Решение по дело №794/2018 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 септември 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20181890200794
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  42

 

гр. Сливница, 05 септември 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в публично съдебно заседание, четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска

 

при участието на секретаря жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 794 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            М.С.А. ***, ЕГН: **********, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП София  област, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено, позовавайки са изтекла давност. В съдебно заседание, редовно призован жалбодателят  не се явява.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка. В съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи доказателства, не прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение бланков № 561110 от 23.08.2014г., наказателно постановление № 14-1204-001388 от 14.10.2014г., заповед рег.№ Із-1745/28.08.2012г., справки за нарушител водач, свидетелските показанията на свидетеля П.П., намира следното:

На 23.08.2013 г., около 12,00часа на ПП І-8, в района на 40-ти км., с посока на движение към гр.София, свидетеля, П.П. – мл.автоконтрольор при СПП-01-МВР, София област, спира за проверка движещият се л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № СО 1127 НР, управляван от жалбодателя, М.А.. При проврката установил че липсва залепен валиден винетен стикерот кат.К-3, и жалбодателят не представил квитанция за ползване на републиканската пътна мрежа. За констатираното нарушение му бил съставен АУАН бланков № 561110 от 23.08.2014г. от П.П. – мл.автоконтрольор при СПП-01-МВР, София област, в присъствието на св.Никола Миленков и на жалбодателят, който го подписал като саморъчно отбелязал че няма възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление № 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП София  област, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление № 14-1204-001388 от 14.10.2014г.  е връчено на жалбоподателя на 18.09.2017г., и на 25.09.2018г. е подадена жалбата чрез административнонаказващия орган до РС - гр.Сливница / печата на завеждане на жалбата/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение  бланков № 561110 от 23.08.2014г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

            Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП София  област, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Осъществявайки контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление, съдът намира, че е изтекъл абсолютния давностен срок от три години, считано от датата на извършване на деянието, за ангажиране на административната отговорност на жалбодателя. В административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички обстоятелства, които изключват административно – наказателната отговорност, включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за наказателно преследване. Съществува уредба единствено на давността за изпълнение на вече наложено административно наказание с влязло в законна сила наказателно постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на чл.80, ал.1, т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, давността е три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от довършването им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от прекратяването им. При всички случай обаче, независимо от това колко пъти е спирана или прекъсвана давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

В конкретния случай, против жалбоподателя е съставен акт за извършено административно нарушение на 23.08.2014г. Процесното наказателно постановление е издадено на 14.10.2014г. Видно от направеното върху него отбелязване, процесното НП е връчено на жалбодателя на 18.09.2018г. Следователно още към 23.08.2017г., е изтекъл тригодишния абсолютен давностен срок. Липсват каквито и да било доказателства, давността да е спирана или прекъсвана, за да намери приложение разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК. С изтичането на давностния срок , независимо от спирането или прекъсването на давността, се изключва въобще административно – наказателното преследване, включително и възможността да бъде реализирана в бъдеще отговорността на нарушителя. Пропускането на абсолютния давностен срок е заличило деянието, като единствено годно основание за налагане на административно наказание. Следователно издаденото вече наказателно постановление не може да служи за осъществяване на давностно погасена административно – наказателна отговорност. Поради тази причина обжалвания санкционен акт се явява незаконосъобразен на посоченото по – горе основание и следва да бъде изцяло отменен, без да се проверява дали е извършено или не процесното деяние от обективна и субективна страна.

Предвид гореизложеното съдът намира че не е необходимо да излага доводи по съществото на жалбата.

 

Воден от горното, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП София  област, с което на М.С.А. ***, ЕГН: **********, за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: