Р Е Ш Е Н И Е
№
42
гр. Сливница, 05 септември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав,
в публично съдебно заседание, четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря жанета Божилова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 794 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
М.С.А. ***, ЕГН: **********,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник
на група в сектор ПП-КАТ към ОДП София
област, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.179,
ал.3, т.4 ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено, позовавайки са изтекла давност. В съдебно заседание, редовно призован
жалбодателят не се явява.
Административнонаказващият орган не изразява
становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка. В
съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи доказателства, не
прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно
нарушение бланков № 561110 от 23.08.2014г., наказателно постановление № 14-1204-001388
от 14.10.2014г., заповед рег.№ Із-1745/28.08.2012г., справки за нарушител водач,
свидетелските показанията на свидетеля П.П., намира следното:
На 23.08.2013 г., около 12,00часа на ПП І-8, в района на 40-ти км., с
посока на движение към гр.София, свидетеля, П.П. – мл.автоконтрольор при
СПП-01-МВР, София област, спира за проверка движещият се л.а. „Фолксваген Голф”
с рег. № СО 1127 НР, управляван от жалбодателя, М.А.. При проврката установил
че липсва залепен валиден винетен стикерот кат.К-3, и жалбодателят не
представил квитанция за ползване на републиканската пътна мрежа. За констатираното
нарушение му бил съставен АУАН бланков № 561110 от 23.08.2014г. от П.П. –
мл.автоконтрольор при СПП-01-МВР, София област, в присъствието на св.Никола
Миленков и на жалбодателят, който го подписал като саморъчно отбелязал че няма
възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление
№ 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП
София област, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателно постановление № 14-1204-001388 от 14.10.2014г. е връчено на жалбоподателя на 18.09.2017г., и на 25.09.2018г. е подадена
жалбата чрез административнонаказващия орган до РС - гр.Сливница / печата на завеждане
на жалбата/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството,
че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване
на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се
образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови
изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които
следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН
законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с
императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за
установяване на административно нарушение бланков № 561110 от 23.08.2014г., намира, че
същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане
на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване
на административно-наказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно
нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като
преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер
административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление
№ 14-1204-001388 от 14.10.2014г. на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП
София област, намира същото за издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Осъществявайки контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление, съдът намира, че е изтекъл
абсолютния давностен срок от три години, считано от датата на извършване на
деянието, за ангажиране на административната отговорност на жалбодателя. В
административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички
обстоятелства, които изключват административно – наказателната отговорност,
включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за
наказателно преследване. Съществува уредба единствено на давността за
изпълнение на вече наложено административно наказание с влязло в законна сила
наказателно постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на
чл.80, ал.1, т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
давността е три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от
довършването им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от
прекратяването им. При всички случай обаче, независимо от това колко пъти е
спирана или прекъсвана давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В конкретния случай,
против жалбоподателя е съставен акт за извършено административно нарушение на 23.08.2014г.
Процесното наказателно постановление е издадено на 14.10.2014г. Видно от
направеното върху него отбелязване, процесното НП е връчено на жалбодателя на 18.09.2018г.
Следователно още към 23.08.2017г., е изтекъл тригодишния абсолютен давностен
срок. Липсват каквито и да било доказателства, давността да е спирана или
прекъсвана, за да намери приложение разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК. С изтичането
на давностния срок , независимо от спирането или прекъсването на давността, се
изключва въобще административно – наказателното преследване, включително и
възможността да бъде реализирана в бъдеще отговорността на нарушителя.
Пропускането на абсолютния давностен срок е заличило деянието, като единствено
годно основание за налагане на административно наказание. Следователно
издаденото вече наказателно постановление не може да служи за осъществяване на
давностно погасена административно – наказателна отговорност. Поради тази
причина обжалвания санкционен акт се явява незаконосъобразен на посоченото по –
горе основание и следва да бъде изцяло отменен, без да се проверява дали е
извършено или не процесното деяние от обективна и субективна страна.
Предвид гореизложеното
съдът намира че не е необходимо да излага доводи по съществото на жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-1204-001388 от 14.10.2014г.
на началник на група в сектор ПП-КАТ към ОДП София област, с което на М.С.А. ***, ЕГН: **********,
за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: