Гр.Момчилград, 29.03.2021г.
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 29.03.2021 година в състав;
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 46/ 2021г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Е.Н.А. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 20- 0318- 000583 от 22.12.2020г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.З предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното нак.постановление, както и за допуснати нарушения на процесуалният и материалният закон, и се иска отмяна на същият.
В съдебно заседание- жалбоподателят, се явява ЛИЧНО и се, и иска отмяна на нак.постановление, или само в частта за лишаването от право да се управлява МПС, т.к. бил професионален шофьор.
АНО, при разглеждането на делото, редовно призован- не се явява и не се представлява, като от името същият е постъпила молба- становище, чрез ю.к. на ОДМВР- Кърджали по така постъпилата жалба, и иска потвърждаване на нак.постановление. Претендира ю.к.възнаграждение и алтернативно- прави иска за намаляване размера на адв.хонорар поради прекомерност- представил е писмени доказателства по указания на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59- 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 25.10.2020г. е бил съставен АУАН GA № 252150/ 2020г. от полицейският служител при РУ- Кирково Ст.Б. в присъствието на св.Р.Н. ***/, за това, че жалбоподателят на 25.10.2020г. в 11,30 часа, на път KR 2 1108 км. 1+500м, в посока на движение от с.Дрангово към с.Бенковски, общ.Кирково, е управлявал МПС - т.а. „******" с per. № ****, собственост на друго лице /Ибчрям Хасанов Кирезов/, който не бил регистриран по надлежният ред, и е бил със служебно прекратена регистрация на автомобила / по чл.143 ал.10 от ЗДвГ- без „ГО"/.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП Ns 20- 0318- 000583 от 22.12.2020г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.З предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца- били отнети и 10 контролни точки.
Като доказателство от АНО е представена справка от сектор „КАТ- ПП" за прекратена регистрация на МПС по служебен ред- на 08.01.2019г., поради липса на застраховка „ГО".
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелите по акта, от чиито показания се установява описаната по- горе фактическа обстановка. От техните не е видно жалбоподателят да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на посоченото МПС /същите не знаели дали нарушителят е уведомен за това, или не е уведомен/.
Съдът е дал писмени указания и е задължил АНО да ангажира доказателства за факта дали лицето е било уведомено за прекратената регистрация на управляваното от него МПС, но доказателства в тази насока не са представени.
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се установи, че на 25.10.2020г. в 11,30 часа на посоченото място- път /с посочените характеристики/, жалбоподателят е управлявал МПС /описаният по-горе автомобил/, като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 08.01.2019г. поради това, че е бил без сключена застраховка "Гражданска отговорност" по чл.143 ал.10 от ЗДвП./.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните;
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, и същият не е записал нищо.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началник РУ /посоченото по-горе/ към ОДМВР- Кърджали, видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице- посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението- по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.З от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване /описаният по-горе/. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е собственост на друго лице /ангажирани са и доказателства в тази насока- справка от сектор КАТ- ПП.
Съдът споделя доводите, обективирани в жалбата и изложени в съдебено заседание, че деянието е несъставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с прекратена регистрация, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като бъде уведомен предварително собственикът на автомобила, като в случая това не е сторено от компетентния орган съгласно на л.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази насока е и подзаконов нормативен акт Наредба №1-45/ 24.03.2000г. - не са анжарирани доказателства за извършване на уведомяване, въпреки дадените указания на съда в тази насока.
Видно от справката, приложена към АНП, процедурата по уведомяването на жалбоподателят, като лице което управлява съответното МПС, респ. на собственика на МПС, без валидно сключена застраховка „ГО", че служебно е прекратена регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП, от страна на МВР, не е започнала към момента на проверка /когато е установено нарушението по чл.140 ал.1 от ЗдвП/.- няма доказателства в тази насока.
Както и по-горе се посочи, и от показанията на свидетелите не може да се установи дали до времето на проверката жалбоподателят е знаел, че регистрацията на управляваният от него автомобил е била прекратена, като от цитираната по-горе справка /и от мотивите на Постановлението на РП- Момчилград/ е видно, че същият не е знаел за това обстоятелство. Наличието от друга страна на регистрационни табели на МПС и регистрационни талони на МПС, дава достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя като административно нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б" ал.1 т.8 от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП- след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в разпоредбата на чл.18 „б" ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.
И понеже това не е било направено, преди установяване на нарушението, се стига до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал процесното си МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното си средство и по този начин негово извършено деяние е безвиновно, респ., той няма вина за неговото извършване. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява административно нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗАНН, и поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В този смисъл е постоянната практика на Административен съд- Кърджали, обективирана в Решение № 36/ 16.03.2020г. по КАНД № 252/ 20г. и други подобни решения.
По делото не е установено жалбоподателят да е сторил разноски, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 0318- 000583 от 22.12.2020г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на Е.Н.А. с ЕГН- **********, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.З предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни точки..
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд- Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.