Решение по дело №677/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 812
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20227040700677
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

                                                 РЕШЕНИЕ

 

                                       № 812/17.06.2022г.

 

Административен съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                Председател: Христо Христов

                                                                       Членове:1.Веселин Енчев

                                                                                       2.Нели Стоянова

 

При участието на секретаря И.Л. и в присъствието на прокурора Д.Х., като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 677 по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
         Образувано е по подадена касационна жалба на „АГЕНА 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“ № 80, представлявано от управителя Ж.М.Ж., чрез адв. П.Ч. ***, против
решение № 64/06.03.2022 г., постановено по АНД № 1260/2021г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция, серия Г, № 2926 на ОД МВР – Бургас. С ЕФ на „АГЕНА 13“ ЕООД за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от  Кодекса за застраховане /КЗ/ на основание чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.2 във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Касаторът изцяло оспорва решението, като твърди че същото е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд като е приел, че дружеството е собственик на процесния автомобил е направил неправилен извод, некореспондиращ с доказателствата по делото. Счита още, че първоинстанционният съд е потвърдил ЕФ, като не е съобразил допуснатите при издаване му, съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че същият не съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, и че нарушението не е описано от фактическа и правна страна. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител, в депозирано по делото писмено становище поддържа касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Началник група към ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореният пред районният съд /РС/ ЕФ, дружеството „АГЕНА 13“ ЕООД със законен представител Ж.М.Ж. е санкционирано за това, че на 09.12.2020г. в 12.31 часа, в общ.Несебър, на главен път I-9, на 190 км. е установено управление на собственият му товарен автомобил „*****“ с рег.№ В****ВК, регистриран на територията на Република България, който не е спрян от движение, без сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” - към момента на проверката. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee  Det 2D № SD2D0032. Наложена е имуществена санкция във фиксирания размер от 2000 лв. по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.

 

От наказващия орган е представена административната преписка, която съдържа: данни за автомобила и снимка на рег. № В****ВК; тип приложение-mBox; дата и час – 09.12.2020 г., 12:31 ч. на установяване на нарушението; GPS координати – N 42.764901, 27.75376; снимка на автомобила; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение към него.

За да потвърди ЕФ първоинстанционният съдът е приел, че безспорно  от събраните по делото доказателства е извършено вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение на  чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ. Приел е още, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и че нарушението е безспорно установено. Обсъдил е правната уредба, регламентираща нарушението, както и тази касаеща субекта на нарушението. По същество е приел, че нарушението е безспорно доказано, поради което потвърдил издадения ЕФ. 

Първоинстанционният съд е посочил, че съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС е носител на задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от него автомобил – чл.483, ал.1, от КЗ, поради което е бил длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, налагането на административно наказание - имуществена санкция. Приел е, че издаденият ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание за описание на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ. Направил е правилен извод, че субект на нарушението е собственика на процесното МПС - „АГЕНА 13“ ЕООД, както и че законният му представител е управлявал процесното МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, съдът е направил правилно заключение, че дружеството-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ - както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. Съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Пред касационната инстанция не се сочат нови доказателства и не се изтъкват доводи, които да водят до различна фактическа обстановка и промяна в изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В настоящия случай релевантните юридически факти, които са предпоставка за законосъобразното съставяне на ЕФ са следните: електронния фиш да има за адресат собственика на МПС и МПС да се управлява без сключен договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност". Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика е регламентирано в разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1, съгласно която "на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец".

По делото е установено, че товарен автомобил „*****“ с рег.№ В****ВК, регистриран на територията на Република България, който не е спрян от движение,  е управляван без сключен и действащ договор за  застраховка „Гражданска отговорност”, както и, че нарушението е констатирано с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee  Det 2D № SD2D0032.

Спорен е въпроса, относно собствеността на автомобила. Настоящият състав счита за неоснователно и недоказано възражението на касатора по отношение на субекта на нарушението. По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС част І. От същото е видно изписани наименованията на две дружества - „Интерлийз Ауто-клон Варна“ ЕАД и под него „Агена 13“ ЕООД. Посочени са ЕИК на дружествата, а в дясната част на свидетелството е отразено С.4 (а) собственик. Никъде в представеният от касатора писмен документ не е видно да е изписано наименование „ползвател“. По делото не са представени и писмени доказателства /напр. договор за лизинг/ опровергаващи факта, че жалбоподателя няма качеството на „собственик“, а е единствено „ползвател“ на процесното МПС. С оглед изложеното съдът приема, че не е опроверган извода на НО за собствеността на МПС и правилно е ангажирана адм.наказателната отговорност на „Агена 13“ ЕООД.

В електронния фиш е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ, като в § 1, т. ЗЗ от КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

Съдът приема за неоснователни и възраженията на касатора по отношение на твърдението за липса на описание на нарушението в ЕФ. Задължителните реквизити на ЕФ са изчерпателно уредени от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като образецът на ЕФ се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Специалният закон - КЗ, препраща към ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ и е видно, че процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срок и начин на плащане. Посочено е още техническото средство, с което е установено нарушението, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка. И въпреки, че в ЕФ не е използвана думата "управление", а е използван неин синоним – "което е в движение, факта, че превозното средство е установено в Община Несебър на главен път I-9, на 190 км. и обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа. В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в издадения електронен фиш и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Според настоящия състав на съда, правилното тълкуване на посочената норма и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС на собственика му, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи. От страна на касатора не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Касационната жалба следва да се отхвърли, а решението на РС – да се остави в сила.

При този изход на делото разноски не се дължат.

Затова и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,


                                                                   РЕШИ:


         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64 от 06.03.2022 г. постановено по АНД № 1260/2021 г. на Районен съд – Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.