ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№138 22.01.2020
година, гр. Бургас
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 2388 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В.,
против Министерството на културата на Република България и Община Несебър, с която
са предявени обективно и субективно съединени искове за солидарно осъждане на
ответниците, както следва:
1)
за сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в размер на 64 992
лева, представляваща „обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от Закона за
културното наследство (ЗКН)“;
2) за
сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в размер на 93 450 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди;
3)
сумата от 25 000 лева (от тях 20 500 лева за първия ищец и 4 500
лева за втория)- частичен иск от обща претенция за 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди;
4)
сумата от 5 000 лева- частично от обща претенция за 31 222.97 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание
чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5)
сумата от 3362.89 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за
претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева“, за периода от 01.06.2013
г. до 20.02.2018 г.;
6)
сумата от 6 343.22 лева, представляваща лихва за забава „върху
обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за
периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
7)
сумата от 33.19 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за
претърпени имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г.
до 20.02.2018 г.;
8)
сумата от 5000 лева- частично от обща претенция за 24 020.63 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
При
условията на евентуалност, в случай че се приеме за незаконосъобразна заповедта
за започване на археологически проучвания, се иска да бъде присъдена сумата от
21 000 лева- частичен иск от обща претенция за сумата от 64 992 лева
(претендирана на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН) като обезщетение по чл. 45
от ЗЗД за причинени вреди в резултат на неправомерна дейност, засягаща имот,
чужда собственост.
В
исковата молба се твърди, че ищците са придобили в резултат на покупко-продажби
недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел І-342 в кв. 25 по плана на гр.
Обзор, ведно с двуетажна жилищна сграда, построена в него през 1931 г. Твърди
се, че през 2013 г. същите са извършили цялостен ремонт на сградата, за който
заплатили сумата от 7 200 лева. На 30.05.2013 г. бил сключен договор за
наем между ищеца Г. в качеството на наемодател и ЕТ „САРА 27“ в качеството на
наемател, по силата на който били предоставени на едноличния търговец за
временно и възмездно ползване 50 кв. метра от описаното дворно място, за срок
до 30.09.2018 г., при наемна цена 2000 лева.
Ищците
твърдят още, че през зимата на 2011 г. по време на изкопни дейности за ремонт
на ВиК системата на гр. Обзор е била разкрита част от монументална сграда с
тухлен градеж. Било предписано от специализирана комисия към Министерството на
културата да се проведат спасителни археологически проучвания и през есента на
2013 г. били осигурени от Община Несебър и кметство Обзор необходимите средства
за провеждането им. За извършване на теренното проучване било поискано от ищеца
Г. да осигури достъп до имота си. По покана на кмета на гр. Обзор същият се
явил и се запознал с проекта, след което подписал декларация с нотариална заверка
на подписа, с която заявил съгласие с провеждането на разкопките. По-късно,
отново по искане на кмета на града, подписал втора декларация с нотариално
заверен подпис, с която дал съгласие да бъдат извършени разкопки в северната
част на собствения му имот, при спазване на необходимото разстояние от
жилищната сграда. С декларацията същият заявил и съгласие кметство Обзор да
демонтира изградения търговски обект и да разруши стоманобетонния фундамент под
него, като отправил искане елементите, изграждащи обекта, бъдат съхранени от
кметство Обзор и след приключване на процедурите по одобряване на ПУП за имота се
монтират за сметка на кметството по начин и на място, регламентирано от проекта,
а евентуално възникнали при извършване на тези действия допълнителни финансови
разходи се поемат от Община Несебър. Получил устни уверения, че действията по
проучване, сондиране и пр. ще бъдат извършени щадящо и прецизно, както и че павилионите
в имота ще бъдат демонтирани, преместени, надлежно съхранени и впоследствие възстановени
за сметка на общината. Обезщетение не му било предложено като собственик на
имота.
Разкопките
започнали в началото на 2014 г. и достигнали на около два метра и половина от
стените на сградата в имота на ищците. Вследствие на това и в резултат на „предвидими,
естествени процеси- като валежи (запълващи изкопите и образуващи големи и
дълбоки локви непосредствено до къщата ни), свличане и изветряне на изровената
земна маса, ерозия и прочее“ започнали да се появяват пукнатини по стените и терасата
на къщата. Тези обстоятелства породили опасения у ищците, че изкопните дейности
са извършени твърде близо до сградата, без да е съобразено, че къщата е плитко
фундирана, няма мазета, няма каменна основа и вследствие на описаните
естествени процеси и ерозия започва да се свлича в посока изкопите. Наред с
това, имотът бил заграден с мрежи, което препятствало достъпа до него и до
плажа. Частта от дворното ни място, която не била разкопана, била превърната в
сметище и тоалетна. Резултатите от спасителните археологически проучвания били
приети с протокол вх. № 10-00-82 от 22.04.2014 г., одобрен със заповед №
РД09-214 от 29.04.2014 г. на министъра на културата.
