Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 21.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15410 по описа на ВРС за 2017-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове с правно основание чл.108
ЗС на В.Г.И., ЕГН********** и Т.Р.Ч., ЕГН**********, срещу Д.Х.К., ЕГН********** и Г.К.П.,
ЕГН**********, за следното съгласно ТР на
ВКС:
1/
за установяване между страните по
делото, че В.Г.И. е собственик
на 1/9 ид.ч.
от от реална
част от НИ №*** по ПНИ на м. Д. л., одобрен със заповед №***/***г.
на областния управител на обл. В., при съседи на имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №***
(улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта
НИ №***, НИ №***, НИ №***, НИ НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №***,
с площ на частта 1265кв.м.,
повдигната окомерно с жълт цвят на скицата към исковата
молба, идентична с предходно собствен на П. И. П. терен;
2/
за установяване между страните по
делото, че Т.Р.Ч. е собственик
на 100% ид.ч.
от реална част
от НИ №*** по ПНИ на м.Д. л., одобрен със заповед №***/***г. на
областния управител на обл. В., при съседи на имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №***
(улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта
НИ №***, НИ №***, НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №***, с площ на частта
82.00кв.м., повдигната окомерно с розов
цвят на скицата към исковата молба, идентична с предходно собствен на Д. Р. П.
терен;
3/ за осъждане на Д.Х.К. да предаде на В.Г.И. владението върху реална част от НИ №*** по ПНИ на м.Д. л.,
одобрен със заповед №***/***г. на областния управител на обл. В., при съседи на
имота НИ №*** (двор),
НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №*** (улица), НИ НИ №*** (улица)
и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта НИ №***, НИ №*** и НИ НИ
№*** и в останалата си част попадаща в НИ №***, с площ на частта 648.00кв.м., повдигната окомерно с кафяв
цвят на скицата към исковата молба;
4/ за осъждане на Г.К.П. да предаде на В.Г.И. владението върху реална част от НИ №*** по ПНИ на м.Д. л.,
одобрен със заповед №***/***г. на областния управител на обл. В., при съседи на
имота НИ №*** (двор),
НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №*** (улица), НИ НИ №*** (улица)
и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта НИ №***, НИ №***, НИ
№*** и НИ НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №***, с площ на частта 617.00кв.м., повдигната окомерно с син
цвят на скицата към исковата молба;
5/ за осъждане на Г.К.П. да предаде Т.Р.Ч. владението върху реална част от НИ №*** по ПНИ на м.Д. л.,
одобрен със заповед №***/***г. на областния управител на обл. В., при съседи на
имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор),
НИ №***(двор), НИ №*** (улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м.,
при съседи на частта НИ №***, НИ №***, НИ №*** и в останалата си част
попадаща в НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №***, с площ на частта 82.00кв.м., повдигната окомерно с розов
цвят на скицата към исковата молба.
Отправено е и искане по чл.537 ГПК за КНА на ответниците от 2017г.
Ищците
твърдят, че В.И. е сред призованите наследници на П. И. П.,
починал през 1962г., а Т.Ч. е единствен наследник на Д. Р. П., починал през
1970г. Твърдят още, че техните наследодатели са били
собственици на одържавени земеделски имоти.
С решение №12219/06.08.1996г. на ПК – А., на наследниците на П. И. П. било признато
правото на възстановяване на имоти, сред които такъв от общо 6.000 дка в м. „П. с.“, заявен с пореден №1. Пак така, с
решение №12218/06.08.1996г. на ПК – А., на наследниците на Д. Р. П. било
признато правото на възстановяване на имоти, сред които такъв от общо 4.000 дка
в м. „П. с.“, заявен с пореден №2. В решенията
не се сочели граници на имотите.
Твърдят
още, че ПНИ за местността бил изработен и одобрен със заповед
№***/***г. на областния управител на обл. В.. След
това, със заповед по пар.4к ЗСПЗЗ, №326/31.08.2017г. на
кмета на общ. А., на наследниците на П. И. П. били възстановени 1265кв.м. земеделски земи , а друга заповед по пар.4к ЗСПЗЗ,
№328/31.08.2017г. на кмета на А., на наследниците на Д. Р. П. били възстановени 82кв.м. земи.
Ищците
твърдят също, че така реституираните им части, били образувани в нов имот, а
именно спорния НИ №*** по ПНИ на м. Д. л., общ. А.. Така реална част от
1265кв.м. от него, повдигната окомерно с жълт цвят на
скицата към исковата молба, към момента е собствена на всички наследници на П. И. П., от които ищцата В.И. с 1/9 идеална
част. А другата реална част от същия имот, с площ на частта 82кв.м.,
повдигната окомерно с розов цвят на скицата към исковата молба, към
момента е собствена на единствената наследница на Д. Р. П. ищцата Т.Ч..
Ищците твърдят и че
преди заповедите по пар.4к ЗСПЗЗ ответниците се настанили върху процесните
поземлени имоти, които ползват и владеят и досега, като освен това се сдобили и
с КНА №***/***г. по н.д. №***/***г.
на н-с Л. Г. при ВРС, за признаване собствеността им по давност, за части
съответно: „западна част от 699кв.м. за Г.К.П. и
източна част от 648кв.м. от Д.К.“ (спорд
КНА). Тези права и самия КНА ищците оспорват с обобщения
довод за недопустимост на давностното придобиване на земеделски земи, допреди
издаването на заповеди по пар.4к ЗСПЗЗ за тях.
В о.с.з. поддържат
исковете, оспорват възраженията на ответника, сочат още че след като решението
на ПК няма граници, не то, а последвалата заповед по пар.4к
ЗСПЗЗ
индивидуализира възстановените имоти, сътоветни на исковия.
По същество и съобразно ТР на ВКС
молят за установяване на правото им на собственост в соченото съотношение и
осъждане на ответниците за съответно предаване владението върху ползваните от
тях части, на осн. чл.108
ЗС.
В
срока по чл.131 двамата ответници депозират идентични отговори, с които не
оспорват своето владение и ползване и наличието на КНА за давностно придобиване
от всеки от тях съответно на „западна част от 699кв.м.
за Г.К.П. и източна част от 648кв.м. от Д.К.“ от процесния новообразуван имот. Не оспорват също
факта на постановяване на сочените от ищците два броя решения на ПК А. от 1996г., заповедта от 2016г. за
одобряване на ПНИ от областния управител на В. и двете заповеди по пар.4к ЗСПЗЗ
на кмета на А.. Не оспорват и че тези административни актове касаят именно
процесния НИ №***. Не оспорват и
действителността на тези административни актове.
Исковете
обаче оспорват изцяло по допустимост и основателност.
В тази връзка сочат обобщено, че двете решения от 1996г.
на ПК А. в полза на ищците, имат класическо
възстановително за собствеността действие, което мотивират подробно. Поради това считано от датите на тези решения твърдят, че имотите
са годни да бъдат давностени. Което ответниците са
започнали да правят още от 1989г. по
предоставяне от „дядо Н. и сина му М. Т.“, които изоставили имотите и вместо
които се нанесли ищците. Така ищците са били добросъвестни
ползватели и до 2006г. са придобили собственост
върху земите по давност. Евентуално твърдят, че макар
постановени, заповедите по пар.4к ЗСПЗЗ от 2017г. не
легитимират ищците, защото не е извършван въвод по тях, който е елемент от
състава на възстановителната процедура.
Евентуално
ответниците правят възражение за право на задържане на имотите, до заплащане на
направените подобрения в тях, производството
по което е прекратено с влязло в сила определение.
В о.с.з.
ответниците поддържат изцяло доводите си от отговорите си, като не навеждат
допълнителни такива, освен че решението на поземлена комисия, в полза на
праводателите на ищците, не доказва че съвпада точно с исковия имот.
По същество молят за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор
между страните и се потвърждава от приетите удостоверения за наследници, че В.И. е сред призованите наследници на П. И. П., починал
през 1962г., а Т.Ч. е единствен наследник на Д. Р. П.,
починал през 1970г.
Няма спор
между страните и се потвърждава от приетите преписи от тези административни
актове, че с решение
№12219/06.08.1996г. на ПК – А., на наследниците на П. И. П. е било признато правото на възстановяване на имоти, сред
които такъв от общо 6.000 дка в м. „П.
с.“, заявен с пореден №1; респективно че с решение
№12218/06.08.1996г. на ПК – А., на наследниците на Д. Р. П. било признато
правото на възстановяване на имоти, сред които такъв от общо 4.000 дка в м. „П. с.“, заявен с пореден №2.
Относно горните административни актове, нито в срока за отговор, нито в
първото по делото заседание, нито изобщо, не са оспорени постановяването на
решенията на ПК; тяхната действителност и законосъобразност. Възраженията срещу
тях са две – че имат възстановително за правото на собственост действие
(отговор на ИМ и първо о.с.з.), както и че тези решения, в изготвения им вид,
не не доказват, че съвпадат точно с исковия имот (първо
о.с.з.).
Безспорно е още, че ПНИ за местността е
бил изработен, одобрен
и приет със заповед
№***/***г. на областния управител на В..
Видно от приетата
по делото Заповед по пар.4к ЗСПЗЗ,
№326/31.08.2017г. на кмета на общ. А. (л.20 от делото) и приобщената
частична преписка по нея, в т.ч. ПКП, регистърна част и др. (л.144-153), със
заповедта на наследниците на П. И. П. били възстановени 1265кв.м. земеделски земи, които по приетия и влязъл в сила ПНИ на
м. Д. л. формират част от процесния НИ №*** – 1265кв.м. ид.ч. от общо 1347 кв.м. за целия НИ. Тук за
първи път теренът е индивидуализиран с граници.
Видно от приетата по делото Заповед
по пар.4к ЗСПЗЗ, №328/31.08.2017г. на кмета на общ. А. (л.26 от делото) и приобщената
частична преписка по нея, в т.ч. ПКП, регистърна част и др. (л.144-153),
на наследниците на Д. Р. П. били
възстановени 82кв.м. земеделски земи, които по приетия и влязъл в сила
ПНИ на м. Д. л. формират част от процесния НИ №*** – 82кв.м. ид.ч. от общо 1347 кв.м. за целия НИ. За първи
път теренът е индивидуализиран с граници със заповедта.
Тези заповеди не са
оспорени, нито в срока за отговор, нито в
първото по делото заседание, нито изобщо, по действителност и по законосъобразност.
Видно от удостоверение от 09.07.2018г. на община А. (л.143) след
издаването на горепосочените заповеди, не е изготвен протокол за въвод и не е
осъществен такъв в полза на правоимащите.
При съпоставката на диспозитивните части на двете заповеди е видно, че процесния НИ №*** по ПНИ на м. Д.
л. е формиран от двата имота, описани в двете заповеди. Това също не е и оспорено.
Безспорно е на следващо място и се потвърждава от приетия КНА(л.29-30) и
приетото нотариално дело по него (л.125-142), че в
полза на ответниците по делото
е издаден КНА №***/***г. по н.д. №***/***г. на н-с Л. Г. при
ВРС, за признаване собствеността им по давност, за части съответно: „западна
част от 699кв.м. за Г.К.П. и източна част от 648кв.м. от Д.К.“.
Няма спор още, че ответниците
ползват и владеят частите по този
КНА.
Видно от
материалите на л.189-195 от делото пред ВРС е образувано, след предявяване на
настоящите искове, административно производство от ответника по делото Д.К., за
обжалване на заповедта по пар.4к ПЗР ЗСПЗЗ,
№326/31.08.2017г. на кмета на общ. А..
В о.с.з. е изслушан свидетелят М. Г., чиито показания
следва да се ценят, като обективни. Показанията касаят и подкрепят защитната
теза на ответниците за осъществявано върху процесните имоти владение от
началото на 90-те години на миналия век, по предоставяне за ползване от „бай Н.“.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта:
Целта на иска по чл.108 ЗС и на търсената с него защита е да „върне”
фактическата власт върху вещта на носителя на правото на собственост. В този смисъл легитимиран ответник по този иск е субектът, който
ищецът твърди да упражнява неоснователно фактическа власт върху неговата вещ.
Следователно за разлика от исковете по чл.124, ал.1 ГПК
предпоставката за допустимост на такъв иск е твърдението за владение от
ответник – несобственик, каквото е налице в случая и впрочем не е оспорено
(като факт на ползване) от ответника. Отделно в полза
на двете страни има колидиращи актове (решения на ПК и заповед по пар.4к ПЗР
ЗСПЗЗ, респ. КНА) за
собствеността върху имотите, които очевидно обуславят спор за материално право. По тези причини исковете
са допустими, а спора за права следва да се разреши по основателност.
Няма и съмнение, че
носителят на право на собственост на идеални части от имот може да ревандикира
в цялост същия, доколкото се касае за действие на управление, което ползва и
останалите съсобственици.
По молбата за
спиране на настоящото дело до приключване
на образувано след започване на настоящото дело друго административно такова,
съдът изцяло поддържа съображенията си, мотивирани в о.с.з. Произнасянето на
ВРС, с което е отхвърлена молбата за спиране на делото, е повече от очевидно,
че не подлежи на самостоятелно обжалване, което е посочено от ВРС и за което има
обилна и еднозначна съдебна практика. За това производството по подадената въпреки
изложеното частна жалба от страна на ответниците, срещу отказа на ВРС да спре
делото, не рефлектира по никакъв начин на решаването на настоящото дело.
Отделно от
изложеното следва да се отбележи, че гражданският съд няма да бъде обвързан от
решението по жалбата срещу заповедта по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е така,
защото в рамките на висящия материалноправен спор по чл.108 ЗС, ответникът в
срока за отговор или при по – разширително тълкуване най – късно до първото
о.с.з., следва да изчерпи всичките си възражения. И ако не го направи,
незаявените такива биват преклудирани. За това, ако ответникът е направил по
делото възражения срещу законосъобразност или действителност на заповедта
пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в посочените срокове (което не е направено в случая,
видно от материалите), то гражданският съд ще следва да ги разгледа и реши,
включително на осн. чл.17 ГПК, респективно ако не са направени такива доводи
(както в случая), те биват преклудирани. А този пропуск не може да бъде саниран
чрез последваща административна жалба срещу заповедта. Съвсем друг е въпросът,
че по висящото в момента административно дело очевидно ще бъде установено
наличието на спор за материално право между жалбоподател (сега ответник) и
заинтересовани стрни (сега ищци), а той е абсолютно основание за отхвърляне на
жалбата, защото спорът следва да се разгледа от гражданския съд, в който смисъл
има обилна практика на ВАС и ВАдмС.
Съдът намери за необходимо
да изложи горните съображения по повод на актуалната преценка за допустимост на
исковете по чл.108 ЗС.
Предпоставките за
уважаване на предявените искове се
свързват с пълно и главно доказване от ищеца на: Правото
си на собственост върху исковите
имоти на въведеното придобивно основание, а именно – наследяване и реституиране при условията на
двуфазно приключило административно производство. Следва да
докаже още, че процесния терен е формиран от
възстановените такива. Още следва да докаже владението
на ответниците върху съответно твърдяните части от имота на ищците, както и
спор помежду им за собствеността на тези части.
В процесуална
тежест на ответника по делото е да докаже
положителните факти, на които основава възраженията си – характера на решенията
на ПК от 1996г. за ищците
(конститутивен); правната годност
на спорния имот да бъде придобиван по давност в периода 1996-2006-2016г.; явното, трайно и несмутено добросъвестно владение със
своително намерение в периода 1996-2006-2016г.; евентуално непълната
възстановителна за ищците процедура.
По легитимацията на
ищците: Както вече се посочи, по
делото няма спор и е установено от приетите удостоверения, че че ищцата В.И. е сред призованите наследници на П. И. П., починал
през 1962г., а ищцата Т.Ч.
е единствен наследник на Д. П., починал през 1970г. С решение №12219/06.08.1996г. на ПК – А., на наследниците
на П. И. П. реално е било признато правото на възстановяване на имоти, сред
които такъв от общо 6.000 дка в м. „П.
с.“, заявен с пореден №1; респективно с решение
№12218/06.08.1996г. на ПК – А., на наследниците на Д. Р. П. било признато
правото на възстановяване на имоти, сред които такъв от общо 4.000 дка в м. „П. с.“, заявен с пореден №2. Видно от съдържанието на тези решения, в тях не са
индивидуализирани поземлените имоти с граници или скица. От дуга страна срещу
тези административни актове, нито в срока за отговор на исковата молба, нито в
първото по делото заседание, нито изобщо, не бяха заявени оспорвания относно
тяхната действителност и законосъобразност. Възраженията срещу тях са две – че
имат възстановително за правото на собственост действие (отговор на ИМ и първо
о.с.з.), както и че тези решения, в изготвения им вид, не не доказват, че съвпадат точно с исковия имот (първо
о.с.з.). Доводите не се споделят,защото:
За имотите по пар.4
ПЗР ЗСПЗЗ финализирането на реституционната процедура и настъпването на
възстановителния й ефект настъпва в различен момент, който зависи от следните
обстоятелства: 1/ дали реституционният административен акт е приет преди или
след измененията с ДВ, бр.68/30.07.1999г.; 2/ при действието на коя редакция на
чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е издадено решението на реституционния орган; 3/ какво е
конкретното за случая съдържание на разпоредителната воля на реституционния
орган. Съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ (редакция ДВ бр.88/31.07.1998г.) ПК се
произнася са решение за възстановяване правото на собственост на гражданите
върху земеделски земи при условията на пар.4-4л на този закон. По приложението
на този текст с ДВ бр. 122/19.12.1997г. е приета нова алинея 4 на чл.28
ППЗСПЗЗ, която предвижда изготвяне на ПНИ, с който нормативно да се определят
границите на имотите, собствеността върху които се реституира, в съответствие със
записванията в кадастралния план и при посочване номерата на имотите и на
техните граници. При тази нормативна регламентация и изхождайки от разбирането,
че давност не тече срещу този, който не може да се защити, се извежда, че
конститутивен ефект имат само реституционните решения, постановени преди
измененията от 30.07.1999г., които съдържат пълна индивидуализация на
възстановените имоти. А тя може да бъде постигната с посочване на
местоположение, площ, номер и съседи на същите или с препращане към приложена
към решението скица, която да онагледява мястото, иднетификатора или границите
на имота. И обратно – ако за земята не са определени (тексутално или графично)
ясни граници, решението, дори ако е преди 30.07.1999г., ще има само
установително действие и ще налага изработването на ПНИ и на заповед по пар.4к,
ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, едва които да индивидуализират цялостно възстановеното право, (в този смисъл и
Решение №288/18.03.2014г. по гр.д. №2058 за 2013г. на ВКС; Решение
№185/25.06.2013г. по гр.д. №2066/2013г. на ВКС, Решение от 20.06.2017г. по
в.гр.д. №1189/2017г. на ВОС и много други.).
Изложената правна
рамка е напълно приложима за случая, именно с оглед на липсващите граници и
съседи в диспозитива на решенията на ПК и липсата на скица към тях. А от това
следва, че двете въведени от ответниците възражения са неоснователни –
решенията в полза на ищците са чисто установителни, а не са възстановителни,
респективно те самите не индивидуализират имота, но това не опорочава
легитимацията на ищците, защото индивидуализацията се постига със заповедите по
пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета, в полза на ищците.
С издаване на
обсъжданата Заповед по пар.4к ЗСПЗЗ,
№326/31.08.2017г. на кмета на общ. А., на наследниците на П. И. П. са
били възстановени 1265кв.м. земеделски земи, които по приетия и влязъл в сила
ПНИ на м. Д. л. формират част от процесния НИ №*** – 1265кв.м. ид.ч. от общо 1347 кв.м. за целия НИ. С
издаване на обсъжданата Заповед по пар.4к ЗСПЗЗ,
№328/31.08.2017г. на кмета на общ. А. на
наследниците на Д. Р. П. били възстановени
82кв.м. земеделски земи, които по приетия и влязъл в сила
ПНИ на м. Д. л. формират част от процесния НИ №*** – 82кв.м. ид.ч. от общо 1347 кв.м. за целия НИ. Не са
направени от ответниците възражения за недействителност на тези заповеди, не са
направени възражения и за неидентичност на терените по самите заповеди с
процесния НИ №***. Поради което те
валидно легитимират ищците за собственици на процесния новообразуван имот, с
оглед и че при съпоставката на
диспозитивните части на двете заповеди е видно, че НИ
№*** по ПНИ на м. Д. л. е формиран от двата
имота, описани в
двете заповеди. Тук за пълнота следва да се отбележи, че липсата на протокол за
осъществен въвод не опорочава възстановителния ефект на приключилата двуфазна
процедура, а е действие по фактическо предаване на ползването, неосъществено в
случая и така съответно на безспорните данни за продължавало във времето и
продължаващо и понастоящем владение от страна на ответниците.
По
придобивната давност: Давността
представлява първичен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо
упражняване на съдържанието им в определен от закона срок,
с намерение за присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия
собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица. С ТР
№10/05.12.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ
изтеклата до влизане в сила на разпоредбата давност за имоти, подлежащи на
възстановяване по този закон или ЗСПЗЗ, не се зачита, поради което най –
ранният момент, от който би могъл да се давности такъв терен, е 18.11.1997г.
(влизането в сила на нормата). Но това не означава, че обезателно и във всички случаи тази дата дава началото на
всяко давностно ползване на земеделската земя. Напротив – по
въпроса от кой момент започва да тече давностният срок за придобиване на имот,
намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е налице постоянна
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, с която е разяснено, че до приключването на административната
процедура по възстановяване на собствеността давност не тече, тъй като до този
момент не е индивидуализиран цялостно
обектът на собственост и лицата, в полза на които е реституиран имотът не биха
могли да се защитят чрез иск досежно техните права. Следователно
давностен срок не би могъл да е изтекъл срещу бившите собственици на имота до финализиране на реституционната процедура
(Решение №73/11.04.2011г. по гр.д. №1181/2010г. на
ВКС, 2-ро ГО,
Решение №373/21.05.2010г.
по гр.д. №396/2009г. на
ВКС, 1-во ГО и много други). А той, както
се мотивира по – горе, е различен в зависимост от конкретиката на случая и
когато се касае за двуфазна процедура (както по делото), започва от заповедта
по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно по делото давност срещу ищците ще може
да тече най – рано от 2017г. и тя няма как да е изтекла до предявяването на
исковете също през 2017г. Което в крайна сметка дискредитира наведеното от
ответниците първично придобивно основание.
Въпреки,
че производството по възражението за задържане до плащане на подобрения е
прекратено, за яснота съдът намира за нужно да определи същото и за
неоснователно, след като ответниците не са ползватели по ЗСПЗЗ, а само са
обикновени такива, в който случай те няма как да се третират добросъвестни, а
това е условие за основателност.
В
заключение по изложените съображения,
предмета на доказване и обема и вида на направените възражения, съдът преценява
за доказана материалната легитимация на ищците по делото, за разлика от тази на
ответниците. С оглед на това и при отчитане на безспорните и доказателствено
подкрепени данни, че в полза на ответниците
е издаден КНА №***/***г. по н.д. №**/***. на
н. Л. Г. при ВРС, за
признаване собствеността им по давност, за части съответно: „западна част от
699кв.м. за Г.К.П. и източна част от 648кв.м. от Д.К.“, именно които части те ползват и владеят и към настоящия
момент, то исковете се явяват основателни и следва да се уважат, за което се
съобрази окомерното нанасяне от ищците на актуалната скица, поради липсата на
спор от ответниците относно ползването на частите от тях.
На
основание актуално ТР на ВКС, съдът дължи двусъставен диспозитив.
Относно
чл.537 ГПК: Разпоредбата на чл.537, ал.2,
изр. последно от ГПК урежда законовите последици от уважаване на иск досежно
гражданското право или правоотношение, във връзка с което е постановен
охранителен акт с констативно действие (ТР №3/29.11.2012г. по тълк.д. №3/2012г., ОСГК на ВКС).
С
оглед приетата за доказана материална легитимация на ищците, вместо
недоказаната такава на ответниците, то констатиращият недоказаните пред съда
права на ответниците КНА следва да бъде отменен.
По
разноските: Предвид изхода по спора и
представените доказателства, на ищците се следват разноски, съобразно
представения и неоспорен списък, а именно държавни такси, такси преписи,
вписвания и адв. хонорар – общо 987лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията между
страните по делото, а именно: В.Г.И.,
ЕГН********** и Т.Р.Ч., ЕГН********** (ищци),
респективно Д.Х.К., ЕГН********** и Г.К.П., ЕГН********** (ответници);
че:
- В.Г.И.
е собственик на 1/9 ид.ч. от от реална част от НИ №*** по ПНИ на м. Д. л., одобрен със
заповед №***/***г. на областния управител на обл. В., при съседи на имота
НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор),
НИ №*** (улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на
частта НИ №***, НИ №***, НИ №***, НИ НИ №*** и в останалата си част
попадаща в НИ №***, с площ на частта 1265кв.м.,
повдигната окомерно с жълт цвят на скицата към исковата
молба, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото
решение, като правата са придобити по наследяване от П.
И. П. (починал) и реституция с решение №12219/06.08.1996г. на
ПК и Заповед №326/31.08.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общ. А.;
- Т.Р.Ч.
е собственик на 100% ид.ч. от реална част от НИ №*** по ПНИ на м.Д. л., одобрен със
заповед №***/***г. на областния управител на обл. В., при съседи на имота
НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор),
НИ №*** (улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на
частта НИ №***, НИ №***, НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №***,
с площ на частта 82.00кв.м.,
повдигната окомерно с розов цвят на скица към исковата
молба, която скица,
приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, като
правата са придобити по наследяване
от
Д. Р. П.
(починал) и реституция с решение
№12218/06.08.1996г. на ПК и Заповед
№328/31.08.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общ. А.;
като
заедно с горното и на основание актуално ТР на ВКС:
ОСЪЖДА
Д.Х.К. да предаде на В.Г.И. владението
върху реална част от НИ №***
по ПНИ на м.Д. л., одобрен със заповед №***/***г. на областния управител на
обл. В., при съседи на имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №***
(улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта
НИ №***, НИ №*** и НИ НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №***, с площ
на частта 648.00кв.м., повдигната
окомерно с кафяв цвят на скицата към исковата молба, която скица,
приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение;
ОСЪЖДА
Г.К.П. да предаде на В.Г.И. владението
върху реална част от НИ №***
по ПНИ на м.Д. л., одобрен със заповед №***/***г. на областния управител на
обл. В., при съседи на имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №***
(улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта
НИ №***, НИ №***, НИ №*** и НИ НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ
№***, с площ на частта 617.00кв.м.,
повдигната окомерно с син цвят на скицата към исковата
молба, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от
настоящото решение;
ОСЪЖДА
Г.К.П. да предаде Т.Р.Ч.
владението върху реална част от НИ
№*** по ПНИ на м.Д. л., одобрен със заповед №***/***г. на областния
управител на обл. В., при съседи на имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ №***(двор), НИ №***
(улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., при съседи на частта
НИ №***, НИ №***, НИ №*** и в останалата си част попадаща в НИ №*** и в
останалата си част попадаща в НИ №***, с площ на частта 82.00кв.м., повдигната окомерно с розов цвят на скицата към
исковата молба; която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение,
всичките
– на осн. чл.108 ЗС.
ОТМЕНЯ КНА
№***/***г. по н.д. №***/***г. на н-с Л. Г., с който на
ответниците по делото са признати правата на собственост по давност,
съответно: „западна част от 699кв.м. за Г.К.П., ЕГН**********
и източна част от 648кв.м. от Д.Х.К., ЕГН**********, всичките – от НИ
№*** по ПНИ на м.Д. л., одобрен със заповед №***/***г.
на областния управител на обл. В., при съседи на имота НИ №*** (двор), НИ №***(двор), НИ
№***(двор), НИ №*** (улица), НИ НИ №*** (улица) и площ на имота 1347кв.м., по същия ПНИ, на осн. чл.537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Х.К., ЕГН********** и Г.К.П., ЕГН**********, да заплатят на
В.Г.И., ЕГН********** и Т.Р.Ч., ЕГН**********, сума 987.00лв.
– разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..