Р Е Ш Е Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.ОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И.ова въззивно гр. дело № 2836 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
27.06.2019г. по гр.д. № 1082 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 88-ми състав са отхвърлени исковете на Ц.Т.Л.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК ******** с адрес: *** както следва: иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че Ц.Т.Л., ЕГН **********
не дължи на „Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК ******** заплащане на сумата от
6842,24лв.; иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******** да възстанови електроподаването на
собствения на Ц.Т.Л., ЕГН ********** имот – къща в с.Опицвет, като Ц.Т.Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ********
съдебни разноски от 850лв., Ц.Т.Л.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати по
сметка на СРС сумата от 80лв. за
държавна такса.
С
Определение от 08.01.2020г. по гр.д. № 1082 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 88-ми състав е
оставена без уважение молба на Ц.Т.Л., ЕГН ********** за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5131937/07.08.2019г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 05.08.2019г. от ищеца Ц.Т.Л., ЕГН ********** в частта, в която отрицателният установителен иск
е отхвърлен. Изложила е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е, че
неправилно СРС приел, че има годно и сертифицирано средство за измерване
на потреблението на електрическа енергия в имота, че е съществувала
електрическа мрежа от разклона между двете села до процесната сграда, че
погасителната давност за задълженията не е изтекла. Не била признала задълженията със заявлението
от 15.11.2017г., то не индивидуализирало процесните вземания, размер на
вземанията по същото и тези по иска били различни, не сочело че касае процесния
имот, не сочи месеци, главница, лихви. Това заявление не сочело, че се отказва
от изтекла погасителна давност, същото съдържало изявление, че ищецът не знае
какви са му задълженията. Към 15.11.2017г. погасителната давност и на
последната фактура от 2011г. била изтекла и така със заявлението от
15.11.2017г. не можело да се прекъсне тази давност. Подписала заявлението от
15.11.2017г. защото това била единствената възможност да се присъедини обекта към
електроразпределителната мрежа и да разбере какви са претенциите на ответника
към нея. Заявлението било нищожно като
противоречащо на закона и с невъзможен предмет, било подписано при липса на
основание, то визирало и несъществуващи задължения, формирани при липса на
доставка на такива количества ел.енергия за периода. Това заявление съдържало
недопустим по закон договор – за неконсумирана и недоставена енергия, формирана
за минал отчетен период. Заявлението съдържало само желание за предоговаряне на
срокове за плащане на още неуточнени суми, но не и основанието за дължимостта им,
нямало признание нито предоговаряне. Установено било, че едва след подаването
на исковата молба имотът е присъединен към мрежата на ответника и така
неправилно СРС се произнесъл в частта за разноските по иска за възстановяване
на електроподаването. Не било установено да е монтиран електромер с номер
240612 , който да измерва потребление на енергия в имота, че този електромер е бил годен да измерва
потреблението и че изобщо е от одобрен тип съгласно ЗИ, че е проверяван в
сроковете по чл. 39 от ЗИ. Различни били електромерите с № 240610 и с № 240610SO. Оспорила била компютърните разпечатки за отчетите и
таблиците, те не били подписани, не можело да установяват факти по делото. Неоправдано
бил кредитиран от СРС констативен протокол от 03.06.2017г., съдържанието му се
опровергавало от събраните гласни доказателства, нарушени били правила за
съставянето му. До 05.01.2018г. обектът не бил присъединен към
електроразпределителната мрежа. Неправилно било прието от СРС че има
идентичност между предявения иск и претенцията на ответника за плащане на суми,
тези фактури били за други задължения Сторнирането на фактурите от ответника
било на 22.02.2018г., тоест след завеждане на иска. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност
претенцията на ответника по исковете за разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете – „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******** в предоставения срок за отговор е оспорил
жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Събраните писмени доказателства и заключения
по съдебните експертизи установявали дължимостта на сумата. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ответника по исковете
за разноски
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5015238/29.01.2020г. по
регистъра на СРС от Ц.Т.Л., ЕГН **********.
Посочила е, че безспорно било
установено, че електрозахранването в имота било възстановено в хода на
съдебното производство, че към подаване на исковата молба за ответникът не
съществувало право да държи имота без електричество поради неплатени сметки,
това означавало, че ответникът с поведението си ответникът бил станал причина
за предявяване на иска за възстановяване на електрозахранването в имота и
независимо, че този иск бил отхвърлен поради постигане на резултата, разноските следвало да се поставят
в тежест на ответника по иска. Предявените искове били кумулативно съединени,
разрешаването на спора по всеки един от тях следва да определи разпределянето
на разноските по всеки от тях. Доставката на електроенергия била специфична
сделка и при спор за дължимост на суми по тази сделка доставчикът нямал право
да преустанови електрозахранването. Претендирала е разноски.
