Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Перник, 26.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова и
участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 648 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
при секретаря Е. В.*** и участието
на прокурор Б. К.*** от Окръжна прокуратура П., като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 648 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано е по Искова молба вх. № 3257/16.10.2019 г. на Р.Г.Р. с ЕГН
********** и адрес: ***, чрез адв. В.К. ***, срещу Национална агенция за приходите
– гр. С.***, бул. *** № ***.
Предвид смъртта на подалия исковата молба Р.Г.Р. на 13.11.2020 г., съдът с
Определение от 14.01.2021 г. е конституирал като ищци неговите наследници Ж.Р.Р. с ЕГН ********** и
адрес: ***, и Е.Р.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***.
Исковата молба е за осъждането на ответника – Национална агенция за
приходите, да им заплати обезщетения, както следва:
1. обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на
2 464 643,85 лв. /два милиона четиристотин шестдесет и четири хиляди
шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и пет ст./, представляващо
стойността на безусловни и нетоменяеми банкови гаранции, предоставени в хода на
ревизионни производства, по които са издадени Ревизионен акт №
*********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1819/13.10.2014 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – С.*** и Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с
Решение № 1818/13.10.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***, а именно:
- обезщетение в размер на: 852 898,97 лв. /осемстотин петдесет и две
хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ - от
Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1819/13.10.2014
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***, и
- 1 611 744,88 лв. /един милион шестстотин и единадесет хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ - от
Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1818/13.10.2014
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***.
Претендира се и обезщетение за забава върху двете суми, считано от датата
на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
2. обезщетение в размер на 26 740,62 лв. /двадесет и шест хиляди
седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки/ за разходи,
направени за издаване на два броя банкови гаранции на 18.12.2012 г. – такси и
комисионни, в периода от 15.01.2013 г. до 07.04.2014 г., ведно със сумата от
16 675,47 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и четиридесет
и седем стотинки/ за пропуснати ползи в размер на законната лихва;
3. обезщетение за имуществени вреди:
- в размер на 1 441 385,00 лв. /един милион четиристотин
четиридесет и една хиляди триста осемдесет и пет лева/ от незаконосъобразно
бездействие на органи и длъжностни лица при ответника /ревизионния екип/,
изразяващо се в това, че Банкова гаранция № 1350, която замества обезпечителна
мярка запор на банкови сметки и вземане от трето лице /наложени с Постановление
№ 3498/29.11.2012 г./ в ревизионно производство, образувано със ЗВР №
1208659/29.11.2012 г., не е оттеглена в 4-месечния срок по чл.121, ал.4 от ДОПК, а именно на 29.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума,
считано от 30.03.2013 г., когато е трябвало да се освободи банковата гаранция,
до подаване на исковата молба в Административен съд – Перник на 16.10.2019 г.,
както и законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата;
- в размер на 772 000,00 лв. /седемстотин седемдесет и две хиляди
лева/, от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при
ответника /ревизионния екип/, изразяващо се в това, че Банкова гаранция № 1351,
която замества обезпечителна мярка запор на банкови сметки и вземане от трето
лице /наложени с Постановление № 3499/29.11.2012 г./ в ревизионно производство,
образувано със ЗВР № 1208667/29.11.2012 г., не е оттеглена в 4-месечния срок по
чл.121, ал.4 от ДОПК, а именно на 29.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава
върху тази сума, считано от 30.03.2013 г., когато е трябвало да се освободи
банковата гаранция, до подаване на исковата молба в Административен съд –
Перник на 16.10.2019 г., както и законната лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата;
4. обезщетение от 25 000 лв. за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени притеснения, стрес, безпокойство, свързани със
задържането на процесните суми, както и усещане за несигурност във връзка с
накърените права и законни интереси на жалбоподателя и невъзможността му да
изпълни поети договорни задължения към трети лица.
Исковите претенции на ищците са обосновани с твърдения, че ответникът /чрез
оправомощени длъжностни лица/ е образувал срещу наследодателя им Р.Г.Р. две
ревизионни производства. По първото: с Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г.
са определени задължения в размер на 852 898,97 лв. /осемстотин петдесет и
две хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/, а
по второто: с Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г. – задължения от
1 611 744,88 лв. /един милион шестстотин и единадесет хиляди седемстотин
четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/. В хода на двете
производства, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК срещу Р.Г.Р., в качеството му
на ревизирано лице, са издадени съответно: Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № 3499/29.11.2012 г. и Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки № 3498/29.11.2012 г. – и двете:
чрез налагане на запор върху всички банкови сметки. При условията на чл.199,
ал.2 от ДОПК, учредявайки неотменяеми и безусловни банкови гаранции в „***“ АД,
Р. заменил наложените обезпечения, а същевременно /с договор от 03.01.2013 г./
той сключил с банката договор за учредяване на реален залог върху гарантираните
вземания. Двата ревизионни акта са отменени с решения на директора на Дирекция
„ОДОП“ – С.***: Решение № 1819/13.10.2014 г. и Решение № 1818/13.10.2014 г. и
необходимостта от банковите гаранции е отпаднала. Твърди се, че органът по
приходите не се е възползвал от правната възможност по чл.121, ал.4 от ДОПК да
поиска продължаването на наложените предварителни обезпечения пред
административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната
мярка, поради което на основание същата разпоредба следва да се счита, че те
/предварителните обезпечителни мерки/ се смятат прекратени, поради неиздаването
на ревизионните актове в четиримесечен срок от налагането им. Изразява се
становище, че задържането на банковите гаранции се явява незаконосъобразно, още
повече че е довело до невъзможност длъжникът да се разпорежда с парите си в
този период, а и впоследствие: предвид обявяването на „***“ АД в
несъстоятелност с Решение №
114/16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в Търговския регистър на 18.09.2014 г.
В съдебните заседания
ищците се представляват от адв. Б. с пълномощно по делото, който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на предявените искови претенции.
Ответникът Национална агенция за
приходите – гр. С.*** /НАП/, се представлява от М. К.*** - главен юрисконсулт
при ТД на НАП - С.***. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни и доказани. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения развива както в отговора на исковата молба, така и в представени по
делото писмени бележки.
Окръжна
прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Б. К.***.
Счита, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/,
че в ТД на НАП С.*** са образувани две ревизионни производства срещу
наследодателя на ищците Р.Г.Р. за отговорност по чл.19 от ДОПК.
В хода на
производствата, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК срещу Р.Г.Р., в качеството му
на ревизирано лице, са издадени съответно:
-
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
3499/29.11.2012 г. и
-
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
3498/29.11.2012 г.
С двете
горепосочени постановления са наложени запори върху всички банкови сметки на длъжника. Същите
не са обжалвани и са влязли в сила.
Наложените
обезпечения са заменени от Р.Р. с неотменяеми и безусловни банкови гаранции в
„***“ АД /Банкова гаранция № 1350/18.12.2012 г. и Банкова гаранция №
1351/18.12.2012 г./, които той учредил, възползвайки се от правната възможност
по чл.199, ал.2, изр.1-во от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба „Без
съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното
обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни
ценни книжа“.
Банкова
гаранция № 1350/18.12.2012 г. /видно от съдържанието на същата/ обезпечава
предварителните обезпечителни мерки, наложени с постановления за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № 3498/29.11.2012 г. и изх. №
3498/30.11.2012 г. С нея „***“ АД се задължава неотменяемо и безусловно да
заплати всяка сума или суми в общ размер до 1 441 385 лв. /един
милион четиристотин четиридесет и една хиляди триста осемдесет и пет лева/ до
седем работни дни от получаване на надлежно подписано и подпечатано писмено
искане от ТД на НАП – С.***. Изрично е отбелязано, че гаранцията е валидна до
15.12.2016 г.
Банкова
гаранция № 1351/18.12.2012 г. обезпечава предварителните обезпечителни мерки,
наложени с постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№ 3499/29.11.2012 г. и изх. № 3499/30.11.2012 г. С нея „***“ АД се задължава
неотменяемо и безусловно да заплати всяка сума или суми в общ размер до
772 000 лв. /седемстотин седемдесет и две хиляди лева/ до седем работни
дни от получаване на надлежно подписано и подпечатано писмено искане от ТД на
НАП – С.***. Същата е валидна до 15.12.2016 г.
Предвид
представянето на банковите гаранции, издадени от „***“ АД са издадени
Постановление изх. № 3498/20.12.2012 г. и Постановление изх. № 3499/20.12.2012
г., с които на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, са отменени постановленията за
налагане на предварителните обезпечителни мерки и са вдигнати запорите, наложени
на 29.11.2012 г. и 30.11.2012 г., в т.ч. и запора, наложен със Запорно
съобщение с вх. № 01-01-1440/30.11.2012 г. върху вземането на Р.Г.Р. от трето
лице - ***. Постановленията за отмяна на предварителните обезпечителни мерки са
връчени лично на Р.Р. на 14.01.2013 г., което е видно от отбелязванията върху
разписките за връчване.
На
03.01.2013 г. Р. сключил с „***“ АД и договор за учредяване на реален залог
върху гарантираните вземания от същата дата, с който се обезпечава изпълнението
на евентуалните задължения, възникнали на основание Договор за издаване на
банкови гаранции от 18.12.2012 г. в общ размер на 2 213 385,00 лв.
/два милиона двеста и тринадесет хиляди триста осемдесет и пет лева/.
Ревизиите
приключват с издаването на Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., с който са
определени задължения в размер на 852 898,97 лв. /осемстотин петдесет и
две хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ и
Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., с който са определени задължения в
размер на 1 611 744,88 лв. /един милион шестстотин и единадесет хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/. Срещу тях
са подадени жалби от задълженото лице с вх. № 23-22-1434/21.07.2014 г. и вх. №
23-22-1436/21.07.2014 г. по регистъра на ДОДОП – С.***. Същите са разгледани от
директора на дирекция „ОДОП“ – С.***, който с Решение № 1818/13.10.2014 г. и
Решение № 1818/13.10.2014 г. отменя двата ревизионни акта срещу Р..
Жалбите
срещу ревизионните актове са депозирани след като на 17.07.2014 г. директорът
на ТД на НАП - С.*** бил изпратил до „***“ АД писма с изх. № 17-00-279 и изх. №
17-00-480 от същата дата, към които приложил и представил оригиналите на
Банкова гаранция № 1350/18.12.2012 г. и Банкова гаранция № 1351/18.12.2012 г. и
направил искане за плащане по тях.
„***“ АД
върнала на НАП две писма: Писмо вх. № 17-00-580/22.08.2014 г. и Писмо вх. №
17-00-581/22.08.2014 г., с които уведомила, че с Решение № 73/20.06.2014 г.
управителният съвет на БНБ е поставил ТБ „***“ АД под специален надзор за срок
от три месеца, спрял е изпълнението на всички задължения на ТБ „***“ АД и е
ограничил дейността й като е забранил извършването на всички дейности, включени
в лиценза за банкова дейност.
На
21.10.2014 г. Р.Р. подал до НАП Искане за прихващане или възстановяване вх. №
94-Р-7449/21.10.2014 г. Поискал възстановяване на сумата от
2 464 643,85 лв. ведно с начислените лихви до момента, както следва:
1 611 744,88 лв. по Решение на ДОДОП № 1818/13.10.2014 г. и
852 898,97 лв. по Решение на ДОДОП № 1819/13.10.2014 г. С Писмо изх. №
24-22-415/18.11.2014 г. директорът на ТД на НАП – С.*** го уведомил, че „НАП
възстановява суми, които са внесени без основание“, както и че в конкретния
случай „не е извършено принудително изпълнение на банкови гаранции с №
1350/18.12.2012 г. и № 1351/18.12.2012 г. По данъчно-осигурителната сметка и по
други сметки, администрирани от НАП не са постъпвали суми за погасяване на
публичните задължения по отменените РА № *********/19.06.2014 г. и РА №
*********/19.06.2014 г.“.
Междувременно,
след влизане в сила на Решение № 1818/13.10.2014 г. и Решение № 1818/13.10.2014
г. и поради отмяната на ревизионните актове, директорът на ТД на НАП С.***
изпратил писма изх. № 17-00-479/03.11.2014 г. и изх. № 17-00-480/03.11.2014 г.
до ТБ „***“ АД и я уведомил, че се прекратява ангажимента й по Банкова гаранция
№ 1350/18.12.2012 г. и Банкова гаранция № 1351/18.12.2012 г.
По повод
проверка, възложена с Резолюция № ПФ-22001416000440-0РП-001/07.06.2016 до
Р.Г.Р. е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № ПФ-22001416000440-040-001/01.06.2017 г. В изпълнение
на същото Р. е представил 12 броя договори за цесия, уведомително писмо до
„***“ АД и писмени обяснения, които са приети и приложени като доказателства в
настоящото съдебно производство.
От горните
доказателства се установява, че Р.Г.Р., в качеството си на цедент, е сключил
договори за прехвърляне на вземания /цесия/ с дванадесет физически лица /А. С.
И., Ж.Р.Р., Ц.З.Г***, М. И. А., Д. Л. К.***, Л. К.Г., Л.А.Х***, М.Б.В***,
А.С.Х***, Е. М. К., А.К.В*** и М.В.Н***- цесионери/, по силата на които е
прехвърлил на всеки от цесионерите част от своето парично вземане от „***“ АД,
произтичащо от Анекс № 91329 към Рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС от 20.12.2012 г. Общият
размер на прехвърлените суми по тези договори възлиза на 2 132 080,00
лв. Дванадесетте лица – цесионери, са включени в Списък на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „***“ АД /в несъстоятелност/ от 17.08.2015 г.,
обявен в Търговския регистър.
Като
доказателства в настоящото производство са приети горецитираните писма и
документи, в т.ч. ревизионни актове, решения на ДОДОП, постановления за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, постановления за отмяна на
наложените предварителни обезпечителни мерки и др.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Исковата
молба е процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна –
ищците Ж.Р.Р. и Е.Р.Р., в качеството им на наследници на починалия Р.Г.Р.,
които твърдят, че техният наследодател е претърпял имуществени вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавен орган при изпълнение
на административна дейност. Отделно от това, съгласно чл.124 от ГПК, приложим
съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ „Всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това“.
Исковете са насочени срещу Национална агенция за приходите с твърдения,
че имуществените вреди са настъпили вследствие издаването на незаконосъобразни
актове, а също извършени действия и проявено бездействие на нейни органи и
длъжностни лица.
Национална агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище С.*** /чл.2, ал.2 от ЗНАП/.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗНАП, Агенцията
отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод
изпълнение на дейността им, а по силата на алинея втора, обезщетения за вреди от
незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след
тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или
служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие,
нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или
бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение и отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона
за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/. Пасивно легитимирани по тези
искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните
териториални поделения или обособени структури без правосубектност, тъй като по
исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е
държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови
или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с
качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с
правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени
трудови или служебни функции.
Имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Поради това вината не е елемент
от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от
чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.
Деликтната отговорност не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.19, ал.1 от ЗНАП в процесния случай и с оглед фактическите
твърдения на ищците включва в кумулативна даденост:
- наличие на административни актове,
издадени от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник, извършени
от тях действия или проявени бездействия;
- незаконосъобразност на
административните актове, на действията или бездействията;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт, действията или бездействията;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действията и бездействията, и настъпилата
вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за недоказани.
Съображенията
са следните:
Първата
главна искова претенция на ищците е за осъждането на ответника да им заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 2 464 643,85
лв. /два милиона четиристотин шестдесет и четири хиляди шестстотин четиридесет
и три лева и осемдесет и пет ст./, представляващо стойността на безусловни и
нетоменяеми банкови гаранции, предоставени в хода на ревизионни производства,
по които са издадени Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с
Решение № 1819/13.10.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.*** и
Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1818/13.10.2014
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***, ведно с обезщетение за забава,
считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното им
изплащане.
Втората претенция е за присъждане на обезщетение в размер на 26 740,62
лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и две
стотинки/ за разходи, направени за издаване на два броя банкови гаранции на
18.12.2012 г. – такси и комисионни, в периода от 15.01.2013 г. до 07.04.2014
г., ведно със сумата от 16 675,47 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин
седемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ за пропуснати ползи в
размер на законната лихва.
Третият иск е за обезщетение за имуществени вреди:
- в размер на 1 441 385,00 лв. /един милион четиристотин
четиридесет и една хиляди триста осемдесет и пет лева/ от незаконосъобразно
бездействие на органи и длъжностни лица при ответника /ревизионния екип/,
изразяващо се в това, че Банкова гаранция № 1350, която замества обезпечителна
мярка запор на банкови сметки и вземане от трето лице /наложени с Постановление
№ 3498/29.11.2012 г./ в ревизионно производство, образувано със ЗВР №
1208659/29.11.2012 г., не е оттеглена в 4-месечния срок по чл.121, ал.4 от ДОПК,
а именно на 29.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума,
считано от 30.03.2013 г., когато е трябвало да се освободи банковата гаранция,
до подаване на исковата молба в Административен съд – Перник на 16.10.2019 г.,
както и законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата;
- в размер на 772 000,00 лв. /седемстотин седемдесет и две хиляди
лева/, от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при
ответника /ревизионния екип/, изразяващо се в това, че Банкова гаранция № 1351,
която замества обезпечителна мярка запор на банкови сметки и вземане от трето
лице /наложени с Постановление № 3499/29.11.2012 г./ в ревизионно производство,
образувано със ЗВР № 1208667/29.11.2012 г., не е оттеглена в 4-месечния срок по
чл.121, ал.4 от ДОПК, а именно на 29.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава
върху тази сума, считано от 30.03.2013 г., когато е трябвало да се освободи
банковата гаранция, до подаване на исковата молба в Административен съд –
Перник на 16.10.2019 г., както и законната лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата.
Предявен е и четвърти иск за осъждането на ответника да заплати на ищците
обезщетение в размер на 25 000 лв. за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени притеснения, стрес, безпокойство, свързани със
задържането на процесните суми, както и усещане за несигурност във връзка с
накърените права и законни интереси на жалбоподателя и невъзможността му да
изпълни поети договорни задължения към трети лица.
Двете ревизионни производства са образувани за установяване на отговорност
на наследодателя на ищците Р.Р. по чл.19 от ДОПК за данък върху добавената
стойност за периода от 01.12.2007 до 30.11.2008 г.
Безспорен е факта, че в хода на двете ревизионни производства са издадени
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
3499/29.11.2012 г. и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № 3499/30.11.2012 г., с които са наложени запори общо в размер на
772 000,00 лв., както и Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки № 3498/29.11.2012 г. и Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № 3498/30.11.2012 г., с които са наложени
запори общо в размер на 1 441 385,00 лв., на Р.Р. по всички банкови
сметки, както и на вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в
търговски банки, както и запор върху вземане от трето задължено лице – ДИП
„***“.
По силата
на чл.6,
ал.3 от ЗНАП, териториалните дирекции установяват публичните
вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични
вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните
вземания, като в териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели
и сектори. В чл.7,
ал.2 от ЗНАП е посочено, че органи на агенцията са и служителите,
заемащи длъжност „държавен публичен изпълнител“, „главен публичен изпълнител“,
„старши публичен изпълнител“ и „публичен изпълнител“. От своя страна, съгласно чл.167,
ал.1 ДОПК, публичният изпълнител е орган на принудителното
изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение
на публичните вземания по реда на този кодекс.
Налагането на обезпечителни мерки е едно от заложените в чл.12,
ал.2, т.1 ДОПК правомощия на публичния изпълнител.
Обезпечението представлява едностранно властническо правомощие, изразяващо се в
забрана за извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на
длъжника имущество. Като всяко властническо правомощие, изразяващо се в забрана
за извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника
имущество и всяко властническо правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови
права, обезпечението се налага при стриктно спазване на определена в
закона/ДОПК/ процедура, предпоставки, срокове и органи. В чл.195
от ДОПК, е визиран общ принцип, че на обезпечение подлежат
установени и изискуеми публични вземания-подлежащи на обезпечение публични
вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено, като обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител, по искане на органа, издал акта за установяване на публичното
вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно след получаване на изпълнителното основание, а длъжникът не се
уведомява за искането за обезпечение. Налагането на предварителни обезпечителни
мерки по реда на чл.121
от ДОПК представлява изключение от общия принцип на чл.195,
ал.1 от ДОПК, че на обезпечение подлежат установени и изискуеми
публични вземания. Тъй като предварителните обезпечителни мерки могат да се
налагат още в хода на ревизията, става дума за обезпечаване на предполагаеми, а
не на установени задължения. От своя страна, налагането на предварителни
обезпечителни мерки /като изключение от общото правило, визирано по-горе, че на
обезпечение подлежат изискуеми и установени задължения, е визирано в нормата на
чл.121
от ДОПК, като съгласно алинея първа на същия текст е посочено,
че в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите
може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
По аргумент
от алинея втора, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл.195, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на
чл.197. В случая не са налице доказателства, нито са наведени доводи някое от
постановленията да е било обжалвано от наследодателя на ищците, поради което
след изтичане на срока за това, те са влязли в сила.
От една
страна, влезлите в сила постановления за налагане
на предварителните обезпечителни мерки са отменени с Постановление изх. № 3498/20.12.2012 г. и Постановление изх. №
3499/20.12.2012 г. С тях са вдигнати и запорите, наложени на 29.11.2012 г. и
30.11.2012 г., както и запора върху вземането на Р.Г.Р. от ***. Основание за
това действие е дало поведението на задълженото лице, което доброволно,
възползвайки се от правната възможност по чл.199, ал.2, изр.1-во от ДОПК и без
съгласието на публичния взискател е заменило наложените обезпечения с
неотменяеми и безусловни банкови гаранции, издадени от „***“ АД. Касае се за
негово съзнателно волеизявление, за което от органите и длъжностните лица при
ответника не може да се търси отговорност.
С оглед на горното, дори Р. да е направил разноски за издаването на двете
банкови гаранции /изразяващи се в заплащането на такси и комисионни/, за което
не са ангажирани каквито и да е доказателства, то претенцията на неговите
наследници за присъждане на обезщетение от 26 740,62 лв. /двадесет и шест
хиляди седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки/ за разходи,
направени за издаване на тези банкови гаранции на 18.12.2012 г. – такси и
комисионни, в периода от 15.01.2013 г. до 07.04.2014 г., ведно със сумата от
16 675,47 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и четиридесет
и седем стотинки/ за пропуснати ползи в размер на законната лихва, се явява
неоснователна и недоказана. Като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Институтът на банковата гаранция е уреден в чл.442 от ТЗ. По своята правна
същност тя е различна от обезпечителните мерки, предвидени в ДОПК. Последните
са изрично и изчерпателно изброени в чл.198, ал.1 от ДОПК и банковата гаранция
не е сред тях. В този смисъл не може да се приеме за основателно възражението
на ищците, че е налице хипотезата на чл.121, ал.4, изр.1-во от ДОПК, според
която „Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна
обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки
се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред
административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната
мярка.“. Процесните банковите гаранции са със срок до 15.12.2016 г., което е
допълнителен аргумент за несъстоятелност на ищцовото твърдение. Друг аргумент в
тази насока е изричното указание на закона, заложено в чл.121, ал.6 от ДОПК,
според което действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се
продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество,
наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е
издаден в 4-месечния срок по ал.4 или в срока, определен от съда по реда на
ал.5.
От горното следва, че твърдението за незаконосъобразно бездействие на
органи и длъжностни лица при ответника, които не са предприели действия за
освобождаването на банковите гаранции в срока по чл.121, ал.1, изр.1-во от ДОПК
и преди 15.12.2016 г. е недоказано. С оглед на това, неоснователен и недоказан
се явява и третият иск, предявен от Ж.Р.Р. и Е.Р.Р. и същият следва да се
отхвърли.
Предоставянето на обезпечение с безусловна и неотменима банкова гаранция
създава задължение за банката безусловно и неотменяемо да плати при първо
писмено поискване от орган на НАП сумата, посочена в искането до размера на
гаранцията. ЗДДС и в частност разпоредбата на чл.176в предвижда, че банковата
гаранция е неотменяема и безусловна, а това означава, че тя не може да се
отмени от лицето, което я е предоставило. Безусловността на гаранцията пък
означава, че органът по приходите/публичният изпълнител може да поиска
изпълнение от банката, предоставила гаранцията, във всеки един момент.
В случая, НАП твърди отрицателния факт, че няма изпълнение в нейна полза по
посочените банкови гаранции и че по нейна сметка не са постъпвали суми от „***“
АД по тях. Тежестта да обори това твърдение е на ищците. Същите обаче не са
представили каквито й да е доказателства в тази посока. Тъкмо обратното, налице
са договори за цесия, сключени между техния наследодател с дванадесет физически
лица, по силата на които той им е прехвърлил свои парични вземания от „***“ АД,
а всеки от цесионерите се е задължил да заплати на цедента /Р.Р./ цената на
вземането, предмет на всеки от договорите. Следователно, за наследодателя на
ищците, а оттам и за самите ищци не е налице нанесена от НАП имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на техния патримониум със сумата от
2 464 643,85 лв. /два милиона четиристотин шестдесет и четири хиляди
шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и пет ст./, представляващо
стойността на безусловните и нетоменяеми банкови гаранции, предоставени в хода
на двете ревизионни производства срещу Р.Г.Р.. Първият иск, предявен с исковата
молба, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на предявените искове не се установиха елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Не се доказа незаконосъобразност на
административните актове, издадени от длъжностно лице, орган на ответника
или самия ответник, тъй като нито постановленията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, нито постановленията за тяхната отмяна са такива актове.
Не се установиnха и незаконни действия или бездействия.
Предварителните обезпечителни мерки са наложени в хода на законосъобразно
образувани ревизионни производства и същите са заменени с банкови гаранции по
инициативата и волята на ревизирания. Отделно, Р.Р. е прехвърлил вземанията си
от „***“ АД на трети лица, за което са представени безспорни доказателства, а
вземанията на последните са включени в одобрения списък на кредиторите на „***“ АД /н/ от 17.08.2015 г., обявен в Търговския регистър.
Недоказан по основание и размер остана и четвъртият иск за обезщетение от
25 000 за нанесени неимуществени вреди на наследодателя на ищците –
Р.Г.Р., изразяващи се в причинени притеснения, стрес, безпокойство, свързани
със задържането на процесните суми, както и усещане за несигурност във връзка с
накърени права и законни интереси и невъзможността му да изпълни поети
договорни задължения към трети лица. От една страна и както се посочи по-горе,
не се установи да са извършени незаконосъобразни действия или бездействия от
органи или длъжностни лица при ответника, нито пък да са издадени
незаконосъобразни актове. От друга, в хода на производството не се представиха
каквито и да е доказателства за настъпили негативни изменения в емоционалната
сфера на Р.Р., а още по-малко се установи връзка между твърдяните такива и
неправомерно поведение на ответника. Нито една от предпоставките за ангажиране
отговорността на НАП не е налице. Искът е неоснователен и недоказан и следва да
бъде оставен без уважение.
По исковете за заплащане на законна лихва върху претендираните суми следва
да се отбележи следното:
Задължението
за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид
обстоятелството, че нито един от исковете не е основателен, то и исковете за
заплащане на обезщетение за забава също са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Претенцията
на ищците за присъждане на разноски е неоснователна и не подлежи на уважаване.
При направените по-горе изводи и с
оглед заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна
на ответника, съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Съгласно нормата на чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ /Нова - ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г./ съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Тази норма няма обратно действие и
изрично с Преходните и заключителни разпоредби към ЗИЗД на ЗОДОВ /ДВ, бр.94 от
2019 г./, с §6, ал.1 е посочено, че този
закон
се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, какъвто
е и настоящият случай, тъй като настоящата искова молба е подадена на
16.10.2019 г. /неприключилите до влизането в сила на този
закон
производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при
последвало въззивно и касационно обжалване/.
ЗОДОВ
предвижда възможност за присъждане на разноски по чл.10, ал.4 когато защитата и
процесуалното представителство са били осъществени от юрисконсулт, какъвто е
настоящият случай. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., а ал.2 на същия текст предвижда
възможност за увеличаване на възнаграждението с до 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал.1 когато материалният интерес е над 10 000 лв. В случая са
предявени няколко иска, всеки от които е с материален интерес над 10 000
лв., поради което възнаграждението следва да бъде определено в максималния
размер от 360 лв. Същото, на основание чл.25, ал.2 и поради това, че са налице
предпоставките на сочената разпоредба следва да бъде увеличено с 50 %. Така
крайният размер на възнаграждението се определя на 540,00 лв.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл.203
от АПК,
вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Ж.Р.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, и Е.Р.Р. с ЕГН
********** и адрес: ***, срещу Национална агенция по приходите – гр.
С.***, за присъждане на:
1. обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на
2 464 643,85 лв. /два милиона четиристотин шестдесет и четири хиляди
шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и пет ст./, представляващо
стойността на безусловни и нетоменяеми банкови гаранции, предоставени в хода на
ревизионни производства, по които са издадени Ревизионен акт №
*********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1819/13.10.2014 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – С.*** и Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с
Решение № 1818/13.10.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***, а именно:
- в размер на: 852 898,97 лв. /осемстотин петдесет и две хиляди
осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ - от
Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1819/13.10.2014
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***, и
- в размер на 1 611 744,88 лв. /един милион шестстотин и единадесет
хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ - от
Ревизионен акт № *********/19.06.2014 г., отменен с Решение № 1818/13.10.2014
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С.***,
- обезщетение за забава върху двете суми, считано от датата на завеждане на
исковата молба пред съда до окончателното им изплащане;
2. обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 26 740,62 лв.
/двадесет и шест хиляди седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки/
за разходи, направени за издаване на два броя банкови гаранции на 18.12.2012 г.
– такси и комисионни, в периода от 15.01.2013 г. до 07.04.2014 г., ведно със
сумата от 16 675,47 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и пет
лева и четиридесет и седем стотинки/ за пропуснати ползи в размер на законната
лихва;
3. обезщетение за имуществени вреди:
- в размер на 1 441 385,00 лв. /един милион четиристотин
четиридесет и една хиляди триста осемдесет и пет лева/ от незаконосъобразно
бездействие на органи и длъжностни лица при ответника /ревизионния екип/,
изразяващо се в това, че Банкова гаранция № 1350, която замества обезпечителна
мярка запор на банкови сметки и вземане от трето лице /наложени с Постановление
№ 3498/29.11.2012 г./ в ревизионно производство, образувано със ЗВР №
1208659/29.11.2012 г., не е оттеглена в 4-месечния срок по чл.121, ал.4 от ДОПК, а именно на 29.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума,
считано от 30.03.2013 г., когато е трябвало да се освободи банковата гаранция,
до подаване на исковата молба в Административен съд – Перник на 16.10.2019 г.,
както и законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата;
- в размер на 772 000,00 лв. /седемстотин седемдесет и две хиляди
лева/, от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при
ответника /ревизионния екип/, изразяващо се в това, че Банкова гаранция № 1351,
която замества обезпечителна мярка запор на банкови сметки и вземане от трето
лице /наложени с Постановление № 3499/29.11.2012 г./ в ревизионно производство,
образувано със ЗВР № 1208667/29.11.2012 г., не е оттеглена в 4-месечния срок по
чл.121, ал.4 от ДОПК, а именно на 29.03.2013 г., ведно с обезщетение за забава
върху тази сума, считано от 30.03.2013 г., когато е трябвало да се освободи банковата
гаранция, до подаване на исковата молба в Административен съд – Перник на
16.10.2019 г., както и законната лихва за забава до окончателното изплащане на
сумата;
4. обезщетение от 25 000 лв. за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени притеснения, стрес, безпокойство, свързани със
задържането на процесните суми, както и усещане за несигурност във връзка с
накърените права и законни интереси на жалбоподателя и невъзможността му да
изпълни поети договорни задължения към трети лица.
ОСЪЖДА Ж.Р.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, и Е.Р.Р. с ЕГН ********** и
адрес: ***, да заплатят на Национална агенция по приходите – гр.
С.***, сумата от 540,00 лв. /петстотин и четиридесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението, на основание чл.138, ал.1 от АПК, да се изпрати на
страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ:/П/