РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200277 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******, чрез адвокат М.Я. от Адвокатска колегия - Добрич, със
служебен адрес: град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 10-11,
срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
******, издаден от ОДМВР Добрич, с който на ИВ. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложеното наказание.
1
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, предвид
следното:
С процесния електронен фиш ИВ. Г. Г. е бил наказан за това, че на
20.10.2019 г., в 11:32 часа, в гр. Добрич, по бул. „******“, до ******, с МПС –
мотоциклет ******, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
******. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност
на скоростта 87 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 37 км/ч –
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на ИВ. Г. Г., на основание чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 е наложено административно наказание глоба в
размер на 400.00 лева.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
******, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54
от 2017 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя,
че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
2
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани техническа средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към датата на нарушението - 20.10.2019 г., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането
в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали
в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ,
бр. 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият
въззивен състав приема, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на
Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, при условие че са изпълнение изискванията
3
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От друга страна следва да се отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр.
„последно” от Наредбата изрично е посочено, че за нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение електронни фишове не се издават. По
аргумент на противното следва да се приеме, че ако са спазени всички
останали предпоставки, указани в Наредбата, нарушение, фиксирано с
мобилно АТСС може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да се
докаже, че превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в
движение към момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно
настоящия случай. Както вече бе посочено, ЕФ съдържа всички реквизити,
установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата по преписката се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно приложеното по
делото заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология (л.
8), мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване. Видно от
приложения по делото протокол № 2-17-19 от 20.06.2019 г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол „ТFR1 – М”, издаден от Главна дирекция
„Национална полиция” при Министерство на вътрешните работи, сектор
„Полицейска техника” към отдел „Управление на собствеността”, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
“ТFR1 – М” с идент. № ******, № от ******, № ****** е преминала
последваща проверка на 20.06.2019 г., като периодичността на проверката е
12 месеца (л. 23). С други думи – средството за измерване - мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
“ТFR1 – М” с идент. № ******, е било технически изправно и направените с
него измервания към дата 20.10.2019 г. са в съответствие със Закона за
измерванията.
4
Спазен е и редът за ползване на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1 – М” с идент. № ******, №
от ******, № ******.
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р-
4438/21.10.2019 г. с дата на използване 20.10.2019 г. (Приложение към чл. 10,
ал. 1), контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил осъществен за
времето от 10:00 – 12:00 часа на дата 20.10.2020 г., при стационарен режим на
измерване в двете посоки (л. 14). Видно от същия протокол, в мястото за
контрол е липсвал пътен знак за ограничение на скоростта, като е важило
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. за движение в населено място,
съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява,
че заснемането на нарушението е станало обективно, чрез включване на
мобилното техническо средство и извършване на необходимите първоначални
настройки за започване на автоматизирания контрол от полицейския
служител М.В., който е поставил началото и края на работния процес. Следва
да се отчете и обстоятелството, че М. ИЛ. В. е преминал обучение за работа
със „Системата за автоматично фиксиране на нарушенията на правилата за
движение”, за което има издаден протокол за обучение с рег. № 851р-3248 от
06.07.2015 г. (л. 22).
Според обжалвания фиш, установената стойност на скоростта е 87 км/ч,
като превишението на скоростта е 37 км/ч. В приложения към ЕФ снимков
материал е посочено, че измерената скорост е 90 км/ч, като превишението е
40 км/ч. Установеното разминаване намира логичното си обяснение, че при
съставяне на ЕФ се приспадат 3 км/ч от измерената с техническото средство
превишена скорост с цел отчитане на възможното отклонение от плюс/минус
3 км/ч, което е предвидено в техническата характеристика на радарното
устройство. В случая в ЕФ се приема факт от правно значение, който е по-
благоприятен за нарушителя. Доколкото визирането на по-малка скорост на
движение от измерената, води до прилагане на по-благоприятен за
нарушителя режим, то не може да се говори за нарушение, още повече такова,
представляващо основание за отмяна на ЕФ.
Съдебният състав намира обаче, че вмененото на ИВ. Г. Г. нарушение
не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването
на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни
5
съмнения в обвинителната теза по следните съображения:
В приложения към ЕФ снимков материал – клип № ******, ТFR1 – М
№ ****** е посочено, че нарушението и извършено с моторно превозно
средство с рег. № *******. В същото време административнонаказателната
отговорност на ИВ. Г. Г. е ангажирана в качеството му на собственик, на
когото е регистрирано моторно превозно средство с регистрационен №
*******, т.е. за моторно превозно средство с регистрационен номер, различен
от този, изписан на снимковия материал.
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая,
доколкото са били необходими специални научни знания от областта на
техниката и с оглед установяване на действителния регистрационен номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, съдът е
назначил видеотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото
лице по изготвената, неоспорена и приета от съда видео-техническа
експертиза, от регистрационната табела на изследваното моторно превозно
средство се чете – на горния ред букви „ТХ, А“, а на реда под него се четат от
ляво на дясно „цифрата четири, не се чете цифрата, цифрата нула, цифрата
шест“. С други думи – не може да се установи втората цифра от
регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението.
С оглед установяване на действителния регистрационен номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, както и с
оглед извършване на проверка за спазване на процедурата по чл. 16, ал. 2 и ал.
3 от Организационно-технологични правила за работа със стационарно
преносимите уреди за контрол на скоростта, утвърдени със заповед № 8121з-
205/27.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, съдът е разпитал в
качеството на свидетел М. ИЛ. В. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Добрич, който в съдебно заседание дава следните
показания: „Нямам спомен за деня на нарушението, минали са повече от 2
години. Практиката е, че след като заснемем превозното средство, сваляме
данните в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич и изготвяне
ЕФ. Има един процент, в който не се виждат номерата, както в случая, но
ние като заснемем превозното средство, с просто око виждаме номера, тя
6
системата дава звук, че скоростта е висока, и отделно си записвам номера в
отчетната форма, която е утвърдена от Началника. Като сваляме данните
и като не е четлив номерът, аз записвам във фиша номера, който съм
записал в ежедневната форма на отчет“ (цитат – л.л. 55-56).
Показанията на свидетеля М.В. обаче се оборват от изисканата от съда
и приобщена към доказателствения материал по делото ежедневна форма на
отчет за дата 20.10.2019 г., изготвена от самия М.В. (л. 100), видно от която,
на 20.10.2019 г. с моторно превозно средство с рег. № *******не е извършено
нарушение за скорост, поради което съдът намира, че не следва да кредитира
показанията му.
С оглед изложеното, съдът намира, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на ИВ. Г. Г., в качеството му на
собственик, на когото е регистрирано моторно превозно средство с
регистрационен № ******, тъй като не е установено по безспорен начин, че
именно с моторно превозно средство с посочения регистрационен номер е
установено нарушението за скорост, предмет на електронния фиш.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само на
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление, респективно - на
електронния фиш.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 119,72 лева (сто и деветнадесет лева и седемдесет и две
стотинки), представляващи разходи за изготвяне на видео-техническата
експертиза и възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебно заседание,
следва да останат за сметка на държавата.
7
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 300 (триста) лв.
Приложените по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител - CD-R, марка „*******“ 700МВ, предоставен от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Добрич, съдържащ видеоклип № ****** за
нарушение на ЗДвП, следва да остане по делото, в срока на съхранение на
същото, след което да се унищожи.
Така мотивиран, съдът счита, че електронният фиш следва да бъде
отменен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което
и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № ******, издаден от ОДМВР Добрич, с който на ИВ. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото остават за сметка на държавата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на ИВ. Г.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
8
носител - CD-R, марка „*******“ 700МВ, предоставен от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Добрич, съдържащ видеоклип № ****** за
нарушение на ЗДвП, да остане по делото, в срока на съхранение на същото,
след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9