Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 19.12.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Геновева Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №1630/2018
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на А.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адвокат П.И. ***,
с която против „*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. П., община Добричка,
е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
6132,24 лв., представляваща неплатен остатък от наемна цена по сключен, между страните по
делото, договор за наем на
земеделска земя от 01.07.2015
г., дължима за стопанската
2015/2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. В условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6132,24 лв., на осн. чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
През 2005 г. между страните по делото е
сключен договор за аренда на собствените на ищеца ниви, а именно: нива от
19.999 дка - имот № 262011 по плана за земеразделяне на
град Добрич, нива от 15.834 дка - имот № 190025 по плана
за земеразделяне на землището на град Добрич, нива от 18.501 дка - имот № 190008 по плана за земеразделяне на град
Добрич, нива от 10 дка имот № 262052 по плана за земеразделяне на землището на
град Добрич, нива от 22.850 дка - имот №
096006 по плана за земеразделяне на землището на град Добрич и нива от 59.999
дка - имот № 029039 по плана за земеразделяне на
землището на село П., за срок от 5 стопански
години, впоследствие удължен с анекс до 31 октомври 2015 година. През м. юли
2015 г. ищецът предприева действия между страните
да бъде сключен договор за наем на горепосочените недвижими имоти, за срок от
една година. От страна на ответника е оказан
натиск да бъде сключен анекс към договора за аренда за срок от 5 години след
2015 година, но тъй като такова съгласие не било постигнато, страните се
договорили наемната цена по договора за
наем да бъде същата, както и на останалите арендодатели /наемодатели/, а именно - среднопазарната цена за рента и наем на
земя в този район. За стопанската 2015/2016 г. ответникът превел по банков път на ищеца
сумата от 5642,40 лева, вместо дължимите 11774,64 лева,
изчислени на базата от общия сбор на нивите от 147,183 дка умножени по 80 лева на декар, каквато е средната пазарна арендна и наемна цена за района и
каквато цена той е платил на другите собственици. Според
ищеца това е санкция за отказа на ищеца да сключи нов
договор за аренда с
ответника. При справка в
Общинска служба „***” град Добрич,
ищецът установява, че горепосочените ниви са заявени и обработвани от ответника през стопанската
2015/2016 г., въз основа на договор за наем за една
година, с цена каквато страните не са
обсъждали, нито ищецът е приемал, коригирана без
негово знание и съгласие и без негов подпис под корекцията, цена на декар „не
по-малко от 25 лева”. Ищецът претендира заплащане на сума в размер н 80
лева/дка, вместо изплатените му 38,33 лева на декар. Според ищеца сключеният договор представлява
търговска сделка и тъй като
наемната цена не е определена, приложение намира разпоредбата
на чл.362, ал.2 ТЗ, а именно, че законът замества волята на страните и се
заплаща средната пазарна цена за този вид услуги за съответния район. Платената
от ответника цена за ползване на имотите 5642,40 лв. не представлява пълно
плащане на дължимата наемната цена от 11774,64 лв., поради което ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата
от 6132,24 лева, представляваща неплатен остатък от наемната цена по договора за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
В
условията на евентуалност се сочи, че през стопанската 2015/2016 година ответникът обработва без правно основание
горепосочените ниви. Представеният договор за наем с дата 01.07.2015 г. е нищожен на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на
съгласие между страните по отношение на съществени клаузи в него, а именно - цената. Договорът за наем е невалиден и не може да обвърже страните. Върху същия е извършена поправка, като същата не е скрепена с подписите на страните. Поправеният договор
за наем е нищожен, тъй като поправките не представляват волеизявление на наемодателя, поради което
не отразява неговата действителна воля. Липсата на конкретика за наемната цена,
води до нейната неопределеност и в крайна
сметка до липса на такава.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с която
оспорва основателността на предявените искове – главен и евентуален. Не спори, че между страните е
налице сключен договор за наем на земеделска земя за срок от една година, касаещ стопанската 2015/2016 г. за общо 147,183 дка. Възразява срещу твърденията, че е оказван какъвто и да
е натиск върху наемодателя. Видно от приложения към исковата молба договор
страните са се съгласили да уредят отношенията си по описания начин и са
приели, че наемното плащане е в посочения размер. Твърди, че на ищеца е известно, че имоти с №190025 с площ от
15,834 декара и имот № 190008 с площ от 18,501 декара страдат от недостатъци и
не се обработват поради наводняване, като своевременно е направено възражение от страна на наемателя. Поради посочената
негодност тези земи те не се включват в обема на дължимата сума за наем, тъй като са негодни за ползване, обработка и
реализиране на добиви. Оспорва, че за стопанската
2015/2016 г. ищецът е получил наемна цена само в размер на 5642,40 лв. С
преводно нареждане от 26.04.2016 г. „*” ООД, като
наемател е платило на ищеца А.В.А. сумата от 2256,96 лева. На 22.12.2016 г. е
направено окончателното плащане на рента
за стопанската 2015/2016 г. за предоставените земеделски земи от ищеца в размер
на 5642,40 лв. Следователно, за стопанската 2015/2016 г. „*”ООД е заплатило дължима рента за наем на земеделска земя,
предмет на договора, общо 7899,36 лева или приблизително 54 лева/декар.
Извършените плащания са видни, както от
справката за движенията по банковата сметка предоставени от ищеца, така и от
подадената в ТД на НАП гр.Варна, офис Добрич Справка по чл.73, ал.1 от ЗДЦФЛ за
изплатените доходи на физически лица. Съгласно
справка за размера на средното годишно рентно плащане, издадена от Областна
дирекция „***“ Добрич, за землището на с. П. е
55 лева/декар, а на гр. Добрич е в размер на 50 лева/декар, поради което намира, че наемното плащане въпреки недостатъка на
имотите е в границите на размера на средното годишно
рентно плащане, а
ако площта на отдадените под наем имоти е намалена с тези, които са негодни за
обработка, то ищецът е получил наем в размер на 70 лева/дка. Възразява срещу претендираното наемно
плащане в размер на 80 лева/декар. Сочи, че е ноторно известно, че дължимата рента за предоставена земя под наем или
аренда се изчислява в процентно отношение
от произведената продукция на декар, остойностена по средна реализационна цена.
Твърди, че за стопанската 2015/2016 г., според счетоводните
данни на дружеството, дължимата рента била в размер на 35% от предоставената земя. Оспорва
твърдението, че 80 лв/дка е средната пазарна цена и
наемна цена за района. Възразява, че процесният договор за наем е търговска
сделка, сключена от ответника като търговец, свързана с неговото занятие. Възразява срещу искането за обявяване на подписания
договор за наем за нищожен. Корекцията в размера на дължимата минимална сума за
рента е извършена в присъствието и със съгласието на ищеца по
делото. Коригираната сума е в увеличен размер, което
говори за отправено искане и съгласие от страна на ищеца,
а не в негов ущърб. Сумата заплатена като
рента на ищеца за стопанската 2015/2016 г. надвишава значително минимално договорената такава. Оспорва твърдението, че ответното дружество се е обогатило неоснователно.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи
ответникът действително да е обработвал земята през посочената
стопанска година. По основанието за евентуален иск от ищеца предвид
действителността на сключения договор за наем счита искането за недопустимо и
неоснователно. Ответникът ползва и обработва
земеделската земя, собственост на ищеца на валидно правно основание, което е
проверено и потвърдено и от Общинска служба „***” Добричка, и от Областна дирекция „***” гр, Добрич чрез Заповед
№ РД-07-01-319/ 08.10.2015 г. Предоставената от ищеца земя е ползвана и обработвана от дружеството, за което последното
е заплатило на наемодателя, ищец по делото,
дължимата рента за стопанската 2015/2016 г.
В съдебно заседание, ищецът и ответникът,
чрез процесуалните си представители, поддържат заявените становища.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Видно от договор за доброволна
делба акт № 74, том V, рег. №7850/28.04.2004 г., на
Юлиян Димитров – нотариус рег. № 160 на НК, вписан в СВп под вх.рег.№ 79, том VIII, рег. № 5671/28.04.2004 г., А.В.А. е собственик на
следните недвижими имоти: НИВА с площ от 19,999 дка, трета категория при неполивни условия,
имот с кадастрален номер 262011, съставляваща парцел № 011 в масив 262, в
местността „хххх”, по
плана за земеразделяне на град Добрич, ЕКАТТЕ 72624, при граници и съседи -
имоти с номера № 262010, №262054, №262055, №262056, №262026 и №000260; НИВА с
площ от 15,834 дка, четвърта категория при неполивни условия, имот с
кадастрален номер 190025, съставляваща парцел № 025 в масив 190, в местността „хххх” по плана за
земеразделяне на град Добрич, ЕКАТТЕ 72624, при граници и съседи - имоти с
номера № 190008, №000629, №190026, №190010; НИВА с площ от 18,501 дка, четвърта категория при неполивни ловия, имот с кадастрален номер
190008 в масив в местността „ххх” по плана за земеразделяне на град Добрич,
ЕКАТТЕ 72624, при граници и съседи - имоти с номера № 190006, №000629, №190009,
№190010 и №190013; НИВА с площ от 10,000
дка, трета категория при неполивни условия, имот с кадастрален номер 262,
съставляваща парцел № 052 в масив 262, в местността „хххх”, по плана за земеразделяне на град Добрич,
ЕКАТТЕ 72624, при граници и съседи – имоти с номера № 262051, №260011, №262054,
№262053, №262044, №262048 2047 и №262046; НИВА
с площ от 59,999 дка, трета категория при неполивни условия, имот с
кадастрален номер 029039, съставляваща парцел №039, в масив 029, в местността
„Малък кюлнюк”, по плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ 55511, общ. Добрич
- селска, при граници и съседи - имоти с номера № 029038, №000080, №029033,
№029023 №029024 №029025 №029037.
От представен по делото договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим
имот, вписан под вх. рег. № 197, том XIX, вх. рег. № 6838 от 01.08.1997 г., се
установява, че ищецът се легитимира като собственик на нива с площ от 22.850 дка,
находяща се в землището на гр. Добрич,
представляваща имот с кадастрален №96006, обособен в парцел № 6 от масив № 96, трета категория, по плана за земеразделяне на землище гр. Добрич, при
съседи: имот № 96005,
№ 550 - полски
път и № 96007.
С договор за аренда
№173/16.02.2005 г., сключен между А.В.А. и „*“ ООД, ищецът като арендодател,
предоставя на ответника – арендатор, срещу арендно възнаграждение в размер на
35% от стойността на добитата продукция, но не по-малко от 10 лв./дка,
временното и възмездно ползване, следната собствена или съсобствена земеделска
земя, а именно: НИВА с площ от
19,999 дка - имот с кадастрален номер 262011 в землището на град Добрич; НИВА с площ от 15,834 дка - имот с кадастрален номер 190025 в землището на град Добрич; НИВА с площ от 18,501 дка - имот с кадастрален номер 190008 в землището на град Добрич; НИВА с площ от 10,000 дка - имот с кадастрален номер 262052 в землището на град Добрич; НИВА с площ от 59,999 дка - имот с кадастрален номер 029039 в землището на село П. и НИВА
с площ от 22.850 дка -
имот с кадастрален №96006 в землището на гр. Добрич. Срокът на договора е пет стопански години,
като с анекс от 12.03.2009 г. вписан в
СВп с вх. рег. № 3900, акт №53, том XIII, същият е продължен до 31.10.2015 г.
По силата на договор за наем на земеделска земя, сключен
между страните на 01.07.2015 г., ищецът, в качеството на наемодател предоставя
на ответника – наемател по договора, за временно възмездно ползване собствените си земеделски земи, а именно: нива с площ от 59,999 дка, представляваща имот № 02939 по
плана за земеразделяне на с. П., общ. Добричка; нива
с площ от 22,850
дка, представляваща имот № 190025 по плана за земеразделяне на
землището на град Добрич; нива с площ от 19,999 дка, представляваща имот № 262011 по плана за земеразделяне на град Добрич; нива с площ от 15,834 дка, представляваща имот № 190025
по плана за земеразделяне на землището на град Добрич; нива с площ от 18,501 дка, представляваща имот № 190008
по плана за земеразделяне на землището на град Добрич; нива от 10 дка, представляваща имот № 262052
по плана за земеразделяне на землището на гр. Добрич.
Срокът на договора е една година,
считано от датата на сключването му, като в годината на изтичане на договора,
за краен срок се приема прибирането на реколтата /така чл. 2.1. от договора/.
Предвидено е договорът да се счита за продължен, за неопределен срок, в случай,
че ползването на земята продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя.
Страните са постигнали съгласие
наемната цена да бъде заплащана в една от двете форми – парична или натурна.
При паричната форма е предвидено, размерът да бъде не по-малко от десет лева за
декар, като същата се изплаща в края на стопанската година, след реализацията
на продукцията. В договора е налице поправка по отношение размера на
уговорената сума за 1 дка, като цифрата „10“ /10 лева/ е зачеркната, а над нея
ръкописно е изписан текстът „25 /двадесет и пет/“ /25 лева/. Съгласно чл.3.2.
от договора, натурното плащане е в размер на 35% от добитата продукция, като
наемодателят има право да получи същата в земеделска продукция частично или
изцяло не по-късно от един месец след добиване на реколтата.
По делото е приобщено извлечение
от движението по банкова сметка ***, открита в „УниКредит Булбанк“ АД. Видно от
същата, през 2016 г. ищецът е извършил две плащания към ищеца. Първото е с дата
26.04.2016 г., за сума в размер на 2256,96 лева и основание - „аренда“. Второто
плащане - в размер на 5642,40 лева е извършено на 22.12.2016 г. и е с основание
- „аренда 2016“.
Видно от писмо на началника на
ОСЗ – Добричка изх. № РД-05-18/15.01.2018 г., за поземлени имоти с
идентификатори № 262011, 190025, 250174, 190008, 262052, 096006 в землището на
гр. Добрич и имот с идентификатор 029039 в землището на с. П., общ. Добричка,
има подадени заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, за стопанската 2015/2016 г. от ЗКПУ
УСПЕХ - 93.
По делото е допусната и е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която като обективно
и компетентно е прието по делото. Съгласно изводите направени от вещото лице,
средният размер на пазарна рента и наем на декар земеделска земя, за
стопанската 2015/2016 г., в района на землищата на процесните ниви по данни на
ОД „***“ – гр. Добрич, за с. П. и за гр. Добрич е в размер на 58 лв./дка. По
данни на НСИ – ТСБ „Североизток“, отдел „Статистически изследвания - Добрич“,
за гр. Добрич е в размер на 82 лв./дка.
По искане на страните са допуснати допълнителни задачи към ССчЕ, като според
вещото лице, изплатената на ищеца наемна цена за стопанската 2015/2016 г.
включваща аванс и доплащане е в размер 70 лева/дка за 112,848 дка или общо
7899,36 лева. Плащанията са извършени както следва: сума в размер на 2256,96
лева на 26.04.2016 г., с основание „аренда“ или по 20 лв./дка и 5642,40 лева –
на 22.12.2016 г. с основание „аренда 2016 г.“ или по 50 лв./дка. В т.2 от
заключението вещото лице е посочило, че 35 % от произведената продукция от
предоставената земя от 147.183 дка, което е трябвало да бъде изплатено на ищеца
е 50504,77 кг, остойностени по средна цена от 0.2126 лева/кг (212,63 лв./т) е в
размер на 72,962 лв./дка (208,46 лв./дка х 35 %) или общо 10738,87 лева.
Реалната средна наемна цена за 2015/2016 г., която ответникът е изплащал, е по
70 лв./дка.
Въз основа установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са с основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.232, ал.2 ЗД и чл.59 ЗЗД.
Относно допустимостта на
предявените искове.
Налице е правен интерес за
ищеца от предявяване на настоящите искове при твърдение за съществуване на
непогасено от ответника в негова полза парично вземане. Съдът намира исковете за
допустими и като такива същите следва да бъдат разгледани по същество, с оглед
преценка за основателността им.
В процесния случай, тежест на ищеца е да докаже: сключен договор за наем (безспорен факт); изпълнението на своето
задължение да предостави ползването на имотите през стопанската 2015/2016 г. и
размера на вземането си по договора за наем. Ответникът, който противопоставя
възражение за изпълнение, носи тежестта да докаже извършените от него плащания.
Общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД включва елементите, които следва да са едновременно налице: обедняване
на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между двете, както и
невъзможност ищецът да се защити с друг иск. В тежест на ищеца по евентуалния иск е да докаже своето обедняване и обогатяването
на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да
докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Правоотношението, от което
произтича правото на ищеца по главния иск, съответно по евентуалния такъв е възникнало въз основа сключен между
страните на 01.07.2015 г., договор за наем на земеделска земя. Същият е валиден
и обвързва страните в облигационното правоотношение, от което черпят права и
дължат изпълнение на задълженията си. Соченото от ищеца основание за нищожност
на договора – липса на съгласие при извършване корекция в цифровото изражение
на дължимата наемна цена за 1 дка от предоставената земя не може да обоснове
извод за недействителност на тази клауза, респективно на целия договор. Действително, липсата на съгласие е едно от
основанията за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД. При двустранна сделка, каквато е
договорът за наем, непостигането на съгласие относно съществен елемент като
наемната цена, респективно непосочването ѝ в текста на договора, ще
доведе до извод за липса нс елемент от фактическия състав на сделката. В процесния случай, обаче, не е налице липса на съгласие. При сключване на
договора, страните са постигнали съгласие наемната цена да бъде в размер на 10
лева/дка, т.е. този съществен елемент от съдържанието на договора е налице. Извършената
корекция е в посока на увеличаване размера на наемната цена, а не намаляването
му. Интересът на наемодателя е изцяло защитен, като с оспорената от него
корекция му се осигурява плащане с по-висок минимален размер от първоначално
уговорения.
Спорните въпроси между страните
са следните: представлява ли извършеното на 26.04.2016 г. плащане в размер на
2256,96 лева, авансово плащане на наемна цена за стопанската 2015/2016 г.; каква
площ от предоставената от ищеца земеделска земя е обработвал ответникът през
стопанската 2015/2016 г., както и какъв е размерът на наемната цена за 1 дка за
тази стопанска година.
Съдът приема, че отвтникът
успешно доказа възражението си и плащането в размер на 2256,96 лева, извършено
от ответника на 26.04.2016 г., представлява авансово плащане за стопанската
2015/2016 г. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по
последната поставена допълнителна задача, за стопанските 2013/2014 и 2014/2015
г. на ищеца са изплатени дължимите арендни възнаграждения, като на 01.11.2015
г., с РКО № 655/03.12.2015 г. му е изплатена сума в размер на 6770,88 лева, с
основание „изплатена аренда 2015”. Във всяка една от посочените стопански
години – 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 ответникът е изпълнявал договорното
си задължение с извършване на две плащания – авансово и окончателно. При
действие на арендния договор за стопанската 2014/2015 и постигната договореност
дължимото арендно плащане да бъде извършено след края на съответната година, в
срок до 30.12 /чл.2 от договор за аренда/, то съдът приема, че към 01.01.2016
г. са изплатени всички дължими на ищеца суми за стопанската 2014/2015 г. При
данни, че дължимите арендни плащания за предходните стопански години са
изплатени изцяло, то следва да се приеме, че плащането на сумата от 2256,96
лева, извършено на 26.04.2016 г. представлява авансово плащане за стопанската
2015/2016 г.
Съгласно договора за наем от
01.07.2015 г., ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване от ответника,
собствените си земеделски земи в землището на с. П., общ. Добричка и в
землището на гр. Добрич, с обща площ от 147,183 дка. С отговора на исковата
молба ответникът въвежда възражение, че имоти с №190025 с площ от 15,834 дка и имот № 190008 с площ от 18,501 дка страдат от недостатъци и не се обработват поради
наводняване, поради
което за същите не се дължи наемна цена. Ответникът не проведе успешно
доказване на твърдението си, че през стопанската 2015/2016 г. не е обработвал
предоставените му в пълен обем земи, поради наводняването на част от тях. По
делото бе представено писмено доказателство – протокол от ОД „***”, гр. Добрич,
видно, от който към 09.07.2014 г. терен БЗС № 72624-934-14-1, в землището на
гр. Добрич е бил наводнен. От това единствено доказателство ангажирано в
подкрепа твърдението на ответника, не може нито да се установи дали имоти №190025 и № 190008 попадат в терен БЗС №
72624-934-14-1, в землището на гр. Добрич, нито че невъзможността да бъдат
обработвани земеделските земи, констатирана на 09.07.2014 г. е продължила и
през стопанската 2015/2016 година, с начало – 01.10.2015 г. С оглед горното,
съдът намира възражението на ответника, че е обработвал земеделски земи с площ 112,848
дка, вместо сочената от ищеца – 147,183 дка, за неоснователно.
Със заключението по първата
поставена допълнителна задача към ССчЕ, вещото лице е намерило, че според
счетоводните записвания на ответното дружество за стопанската 2015/2016 г., остойностеното
процентно изражение на 35 % от произведената продукция от предоставената от
ищеца земя с обща площ 147,183 дка е в размер на 72,962 лева/дка или общо
10738,87 лева.
Видно от твърденията на страните,
както и от изготвената първоначална и допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи, ответникът „*” ООД е заплатил на ищеца, за стопанската 2015/2016 г.
сума в общ размер на 7899,36 лева /плащания на 26.05.2016 г и 22.12.2016 г./.
При липса на основание за отказ да бъде платена наемна цена за наета земеделска
земя над площта от 112,848 дка до предоставените с наемния договор 147,183 дка,
съдът намира, че ответникът дължи наемна цена за обработваната от него, в пълен
обем, земеделска земя, в размер на 10738,77 лева (147,183 дка х 72,962
лева/дка), като след приспадане на сумата от 7899,36 лева, ответникът дължи
доплащане на сума в размер на 2839,41 лева. До този размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над сумата от 2839,41 лева
до пълния претендиран размер от 6132,24 лева, същият следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по същество, по
обективно съединения евентуален
иск с правно
основание чл.59 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 567,35 лева, от които – 113,58 лева за държавна такса, 129,65 – възнаграждение за вещо лице и 324,12 лева за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право да иска заплащане на сторените от него разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сума в общ размер на
918,22 лева, от която: 80,55 – възнаграждение за вещо лице и 837,67
лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Добричкият районен
съд,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. П., община Добричка, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А.,
ЕГН **********,***, сумата
от 2839,41 лева, представляваща дължима сума по договор за наем на земеделска
земя, сключен между страните на 01.07.2015 г. - неизплатена част от наемна цена
за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва считано от 24.04.2018 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2839,41 лева до
пълния претендиран размер от 6132,24 лева.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. П., община Добричка, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А., ЕГН **********,***,
сторените разноски по делото, в размер на 567,35 лева.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ „*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. П., община Добричка,
сторените разноски по делото, в размер на 918,22 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: