РЕШЕНИЕ
№ 3830
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215330110033 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.345, ал.1, ТЗ, вр. с чл.232, ал.2
ЗЗД, които ищецът „Йеттел България“ЕАД/с предишно наименование
„Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 е
предявил против Е. Г. Т., ЕГН ********** от с.*********************.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни
услуги от *********г., като на *********г. и на ***********г. ответницата
подписала две заявления за смяна на номер*********** с номер
************. Във връзка с договора били подписани още Допълнително
споразумение от *******г., договор за лизинг от **********г. и от
***********г. По силата на договорите за лизинг ищецът предал на
ответницата за временно и възмездно ползване с опция за придобиване две
мобилни устройства. Твърди се, че ответницата преустановила плащанията по
договора за предоставяне на мобилни услуги и по лизинговите
правоотношения. По тази причина договорът за мобилни услуги бил
предсрочно прекратен поради виновно неизпълнение на задълженията на
1
клиента. По отношения на задълженията по договорите за лизинг се твърди,
че същите са станали предсрочно изискуеми на основание чл.12, ал.2 от
Общите условия.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на дружеството сумите: 471,41 лева – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
**************г, дължими по договор за мобилни услуги от **********г. и
сключено към него Допълнително споразумение от ************г. за
мобилен номер ***********; 1177,29 лева – незаплатени задължения за
лизингови вноски, от които 79,47 лева, дължими за периода от м.********г.
до м.*********. по Договор за лизинг от ********г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер *********** и 1097,82 лева, дължими за
периода от м.********. до м.********г. по Договор за лизинг от
***********г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
*************.
Ответницата счита исковете за неоснователни. Възразява, че никога не е
била абонат на ищцовото дружество за предоставяни от него услуги, както и
че никога не е подписвала договорите, сочени в исковата молба. Поради това
счита, че между страните няма възникнали облигационни отношения.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Ищецът е подал заявление пред Районен съд Пловдив по реда на чл.410
от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед №1808/19.02.2021г.
Разпоредено е длъжникът Е. Г. Т. да заплати на кредитора „Теленор
България“ЕАД сумите: 471,41 – незаплатени месечни абонаментни такси и
1177,29 лева – незаплатени лизингови вноски, ведно със законна лихва върху
сумите от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Посочено е,
че вземането произтича от Договор за мобилен номер ************* от
********г., договор за лизинг от ***********г. и договор за лизинг от
********. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение, че
не дължи сумите. На ************г. на заявителя е съобщено за постъпилото
възражение. В установения от закона едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба.
Предвид изложеното установителните искове са допустими. Преценени
2
по същество същите са неоснователни по следните съображения:
Ищецът е представил следните писмени доказателства: Договор за
мобилни услуги, заявление за пренасяне на номер, договор за лизинг и запис
на заповед от ***********г., договор за лизинг и запис на заповед от
**********г., заявление за пренасяне на номер от ********г. и заявление за
пренасяне на номер от *********г. От приетата по делото графологична
експертиза на вещото лице М.С., която се възприема като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че ответницата не е
подписала нито един от изброените документи, съответно не е изписала
имената си в изследвания ръкописен текст. При това положение следва да се
приеме, че между страните не са възникнали твърдените облигационни
отношения, съответно ответницата не е задължена с плащания към ищеца на
основание посочените в исковата молба договори. На това основание
исковете като неоснователни и недоказани ще се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответницата направените в настоящото производство разноски в размер на
650,00 лева, от които: 450,00 лева – платено адвокатско възнаграждение и
200,00 лева – разноски за вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ЕАД/с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 е
предявил против Е. Г. Т., ЕГН ********** от с.***************
установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.345, ал.1, ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумите: 471,41 лева – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
*************г, дължими по договор за мобилни услуги от ***********г. и
сключено към него Допълнително споразумение от ***********г. за мобилен
номер ************; 1177,29 лева – незаплатени задължения за лизингови
вноски, от които 79,47 лева, дължими за периода от м.***************. до
м.*************г. по Договор за лизинг от ***********г., сключен във
3
връзка с договорен абонамент за номер ********** и 1097,82 лева, дължими
за периода от м.********г. до м.**********г. по Договор за лизинг от
*********г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
**************, за които суми е издадена Заповед №3716/20.04.2021г. по
ч.гр.д.№6511/2021г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ЕАД/с предишно наименование „Теленор
България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на Е. Г.
Т., ЕГН ********** от с.************ сумата 650,00 лева – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4