№ 2297
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.22 от НПК.
С определение от 29.06.2022г. по Н.О.Х.Д.№4106/2022г., СРС, НО, 6-ти
с-в в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство,
образувано по обвинителен акт срещу подсъдимата Д. Л. М., поради
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните й права.
Срещу съдебния акт е постъпил частен протест от изготвилия
обвинителния акт прокурор. Моли се за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт. Настоява новият сезиращ СРС обвинителен акт да e изцяло и в
пълнота съобразен с дадените по-рано указания от СГС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след
като разгледа подадения частен протест и прецени материалите по делото,
констатира следното:
Протестът, с който е сезиран съда е депозиран в законоустановения 7-
дневен срок от постановяване на определението от легитимиран да образува
въззивна проверка субект, поради което и е процесуално допустим. Разгледан
по същество е неоснователен.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен
обвинителен акт срещу Д. Л. М. за извършено престъпление по чл.211, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, внесен през 2021г.
С определение от 04.10.2021г. СРС, НО, 6-ти с-в в разпоредително
заседание е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата -
адв.Гюров за прекратяване на съдебното производство, заради допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, обосноваващи правната квалификация измамата да е
1
„особено тежък случай“, наред с „особено големите размери“.
С определение №123/20.01.2022г., СГС, НО, 17-ти възз. с-в, след сезиране
с част. жалба от защитника, е счел, че определението на първата инстанция е
неправилно и го е отменил. Въззивният съд в обхвата на проверката, след
като е споделил виждането на защитата за липсата на кумулативна обосновка
на „особено тежък случай“ и „особено големи размери“, е приел, че
прокурорът не е отразил в обвинителния акт защо е приел, че случаят попада
под хипотезата на чл.93, т.8 от НК. Отделно от това, проверяващата
инстанция е възприела виждане за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в общ вид отнасящи се до липса на обективни
елементи от състава на твърдяното престъпление, липса на част от
задължителните реквизити на обвинителния акт по чл.246, ал.2 от НПК.
След връщане на делото фаза назад, същият първоинстанционен съдебен
състав е сезиран с нов обвинителен акт, този път по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – т.е за измама в условията на продължавано
престъпление, причинената вреда по която е в големи размери.
С определението, предмет на въззивна проверка, СРС, НО, 6-ти с-в, след
като буквално е „преписал“ съдържанието на определението на СГС, е счел,
че обвинителния акт не отговаря на процесуалните изисквания на чл.246, ал.2
от НПК и е върнал делото на СРП за отстраняване на продължаващите да
съществуват според него противоречия.
На първо място, не може да не направи впечатление, че обвинителният
акт прилича повече на разказ, а не на документ, с който се повдига обвинение
и следва да съдържа определен набор от задължителни реквизити. На
множество места, подсъдима и пострадали са посочени с личните им имена,
буквално са „преписвани“ показания на свидетели, изводимо и от
използваното глаголно време.
Първото от констатираните от СРС нарушения се състои в липса на
описание, подобно на предходния обвинителен акт на обстоятелствата,
обосноваващи „особено тежък случай“ на измама от страна на М.. Видно от
цифровата квалификация в обвинителния акт, понастоящем такова обвинение
срещу подсъдимата, няма. Както беше отразено и по-горе, актуалното такова
е по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, т.е по една или
друга причина прокурорът е счел, че нито измамата е в особено големи
размери, нито случая е особено тежък, а се касае за измама в „големи
размери“. Друг е въпроса, че съобразно задължителните изискания по т.1 от
ТР № 1 от 30.10.1998 г. по н. д. № 1/1998г., ОСНК на ВКС “при определяне
квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за
различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият
е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля
седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
минимална работна заплата“. Калкулирането на съотношението между
минималната работна заплата в инкриминирания период – 13.12.2017-
2
23.10.2018г. – съответно 460лв. и 510лв. и посочената от обвинението сума
като имотна вреда за пострадалите /173 744лв./ попада в обхвата на особено
големите размери, но единствено релевантната преценка на СРП е била, че
случаят не е особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 от НК.
При първото деяние от продължаваното престъпление спрямо първата
пострадала, в заключителната част на обвинителния акт е посочена дата
13.12.2017г., за второто деяние - 14.12.2017г., за третото - 03.01.2018г. и за
четвъртото – 25.07.2018г., на които подсъдимата с цел да набави имотна
облага за себе си възбудила залуждение у св.Е.Р. като управител и собственик
на туристическата агенция, че ще организира круиз за 30 човека наредила
превод за съответно 6403лв. /на първата дата/, за 19734лв. /за втората дата/, за
2535лв. /за третата дата/ и 15873лв. – за четвъртата и с това причинила на Е.Р.
имотна вреда в посочения общ размер от 44 545лв. или с други думи СРП е
приела, че на посочените четири дати са извършени действията по
възбуждане на заблуждение и причиняването на имотната вреда.
На стр.3 от обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че
процесния криуз е бил за 30 човека, че Р. заплатила капаро в размер на 26
137лв. /не е посочено кога/, че през м.юли 2018г. е заплатен остатъка от
сумата за организиране на круиза. По-насетне на стр.4 се описани
отношенията между св.Р. и М. до 26.10.2018г., след като на 25.10.2018г.
станало ясно, че намиращите се на летището пътници всъщност няма да
плават от Барселона, а на стр.5, че св.Р. е извършила плащания на четири
пъти, първото от които на 13.12.2017г., второто на 14.12.2017г., третото на
03.01.2018г. и четвъртото на 25.07.2018г. След калкулиране на процесните
суми, СРП е стигнала до извод, че на св.Р. в лично качество, въпреки че
сумите са превеждани по сметка на дружеството „Л.т.“ ООД, е причинена
имотна вреда в размер на 44 545лв., които тя лично възстановила на
клиентите си по-късно. На стр.5 от обвинителния акт прокурорът вписал, че
подсъдимата е подписала декларация, с която се задължила да възстанови
сумата от 44 565лв.
Изложените по-горе факти правят неясни за настоящата инстанция
разсъжденията на СРС досежно дата 12.12.2017г., която не присъства в този
обвинителен акт, но е налице в предходния и поради това в определението на
СГС, НО, 17-ти с-в. Безспорно обаче продължава да е налице част от
констатираното от предходния въззивен състав противоречие между
обстоятелствена част и диспозитив относно това, че отразяването на фактите
насочва към извършвани разпореждания и предхождащи действия по
въвеждане в заблуждение на неустановена дата през 2018г., когато е
преведено капарото от 26 137лв. и по-късно през м.юли 2018г., когато се
твърди да е заплатен и остатъка от дължимата сума по круиза. Това прави
неясно и противоречиво твърдението на СРП в частта относно преведените
суми – съответно на 13.12.2017г., на 14.12.2017г., на 03.01.2018г. и на
25.07.2018г. и каква е връзката на тези суми с двете плащания от 2018г.,
посочени по-горе.
3
Не вярно твърдението на СРС, че прокурорът отново неправилно е
посочил броя на пътуващите – както в обстоятелствената част – л.3 /втори
абзац/, л.4 /пети абзац/, така и при синтезираното описание на обвинението
/л.12/ и в диспозитива /л.17/ са посочени една и същ брой туристи – 30, а не
35, както е било при предходния обвинителен акт.
Неясно обаче остава на кого точно е приченена вредата и кой е
пострадал/ощетен от първите четири деяния, включени в продължаваното
престъпление, доколкото в действителност и в този обвинителен акт един път
се настоява „Р. да е заплатила на обвиняемата“ /л.3/, друг път се говори за
договор между двете агенции /л.3/, после, че Р. е извършила четиритте
плащания /но от сметката на дружеството, което представлявала/ - л.5, а
накрая, че лично св.Р. е възстановила вредата на пътуващите лица. Това
обстоятелството според съда следва да бъде установено, доколкото явно внася
объркване не само в страните, но и в съда, вероятно доколкото в диспозитива
изрично св.Р. е отразена като съсобственик и управител на „Л.т.“ ООД.
В обобщение, отново следва да бъде споделен извода на въззивния съд,
преценявал по-рано обвинителния акт, че следва да се уточни от страна на
прокуратурата кои точно действия от страна на подсъдимата приема за
реализиращи изпълнителното деяние на измамата, кога и къде са се случили,
спрямо кое точно лице и кой точно е извършил имущественото разпореждане
и в крайна сметка за кого е настъпила вредата, резултат от възбуждане на
заблуждение /друг е въпроса че е възможно да се разсъждава и върху
поддържането му за един определен период от време/.
Досежно второто пострадало лице – П.С.. На първо място на л.13, л.14 и
съответно на л.18 в диспозитива на обвинителния акт вероятно като
техническа грешка неправилно е посочено, че вредата е причинена на
предходната пострадала Е.Р., а не на настоящата П.С. /пункт 5 и пункт 6 от
обвинението/. По отношение описанието на това обвинение не става ясно за
пореден в какво точно се изразяват измамливите действия на подсъдимата и в
частност възбуждането на заблуждение /при направена резервация/ и от кой
момент нататък деятелността на подсъдимата е приета за такава. Не става
ясно и за този съд, дали сумите, които е превела св.С. по отношение круиза за
Малдиви-Шри Ланка са лично нейни или на нейните бъдещи спътници – Г. и
П.П. и Д.М. с оглед определяне на правилното лице, което следва да бъде
конституирано като пострадало. Не става ясно и е обръкващо защо са
посочени и суми по банкови преводи между контрагентите, при условие че
при калкулирането им не са включени в общата сума, с която се твърди М. да
е ощетила пострадалата С. /л.8/ - 12 102лв. Не става ясно за пореден път защо
именно посочените дати на преводите от страна на пострадалата съвпадат
според СРП с датите на възбуждане на заблуждение и респ. настъпване на
вредата.
Подобни неясноти и този съдебен състав продължава да констатира и
касателно обвинението спрямо пострадалите Ю.Д. и Д.Т.. СРС е посочил
4
неправилно в определението си името на пострадалата Д.Т. и по отношение
пострадалия Д., като е копирал двете изречения, но в действителност и при
двете обвинения се констатира еднаква неяснота относно измаливите
действия на подсъдимата М. и в какво точно се обективират те и дали в
действителност единствено и само посочените дати на преводите от страна на
пострадалата съвпадат според СРП с датите на възбуждане на заблуждение и
респ. настъпване на вредата. Както резонно е отбелязал предходния въззивен
състав от изпращането на мейли с потвърждение на резервации, не би могло
да се изведе изискумата от закона специална цел. По отношение обвинението
спрямо пострадалата Д.Т. СРП следва да изложи факти, обосноваващи повече
от сключването на дистанционен договор за туристическа услуга, по който е
направено плащане от страна на туриста.
За пореден път следва да се повтори, че съгласно разпоредбата на чл.246,
ал.2 от НПК сезиращият съда акт следва да съдържа обстоятелствена част, в
която да се отразят обстоятелства относно престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му, което е в
унисон и със задължителното тълкуване по ТР№2 от 07.10.2002г. по н.д.
№2/2002г., ОСНК на ВКС /“при изготвяне на обвинителния акт в
обстоятелствената му част на обвинителния акт задължително да посочи
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му“/. Непосочването на тези задължителни
елементи представляваше и продължава да представлява според съда
съществено нарушение на процесуалните правила, което при това е
отстранимо, въпреки стеснителното тълкуване по чл.249, ал.4 от НПК, дадено
от законодателя. Следва да се подчертае, че обвинителният акт е единство
между обстоятелствена част и диспозитив, и те не само трябва да са в
единство, но не следва да съдържат противоречия, както безспорно са
налични в случая.
Ето защо и настоящият съдебен състав също е на становище, че при
изготвяне на обвинителния акт са допуснати такива нарушения на
процесуалните правила, които да попадат в обхвата на чл.249, ал.4 от НПК,
въпеки че СРС ги е определил преобладаващо, базирайки се на стария
обвинителен акт и определение на СГС.
Така мотивиран и на осн. чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.06.2022г. по Н.О.Х.Д.
№4106/2022г., СРС, НО, 6-ти с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6