РЕШЕНИЕ
№ ...8
Самоков, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито
заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
третата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 235 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Х.К.Р. ***, обжалва Наказателно постановление № .., издадено на
.. г. от директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Б. в Министерството на
околната среда и водите, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В откритото съдебно заседание,
проведено след възобновяване на съдебното следствие, жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Д. С., който заявява, че поддържа жалбата
и в хода на съдебните прения изцяло поддържа становището си за нейната
основателност, изразено в първоначално проведените съдебни прения.
По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият
орган, издал обжалваното наказателно постановление – директорът на Дирекция
„Национален парк Рила“ – Б.. В откритото съдебно заседание, проведено след
възобновяване на съдебното следствие, въззиваемата страна се представлява от
пълномощника си адв. Д. Б., която заявява, че оспорва жалбата и в хода на
съдебните прения изцяло поддържа становището си за нейната неоснователност, като
отправя искане наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета,
раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Административнонаказателното
производство е образувано със съставяне на 22.10.2020 г. на акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) от св. М.И.Д., на длъжност „директор“ на
Дирекция „Контрол и охрана“ в Дирекция „Национален парк Рила“ за това, че на ..
г. в отдел .., подотдел „а“, „б“, местност „Б. к.“, попадащ на територията на
Национален парк „Рила“, парков участък „Г.“, охранителен участък ІV, землище на
с. Г., с констативен протокол за установяване на административно нарушение № ..
г. е констатирано, че на горепосочените дата и място лицето Х.К.Р. (жалбоподателят)
е преминало, управлявайки мотор „КТМ“, през забранено за това място, а именно
гореописаната местност и е слезнало от местността „З. р.“, на територията на
„Национален парк Рила“. Посочено е в АУАН, че с това си действие жалбоподателят
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режимите и нормите,
определени със закон и с План за управление на „Национален парк Рила“, като
нарушението е констатирано на същата дата в 20,00 ч.
Посочено е също така в АУАН, че с
деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 21, т. 16 от Закона за защитените
територии във връзка с Раздел ІІ, точка 4.0, подточка І-11 от Плана за
управление на „Национален парк Рила“ (приет с Решение № 522 от 4.7.2001 г. на
Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 66/27.7.2001 г.).
В обжалваното НП
административнонаказващият орган като цяло е възприел описаните в АУАН факти
относно деянието на жалбоподателя; приел е, че с това деяние жалбоподателят е
нарушил чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с Раздел ІІ,
точка 4.0, подточка І-11 от Плана за управление на „Национален парк Рила“
(приет с Решение № 522 от 4.7.2001 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр.
66/27.7.2001 г.); отчел е обстоятелството, че жалбоподателят не е извършил
друго нарушение на територията на Национален парк „Рила“, като релевантно
случаят да се приеме за маловажен и на основание чл. 81, ал. 3 от Закона за
защитените територии е наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер 100 лв.
В административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Първо, АУАН е съставен в
отсъствие на жалбоподателя, без да са били налице предпоставките за това,
установени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – нарушителят, който в случая е известен, да
не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. Първата
покана до жалбоподателя да се яви на посочения в нея адрес относно „обяснения
по преценка за образуване на административнонаказателно производство за
констатирано нарушение (връчване на акт за установяване на административно
нарушение, извършено на територията на Национален парк „Рила“)“ е изведена с
изх. № АНП-93-00-54-(1) от 5.10.2020 г. Тази покана е връчена лично на
жалбоподателя на 9.10.2020 г. по пощата (вж. известие за доставяне на л. 20 от
делото), но в екземпляра от тази покана, представен от
административнонаказващия орган по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН заедно с
цялата административнонаказателна преписка, е налице видима поправка в датата,
на която жалбоподателят е следвало да се яви в централния офис на Дирекция
„Национален парк Рила“ в Б., като месецът – част от тази дата – е изписан
ръкописно върху друг, предварително заличен текст. Доказването, че процедурата
по съставяне на АУАН е спазена, е в тежест на административнонаказващия орган,
а в случая именно поради тази ръкописна поправка по делото остава недоказано,
че жалбоподателят е получил покана, в която му е било указано да се яви на
посочения в нея адрес именно на 13.10.2020 г. Обстоятелството, че това именно е
била датата за явяване за съставяне на АУАН, отбелязана в получения от
жалбоподателя екземпляр от поканата, не може да се приеме за безспорно, тъй
като още в жалбата е изложено оплакване, че актът е съставен в отсъствие на
жалбоподателя при липсата на законоустановените предпоставки за това, а и този довод
е конкретизиран от пълномощника на жалбоподателя в хода на първоначално
проведените съдебни прения, които същият поддържа в последното открито съдебно
заседание по делото.
Нещо повече, очевидно
администрацията на Дирекция „Национален парк Рила“, натоварена по водената с
жалбоподателя преписка, е установила, че последният е получил покана за явяване
за съставяне на АУАН за друга дата, а не за 13.10.2020 г. Ако това не беше
така, до жалбоподателя не би следвало да бъде изпращана следваща покана в същия
смисъл, а АУАН би следвало да се състави на 13.10.2020 г. в отсъствие на
жалбоподателя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. До жалбоподателя обаче е
отправена такава втора покана, изведена с изх. № АНП-93-00-54-(2) от 16.10.2020
г., чието съдържание е идентично като това на предходната, но за явяване на
22.10.2020 г. Обсъдената втора покана е изпратена на жалбоподателя на
19.10.2020 г. по пощата, като на 6.11.2020 г. служител от приемащата пощенска
станция е удостоверил връщането на пратката като непотърсена (вж. пощенски плик
и известие за доставяне с един и същ бар-код на л. 18-19 от делото). При тези
обстоятелства, предвид твърде скорошното предстоящо изтичане на срока по чл.
34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН, актосъставителят е съставил АУАН
срещу жалбоподателя в отсъствието му на 22.10.2020 г., без към тази дата все
още да е имал доказателства за резултата от връчване на втората покана, т. е.
без да има възможност да установи наличието на някое от алтернативно
предвидените обстоятелства по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – нарушителят да не е могъл
да бъде намерен или след надлежно връчена покана, да не се е явил за съставяне
на акта. Нещо повече, последващото връщане (на 6.11.2020 г.) на пощенската
пратка като непотърсена не установява дори post factum наличието на някое от
тези обстоятелства към датата на съставяне на акта. Удостоверяването от
служителя на приемащата пощенска станция, че пощенската пратка не е потърсена,
въобще не е равносилно на удостоверяване, че адресатът не може да бъде намерен,
още по-малко – че пратката, съдържаща покана за явяване за съставяне на АУАН,
му е надлежно връчена на определена дата.
По изложените дотук съображения
АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това нарушение е довело до ограничаване на правото на жалбоподателя да
участва в административнонаказателното производство от самото му образуване със
съставяне на АУАН, поради което съставлява допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН
разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Второ, в разрез с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не са описани факти,
които са съставомерни за вмененото на жалбоподателя нарушение на забраната,
установена в чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) във връзка с
Раздел ІІ, точка 4.0, подточка І-11 от Плана за управление на „Национален парк
Рила“ (приет с Решение № 522 от 4.7.2001 г. на Министерския съвет, обнародвано
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗТ в ДВ, бр. 66/27.7.2001 г.). Това е довело до
съществено несъответствие между фактическото описание на вмененото на
жалбоподателя деяние и правната му квалификация като нарушение на определена
забрана, въведена с Плана за управление на „Национален парк Рила“, а такова
съответствие е необходимо с оглед взаимната връзка между разпоредбите на чл.
42, т. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
Планът за управление на
„Национален парк Рила“ е общодостъпен на страницата на Дирекция „Национален
парк Рила“ в интернет в секция „Управление/Законодателство/Планове за
управление“. С Раздел ІІ, т. 4.0, подт. І-11 на територията на целия парк е
въведена забрана за движение и паркиране на пътни превозни средства извън
определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги по утвърден
устройствен проект, освен при осъществяване на поддържащи и възстановителни
дейности с разрешително от дирекцията на националния парк (ДНП). Следователно
съставомерно за нарушаване на тази забрана е движение на пътни превозни средства (ППС) извън определени и обозначени
по устройствен проект пътища на територията на Национален парк „Рила“, а не
движение на ППС през забранени местности, каквото понятие планът не съдържа. Както
в АУАН, така и в НП, на жалбоподателя не е вменено движение с ППС извън
определени и обозначени за тази цел пътища, вместо което в тях е посочена
общата и неясна формулировка „преминава,
управлявайки мотор марка „КТМ“, през забранено за това място – м. „Б. к.“,
слезнал от м. „З. р.“, на територията на „Национален парк Рила““. Поради това описаното поведение
на жалбоподателя не съответства на вмененото му нарушение на забраната, посочената в Плана за управление на
„Национален парк Рила“. Това представлява допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, защото създава
неяснота в административнонаказателното обвинение по смисъла на чл. 249, ал. 4,
т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и освен това съставлява пречка пред еднозначен
извод дали жалбоподателят е извършил административно нарушение.
Това е така, защото такъв извод
следва да се формира въз основа на събраните по делото доказателства, а от тях,
в частност от показанията на свидетелите К.П. и А.П., се установява, че през
местността „Б. к.“ преминава път, по който е било разрешено преминаването на
ППС и че свидетелят К.П. се е срещнал с жалбоподателя именно на този път в
район, където не е имало знаци или табели, указващи забрана за движение на ППС.
В тази насока следва да се отбележи и това, че посочването в АУАН и в НП, че
жалбоподателят бил слязъл с управлявания от него мотоциклет от местността „З. р.“
може да се възприема само като ориентировъчно указание за посоката му на
движение, тъй като никой от свидетелите не сочи да е възприел движение на
жалбоподателя с мотоциклет в самата местност „З. р.“, а и тя не е посочена в
АУАН и в НП като място на извършване на твърдяното нарушение.
В обобщение, от събраните по
делото гласни и писмени доказателства не се установява по необходимия съгласно
чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е
извършил административното нарушение, както то е описано в АУАН и в НП. Поради
това обжалваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 81, ал. 3 от ЗЗТ за нарушение на забраната,
установена в чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във връзка с Раздел ІІ, точка 4.0, подточка
І-11 от Плана за управление на „Национален парк Рила“ (приет с Решение № 522 от
4.7.2001 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 66/27.7.2001 г.), е издадено и
при неправилно приложение на материалния закон.
Изложените съображения за
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон при издаване
на обжалваното НП, обосновават извод, че същото следва да бъде отменено на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН.
Независимо от изхода на делото
разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на доказателства за
извършването на такива в настоящото производство. При положение, че в
пълномощното за процесуалния представител на жалбоподателя (на л. 7 от делото)
коректно е индивидуализирано наказателното постановление – предмет на обжалване
в настоящото производство, по което се осъществява процесуално представителство
въз основа на пълномощното, в договора за правна защита и съдействие, сключен
на същата дата (л. 71 от делото) е посочено НП, издадено от друг орган. Поради
това този договор не може да служи като разписка, надлежно удостоверяваща
извършване на разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело. Отговорността на страните за разноски не е част от предмета на
делото, поради което изводът на съда за недължимост на разноски не следва да
бъде обективиран в диспозитива на решението.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от
директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Б. в Министерството на околната
среда и водите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: