Р
Е Ш Е Н И Е
№
11.11.2019
година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV
състав,
на 05.11.2019
година
в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ренета
Иванова
като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско
дело № 974 по описа на Районен съд - Свиленград за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за
забава.
Производството по делото е образувано по Искова молба на К.Г.П. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., против Областна дирекция на
МВР (ОДМВР) - Хасково със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85,
представлявана от Директора Ангел Цанков Ганчев.
В Исковата
молба
се твърди, че ищецът К.Г.П. работел в системата на МВР като Полицай
в Полицейски участък – Любимец при Районно управление – Свиленград към ОДМВР -
Хасково за времето от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително. През този период
ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с
продължителност от 12 часа, по График, изготвен от съответния
ръководител и стриктно спазван от ищеца и от колегите му. Твърди се, че през
процесния период полагал труд и през нощта, т.е. за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, че отработеното от него работно време
следвало да се изчислява сумарно за тримесечен период, а налагания от него
нощен труд да се компенсира с възнаграждение за извънреден такъв. Твърди се
също така, че през
процесния период бил положил общо 960 часа нощен
труд, който следвало да се преизчислят към
дневен такъв с
коефициент 1.143, т.е. с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място при сумарно изчисляване на работното време,
което не било сторено от страна на работодателя и ответник по делото. В
този смисъл броят часове извънреден труд бил по-голям от този, който му бил
заплатен. Твърди,
че не му били заплатени 137 часа положен извънреден труд, така че дължимото
му се допълнително възнаграждение било в размер на 800 лв. Сочи се, че задължение на
ответника е да начислява часовете извънреден труд на всеки три месеца и
неизпълнението му представлява забава на длъжника (ОДМВР – Хасково), поради
което на ищеца се дължало и обезщетение за забава върху всяко вземане за всеки
тримесечен отчетен период, считано от момента, в който вземането е станало
изискуемо до датата, предхождаща предявяване на иска. Размерът на това
обезщетение възлизал на сумата от 50 лв. Направен е и разбор на нормативната
уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя тезата си за
основателност на исковете. В съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и
банковата сметка, по която ищецът желае да му бъдат приведени присъдените суми.
Поради това моли Съда да бъде постановено Решение,
с което ответникът ОДМВР - Хасково да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 137 часа за периода от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година,
включително,
в общ размер на 800 лв.
(главница),
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2019 година (датата
на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното
изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 50 лв.,
начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до 25.08.2019 година,
включително.
Претендират се и
разноските по делото. Представен е Списък на разноските.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника
ОДМВР - Хасково чрез Главен юрисконсулт Стефан Симеонов.
Намира предявените искове за допустими; но неоснователни и недоказани, тъй като положеният извънреден труд бил отчетен и заплатен реално на
ищеца след изготвяне на необходимите Протоколи и съобразно законовите и
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане,
отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители, т.е.
ищецът не бил ощетен финансово. Ответникът твърди, че на
ищеца било заплатено
полагащото му се възнаграждение за положен нощен труд съгласно чл. 179 от ЗМВР,
подзаконовите нормативни актове (Наредби) и Заповед на Министъра на МВР,
регламентиращи заплащането на положен труд за времето от 22.00 часа до 06.00
часа.
Застъпва се становището, че отношенията между страните във връзка със
заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон
– ЗМВР, като общите разпоредби на Кодекса на труда (КТ) са неприложими. Поради това
намира, че ответникът е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. В този ред на мисли счита, че е неоснователна и недоказана,
и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като
допълнително се сочи, че тази претенция не била посочена коректно във времево
отношение. Поради
изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.
Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските. Направено е възражение за редуциране размера на
заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден
в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
съдебно заседание, проведено на 05.11.2019 година, на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на иска по чл.
179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е увеличен
от 800 лв. на 1 939.34 лв., а размерът на иска по чл. 86 от ЗЗД за
мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 50 лв. на 224.52 лв.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото,
че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ОДМВР -
Хасково като Старши полицай за исковия период от 26.08.2016 година до 25.08.2019
година, включително.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..
В
Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б.
е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Протоколи
за отчитане на изработените часове, Фишове и др. документи, които е намерил
при посещението си в ответната Дирекция, както и въз основа на нормативните актове. Вещото
лице е изготвило Заключението си в два варианта, означени като
буква „Б” (наричан по-долу в настоящото изложение първи вариант) и буква „В”
(наричан по-долу в настоящото изложение втори вариант), при прилагане на
коефициент 1.143 и при констатация, че през
процесния период от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително, не се е
извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито
един час, както и че на ищеца не е заплащано
допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. При първия вариант сочи,
че ако изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на
нощните часове в дневни не представляват извънреден труд, а обикновен такъв,
размерът на тези часове възлиза на 1 292.90 лв., а лихвата – 149.68 лв. При
втория вариант вещото лице прави изчисленията си като приема, че изработените в
повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните часове в дневни
представляват извънреден труд. Въз основа на тези данни вещото лице Б.
сочи,
че за процесния периода, ищецът бил отработил
246.25 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при посочения коефициент допълнителните часове положен труд са в размер на 281.71 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 1 939.34 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до 25.08.2019
година, включително – на общо 224.52 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното
Заключение, като уточнява, че главницата е изчислена като брутна сума (от нея
не е удържан данъкът, касаещ доходите на физическите лица в размер на 10 % ,
тъй като удържането следва да се извърши от страна на работодателя); а лихвата е изчислена на база нетната сума на
дължимата главница, т.е. от дължимата главница е приспаднат данъкът, касаещ
доходите на физическите лица в размер на 10% и върху тази сума (чистата, която
трябва да получи от ищеца) е изчислена лихвата. Същото бе прието без възражения
от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът е
полагал труд при ответника за исковия период.
В разглеждания случай отношенията между страните
се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на Закона за държавния служител по аргумент от
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5
от ЗМВР,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва
спор между страните.
От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен
спор е обстоятелството дали намира приложение
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9
от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014 година до 01.04.2015 година действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от
19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ, брой 40 от
02.06.2015 година, в сила от 01.04.2015 година). От 01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
година на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от
29.07.2016 година. От
02.08.2016 година и понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ,
брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от
02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите Наредби са идентични,
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния
период се умножава по 0.143. В следващите две Наредби с №
8121з-592/25.05.2015 година и № 8121з-776/29.07.2016 година, последната приложима към процесния период от 26.08.2016
година до 25.08.2019 година, включително, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Фактът,
че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на
него Наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират
напълно и изцяло определена правна материя. Те са
специални само в рамките на обхвата
им, но за
всички оставащи извън този обхват
въпроси е допустимо да се приложат
правилата на друг закон, които
се отнасят до подобни случаи.
Поради това липсата на изрична норма
не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в МВР. В тази връзка нормата на чл. 46, ал.
2 от
Закона за нормативните актове предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените
от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно
такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Според чл.
136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен
труд е 40 часа или 8 часа на
ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ
предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или
до 7 часа за една нощ.
Следователно приложимият коефициент по чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143,
получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния
труд (8:7). В разглежданата
хипотеза следва да се отчете
обстоятелството, че поради спецификата на работата е предвидено
определянето на 12-ви смени,
които неизменно включват по 8 нощни
часа (от 22.00 часа до
6.00 часа). Всичко
това води до извода, че
работните
смени в Графиците следва да се
разпределят така, че да не
се превишава установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР или
казано по-друг начин при
съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни
за тримесечния период не трябва
да има работен
ден с повече от 8 часа нощен труд. С
оглед горното и за не да
бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд
по трудово правоотношение, Съдът намира, че положените
часове нощен труд следва да
бъдат преизчислени с коефициент 1.143.
Тук е мястото да се изясни, че Съдът не споделя
изложените от ответната Дирекция
съображения, че главницата следва да се
определи на базата на нетното (чистото) възнаграждение. Съгласно чл. 24 и чл. 42 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, главницата се изчислява като брутна сума, защото от
нея (от присъдената сума) не е удържан данъкът, касаещ доходите на физическите
лица, който е в размер на 10 %, и който данък се удържа от страна на
работодателя при окончателното изпращане на облагаемия доход, т.е. на
присъдената сума и се внася от работодателя, като остатъкът от присъдената сума
се превежда на ищеца. Лихвата се изчислява на база нетната сума на дължимата
главница, т.е. след приспадане от дължимата главница на посочения данък от 10
%, тъй като това е действителната сума, която трябва да получи ищеца.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант втори, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи. Съдът
възприема изводите на вещото лице, които не бяха опровергани от страна на
ответната Дирекция, която не установи и не
доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни възнаграждения
за положен от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна тежест съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва обстоятелствата, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Поради всичко изложено и съгласно събраните еднопосочни
доказателства, Съдът в настоящия си състав намира че следва да приеме за
доказано,
че за периода
от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително, ищецът е полагал нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд,
възлиза общо на 281.71 часа като
дължимото възнаграждение е
в размер на 1 939.34 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да
бъде уважен изцяло.
В
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано
от депозирането на
Исковата молба
в Съда (26.08.2019
година) до окончателното изплащане на вземането, на която има право предвид
така установената забава за заплащането й и която му се дължи предвид искането
в тази насока и съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва на
основание чл. 86 от ЗЗД е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане (т.е.
считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими) до 25.08.2019
година, включително. Съгласно заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза – вариант втори, за същия период обезщетението за забава възлиза
на 224.52 лв., предвид на което искът следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изложеното Съдът не счита за ненужно да коментира
първия вариант от Заключението на вещото лице, означен
като буква „Б”, тъй като както вече бе посочено намира, че е налице извънреден
труд, който е формиран от превишение на отработените часове спрямо нормативно
определените.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на ищеца в
размер на 500 лв. за адвокатски
хонорар и от страна на ответника –
100 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представените от ищеца Списък на разноските и Договор за правна защита и
съдействие.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
ответника, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр.ал.
2, т. 1 е 300 лв. (изчислен върху претендираната
преди изменението сума в общ размер на 850 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в написване на Исковата молба, явяване в едно съдебно заседание и представяне на Молба за изменение на исковете и
Списък на разноските, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа
за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300 лв.
В
полза на ответника не се дължат разноски с оглед цялостното уважаване на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6, вр.чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд–Свиленград дължимата държавна такса по уважените
искове в размер на 86.55 лв., както и разноските за вещо лице в размер
на 100 лв. Ответникът дължи и 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
По
отношение на Решението в частта за разноските ответната Дирекция не може да се
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково със
седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 939.34 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 26.08.2016
година до 25.08.2019 година, включително, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 26.08.2019 година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ОДМВР
- Хасково
със седалище и адрес на управление:
град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 224.52 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените допълнителни
възнаграждения от 1 939.34 лв. за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, считано от
момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до 25.08.2019 година,
включително.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково със
седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.П. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 300
лв., като искането в останалата му част за разликата от 300
лв. до 500 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково със седалище и адрес на управление:
град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, сумата от 86.55 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от
100 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 лв. в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОДМВР - Хасково със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85, за присъждане на направените по делото разноски.
Присъдените в полза
на К.Г.П. с ЕГН ********** ***, суми могат да бъдат заплатени
по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Банка ДСК” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд -Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: