Р Е Ш Е Н И Е
№ 1284/ 1.7.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурор Иляна
Джубелиева, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1161, по описа на съда за 2022 год., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на Л.Г.Т., с адрес ***, представляван от
адвокат Д., срещу Решение № 542/14.03.2022, постановено по АНД № 7743/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден ЕФ Серия К № 4275689 на ОДМВР
Пловдив. Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено при неправилно
приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касаторът
съдът неправилно е потвърдил ЕФ, като не е отчел, че на посоченото място на
нарушението не е действал знак В26. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение
и отмяна на ЕФ.
Ответникът
по делото – ОДМВР Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
и предлага да бъде оставена без уважение.
Административен
съд Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, намира жалбата за основателна.
ЕФ
Серия К 4275689 на ОДМВР Пловдив е издаден за установено нарушение с АТСС, на 28.11.2020г.
в 09.48 ч. в Републикански път ІІ-64 км. 50 в посока от с. Труд към Пловдив, като при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км./ч. МПС с рег. № ***е заснето с установена скорост от 124 км./ч, което е
превишение на скоростта с 64 км./ч. На собственика на МПС Л.Г.Т. е наложена
глоба в размер на 700 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП. Районен съд Пловдив е преценил събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е стигнал до извод, че процесният
електронен фиш Серия К 4275689 на ОДМВР Пловдив е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Отразените в него обстоятелства сочат
на извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, тъй като превишената
скорост е с 64 км./ч. Скоростта е установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство – мобилна система TFR1-M с № 529.
Фактическа обстановка е възприета правилно от съда, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства. Съдът е обсъдил в решението си възраженията на
жалбоподателя. Констатирал е, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Съдът е
установил, че ЕФ съдържа всички реквизити на обсъдената норма, спазени са
процесуалните правила при установяване на нарушението и издаване на ЕФ. Приел
е, че протоколът по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. съдържа всички реквизити. Отговорено
е и на възраженията за наличието на ограничение на скоростта от 60 км/ч,
въведено с пътен знак В26.
Изводите
на Районен съд Пловдив са правилни и се споделят изцяло от настоящата
касационна инстанция. След като е обсъдил всички доказателства по делото, както
и възраженията в жалбата, подадена пред него, съдът правилно е намерил за
установен факта на извършеното нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
които да предпоставят неговата отмяна.
Пред
настоящата инстанция касаторът поддържа същите възражения, на които е
отговорено в оспореното решение, поради което съдът изцяло препраща към
мотивите на съдебния акт на Районен съд Пловдив. Според настоящия касационен
състав, за да е налице кръстовище по смисъла на законовата дефиниция е
необходимо да има пресичане, разделяне или събиране на пътища или улици,
каквато предпоставка няма в случая. Входът/изходът на крайпътния обект не
представлява самостоятелен път по см. на т.1 § 6 от ДР на ЗДвП, а е част от
обслужващата зона на пътя по смисъла на Закона за пътищата.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен
съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят
от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не
са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 542/14.03.2022,
постановено по АНД № 7743/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.