Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 273

 

град Пловдив, 08.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ГИНКА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3266 описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по исковата молба на „Примекс-АВГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“№170, представлявано от А.З., подадена чрез пълномощник - адв. В.Л., обективираща обективно съединени искове, против Агенция „Митници“ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000.00 лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1554 от 21.05.2019г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ЦМУ на Агенция Митници, представляващи сторените разноски за договореното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 3796/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд и по КАНД № 2840/2019 година по описа на Пловдивския административен съд, ведно със законната лихва върху претендирата сума, считано от деня на настъпването на тези вреди, която се равнява на 160 лева за периода от 21.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молбата. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

Дружеството - ищец се представлява в съдебно заседание от адв. Л., която поддържа исковата претенция, като моли искът да бъде уважен по основание и размер. Претендират се направените разноски и за настоящото производсттво.

Ответникът по иска – Агенция „Митници“ не се представлява. Постъпил е  писмен отговор на исковата молба  от пълномощник-  юрисконсулт Б.А., която счита иска за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер и моли исковата молба да бъде отхвърлена. Прави възражение за недължимост на претендираните  разноски, направени по АНД № 3796/2019 година и по КАНД № 2840/2019 година.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена по основание и размер.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за частично основателен, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че на „Примекс-АВГ“ ЕООД, с ЕИК ********* е издадено наказателно постановление /НП/ № 1554/2019 от 21.05.2019 година, с което е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 4000 лева.

Посоченото НП е обжалвано от дружеството - ищец пред Районен съд Пловдив (ПРС), за което е образувано АНД №3796 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело) и с Решение № 1306/11.07.2019 година атакуваното НП е отменено. Недоволен от това решение ответникът по настоящото дело обжалва решението на ПРС, за което е образувано КАНД № 2840/2019 година по описа на Административен съд  Пловдив,  и с Решение № 2284/12.11.2019 година е оставено в сила решението на Районен съд – Пловдив, решението е влязло в законна сила на 12.11.2019г.

Пред Пловдивския районен съд „Примекс-АВГ“ ЕООД е представлявано от адв. Л., по силата на договор за правна защита и съдействие от 06.06.2019г. (приложен на  л. 15 по АНД № 3996  по описа за 2019 г. на ПРС) като с него е уговоренно дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за съдебната инстанция и същото е заплатено при подписване на договора.

По делото е наличен и друг договор за правна защита и съдействие от 19.08.2019г. /приложен на  л. 11 по КАНД № 2840 по описа за 2019 г. на Адм.съд Пловдив/ като с него е удостоверено между страните  плащането  в брой на  уговоренно адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за съдебната инстанция.

Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, поради което и следва да бъде ценен като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

По отношение на претендиранте разноски за произвоството по настоящото дело пред настоящата съдебна инстанция е представено пълномощно и трети договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020 година (лист 24 по адм. дело № 3266/2020 г. по описа на съда) за процесуално представителство по настоящото дело, като е уговорено плащането на сумата от 400 лева да стане в денят на подписването на договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е издаден процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди.

Предпоставка за завеждане на иск по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл. 127 ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.

Материалноправното основание на иска е чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Наличието на тези предпоставки се установиха по делото.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С ДВ бр. 94/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г. е изменен чл. 63 от ЗАНН, като са добавени три нови алинеи, с които се предвижда, че в съдебните производства по обжалване наказателни постановления пред районен и административен съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.  В настоящия случай производството по АНД № 3796 от 2019 г. се е осъществило и приключило преди изменението на ЗАНН.

Към момента на приключване на устните състезания по КАНД № 2840 от 2019г. по описа на Административен съд Пловдив, законодателят не е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Затова и направените от ищеца разходи не биха могли да бъдат възстановени нито по реда на ЗАНН, нито по реда на субсидиарно приложимият НПК, които нормативни актове не предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по настоящият исков ред.

Договорените и заплатени размери на адвокатските възнаграждения са ориентирани към предвидените минимуми и съобразно материалния интерес, като държат сметка за важната роля на адвокатската защита при осъществяване правата и законните интереси на страните в съответния процес.

Представените от ответника писмени доказателства с молба-становище от 04.02.2021 г. не обосновават извод за неоснователност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000.00 лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно Наказателно постановление  № 1554 от 21.05.2019г.

Следва да бъде отхвърлена исковата молба за присъждане на законната лихва в размер на 160 лева върху присъдената сума, считано от датата на издаване  на наказателното постановление – 21.05.2019 г., до датата на подаване на исковата молба.

Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД. Според посочената разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая – от 16.12.2020 г. но такъв иск не е предявен и съдът не следва да се произнася свръхпетитум.

Настоящата инстанция счита, че в полза на ищеца по настоящото дело  следва да се присъдят разноски в общ размер на 425 лева, от които 25 лева за заплатената държавна такса за образуване на настоящото дело и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Примекс-АВГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“№170, представлявано от А.З., сумата в размер на 1000 лева за причинени имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение по АНД № 3796/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд и по КАНД № 2840/2019 година по описа на Пловдивския административен съд, в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1554 от 21.05.2019г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ЦМУ на Агенция Митници.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на „Примекс-АВГ“ ЕООД, с ЕИК *********, за присъждане на законната лихва в размер на 160 лева върху присъдената сума, считано от датата на издаване  на наказателното постановление – 21.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на  „Примекс-АВГ“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 425 лева, от които 25 лева за заплатената държавна такса за образуване на настоящото дело и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: