№ 8544
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110165928 по описа за 2021 година
З. П. АНГ., с ЕГН: ********** е предявила срещу (ФИРМА) с ЕИК *********
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 610,66 лева, представляваща начислена стойност за доставяне
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 03.04.2012г. до
04.02.2014г. за имот в (АДРЕС), за който при ответника е открита партида с клиентски
№**********. Титуляр по партидата е била майката на ищцата – Е.З.В., която е починала на
01.12.2010г.
Ищцата твърди, че не дължи сумата на ответника тъй като не е налице валидна
облигационна връзка между страните, доколкото ищцата не е собственик или ползвател на
имота, за който е открита при ответника договорна сметка №**********. При евентуалност
навежда възражение за изтекла за вземането погасителна давност.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че
той е недопустим, предвид това, че ответното дружество не е претендирало процесните
суми от ищцата, т.к. същата не е потребител на ВиК оператора. На нейно име никога не е
била откривана партида и никога не са издавани фактури за дължими суми, които да са
претендирани от страна на ответника. Поддържа, на изложените аргументи, че за ищцата
липсва правен интерес да предяви отрицателно установителен иск за процесната сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представена фактура № ********** от 03.11.2020г. за отчетен период от
25.09.2020г. до 28.10.2020г. Във фактурата, освен сума по фактура, като крайно салдо е
1
отразено и старо салдо от задължение в размер на 9099,68 лева. Процесната фактура е
издадена на името на Е.З.В. за кл.№ ********** и за адрес на услугата – (АДРЕС). Прието е
по делото удостоверение за наследници с изх.№ 00063/13.01.2011г. на Е.З.В., в което е
отразено, че същата е починала на 01.12.2010г. Видно от удостоверението нейни наследници
по закон са ищцата и В.К.Е..
Предвид характера на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
суми претендирани от ищеца, в тежест на ответника е да докаже всички спорни
обстоятелства, от които произтича претендираното вземане, а именно, че ищецът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение;
че в процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите предписва, че страните по
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. Пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за
потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Предмет на настоящото дело е стойността на
предоставени В и К услуги за имот находящ се в (АДРЕС), за който при ответника е открита
партида с клиентски № **********. Действително клиентският номер е заведен на името на
майката на ищцата, която е починала през 2010г., но липсват доказателства по делото, че
през процесния период именно ищцата е собственик или ползвател на имота, до който се
доставя услугата от ответното дружество, за да е достатъчно да се приеме, че имотът се
обитава от ищцата, както и че именно тя ползва доставяната до него ВиК услуга.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г.
на ОСГТК на ВКС: Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва
да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на
иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.
При това положение и доколкото ответникът категорично заявява, че не се намира в
облигационна връзка с ищцата, не е фактурирал на нейно име никакво задължение, не само
процесното и не е предприемал действия по реализиране (съдебно или извънсъдебно ) на
претенции към нея, съдът намира, че за ищцата липсва правен интерес от така предявения
отрицателно установителен иск.
2
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК има право
на разноските, които е направил в процеса. Не е доказал такива и разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК искова молба с вх.№ 91000/18.11.2021г.,
подадена от З. П. АНГ., с ЕГН: ********** против (ФИРМА) с ЕИК *********, с която е
предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 65928/2021г. по описа на 176 състав на СРС.
Решението има характера на определение и може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3