№ 242
гр. Монтана, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600226 по описа за 2022 година
С протоколно определение,постановено в ОСЗ,проведено на 1.ІХ.2022 по
НОХД № 18 по описа му за 2022 г. Районен съд-гр.Лом е отказал да прекрати
наказателното производство,водено против В. Ц. П. от гр.В. на основание
чл.249,ал.1,предл.ІІ от НПК.Това определение е обжалвано от последния чрез
назначения му служебен защитник с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност и искане да бъде отменено,а делото прекратено поради
допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила,допуснати от
първия съд при проведеното от него разпоредително заседание.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства,различни
от представените пред решаващия съд-тези,събрани по досъдебното
производство.Като ги разгледа в тяхната цялост и логическо единство,както и
във връзка със становищата на страните и доводите в жалбата-настоящия
състав на въззивния съд я намира за подаодена в срок и от заинтересовано
лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а
разгледана по същество-за НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
На първо място като възражение,за което се твърди,че нарушава правото на
защита на обвиненото лице се сочи противоречие в обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт касаещо посочените там като време
на извършване на деянието часове-в първата посочена се сочи 9,30 ч.,а в
самия диспозитив на обвинението се заявява,че деянието е извършено в 14
ч.Този факт не следва да се възприема като твърдяното нарушение на
процедурните норми,тъй като не води до накърняване правото на защита на
подсъдимия П.-в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи,че
същият е пристигнал в игралната зала в 9,30 ч.,но кражбата е извършил в 14
ч.,съответно не е налице противоречие,което да накърнява правото на защита-
да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства,като
значимия факт в случая,несъмнено осъзнат от П. се явява този,че през този
1
ден,независимо в колко часа последният се намирал в игралната
зала,откъдето отнел паричната сума,за която няма спор и съмнение,че не е
негова собственост,което му е било безспорно известно.Ето поради какви
съображения така възведеното с жалбата възражение е несъстоятелно.
На следващо място,при същите основания-накърняване правото на защита-се
посочва от жалбоподателя,че се наблюдава и сходно противоречие в
обвинителния акт,като в диспозитива се указва,че е ощетено ФЛ-управител,а
не юридилеското лице-дружеството собственик на игралната зала,съответно
на имуществото,находящо се в нея.Това възражение също не може да се
възприеме като накърняващо правото на защита на подсъдимия П.,тъй като в
практически аспект фактическото владеене на имуществото се осъществява
от физическото лице-управител,като е непознато в правния мир явление
собственика-какъвто несъмнено е юридическото лице по отношениена
отнетото имущество(парична сума от близо 5 000 лв.),а именно „Д.“ЕООД да
упражнява владението по друг начин,освен чрез физическите лица,от които се
състои.Тъй като в конкретния случай,както бе посочено дружеството е
еднолично,с ограничена отговорност,неизбежно е неговите права да се
упражняват от управителя,който е и собственик на капитала,така че и това
възражение не следва да се приеме като основателно и довело до ограничения
в правото на защита на обвиненото лице.Като такова се явява и последното
възражение-че неправилно на последния -П.- е предявено обвинение да е
извършил деянието в качеството си на длъжностно лице,макар в
обвинителния акт да е указано,че в момента не е бил на работа.Това обаче,че
в този ден или час не е изпълнявал служебните си задължения,не игнорира
обстоятелството,че все още е бил в сила сключен между него и пострадалото
дружество трудов договор,който удостоверява длъжностното му
качество.Така и това възражение се явява неоснователно както предните,а
общия резултат от изложените в жалбата е,че дори изброените обстоятелства
да съставляват формално процесуални нарушения,което не е категорично,а
спорно,то те не са от вида на абсолютните,тъй като не накърняват по никакъв
начин правото на защита на обвиненото лице,което би следвало в добро
ментално здраве да разбира в какво се обвинява и въз основа на какви
доказателства,още повече,че скоро след деянието е срещнал пострадалия
Белобродски,като му е разказал какво е извършил.Така в цялост жалбата се
явява несъстоятелна по изложеинте в нея съображения,като следва да се
остави по тази причина бе,а обжалваното с нея определение-да бъде
потвърдено,с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение,постановено в ОСЗ,проведено на
1.ІХ.2022 по НОХД № 18 по описа за 2022 г. на Районен съд-гр.Лом,на
когото следва да се изпрати делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от стадия на съдебно следствие.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3