Цветанов А. (30.12.2011 г.) и смъртта на Гина Борисова Ангелова (15.03.2012 г.), имотът е владян единствено от първия ответник и Г.С.А. – втората ответница. Твърди алтернативно, че е придобил по давност дела на ищцата в размер на 1/3 ид.ч., полагащ й се от нейния възходящ Ц.А. Ангелов, като претендира допускане на делбата при различни квоти. Възраженията на ответника А. за осъществяване на състава на придобивна давност се явяват неоснователни и недоказани.

Следва да се посочи, че позоваването от името на първия ответник относно правата на втората ответница се явяват без правно значение, тъй като никой не може да упражнява пред съд чужди права. Втората ответница не депозира писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

Придобивната давност, като оригинерен придобивен способ, се определя като период от време, през който субект упражнява съдържанието на вещно право, без да е негов титуляр, като той може да придобие това право. Съответно, фактическият състав на института е съставен от два елемента: изтичането на определен период от време и владение през този период по смисъла на чл. 68 и сл. от ЗС. Съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.  В зависимост от това дали владелецът е добросъвестен по смисъла на чл. 70 от ЗС или не, то срокът на придобиване съгласно чл. 79 от ЗС е 5 или съответно 10-годишен.

Установява се, че ищцата е напуснала процесния имот около 1981-1982 г., като след това е идвала епизодично. Вярно е, че първия ответник може да се позове на придобивна давност, евентуално изтекла в полза на неговия възходящ – Сашо Цветанов А., тъй като владението като фактическо отношение се включва в наследствената маса на наследодателя и преминава върху наследника с приемането. Но съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС (предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго) се прилага само ако съсобствеността между страните произтича от юридически факт, различен от наследяването. Следователно, след смъртта на Ц.А. Ангелов и напускането на имота от ищцата, Сашо Цветанов А. е станал владелец на своята наследена ид.ч. и държател на тази на ищцата.

За да се приеме, че той е владял целия имот, е необходимо да бъде установено, че е променил намерението си по отношение на идеалните части на съсобствениците си и започнал да ги владее за себе си. Като елемент на придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. При владение на съсобствен имот намерението за владение на несобствените ид. ч. трябва да бъде обективирано. Съсобственик, който владее целия имот за себе си, трябва да манифестира своето субективно отношение и намерението си за владение на чуждите части открито по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на съсобствениците, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.

От материалите по делото не се установява такова недвусмислено манифестиране на субективния елемент на владението от страна на ответника А.– недопускане до процесния имот, заплащане на всички консумативи, свързани с ползването му, недвусмислено заявяване, че имота принадлежи на ответниците. Що се отнася за твърдението в отговора на исковата молба за правени текущи ремонти и подобрения в имота, последните остават недоказани. Дори и в противен случай обаче, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се превърне държането във владение. Имотът е бил посещаван и от ищцата и това е ставало по времето, когато хипотетично е текла придобивната давност. Никой от свидетелите не установи, че първия ответник е демонстрирал с конкретни действия пред ищцата и пред обществото, че се счита за единствен собственик и че отрича /отблъсква/ наследственото право на собственост на ищцата. От друга страна, установява се обратното – заплащането на сметки относно процесния имот от ищцата, които са индиции, че тя се счита за собственик на полагащите й се ид.ч. от имота по наследство. Впрочем, дори от свидетелските показания се доказва, че ответниците също съзнават и признават, че ищцата притежава ид.ч. от имотта и отказват да платят „нейната част“ от сметките.

Поради същите причини се явява неоснователни и недоказано и алтернативното възражение на първия ответник относно придобивна давност и квотите, при които следва да бъде допусната делбата. Както се посочи по-горе, липсват елементите на фактическия състав на придобивната давност, за да се приеме, че делът на ищцата, наследен от нейния баща, е бил придобит от първия ответник. За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че дори ако след смъртта на бащата на първия ответник и неговата, баба той е владял процесния имот от 15.03.2012 г. до настоящия момент, който извод обективно не кореспондира със събраните по делото материали, то отново няма да е изпълнен фактическия състав на придобивната давност поради неизтеклия срок. В случая приложим би бил 10-годишният срок по чл. 79 от ЗС, тъй като липсват елементите, необходими за квалифициране на владението като добросъвестно по чл. 70 от ЗС – владение въз основа на правно основание, годно да го направи собственик. Данни за такова в настоящия случай липсват, тъй като наследяването, като юридически факт, не може да се квалифицира като годно правно основание, тъй като представлява юридическо събитие, а тълкуването на чл. 70 от ЗС води до извода, че единствено юридически действия изпълняват предпоставката на разпоредбата.

При така приетата за установена фактическа обстановка и наложените от нея правни изводи, настоящата инстанция счита предявеният иск за делба за основателен и доказан и съдът следва да допусне да се извърши съдебна делба между страните на описания в исковата молба недвижим имот, при следните квоти за страните: за М.Ц.Т. – 2/4 ид.ч., за Ц.С.А. – 1/4 ид.ч., за Г.С.А. – 1/4 ид.ч.

Относно искането на ищеца за присъждане на обезщетение, поради лишаване от ползването на съсобственото имущество, претенцията се явява основателна и доказана и следва да се уважи.

Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК и представлява претенция за периодични плащания в размер на 195 лв. месечно, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 от ГПК.

В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото по-горе недвусмислено се изясни, че ищцата е съделител, който не ползва съсобствения имот. Безспорно се установи по делто, че процесният имот се ползва изцяло от ответниците по делото. Имотът представлява апартамент, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, с площ 111.56 кв.м. и избено помещение с площ 7.30 кв. м. и е неподелям по отношение на правото на собственост, тъй като от него не могат да се обособят нови жилища отговарящи на изискванията на чл. 40 от ЗУТ. По тази причина не могат да се обособят два реални дяла, като два отделни имота, поради което е очевидно, че не се касае за имот, който безпрепятствено може да се ползва и от тримата съделители. Вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза в открито заседание заявява, че не е възможно делбеният имот да бъде ползван от трите страни, съобразно правата, което съдът кредитира с оглед останалите материали по делото. От друга страна от материалите по делото и изслушаните свидетелски показания се доказа, че и двамата отвтници живеят в процесния имот. В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344 ал. 2 от ГПК, че ищцата е възпрепятствана да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността.

По отношение размера на претенцията.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. От заключението на допуснатата по делото СИЕ, неоспорено от страните, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 390 лв., или съобразно правата си върху имота ищцата би могла да претендира 195 лв., като сума, която й се дължи, за това че не го ползва. Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващият съделител, следва да получи от ползващия имота съделител, е 1/2 от актуалния пазарен наем, или сумата от 195 лв. Липсва основание в закона за солидарност между съсобствениците за плащане на това обезщетение.

Поради изложеното искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК се явява основателно за сумата от 195 лв. и за периода от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочено месечно обезщетение, считано от датата на забава до окончателното изплащане.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА на основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 341 и сл. от ГПК, да се извърши съдебна делба между М.Ц.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез адвокат И.С., Ц.С.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***  и Г.С.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.159.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Ангел Кънчев“ № 12, ет. 4, ап. 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор № 10447.503.159.1, брой надземни етажи: 10, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.159, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент, със застроена площ от 111.56 кв. м., състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, при съседи: на същия етаж: изток – двор, запад – двор и обект с идентификатор 10447.503.159.1.11, север – стълбищна площадка и обект с идентификатор 10447.503.159.9, юг – двор, под обекта – обект с идентификатор 10447.503.159.1.6, над обекта – обект с идентификатор 10447.503.159.1.14, заедно с придаденото му избено помещение № 17, с площ 7.30 кв. м., при граници: изток – коридор, север – изба на Атанас А. Сабахов, юг – изба на Георги Рафаилов Великов, заедно с 3.735% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.503.159.

ДЕЛБАТА на описания по-горе недвижим имот се допуска при следните квоти: за М.Ц.Т. – 2/4 ид.ч., за Ц.С.А. – 1/4 ид.ч., за Г.С.А. – 1/4 ид.ч.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, Ц.С.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***  и  Г.С.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплащат на М.Ц.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез адвокат И.С., сумата от по 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползването на делбения имот от ответниците, съответно на притежаваната от ищеца ид.ч. от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК и имаща характер на определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок, а в останалата част - с въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните пред Великотърновския окръжен съд.

 

 

 

Районен съдия: