Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21/12.02. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд Наказателно
отделение
На двадесет и
четвърти януари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Д. ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Росица Тончева
Секретар Соня
Дичева
Прокурор Диана
Иванова
като разгледа
докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 419 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд
е за проверка на присъда № 54 от 17.09.2019 г., постановена по НОХД № 994/19 г.
на Окръжен съд Варна, с която подс. А.М. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК, като във връзка с чл. 58 А от НК му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
отложено с изпитателен срок от четири години, и на основание чл. 343 Г от НК –
кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
години. Съдът възложил разноските по делото на подсъдимия.
Делото във въззивния съд е
образувано по жалба на защитник на подс. М., който счита, че в частта, с която
на основание чл. 343 Г от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от четири години, присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Иска се изменение на постановената присъда с намаляване на
размера на наложеното кумулативно наказание. В хода на пренията защитникът
поддържа жалбата, като подчертава, че наказанието се явява изключително тежко
за лице, което управлява МПС и полага труд именно като шофьор. Сочи, че
подсъдимият не е имал поведение, което да допринесе за забавяне на производството,
признава фактите от самото начало, не е осъждан, причина за произшествието не е
грубо нарушаване на правилата по ЗДвП, деянието не е извършено при престъпна
самонадеяност.
Пред въззивната инстанция
повереникът на частните обвинители – син и сестра на пострадалата, адв. Ч.,
обосновава становище, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, а
жалбата - неоснователна. С оглед доказателствата, че подсъдимият има предходни
нарушения на правилата за движение, споделяйки становището на първоинстанционния
съд, че професионалните водачи следва да имат завишено внимание, и предвид
престъпния резултат, повереникът намира, че срокът на лишаване от права е
обоснован и правилно определен.
Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.
Намира, че първоинстанционният съд много подробно в мотивите си е изложил защо
е определил този размер на кумулативното наказание. Оспорва становището, че при
професионалната ангажираност на подсъдимия като шофьор е нормално да допуска повече
нарушения. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В хода на пренията подс. М. поддържа изложените от защитника си аргументи. Съгласен
е, че трябва да му бъде отнета книжката, но иска да бъде намален срокът. В
последната си дума моли за намаляване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС.
Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена
проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, и с оглед доказателствата
по делото счита следното:
І. От фактическа страна.
В съответствие с процесуалните
изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите
положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства.
Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК.
Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.
Приемат се за установени следните
значими фактически положения:
На 01.04.2019г. около 10.50ч. в
гр. Варна, подс. М. приключил с разтоварването на стока от служебния товарен
автомобил марка "Ивеко" модел „Дейли" с peг.№ ВТ 0577 КМ.
Микробусът бил спрян с предната част на товарната рампа на магазин „ЦБА",
находящ се на бул.„Левски" в гр. Варна. Тъй като имало ремонтни дейности и
паркирани автомобили от едната страна на улица „Каймакчалан",
по която следвало да се изтегли обратно, М. започнал да се придвижва с
автомобила на заден ход в посока края на улицата. Товарният автомобил бил с
такъв вид каросерия, че подсъдимият нямал видимост назад и следвало да използва
огледалата за обратно виждане, или да си осигури лице, което да му сигнализира
за препятствия и опасности за движението. Той не взел подобни мерки, а управлявал
товарния автомобил по ул.„Каймакчалан",
като разчитал само на собствените си ограничени възприятия за ситуацията на
пътното платно и зад автомобила.
По същото време, по платното и по
посока на движението на МПС, но с гръб към превозното средство, вървяла пешеходката
Ш. А. - на 76 години. Тя била пазарувала в магазина и с покупките се
отдалечавала, за да се срещне със сестра си - свид.С.К..
М. не забелязал възрастната жена и продължил движението на МПС. Блъснал
вървящата зад микробуса му А., от което тя паднала по лице на асфалта и била
завлечена под МПС. Когато гумите на товарния автомобил преминали през тялото и
главата на пострадалата, подсъдимият усетил повдигане на каросерията и веднага
спрял. Същевременно свид. В. станал неволен очевидец на
сблъсъка и извикал на подсъдимия да спре. Ситуацията била възприета и от
свидетелите Д. и Ч., които се
обадили на телефон 112, за да сигнализират за катастрофата. Пристигналият на
място екип на „Спешна помощ" само констатирал смъртта на А..
Видно от извършената аутопсия и
СМЕ, пострадалата Ш. А. е получила вследствие на удара от МПС при ПТП съчетана
тежка черепно - мозъчна травма - многофрагментно
открито счупване на костите на черепния покрив и основата централно и в дясно,
счупване на лицеви кости, размачкване и разкъсване на главния мозък в дясно, и
др., както и гръдна травма - многофрагментно счупване
на леви ребра от 2 до 12-то с разместване на фрагменти, контузия на ляв бял
дроб, кръвоизлив на около 300 мл. в гръдния кош. множество ожулвания по
главата, тялото и крайниците. Причината за смъртта е несъвместимо с живота
разкъсване на главен мозък. Всички травматични увреждания са получени по общия
механизъм на удари и натиск с или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено. Смъртта е настъпила в момента на причиняване на
травмите и е била неизбежна.
Видно от изготвената по делото Автотехническа експертиза, причината за настъпване на ПТП
е, че подс. М. е управлявал автомобила по начин, по който е нямал техническа
възможност да види появата на пешеходката, да следи движението й и да реагира
на опасност. Причините за това са зоните на невидимост зад МПС и предприемане
на маневрата движение назад при съществуването на такива зони. Движението назад
на товарния автомобил, без водачът да осигури безопасност чрез достатъчна
видимост или друго лице, което да го направлява, са посочени от експерта като
основните причини за настъпилото произшествие.
От приложената справка за
нарушения по ЗДвП е видно, че М. притежава валидно СУМПС, правоспособен водач е
от 23.10.2014г. и има регистрирани нарушения по ЗДвП, като до момента са му
били отнети 12 контролни точки.
От изготвената и приложена по
делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият е неосъждан. Приложените в
ДП и пред ВАпС характеристики от работодателя „ЕП
Комерс“ ООД съдържат много добри данни за подсъдимия като служител.
Първоинстанционният съд счел, че
изложената фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен
начин от направените
самопризнания на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, подкрепени от
доказателствата, събрани в досъдебната фаза, чрез показанията на свидетелите Ч.,
Д., К., В., експертните заключения на СМЕ, СХЕ, АТЕ, протокола за оглед на
местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, справка съдимост и др.
При съпоставка на съдържащите се
в доказателствените източници факти и обстоятелства въззивният състав
утвърждава извода за наличие на безпротиворечива и взаимодопълваща се съвкупност, еднопосочно интерпретирана и
от експертизите относно причините за смъртта на пострадалата и спецификите на
механизма на произшествието.
Приобщавайки
съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в
процеса на събиране и проверката им, първоинстанционният съд е провел
законосъобразно процедурата на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК. В отсъствие на постъпили възражения, обвързан от приетите фактически
положения и с оглед задължителните указания по ТР № 1/06.04.2009г. на ОСНК на
ВКС, съставът счете, че е налице годна основа за формулиране на правните изводи
по делото.
ІІ. От правна страна.
Съдът признал подсъдимия за
виновен в това че на 01.04.2019 г. в гр. Варна, при управление на моторно
превозно средство- товарен автомобил марка „Ивеко“,
модел „Дейли“ № ВТ 0577 КМ, нарушил правилата за
движение – чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по пътищата: „ По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл.116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено… към престарелите хора“, и по непредпазливост причинил
смъртта на Ш. Т. А. – 76 г. Правната оценка на действията на подсъдимия е, че
са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б. „В".
Допуснатите от водача
конкретни нарушения на правилата за движение, попълващи състава на бланкетната норма, са обвързани помежду си. Недостигът на
видимост при придвижването на т.а. назад е следвало да бъде компенсиран по
предписания от специалното правило на чл. 40 ал. 2 от ЗДвП начин. Въпреки
ниската скорост, предвид движението на заден ход и техническите характеристики,
в частност размерите на товарния автомобил, подсъдимият е следвало да съзнава и
отстрани рисковете за безопасността. Пътната обстановка е налагала да се
съобразят редица други фактори – тесния участък, ограничен от спрелите вдясно
л.а., липсата на тротоари, наличието на детска площадка, близостта на жилищни
сгради и магазин, преминаващите/стоящи в района пешеходци – сред които са били
и тримата свидетели-очевидци. Тези фактически ориентири са обосновавали
стриктно съблюдаване на задължението по чл. 116 от ЗДвП. Допуснатите от
подсъдимия нарушения имат комплексно отношение към престъпния резултат, стоят в
пряка причинна връзка спрямо него и са довели до настъпването и обема на
общественоопасните последици.
От субективна страна
ВОС правилно е констатирал, че деянието е извършено при непредпазливост,
описана словесно като небрежност, несъзнавана непредпазливост.
Съставът не констатира необходимост от излагане на допълнителни правни
съображения.
ІІІ. Относно наложеното
наказание.
Основните възражения по жалбата
на защитата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на
наложеното по чл. 343 Г от НК кумулативно наказание, което се счита за
несправедливо с оглед данните за личността и поведението на подсъдимия в хода
на наказателното производство, професионалната му ангажираност, налагаща
управление на МПС. Не се оспорва вида, размера и начина на изтърпяване на основното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, намалено по чл. 58 А ал. 1
от НК с една трета до размер от две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с
изпитателен срок от четири години.
Проверката на присъдата в тази
част изисква изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност
и индивидуализация на наказанията, които предвид чл. 57 ал. 2 от НК в
съвкупността си да постигат целите по чл. 36 от НК. Съвместното въздействие на
основното и кумулативното наказание следва да гарантира поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия и да има предупредително-възпиращо отражения
спрямо обществото.
С оглед на това на първо място, съставът
прецени законосъобразността при прилагане на правомощията по чл. 54 от НК при
определяне на основното наказание:
Съобразени са били завишената
степен на обществена опасност на деянието и сравнително ниската на дееца –
очертана единствено от допуснати от него предходни нарушения на правилата за
движение, отчетени като отегчаващо отговорността обстоятелство. Установените от
съда като брой и тежест смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало,
възраст, трудова ангажираност и процесуално поведение, не са достатъчна основа
за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като не са многобройни и/или
изключителни и не налагат извод за несъразмерна тежест на най-лекото предвидено
от закона наказание. Съдът е наложил
наказанието по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК,
регламентирано в граници от две до шест години, при превес на
смекчаващите отговорността на подс. М. обстоятелства, в размер под средния – за
срок от 3 години, и приложил привилегията по чл. 58 А
ал. 1 от НК, като го намалил с една трета до срока на подлежащото на
изпълнение.
Изложени са подробни
и стойностни изводи в подкрепа на приложимостта на института на условното
наказание по чл. 66 ал. 1 от НК. Решаващо значение законът дава на
относителната прогноза за постижимост на целите на наказанието и преди всичко
поправянето на подсъдимия. В резултат на своята отговорна оценка съдът е определил
понасяне на наказанието при изпитателен срок, в средния размер – от четири
години – период, през който съзнанието за възможността наказанието да бъде
приведено в изпълнение създава стабилна гаранция за въздържането на подс. М. от
следващо неправомерно поведение. По силата на закона – чл. 66 ал. 4 от НК, в
процеса на изпитателния срок подсъдимият е длъжен да работи и учи, като
утвърждава социално желателен модел за поведение. С оглед младата му възраст,
на 23г. към момента на определяне на наказанието, при потенциала на личността
му отлагането на наказанието лишаване от свобода осигурява необходимия период
за поправяне.
Преценката на гореизложеното
обосновава извод за утвърждаване справедливостта на определеното с присъдата основно
наказание.
Наказанието лишаване
от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК законът предвижда като задължително по чл.
343 Г от НК, относимо и към извършеното от подсъдимия
деяние по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК. С оглед правилата по чл. 49 и 50 от НК,
управлението на МПС се явява несъвместимо с характера на извършеното
престъпление, като срокът на лишаването може да бъде в размер – от равен на
наказанието лишаване от свобода до надхвърлящ го с три години.
В конкретния случай
на подс. М. е постановено наказание лишаване от право да управлява МПС в размер
на четири години, надвишаващ основното наказание с две години.
Първоинстанционният съд е подчертал, че това наказание има самостоятелно
значение да повлияе на процеса на поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, не
е изложил изрични мотиви защо счита, че следва да бъде наложено именно в такъв размер.
Отправените
възражения от защитата, оспорени от прокурора и повереника на частните
обвинители, съставът обсъди както следва:
Специфични
характеристики на извършеното деяние, определящи несъвместимостта му с бъдещо
упражняване на правото да се управлява МПС от подс. М., са: създадената чрез
допуснатите конкретни нарушения на правилата за движение опасност и механизмът
на съприкосновение с пострадалата; тежък престъпен резултат, осъществен по
основния състав и при по-леката форма на непредпазливост – небрежност; данните
за предходното поведение на подсъдимия като водач на МПС.
Анализът на
допуснатите от подс. М. административни нарушения в периода от придобиване на
правоспособност на 24.10.2014г., след надграждането й на 08.09.2016г. до датата
на деянието – 01.04.2019г., очертава като системно несъобразяването на
подсъдимия единствено със задължението за ползване на обезопасителен
колан, налице са четири такива прояви, за две от които са му били отнети по 6
контролни точки. Подсъдимият е наказван за нарушения по оборудването на МПС с
аптечка, светлоотразителна жилетка и пожарогасител,
за ограничаване видимостта през стъклата на МПС. Само една от санкциите с глоба
по фиш е свързана с нарушаване режима на скоростта по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – на
27.07.2017г. След назначаването му на 17.10.2018г. на работата, която заема и
към момента, като пласьор на стоки към „ЕП Комерс“ ООД, подсъдимият е бил
спиран само веднъж – на 08.02.2019г. и санкциониран с НП /колан, акт, аптечка и
жилетка/. Видно от справката за нарушител водач, всички наложени му глоби са
платени. На тази основа съставът обобщи, че проявленията на подсъдимия в
предходните години на управление на МПС не разкриват интензивност и трайност на
степента на риск спрямо останалите участници в движението, които да предполагат
и налагат по-висок размер на специалната санкция. В допълнение, младежката му
възраст, добрите характеристични данни, отношението към извършеното, очертават
постижимост от поправяне в качеството му на водач на МПС в по-кратък период от
така определения по основното наказание изпитателен срок.
Съответността по
чл. 35 ал. 3 от НК налага фактическо и правно съпоставяне на извършеното и на
следващото се за него наказание лишаване от право, обхващайки и тежестта на
понасянето му. Становището, че като
професионален водач на МПС, подсъдимият следва да проявява особена прецизност,
подкрепено от прокурора и повереника, е било сред аргументите и на касационния
съд по Решение № 492 от 31.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 517/2008 г., I н. о. От друга
страна, обаче, професията на подсъдимия е свързана с управление на МПС, като
лишаването му от възможност да управлява МПС рефлектира върху основното му
право да полага труд, отчетено като положение в Присъда № 234 от 10.10.2017 г.
на СГС по н. о. х. д. № 3823/2017 г., налагащо прецизното обмисляне на
санкцията в духа на принципите за защита на основните човешки права и тяхното
допустимо ограничаване. В Решение № 2 от 6.01.2020 г. на ПАС по в. н. о. х. д.
№ 541/2019 г. е било отхвърлено искането за намаляване на наказанието лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години, наложено на професионален
шофьор, извършил многобройни и обхващащи почти целия спектър на ЗДвП предходни
нарушения.
Съобразявайки всичко изложено,
съставът намери, че са налице основания за намаляване размера на наложеното на
подс. М. наказание лишаване от право да управлява МПС, от четири на три години,
съответстващо в максимална степен на установените по делото положения за
деянието и личността на дееца. По този начин се гарантира оптимално въздържане
на подсъдимия от управление на МПС с цел пълно постигане на положителните
промени в съзнанието му към спазване на законовия ред, регулиращ движението по
пътищата, както охраняване на обществения интерес.
В този смисъл въззивният съд
счита, че искането на защитата е основателно и постановената от Окръжен съд гр.
Варна присъда следва да бъде изменена с намаляване срока на определеното на
подс. М. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири на три
години.
След извършената въззивна
проверка на всяко от наложените на подсъдимия наказания, и намаляване на
кумулативното, съставът счете, че формираната съвкупност постига справедлив
баланс между ключовите елементи по индивидуализация и крайните цели на
наказанието, изискуем по чл. 57 ал. 2 от НК. Становището си съставът съобрази и
с Решение № 205 от 8.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 736/2017 г., I н. о.
При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за
отменяване или изменяване.
По изложените съображения и
на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК, въззивният съд
р е ш и :
Изменя присъда № 54 от 17.09.2019 г., постановена по НОХД № 994/19 г. на Окръжен
съд Варна, като НАМАЛЯВА срока на
наложеното на подс. А.А.А.М. на
основание чл. 343 Г от НК и чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК наказание лишаване
от право да управлява МПС от четири на ТРИ ГОДИНИ.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в
петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на
глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
председател : членове :