Ответникът
по частната жалба – „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******** е оспорил частната жалба. Посочило е,
че обжалваното определение е правилно.
Иск за реално изпълнение бил
отхвърлен защото било установено, че
имал право да преустанови електрозахранването, а не поради възстановяването на
същото в хода на процеса. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ответника по исковете за разноски
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2000285/05.01.2018г.,
уточнена в о.с.з. от 06.06.2018г. на Ц.Т.Л.,
ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК
********с която е поискала от съда да:
1.
Да признае за
установено, че не дължи на ответника
заплащане сумата от 6842,24лв., начислена
му като стойност на потребена електроенергия за периода от 2005г. до 2011г. в
къщата й в с. Опицвет, клиентски №
300116714552 и за лихва за забава на
плащането й за период до 04.12.2017г. поради
невъзникване на задължението, евентуално поради погасяването му по давност.
2.
да осъди
ответника на основание на чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да възстанови снабдяването с електрическа енергия на къщата й в с. Опицвет, клиентски № 300116714552.
Навела е твърдения, че е собственик по наследство от
баща си Т.Д.П.и доброволна делба от
2010г. на къща в с. Опицвет, , която
е присъединена към електроразпределителната мрежа, за същата ответникът дал клиентски № 300116714552,
къщата била необитаема от 10 години. През ноември 2017г. установила, че в имота
няма електрозахранване, с молба от 17.11.2017г. посочила на ответника че
недължи суми поради липса на доставка на ел.енергия, евентуално поради
погасяването им по давност, но с писмо от 04.12.2017г. ответникът и заявил, че
му дължи 6842,24лв. за електроенергия потребена в имота, за възстановяване на електроенергията
в имота било нужно плащане на задълженията, а погасителната давност била
ирелевантна и така отказал да възстанови електрозахранването на имота. Посочила е, че за периода в имота не била
доставяна електроенергия, евентуално не била доставена такава в начислените й
количества, в имота нямало отчет на годен и сертифициран електромер, евентуално
задълженията били погасени по давност , нямало основание да се преустанови
електрозахранването. Претендирала е разноски.
Ответникът Ч.Е.Б.”АД
в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че за имот с клиентски № 300116714552 бил
регистриран битов клиент Т.Д.П., на 15.11.2017г. ищцата като негов наследник
поискала да се отсрочат или разсрочат задълженията за имота за периода до
2011г. в размер на 6813,69лв. , ответникът служебно прехвърлил партида за имота
на нейно име като създал нов клиентски № за ищеца 310238343264 към който
прехвърлил съществуващите задължения за имота в общ размер от 6919,26лв., от които 3547,55лв.
главница за доставена електроенергия в имота за периода от 01.06.2005г. до 30.04.2010г. и лихва за забава на плащането й
в размер на 3371,71лв. за периода от 01.07.2015г.
до 28.02.2018г. Електроренергията била ползцвана до 2010г. не била платена,
непрехвърлянето на партидата за имота на името на ищеца било неизпълнение на
задълженията по чл. 13, ал. 5 от ОУ, идентична с чл. 15, т. 6 от ОУ от 2006г. и
с тези на Електроразпределение Столично“. Това поведение не можело да води до
благоприятни последици за ищеца вкл. и изтичане на погасителна давност. През
периода от 2005г. до 2017г. бил преустановил електроподаването в имота поради
неплащането на задълженията. Погасяването на задължението по давност не
погасявало материалното право, сумите си оставали дължими. Отделно ищецът не посочил на ответника
промяна в собствеността на имота и така препятствал ответника да предприеме
действия за събиране на вземанията, поради което и фактически ответникът не
можел да упражни правата си, поради което и давност не била текла. Не били погасени лихвите за период от три
години преди подаване на исковата молба. Правото му да преустанови електроподаването
било закрепено в чл. 123 от ЗЕ, чл. 84 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
чл. 42, ал.1 от Наредба № 6/2014г. и аналогичната й разпордеба в наредба №
6/2004г. /отм/. Електромер бил подменен през 2017г. , до тогава СТИ с фабричен № 240621 измервал
потреблението на енергия в имота включително и през процесния период. Претендирало
е разноски.
По делото е приет договор за доброволна делба с
нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено на
01.12.2010г. от нотариус Ч., рег. № 103 на Нот.К., удостоверение за наследници,
издадено от СО, район надежда, съгласно
които Ц.Т.Л. е дъщеря на Т.Д.П., починал
на 26.04.1992г. и единствен негов наследник по закон, на 01.12.2010г. е
сключила договор за доброволна делба с Д.К.К. на съсобствените им имоти, като Ц.Л.
е получила в свой дял поземлен имот пл. № 4 с площ от 1279 кв.м. заедно с
построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 40кв.м. и
масивен гараж със застроена площ от 20кв.м. в с.Опицвет, м. Разклона.
Прието е заявление вх. № **********/15.11.2017г. от
ищеца до ответника с което е поискала
задълженията за имот с клиентски № 300116714552 за периода до 2011г. на обща
стойност от 6813,69лв. да й бъде разрешено да ги заплати разсрочено или
отстрочено.
Приета е жалба от ищеца до ответника от 17.11.2017г.,
с която ищцата е посочила, че за вилния
имот с адрес в с.Опицвет, местност Разклона с клиентски № 300116714552 партида
била на името на баща й Т.Димитров, но той починал и единствен негов наследник била ищцата, тя
била собственик на имота към момента, установила през ноември 2017г. ч в имота
няма електрозахранване, че по партидата са начислени задължения, но не можела
да установи размер на задължения като е поискала информация за тях и причината
за спиране на захранването с ел.енергия, поискала е същото да се възстанови.
Заявила е, че сумите не отговарят на реалното потребление, няма реален
инкасаторски отчет, няма електромер, не дължи плащане на суми защото били
погасени по давност.
Прието е писмо от 06.04.2017г. на ответника до ищеца с
което е посочил, че задълженията за имота са общо 6842,24лв. към момента,
погасяването на задълженията по давност не водела до недължимост на същите,
възстановяването на електрозахранването може да се извърши след плащане на
задълженията.
Приети са ОУ на „Чез
Елекро България“АД, одобрени от ДКЕВР през 2007г., съгласно чл. 13, ал.
5 от които потребителят е длъжен да
уведоми продавача в 3 - дневен срок за промяна
в собствеността на имота или в основанията, на които продавачът доставя
ел.енергия в имота. Съгласно чл. 42 от ОУ продавачът може да прекъсне/ограничи
снабдяването с електрическа енергия при неизпълнение на задълженията на
потребителя, като при забава на плащанията за дължими суми правото да прекъсне
подаването на ел.енергия възниква 10 дни след изтичане на срока за плащане на
енергията за битови нужди.
Приет е констативен протокол № 3531285/03.06.2017г.
носещ подписи за лицата, посочени в него-служител и 2 ма свидетели, съгласно
който на 03.06.2017г. служител на „Чез Разпределение България“ЕАД и 2 –ма
свидетели са извършили проверка на имот
в с.Опицвет с партида на името на Т.Павлов и са демонтирали електромер с
фабричен № 240612, производител Елиа, тип А-1-5Д, който бил собственост на
потребителя, произведен 2003г. и проверен през 2003г. като на негово място
поставили друг електромер с фабричен № 3286956, произведен 2004г. с проверка
извършена пред 2017г.
Прието е удостоверение от 16.05.2005г., издадено от Главна Дирекция „Национален център по
метрология“, съгласно което електромер с производител Елиа“ООД, тип А-1-5Д е
одобрен и вписан в държавния регистър на
одобрени типове средства за измерване под № 1622, като в случай на използване
по чл. 7 от ЗИ подлежи на първоначална и на периодична проверка на 8 години.
Приета е справка на ответника, съгласно която
електромер 240612 е бил отчитан ежемесечно в периода януари – май 2011г.
Приета е справка
на ответника за задължения за имот с ИТ **********, абонатен №
********** в с.Опицвет с клиент Т.Д.П.съгласно
която от 2004г. до април 2010г.
потреблението на енергията в имота е измервано с електромер № 240612 SO, имот е бил захранен и се е потребявала енергия в
него.
Приети са справки към фактури, фактури, кредитни
известия, издавани от ответника за имота
за периода от 30.06.2005г. до 22.08.2018г.
Прието е Решение на
ДКЕВР от 13.10.2008г. , Решение
по адм.д. № 14309/2008г. на ВАС и решение по адм.д. № 9519/2009г. на ВАС, съгласно
които е
преустановено експерименталното въвеждане на 3-месечно отчитане на
потребена електрическа енергия на абонатите на Ч.Е.Б.“АД.
Приет е нотариален акт от 18.10.2018г. , заявление от
06.11.2018г., съгласно които Ц.Л. е продала на И.И.процесния имот и на
06.11.2018г. купувачът е поискал да сключи договор за доставка на ел.енергия в
имота.
Разпитан по делото св. В.А.е заявил, че през 2017г. работел в
Чез Разпределение – Сливница като техник, основната му задача била да подменя
електромери, с. Опицвет бил в техния район и през лятото на 2017г. сменил електромер
в това село в една къща по електронна заповед. Къщата била изоставена,
разградена, обрасла с шубраци, електромерът бил достъпен, поставен бил на
фасадата на сградата и свидетелят го сменил. Бил заедно с двама свидетели – П.
и И., търсили собственика, но никого не открили на място, свидетелите случайно
видели на улицата и ги помолили да подпишат протокола. Демонтираният електромер
го оставил пред вратата, защото бил на абоната, констативния протоколи снимките
които направил на новия и стария електромер се изпращали с куриер. На
електромерът пишело дали е собственост на ЧЕЗ, на пломбата пишело кога е била
проверката и имало стикер за периодична проверка, тези данни ги записвал в
протокола, както и показанията на електромера. След електромера имало вторично
захранване, но това не била тяхно задължение, първоначално били стари, но в
последствие започнали да ги сменят с усукани кабели френски, предполагал че в
случая кабелът бил меден.
Разпитан по
делото св. П. К. е заявил, че през лятото на 2017г.
в с.Опицвет бил тръгнал за риба в с.Безден с приятел, на кръстовището за Петърч
ги спрял В.А. и ги помолил да присъстват на промяна на електромер в къща,
защото не можел да намери собствениците й. къщата се намирала в дясно от пътя ,
мястото било разградено, обрасло с храсти, имало достъп до електромерът и А. го
сменил, направили протокол и свидетелят се подписал. От къщата никой не се
появил, не помнел дали са правени снимки. Номер на електромер и посочения такъв
в протокола били едни и същи. Не помнел
в този момент в къщата да е светело, било през деня. Предполагал, ч А. прибрал
електромера в служебната си кола, но не бил сигурен.
Приета е Заповед № А-412/16.08.2004г. на Председателя на Държавна агенция за
метрология и технически надзор, съгласно която на основание на чл. 43, ал. 4 от
ЗИ е определен периодичност на последващи проверки на средства за измерване
считано т 01.10.2004г., който срок съгласно т. 25 от заповедта за еднофазни
електромери е 6 години.
По делото е прието основно заключение по
съдебно-техническа експертиза, с което вещото лице след посещение на имота и
запознаване с документи по делото и електронни масиви на ответника и в ЧЕЗ
Разпределение България“АД, е посочило, че
титуляр на партида за процесния имот
за периода от 2005г. до 2011г. е бил
Т.Д.П./Ц.Т.Л., измерването на потреблението на ел.енергията ставало с
електромер фабричен № 240612 и за него съществували данни от монтажа му през
2004г. до демонтажа му на 03.06.2017г. в електронния масив КИС до средата на
2010г., а в последствие в програмата САП.
Този електромер бил марка Елиа“,
произведен през 2003г., бил еднофазен, като било заявено от Чез Разпределение
България“АД, че е собственост на
абоната, като по техни записвания бил метрологично годен. Нямало разлики между
отбелязаните във фактурите стойности на количество потребена енергия и данните
по програми КИС и САП. В системата КИС
видял отчетите в киловатчаса, в тях било посочено .кога отчет е реален и кога
прогнозен, през част от процесния период действало експерименталното отчитане
на 3 месеца. В системата КИС за имота било посочено че са правени реални отчети
до май 2010г. Електромерът следвало да преминава проверки пред 6 години, не
можело да се установи точна дата на монтажа, защото протокол за същото не бил
съставен, първите записвания по системата КИС били от 30.06.2004г. с показания
от този електромер за обекта. Имало
много случаи, в които електромер е на абоната
С приетото по
делото допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверка
при ответника и системата САП е посочило, че в системата САП бил
регистриран обект в с.Опицвет, с
електромер № 240612, както и електронна заповед за смяна на този електромер,
подмяната е извършена на 03.06.2017г. и е монтиран нов електромер със сериен №
3286956.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ответника и информация от разпределителното дружество е посочило, че издадените
от ответника фактури отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДС,
показанията им съответствали на данните в отчетите за съответните периоди,
счетоводството на ответника било водено редовно. За имота били начислени
задължения за 3547,55лв. главница, от
която 3118,78лв. била за периода от 01.06.2005г. до 30.04.2010г. и била
начислена като стойност на потребена ел.енергия. сумата от 428,77лв. била начислена като главница по
фактури, издадени на 22.02.2018г. за процесния период и 3619,29лв. лихва за забава на плащането й, стойността по фактурите
съответствала на цената на електроенергията, определена от ДКЕВР.
Приети са издадените на 22.02.2018г. фактури №№
23712575, *********, *********, *********, *********, *********, ********* от
ответника на ищеца за потребена енергия в имота за периода от 02.05.2010г. до 03.02.2011г. в общ размер от 428,77лв.
Прието е неподписана справка за абонат **********,
електромер 240612 SO, съгласно която отчетена работа
за този абонат е „прекъсване от
електромер или предпази за неплащане“, като са посочени конкретни служители и
дати на извършване на дейността – 08.09.2008г.; 20.11.2008г.; 17.06.2009г.;
15.09.2009г.; 16.11.2009г. по възлагане от същите дати.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен
установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 111 от ЗЗД – иск за установяване недължимост на суми , начислени
като стойност на потребена електроенергия в имот и лихва за забава на плащането
й.
При така предявения иск и депозиран отговор от
ответника в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период от между
ответника и ищеца е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което ответникът е продал на ищеца
електроенергия, че ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество електроенергия, поради което и за ищеца е възникнало валидно и изискуемо задължение
за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му, че ответникът е провел активно поведение за събиране на
вземанията си.
Съгласно чл. 91,
ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1,
т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които съдът приема за приложими в случая, продажбата и преноса на електрическата енергия
се извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно договорени
цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни
по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско
напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора
за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично
приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя,
той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални
условия.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е
движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с
разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства,
по делото е установено, че ответникът Ч.Е.Б.
„АД е обществен доставчик на
електроенергия за територия, в чийто обхват попада процесния имот.
По делото не се спори и се установява от приети по
делото неоспорени писмени доказателства-удостоверение за наследници, договор за
доброволна делба, че процесния имот в с. Опицвет представлява къща в имот пл. №
4, бил е присъединен към електроразперделителната мрежа , потребител на
електроенергия в този имот в процесния период
01.06.2005г. до 28.02.2011г. е бил ищецът като собственик на имота, за
този период партида за имота по записванията на ответни се е водела на името на
бащата на ищеца – Т.Д.П.по клиентски № 300116714552.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства
ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите
условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи
специални условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в
процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца електроенергия за
процесния имот, като страните са обвързани
от договор при Общи условия, одобрени от
ДКЕР и при регулирани цени на електроенергията.
По делото е установено че в процесния имот
потреблението на електроенергия от 2004г. до 03.06.2017г. се е измервало с
електромер № 240610 марка Елиа, произведен 2003г. , тип
А1-5Д, преминал през метрологична проверка през 2003г. Тези обстоятелства се
установяват от приетия по делото констативен протокол от 03.06.2017г., от приети
по делото заключения по техническите експертизи, установили записвания за същото
в системите КИС и САП на ответника, установяват се и от събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от
личните впечатления на свидетелите, подкрепени от събраните писмени доказателства
и заключения по техническата експертиза. Свидетелят А. е посочил, че в
протокола от 03.06.2017г. данните за електромера са тези, които е установил по
записванията върху този електромер при демонтажа му, включително в частта за
фабричен номер, производител, година на производство, проверка, собственост на абоната, посочил е че
е оставил демонтирания електромер в имота. Същото е заявил и св. К. в частта за фабричния номер на електромера,
който е бил монтиран в имота за измерването на потреблението в него. Свидетелят
К. е посочил, че не помни къде е оставен демонтирания електромер, тези му
показания не могат да установят че електромер е бил взет от служителя на
електроразпределителното дружество. Тези показания на св.К. не са от естество и да опровергаят показанията
на св. А. заявил, че е оставил електромер в имота, защото по записванията по
него същият бил собственост на потребителя. Съдът кредитира показанията на св. А.
като категорични, пълни и последователни. Съдът приема за установено по делото обстоятелството, че електромерът е бил
собственост на потребителя. В тази насока са показанията на св. А., които
съответстват на записванията по системата на ответника и на
електроразпределителното дружество, установени от заключенията по приетите по
делото технически експертизи. Съдът кредитира последните като верни и
задълбочени, неопровергани от останалите събрани доказателства по делото.
По делото е установено от прието удостоверение ,
издадено на 16.05.2000г. от ГД „Национален център по метрология“, че монтирания в имота електромер № 240610 е
одобрен тип поради което и съдът приема, че същият е било възможно да измерва
потреблението на електроенергията в имота.
По делото съдът приема за установено, че електромерът
монтиран в имота е преминал през първоначална проверка през 2003г. Това е
годината, в която този електромер е установено че е произведен, поради което и
записванията по протокола от 03.06.2017г.
и потвърдилите верността на тези записвания показания на св. А. за записана
като извършена проверка на този
електромер през 2003., съдът приема, че установяват, че това е първоначалната
проверка на този електромер и тя е извършена през 2003г. Така съобразно
разпоредбата на чл. 39 от Закона за измерванията в приложимата към този момент
редакция съдът приема за установено, че
електромерът е бил годен да измерва потреблението до края на 2004г. След този
момент съгласно Закона за измервания и
приетата по делото Заповед на Председателя на ДАМТН е следвало да се
направи последваща метрологична проверка на електромерът срокът на валидност на
която е 6 години. По делото не е установено,
че този електромер е преминал през последваща метрологична проверка, поради
което и не е установено че през процесния период начислените като потребени
количества електроенергия от ищеца са
реално потребени. Съгласно разпордебата на чл. 110 от ЗЕ в приложимите й за
процесния период редакции за целите на
измерването на количествата електрическа енергия операторът на
електроенергийната система, а
считано от 11.09.2006г. - преносното предприятие осигурява техническо и метрологично осигуряване на средствата за търговско измерване. Не
е установено това да е направено, поради което и начислението на сумите в
тежест на ищеца не е установено да е стойност на реално потребено. Извод за
обратното не може да се обоснове от заключението по техническите експертизи,
защото те са работили по записванията за показания на този електромер, но не са
установили годността на същия да измерва потреблението.
Дори да се приеме обратното
съдът приема, че процесните задължения са погасени по давност. Същите по твърдения на ответника са начислени като
главници за периода от 01.06.2005г. до
30.04.2010г. главница . От прието по делото заключение по счетоводната
експертиза и фактури се установява, че главницата е начислена за период от
01.06.2005г до 03.02.2011г. Тези вземания са периодични и се погасяват с
кратката три годишна погасителна давност. Така този срок на погасителната
давност е изтекъл преди да се подаде заявлението на ищеца до ответника от
15.11.2017г. , съответно и исковата молба. По делото не е установено срокът на
погасителната давност да е бил спрян или да е бил прекъснат по смисъла на чл.
115 и чл. 116 от ЗЗД, поради което и съдът приема, че към 15.11.2017г.
задълженията са били погасни по давност. След изтичане на срока на
погасителната давност същият не може да бъде прекъснат с признание на
задължението. Това е така, защото изтекъл срок не може да бъде прекъснат.
Възможно е само да има отказ от изтекла погасителна давност по реда на чл. 113
от ЗЗД. Заявлението от 15.11.2017г. и жалбата от 17.11.2017г. съдът приема, че не съдържат и отказ от
изтекла погасителна давност. Отказът от
субективното право на погасителната давност може да се направи само след
изтичането. Този извод се налага по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 113 от ЗЗД ,
прогласяващ за недействителен отказ от неизтекла погасителна давност. Отказът
от последиците на изтекла погасителна давност преди и ли по време на висящ
процес е винаги съзнателно волеизявление.
Това е така, защото същото следва да се извършва с цел да се постигне заличаване на последиците от изтеклата
погасителна давност. Това
волеизявление следва да е ясно и
недвусмислено за целените последици и да индивидуализира задълженията за които
се прави. Законодателят не е
поставил изискване за форма на това изявление, поради което и за
действителността на същото не е нужна специална форма. Възможно е отказът да не
е изричен, а да е мълчалив, но само ако от съдържанието на изявлението може да
се направи недвусмислен извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на изтеклата погасителна давност в негова полза за конкретно
вземане. (В този смисъл Решение № 186/19.06.2013г. по гр.д. № 927/2012г. на
ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая заявлението
на ищеца от 15.11.2017г. не съдържа ясно и недвусмислено изявление, че ищецът
се отказва от изтеклата в нейна полза погасителна давност. Искането за
отстрочване /разсрочване плащането на задължението не може да се приеме за
такъв отказ сам по себе си. Това е така, защото погасяването на задължението по
давност не погасява материалното право , същото в случая се установи че е
ползвано от ответника като основание да не се възстанови електрозахранването на
обекта, тоест интерес от разсрочване/отстрочване на задължението у ищеца е
съществувал независимо от изтеклата погасителна давност. Заявлението от
15.11.2017г. не съдът ясно заявление че се отказва от последиците на
погасителната давност и по съображения, изложени по-горе съдът приема че това
заявление не съдържа такъв отказ. Жалбата от 17.11.2017г. изрично съдържа
позоваване на изтекла погасителна давност, поради което и не може да се цени
като такъв отказ. Погасени по давност
съгласно чл. 119 от ЗЗД са и изтеклите лихви върху главницата.
При така възприето съдът приема че по
делото е установена недължимост на процесната сума, поради което решението на
СРС в обжалваната част следва да се отмени и отрицателния установителен иск
следва да се уважи.
По
частната жалба:
Жалбата е допустима, но не е
основателна. В случаят предявеният иск за реално изпълнение по чл. 79 от ЗЗД е
отхвърлен от СРС. Срещу решението на СРС по този иск жалба не е подадена,
изрично е признато от ищеца, че вече е възстановено електрозахранването на имота.
При така установеното съдът не може да пререшава делото по спора по иска по чл.
79 от ЗЗД, не може и да формира мотиви за основателността на този иск.
Въззивният съд е ограничен да изследва дали при така поставеното от СРС решение
по този иск отговорността за разноски е разпределена правилно. В случая СРС е
отхвърлил този иск поради това, че по делото било установено, че ищецът дължи
на ответника плащане на суми за потребена енергия и е възникнало правото му да
преустанови електроподаването в имота. Този мотиви на СРС не позволяват извод ,
че ответникът е предизвикал необосновано
правния спор с извънсъдебното си поведение преди подаване на исковата молба и
съображенията на ищеца съдът приема за неоснователни. СРС е приел, че иск не е
основателен защото за ответникът е реализирал породено в патримониума му право,
поради което и правилно СРС е поставил съдебните разноски по този иск в тежест
на ищеца.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника съдебни разноски за
производство пред СГС по въззивната жалба в размер на 136,85лв. и разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 500лв. Същото съдът приема че съответства
на правната и фактическа сложност на делото, не надхвърля минималния размер на
адвокатските възнаграждение
За производството по частната жалба
разноските остават в тежест на жалбоподателя. На ответника не се следват
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, защото това е жалба срещу
определение по чл. 248 от ГПК, в което производство не се присъждат разноски за
възнаграждения на процесуални представители.
Решението на СРС в частта в която в
тежест на ищеца са присъдени разноски от 425лв., от които 75лв. възнаграждение
за юрисконсулт и 350лв. разноски за вещи лица следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
от 27.06.2019г. по гр.д. № 1082 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 88-ми състав в частта, с която са отхвърлени
исковете на Ц.Т.Л., ЕГН **********
с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ********
с адрес: *** с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено,
че Ц.Т.Л., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК ******** заплащане на сумата от
6842,24лв, като Ц.Т.Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******** съдебни
разноски от 425лв. и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявени с искова
молба вх.№ 2000285/05.01.2018г., уточнена в о.с.з. от 06.06.2018г. отрицателни
установителни искове на Ц.Т.Л., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******** с адрес: *** с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а от Закона за
енергетиката, че Ц.Т.Л., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******** заплащане сумата от 6842,24лв., начислена й като стойност на потребена
електроенергия за периода от юни 2005г.
до февруари 2011г. в къщата й в с. Опицвет,
клиентски № 300116714552 и лихва за забава на плащанетона главницата за
период до 04.12.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5015238/29.01.2020г. по регистъра на СРС от Ц.Т.Л., ЕГН **********
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******** с адрес: *** да заплати на Ц.Т.Л., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 636,85лв., /шестстотин тридесет и шест
лева и 0,85лв/, представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.