По
време на археологическите разкопки наемателят бил препятстван да упражнява дейността
си и преустановил същата, респ. плащанията по договора за наем, сключен с
ищеца. Издадена била и заповед за премахване на преместваемите обекти- павилиони по реда на
чл. 57а от ЗУТ, поради липса на разрешение за поставянето им в поземления имот.
През последните 4 летни сезона ищците не могли да отдават под наем определените
места за 3 броя павилиони, нито да настаняват курортисти в четирите стаи на
къщата, в резултат на което пропуснали да реализират доход в размер на 44 160 лева
от нощувки.
На
10.07.2015 г. ищците депозирали в кметство гр. Обзор искане да им бъде
заплатено обезщетение за причинените щети от затваряне на павилионите за
продажба през периода 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; за предоставяне на място за
търговска дейност и преместване на павилионите; за заплащане на близо 75 кв.м. от
дворното място, отнети за сондиране на разкопките; за осигуряване на достъп за
лични МПС до жилищния ни имот, при положение, че ул. „Иван Райчев“ стане
пешеходна зона; за осигуряване на безпрепятствен достъп до входа на къщата;
заздравяване на „стената към къщата“ и изграждане на ограда. С писмо изх. №
1688/25.08.2015 г. същият бил уведомен от кмета на гр. Обзор, че кметството ще
опита да компенсира финансовите загуби за ищците с пълното поемане на разходите
по демонтиране на павилиона и поставянето му на нова позиция в предвидения за
конфигуриране имот с лице към пешеходната алея. Уведомен бил също, че
предвидените за археологически проучвания приблизително 75 кв.м. от дворното
място ще бъдат заплатени съгласно одобрена пазарна оценка, след процедиране на
ПУП ПРЗ и сключване на предварителен договор с Община Несебър. Относно започналото пропукване на стената под
терасата било разяснено, че е изработен проект за аварийно укрепване, който ще бъде
изпълнен в най-кратки срокове.
През
2017 г. било извършено укрепване на къщата, преценено от ищците като некачествено,
поради неправилна преценка относно начина на укрепване и материалите, които да
се вложат. Същото било извършено на дълбочина 30 см., което било крайно
недостатъчно, несъобразено с конкретните обстоятелства, строеж и разкопки, а вследствие
на дъждовете и естествените ерозионни процеси, продължило свличането на почва
под и около сградата, подкопавайки основите и́, с което били поставени в
опасност животът и здравето на лицата, обитаващи къщата или намиращи се в
непосредствена близост до нея. Поради „неадекватните“ действия на
възложителя/изпълнителя на археологичните проучвания и заплахата къщата или
част от нея да се срути, с цел да запазят целостта и́, ищците ангажирали строителни
работници, закупили материали и организирали укрепване, за което заплатили
сумата от 450 лева.
В
исковата молба се сочи, че ищцата Г. не е давала съгласие за извършване на
археологически проучвания, като собственик на имота, каквото изискване е
предвидено в нормата на чл. 151, ал. 3 от ЗКН. С оглед на това ищците считат,
че заповедта за теренни археологически проучвания е нищожна.
По
отношение на претенцията с посочено от ищците правно основание чл.161а, ал. 3
от ЗКН е отбелязано, че претендираното обезщетение обхваща вреди, настъпили в
резултат на „възпрепятстване или преустановяване“ на дейността им в имота. Претендира
се обезщетение в размер на 12 000 лева за пропуснати ползи от отдаване под
наем на части от процесния имот за периода 2013 - 2018 г. (по 2000 лева
годишно), както и сумата от 52 992 лева за преустановяване дейността на ищците
по отдаване под наем на стаи на курортисти, за периода 2013-2018 г. Направено е
искане за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на
заповедта за теренни археологически проучвания.
Относно
твърдените неимуществени вреди се сочи, че те се изразяват в причиняване на
неудобство, стрес, ядове, загуба на време, безсъние, притеснения, страх и
всичко това довело в крайна сметка до влошаване на общото им здравословно
състояние. Твърди се, че ищецът Г. е отключил през 2016 г. диабет втори тип и хипертоничен
синдром с усложнения, а ищцата Г. е получила постоянно главоболие и
безпокойство. Налагало се по-често пътуване до Обзор, вкл. и през месеците
извън летния сезон, за да се наглежда имотът, което, предвид възрастта им, било
свързано с голяма умора и дискомфорт, и необходимост от повече време за
възстановяване.
Исковата
молба е депозирана пред Окръжен съд- Бургас и по нея е образувано гр.дело №
354/2018 г. по описа на съда. С определение № 433/07.03.2018 г. така
образуваното производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд- Несебър.
В
производството пред РС- Несебър е направено уточнение на претенциите. Конкретизиран
е периодът, за който се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Петитумът
на исковата молба е уточнен, както следва:
1)
претендира се обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН в размер на 21
000 лева, частично от обща претенция за 64 992 лева, за времето, през което са
продължили археологическите проучвания и разкопки и е била препятствана
дейността на ищците по отдаване под наем на търговските обекти- павилиони и
легла на туристи;
2)
обезщетение за имуществени вреди в размер на 21000 лева, частично от обща
претенция за 93 450 лева, за извършени от ищците два ремонта на сградата, както
и сумата 16 000 лева- частично от обща претенция за 86000 лева, представляваща
пазарната цена на 86 кв.м. от дворното място, отнета в резултат на проведените
разкопки;
3)
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, частично от обща
претенция за 50 000 лева, причинени от неудобство, стрес, загуба на време,
безсъние, притеснения, страх и последвали заболявания за ищците
4)
лихва за забава в размер на 5000 лева, частично от обща претенция за 31 222.97
лева, върху обезщетението, претендирано на основание чл.161а, ал. 3 от ЗКН, за
периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5)
лихва за забава в размер на 3362.89 лева, изчислена върху обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до
20.02.2018 г.;
6)
лихва за забава в размер на 6343.22 лева, изчислена върху обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017
г. до 20.02.2018 г.;
7)
лихва за забава в размер на 33.19 лева, изчислена върху обезщетението за
имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г. до
20.02.2018 г.;
8)
лихва за забава в размер на 5000 лева, частично от обща претенция за 24020.63
лева, изчислена върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, за от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
В
с.з. на 15.11.2018 г. на РС- Несебър е прието изменение на исковите претенции,
досежно размера на същите.
С
решение на Окръжен съд- Бургас по гр.дело № 772/2019 г. е обезсилено постановеното
от РС- Несебър решение по спора и делото е изпратено по компетентност на
настоящия съд.
С
разпореждане от 11.10.2019 г. исковата молба е оставена без движение и на
ищците са дадени указания да отстранят допуснатите нередовности, като посочат
конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействие на служители от
Министерството на културата на Република България и от Община Несебър,
вследствие на които са настъпили твърдените вреди, както и обстоятелства,
относими към някое от основанията за ангажиране солидарната отговорност на
същите.
В
изпълнение на указанията е постъпила молба от пълномощника на ищците, в която
са изложени обстоятелства, по същество идентични с тези в обстоятелствената
част на исковата молба. В нея е посочено, че в гр. Обзор на кръстовището,
образувано между улиците „Иван Райков“ и „Княз Борис І“ са проведени спасителни
археологически проучвания, въз основа на акт,
издаден през 2011 - 2012 г. Отбелязано е, че със заповеди на министъра на
културата от 2014 г. са приети резултатите от спасителните археологически
проучвания. Твърди се, че поради извършване на изкопните дейности в опасна
близост до жилищната сграда на ищците и „несъобразени дейности“ на екипа по
разкопки, са нанесени вреди- пукнатини върху сградата, която не може да се
ползва по предназначение, съобразено с желанието на същите- за отдаване под
наем. Изложено е също, че е извършено от общинската администрация укрепване на
сградата, но то е негодно, тъй като е на дълбочина едва 30 см.
На
следващо място се сочи, че ищцата Г. не е дала съгласие за извършване на
археологически проучвания и поради това заповедта за теренни проучвания е
нищожна, като се иска съдът да осъществи в настоящото производство косвен
съдебен контрол.
С
последваща молба вх. № 12461/02.12.2019 г. отново се сочи, че заповедта за
теренни археологически проучвания е нищожна, поради липса на съгласие от ищцата
Г. за извършване на проучванията. В молбата е отбелязано, че е нищожна и
Заповед № РД 9К-33 от 18.03.2014 г. на Министъра на културата за приемане на
резултати от спасителни археологически проучвания, тъй като проучванията са извършени
въз основа на нищожен акт. Изложено е, че действията на служителите на
Министерството на културата и на служителите на Община Несебър, „свеждащи се до
разкопки“, са незаконосъобразни, тъй като се извършват въз основа на нищожни
актове, но дори да се приеме, че тези актове са законосъобразни, действията са
извършени извън определения с тях район. Формиран е извод, че на ищците се
дължи обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за извършените разкопки в
очертания с актовете район (ако се приемат за законосъобразни), а за действията
извън този район се дължи такова на основание чл. 45 от ЗЗД.
Според
настоящия съдебен състав с така депозираните молби нередовностите на исковата
молба не са отстранени.
В
исковото производство съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се
определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба
индивидуализира спорното материално право. В случая претенциите за вреди са
основани на твърдението за издаден незаконосъобразен акт- заповед за теренни
проучвания (заповедта за приемане на резултатите от тях не притежава белезите
на индивидуален административен акт- чл. 21, ал. 5 ЗУТ). С оглед заявеното основание
на исковите претенции, административният акт следва да бъде ясно
индивидуализиран от ищците. Това процесуално задължение не е изпълнено с
депозираните от същите множество молби. Не са наведени и твърдения за
предварителна отмяна на акта по съответния ред, а тя е предпоставка за
допустимост на исковите претенции съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК.
На
следващо място, не са въведени с исковата молба твърдения за обстоятелствата,
относими към предпоставките на чл. 161а, ал. 3 от ЗКН. Според цитираната норма
условията за осигуряване на достъп до поземлени имоти, в които се намират
археологически обекти, и размерът на обезщетението се определят с писмено
споразумение, сключено със собственика или ползвателя на имота, и е за сметка
на бюджета на теренното проучване. В случая няма твърдения такова споразумение
да е постигнато, респ. то да не се изпълнява от насрещната страна. Напротив, изрично
се твърди, че на ищеца не е предлагано обезщетение.
Не са
ясно индивидуализирани и незаконосъобразните действия (бездействия), въведени
като алтернативно основание на предявените искове. В молбата с
вх. № 12461/02.12.2019 г. е отбелязано, че тези действия се „свеждат до
разкопки“. Не се сочат обаче конкретни фактически действия, извършени от
служители на Министерството на културата и на Община Несебър при самото теренно
проучване, в резултат на които да са настъпили твърдените вреди, и в крайна
сметка остават неясни фактическите основания на исковите претенции, а това от
своя страна препятства съда да осъществи възложения му с нормата на чл. 204,
ал. 4 от АПК контрол за законосъобразност. Ето защо, поради неотстраняване на
допуснатите нередовности, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
исковата молба следва да бъде върната на подателя и́, а производството по
делото- прекратено.
Според
нормата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая отговорността на първия ответник е
обоснована единствено с издаването на административен акт за извършване на теренното
археологическо проучване, а на втория ответник- с осигуряване на необходимото
за проучването финансиране, но не и с извършване на конкретни фактически действия
от страна на техни служители. Следва да се отбележи, че на основание чл. 20,
ал. 5 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. отношенията във връзка с
провеждането на редовно или спасително теренно археологическо проучване се
уреждат с договор, сключен между
възложителя на теренното проучване и
културна или научна организация, която от своя страна е в договорни отношения с
лице, получило разрешение за теренно археологическо проучване. Доколкото
фактическото извършване на разкопките не е възложено от законодателя на
служители от Министерството на културата и Община Несебър, и няма конкретни твърдения
за осъществени от тях фактически действия- разкопки, съдът счита, че исковите
претенции за вреди от незаконосъобразни
действия са предявени срещу ненадлежни ответници. Министерството на културата и
Община Несебър не са пасивно легитимирани да отговарят по тези искове и
следователно е налице отрицателна предпоставка за тяхното разглеждане и
решаване по същество (в този смисъл е и съдебната практика на Върховния
административен съд, напр. Решение № 2560 от 24.02.2014 г. по адм. дело №
8516/2013 г., Решение № 13702/21.10.2013 г. по адм.д. № 5531/2013 г.; Решение № 1167/29.01.2014 г. по адм. дело №
4672/2013 г., Определение № 4885/29.04.2015 г. по адм. дело 1955/2015 г. и др.).
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В., против Министерството на
културата на Република България и Община Несебър.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 2388/2019 г. по описа на Административен съд-
Бургас.
Определението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
7-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: