РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Благоевград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100041 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Г. К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:
..., чрез пълномощника адв. Г. Ю. срещу Община Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл.
„Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета ....
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание
давностно владение, установено през 1980г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим
имот с идентификатор № 04279.623.9, индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор
на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за
неоснователен.
Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през
1980г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № 04279.623.9
по КК на Благоевград, целият с площ от 1298 кв.м., находящ се в гр. Благоевград, ..., който е
подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че в процесния имот
заедно с покойния й съпруг били изградили и жилищна сграда с идентификатор
04279.623.9.1 по КК на Благоевград, в която живеели повече от тридесет години . Заявява, че
в продължение на повече от 40 години /от 1980г./ упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, като имотът никога не бил частна или публична общинска и държавна
собственост. В тази връзка заявява, че решила да предприеме действия, за да се била
снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта
се била снабдила със скица на имота и подала молба-декларация до ответната община, с
която да й бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска
собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост
№ 10023 от 07.04.2021г. (АЧОС). Иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на недвижимия имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищцата не е била установила владение
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община
Благоевград на основание Акт за частна общинска собственост № 10023 от 07.04.2021г.,
който като официален документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК имал доказателствена сила;
1
имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1
ЗРЗС; бил е придобил имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска
с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата
върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно
владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките
на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото
на собственост на ищцата. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост
по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т.
7 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на
собствеността от държавна в общинска.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 24.06.2022г. се установява, че процесният имот е нанесен за първи път в
кадастралния план от 1983г. с пл. № 4419 като имот-сграда, с площ от 45 кв.м., вписана за ...
/Приложение № 1 към експертизата/. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо
състояние на имота, като изготвил скица от оглед на място /Приложение № 10 към
експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че имотът е ограден от всички
страни с огради от различен тип, като само северната ограда е нова и не е отразена като
местоположение в КККР, като при тази нова ограда имотът намалява площта си до около
1200 кв.м. Става ясно, че в имота има реализирано строителство на масивна жилищна сграда
на един етаж /МЖ/, с висок сутерен, видимо достроявана през годините, като сградата също
е показана на скицата от огледа на място /Приложение № 10 към експертизата/. Вещото лице
е категорично, че в архива на Община Благоевград липсват строителни книжа за сградата, а
такива липсват и в кориците на делото. Няма данни от кого е строена сградата. За първи път
сградата се появява в кадастралния план от 1983г. Става ясно, че в действащата кадастрална
карта /КККР/ масивната жилищна сграда на един етаж /МЖ/, е отразена като сграда с
идентификатор № 04279.623.9.1, с площ от 106 кв.м. Установява се, че при действието на
КККР е съставен нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 18 от 05.02.2021 год., том I, peг. № 387, дело № 17/2021 г.,
вписан в СВ Благоевград, като Акт № 116, том II, дело № 154/2021 г., вх. рег.№ 702 от
05.02.2021 г. на нотариус Миглена Качорева, с който ищцата Г. К. Р. е призната за
собственик на изградената в процесния имот сграда с идентификатор № 04279.623.9.1, със
застроена площ от 106 кв.м., с брой етажи - един, с предназначение жилищна сграда-
еднофамилна. Този нотариален акт е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти
към кадастралната карта /КРНИ/, в сграда с идентификатор № 04279.623.9.1 на 23.02.2021г.
2
Става ясно също, че сградата е строена при действието на ЗТСУ и представлява търпим
строеж.
От огледа си вещото лице е установило също така, че в имота има трайни насаждения.,
като по границите на процесния имот присъстват 5 броя черници, видимо много стари (над
20-годишни, с диаметър около 30 см) и още една в имота северно до жилищната сграда.
Отделно от това присъстват саморасли акации и храсти по стръмната част от двора.
Местоположението на черниците също е онагледено на Приложение № 10 към експертизата.
От изследването на вещото лице става ясно, че с нарочна молба-декларация вх. № 0205-71
от 06.04.2021г. ищцата е поискала от ответната община да й бъде издадено удостоверение
относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № 04279.623.9 по КК на
Благоевград. На следващия ден (07.04.2021г.) от страна на ответника е съставен Акт за
частна общинска собственост № 10023 от 07.04.2021г., с който имотът е актуван като частна
общинска собственост, за което ищцата е уведомена с Удостоверение № 70 от 14.04.2021г.
Самият АЧОС е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната
карта на 21.06.2021г. В кадастъра е отбелязан само Актът за частна общинска собственост
на имота, като ответната община не е представила други документи.
Вещото лице е категорично, че е налице идентичност между имота, описан в нотариален
акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 18 от 05.02.2021 год., том I, peг. № 387, дело № 17/2021 г., вписан в СВ Благоевград, като
Акт № 116, том II, дело № 154/2021 г., вх. рег.№ 702 от 05.02.2021 г. и имотът описан в
АЧОС, по отношение на това, че сградата с идентификатор № 04279.623.9.1 попада в
границите на процесния поземлен имот с идентификатор № 04279.623.9 и с площта си от
106 кв.м. е част от него.
Основният спорен въпрос в настоящия казус е относно доказателствената сила на
процесния Акт за частна общинска собственост № 10023 от 07.04.2021г. (АЧОС), съставен
за процесния имот. По отношение на този въпрос трябва да се има предвид следното:
Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален
удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота
и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на
което имотът е придобит от общината. В съставения АЧОС № 10023 от 07.04.2021г. не е
посочено нито фактическо, нито правно основание за придобиване на собствеността от
общината. Цитирана е разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, без да е конкретизирано дали
ответната община е придобила собствеността чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, определен в закон, в последния случай – по силата на коя законова разпоредба, нито
са посочени правопораждащите собствеността факти. Следователно, когато в акта е
посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването
(какъвто е настоящият случай), но не и конкретен придобивен способ, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината (вж. в този смисъл
Решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по описа на ІІ г.о. на ВКС и цитираната
в него практика на ВКС). Настоящият съдебен състав споделя изцяло формираната съдебна
практика на ВКС, с оглед на което и приема, че в настоящия случай ответната община
Благоевград не може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения
АЧОС № 10023 от 07.04.2021г.
С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната
страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота
по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване
собствеността на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС
забрана за придобиване по давност не важи за процесния имот, а нормата на § 1 ЗРЗС е
неприложима.
3
От събрания по делото доказателствен материал (включващ писмени доказателства,
показанията на свидетелите Станислав Живков Янев, Пламен Кирилов Радков и Ивайло
Здравков Янакиев, заключението на вещото лице инж. В. Ю. по приетата съдебно-
техническа експертиза) по безспорен начин се установява наличието на предпоставките за
уважаване на предявения от ищцата положителен установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 ГПК. Аргументите за този извод са следните:
От показанията на свидетелите ... се установява, че ищцата Г. Р. заедно с живеещия на
семейни начала с нея ... (който е починал) са осъществявали фактическа власт върху
процесния имот от 1980-те, която продължава и към настоящия момент. Установява се от
тези показания, че ищцата и ... си купили къща в имота, като последният бил ограден с
ограда от телена мрежа и колци, като след нанасянето им направили нова ограда с мрежа и
колци. Става ясно, че ищцата заедно с партньора й ... засадили черници в дворното място
към къщата им. Събраните по делото свидетелски показания са последователни и логични и
тъй като не противоречат и на останалите събрани доказателства същите следва да се
кредитират.
Следователно по делото е установено, че за периода от над тридесет години от 1980-те до
подаването от страна на ищцата до ответната община на молба-декларация, с която искала
да й бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост
/06.04.2021г./, ищцата единствено е осъществявала фактическата власт върху процесния
имот. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени
средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е
осъществявана единствено от ищцата. Следва изрично да се отбележи също така, че
процесният АЧОС № 10023 от 07.04.2021г. е издаден в хода на преписката по тази молба-
декларация на ищцата от 06.04.2021г.
При това положение в настоящия казус се установява, че упражняваната от ищцата
фактическа власт върху имота носи обективните белези на владението, а именно –
владението на ищцата Г. Р. върху имота през посочения период (1980-те - 06.04.2021г.) е
непрекъснато /не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /не е
установено и поддържано с насилие/, и явно /не е установено и поддържано по скрит начин/.
Упражняваното от ищцата владение е несъмнено, като е налице и неговият субективен
елемент, а именно ищцата действително е упражнявала фактическа власт с намерение за
своене.
За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“.
Оборването на презумпцията е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
В настоящия случай съдът приема, че законовата презумпция не е от оборена от страна на
ответника, който не е ангажирал доказателства в тази насока.
Възраженията на ответника, че искът е неоснователен, поради това че ищцата не
притежавала документ за собственост на процесния имот, не могат да бъдат споделени. В
тази връзка следва да се изтъкне, че принадлежността на правото на собственост не е
обусловено от наличието на документ. Както е прието в правната доктрина, придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 год. по т. д. № 4/12 год. ОСГК на ВКС
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма пречка да се признае владелецът за
собственик по давност към миналия момент – този на осъществяване на фактическия състав
на чл. 79 ЗС.
4
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде
уважен. Доказано е придобиването на правото на собственост върху процесния имот от
ищцата на соченото от нея основание - изтекла в нейна полза придобивна давност
(осъществяваното от последната владение е продължило повече от десет години – от 1980-
те, като същото продължава и понастоящем).
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищцата във връзка с водене на делото. При
определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат,
ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като
с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е именно 1500 лв.
(арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022
г.). Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото. Общият размер на разноските
възлиза на сумата от 2786 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответника Община Благоевград, ЕИК
*********, с адрес: гр. Благоевград, пл.“Георги Измирлиев" № 1, представлявана от кмета
..., че ищцата Г. К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ... е собственик, на основание
изтекла в полза на ищцата придобивна давност на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 04279.623.9/ нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин двадесет и три точка девет/, находящ се в гр. Благоевград, ..., с площ за имота -
1298 кв.м./хиляда двеста деветдесет и осем/ квадратни метра, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/., с
посочен номер по предходен план - 4419, при граници и съседи за поземления имот - имоти
с идентификатори 04279.310.21;04279.623.387;04279.623.10 и 04279.623.8.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес:
гр. Благоевград, пл.“Георги Измирлиев" № 1, представлявана от кмета ..., да заплати на Г.
К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ... разноски в производството в размер на 2786
лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5