Р Е Ш Е Н И Е
№ 386/27.5.2019г.
27.05.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 14.05 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2529 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от Г.А.С.
против ЗК»Олимпик-клон Б.»КЧТ , с която
се иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от настъпило
на 21.08.2017 год. между две МПС ПТП, като това на виновния водач е било застраховано
по задължителна застраховка
«ГО»при отвеника , ведно със законната лихва от 24.04.2018
г. до окончателното
изплащане на главницата. В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017 год.
ищецът бил паркирал автомобила си на ул.***
в гр. Я. и бил застанал до него. В това време В. И. П., управлявайки собствения
си автомобил не съобразил скоростта на движение и напуснал пътното платно,
блъскайки се отзад в автомобила на ищеца, в следствие на което автомобилът
получил деформации, разхвърчали се части,които ударили ищеца, ударил го и самия
автомобил.П. имал сключена задължителна застраховка ГО с ответника.Ищецът
подробно описва какви наранявания са му причинени, от които твърди че преживял
освен болки и страдания за няколко седмици и притеснение и уплаха, че може да
получи по-сериозни увреждания. Същите оценява на сумата от 3000 лв.В изпълнение
на разпоредбата на чл. 380 КЗ поканил ответното дружество да му заплати
обезщетение в горния размер по посочена банкова сметка. ***.к. ответникът не
платил за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
неимуществени вреди, в едно със законната лихва от 24.04.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска и прави
искане за спиране на производството по реда на чл. 229,ал.1,т.7 от ГПК .Оспорва
иска по основание, т.к. твърди, че липсва деликно
поведение, както и причинно – следствена връзка с поведението на водача и
претърпените вреди. Освен това твърди да е налице съпричиняване
на резултата, т.к. самия ищец нарушил разпоредбите на ЗДвП в размер на 50 %.
Иска се оспорва и по размер по подробно
изложени съображения.
В с.з. исковата молба се поддържа от
процесуаления представител на ищеца.
Ответникът не изпраща представител в с.з.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към
исковата молба е представено заявление за щета, адресирано от ищеца до
ответника, с което на описани основания е изразена претенция за заплащане на
сумата 3000 лв. – неимуществени вреди от ПТП , както и е посочена банкова
сметка.***исаното заявление е изпратено посредством „Български
пощи“ЕАД до ответника на 24.01.2018 год.
Представен
е още Протокол за ПТП от 21.08.2017 год. , видно от който на същата дата около
16,00 часа е настъпило ПТП между В. И. П., управлявал МПС с валидна за периода
16.11.2016 – 15.11.2017 год. застраховка ГО при „Олимпик“
и Г.А.С.- водач на паркирано МПС. Като обстоятелства за настъпилото ПТП е
посочено, че първият участник несъобразявайки скоростта си напуска пътното
платно за движение и удря в задната част паркираното МПС 2.На двата автомобила
са нанесени материални щети.
Приложен
е лист за преглед в спешно отделение от 21.08.2017 год., както и СМУ от
24.08.2017 год. , видно от което на 21.08.2018 год. ищецът е бил прегледан от
д-р А., като установените травми са – контузна рана
на ляв крак, оплаква се от болки в областта на травмите. Установено е, че
ищецът е преживял автомобилна травма – повърхностни охлузвания в областта на
лявата предмишница, повърхностно охлузване в областта
на предностраничната повърхност на таза, повърхностна
продълговата рана в областта на дясната подбедрица,
около която тъканите са оточни и болезнени,
повърхностни охлузвания по дясното ходило, широка рана с охлузени повърхности с
болезнен травматичен отток, която обхваща почти цялата странична повърхност на
лявата подбедрица, като болките се засилват при
опипване с ръка и раздвижване на крака. На ищеца било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. посочва, че
през лятото на 2017 год. заедно с ищеца тръгнали с колата, паркирали на банкета
до улицата, близо до „***“ и чакали един приятел. Излезли от колата, за да
пушат цигара и един червен Мерцедес, който се движел със силна скорост блъснал
тяхната кола. От удара паднала бронята, която ударила Г. по краката. Той ходил
в болницата, имал рани по краката, но не бил зле. Оплаквал се, че има болки,
притеснявал се, имал стрес от инцидента.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния
водач,претърпените неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ
абсолютна положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато
желае да получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако
застрахователя не е платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение,пострадалия може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от
неоспорените писмени доказателства, ответникът е предявил извънсъдебно
претенцията си пред застрахователя-ответник,като липсват твърдения. респ.
доказателства последният да е платил обезщетение,като иска е допустим и следва
да се разгледа по същество.
Разгледан по същество ,искът е частично основателен,
предвид следното:
Според настоящия съдебен състав са осъществени законовите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател. Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпването на ПТП. Действително в процесния
случай няма постановена и влязла в сила
присъда,с която виновния за процесното ПТП водач да е
осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно
извършването на деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива
е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото производство. По делото се доказа, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента
В. И. П.: противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите,
вкл. вина. Противоправното поведение е свързано с несъобразяване с правилата на движение от
страна на същия /протокол за ПТП и показанията на св. И./, което е довело до ПТП, а от там до причиняване на неимуществени
вреди – болки , страдания и притеснения на ищеца, като деянието е причинено
виновно/презумпцията не е оборена/.
Недоказано остава оспорването на представения по делото протокол за ПТП.
Напротив отразеното в него се подкрепя в пълна степен от съвкупното тълкуване
на всички приложени по делото доказателства.
Вредите по вид,интензитет и продължителност
са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и страдания от ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС № 4/23.12.1868 г.,понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането,начина на настъпването,обстоятелства,при които е
станало,допълнителното влошаване на здравето,причинените морални страдания и
др.Преценявайки събраните по делото доказателства, от които се установи, че на ищеца,
както беше посочено по-горе е причинена внезапна автомобилна травма, разкъсно – контузни рани,
прегледан е в спешно отделение, липсват данни и твърдения да е постъпвал в
болница, евентуално за осъществяване на някаква хирургична намеса, фактът че е изпитвал
болки и към датата на съставяне на СМУ от 24.08.2017 год., както и неоспорената
констатация в последното, че на С. е причинено „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, преживения стрес от внезапно настъпилото събитие
и липсата на ангажирани доказателства за последваща
промяна в начина на живот на ищеца в следствие на този стрес,съдът намира,че
общия справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на сумата от 1 500 лв.
Съдът намира за неоснователно
възраженията на ответника за съпричиняване на вредосносния резултат от страна на пострадалия. В отговора
на исковата молба ответникът твърди ищецът с поведението си да е нарушил
разпоредбите на чл. 5, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Ответникът, чиято е и тежестта на доказване, не установи ищецът
, който е участник в движението по пътищата с поведението си да е създал
предпоставки за настъпване на ПТП, както и да се е намирал на платното за
движение. Напротив разпитания свидетел твърди, че заедно с ищеца са били
облегнати на паркираното на пътния банкет МПС. Липсват освен това твърдения при
процесното ПТП ищецът да е пресичал пътното платно за
движение, за да подлежи на коментар нарушаване разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП., включително такива да е навлязъл внезапно или извършвал търговия на
платното за движение.
С оглед на всичко изложено по-горе и отчитайки
размера на обезщетенията,присъждани в практиката при сходни случаи, ЯРС
намира,че обезщетение в размер на сумата общо 1 500 лв. се явява справедливо да
репарира претендираните от ищеца вреди от ПТП,като за
разликата над тази сума до предявения размер от 3000 лв. - неимуществени вреди, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва за забава,като
предвид нормата на чл.497,ал.1 КЗ следва да се начисли считано от 24.04.2018
г.-датата,на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от
ответника-застраховател по претенцията на ищеца,която е подадена на 24.01.2018
г.
По
разноските:
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищеца има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. Такива в негова полза не следва
да бъдат присъждани, т.к. освен, че при образуване на делото е бил освободен от
държавна такса, в представеното пълномощно липсват данни да е уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, включително, нито към исковата молба, нито
по-късно в процеса е приложен списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът съща има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се
присъдят в размер на 150 лв. – юрисконсутско
възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 60 лв. държавна такса върху уважения размер на
иска.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗК „ОПИМПИК“АД,с адрес на управление
гр. Н., К., чрез „ЗК – ОЛИМПИК- КОЛН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *** да заплати на Г.А.С., ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 1 500 лв.,представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на
21.08.2017 год. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.04.2018
г. до окончателното й изплащане,като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 3000 лв. , иска като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК Г.А.С., ЕГН ********** да заплати на ЗК „ОПИМПИК“АД,с адрес на
управление гр. Н., К., чрез „ЗК – ОЛИМПИК- КОЛН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *** сумата от
150 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ОПИМПИК“АД,с адрес на управление гр. Н., К., чрез
„ЗК – ОЛИМПИК- КОЛН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *** да заплати по сметка на ЯРС сумата от
60 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: