Решение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 34
Дата: 26 август 2016 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20151500900004
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 34

 

гр. Кюстендил, 26.08.2016 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на шестнадесети юни

през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря В.Б.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                        т. д. № 4

по описа за 2015 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

  

            „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260  със съдебен адрес ***, офис ***, чрез пълномощника си адв. В.В., съдебен адрес *** е предявило против ЕТ „*******” със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „******” № ***, вх. ***,  ет.***, ап. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане по извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и заповед за изпълнение № 31 / 11.01.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 572013 г. на КРС и съгласно Договор за банков кредит  „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС” № BL 149/06.12.2005 г.  сключен между страните, .както следва:: вземане за сумата от *****лева представляваща главница по горепосочения договор, дължима за периода от 21.06.2012 г. до 09.01.2013 г и вземане за сумата от ****** лева  представляваща дължима договорна  лихва, изтекла за периода от 21.05.2011 г. до 09.01.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от ****** лева считано от датата на подаване на заявлението  - 10.01.2013 г. до окончателното й заплащане .претендира разноски по водене на делото.

            В и. м. са изложении твърдения за сключен между страните  договор  за банков кредит  „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС” № BL 149/06.12.2005 г., по силата на който ответникът в качеството си на ЕТ е усвоил предоставената му по кредита сума. Отделни клаучи на договор са променяни, като към него  между страните са сключени анекс 01, 2 3 и 4. Поради просрочие на 15 месечни вноски ищецът е обявил кредитъ за предсрочно изискуем считано от 05.03.2012 г., като за това длъжникът бил надлежно уведомен с връчена му нотариална покана съдържаща волеизявлението на кредитора. Въпреки това не последвало плащане на дължимите суми.Предвид това кредиторът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава, както и изпълнителен лист били издадени по образуваното заповедно производство.Постъпилото от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК обусловило необходимостта от предявяване на исковете предмет на разглеждане в настоящото производство.

            Оспорва като неоснователни направените от ответника възражения за нищожност на клаяузи от процесния догонвор и анексите към него  поради това, че са неравноправни клаузи, както и другите възражения на ответника.

            Ответникът ЕТ „*****” със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*******” № ***, вх. ***,  ет.***, ап. *** изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете и правоизключващи и правопогасяващи възражения.. ответникът счита исковете за недопустими, поради наличие на сключено между страните споразумение извънсъдебно, по силата на  което е прието, че задълженинята по процесния договор са погасени. Счита, че нищожността на сочените от него клаузи обуславя недължимост на претендираните суми, тъй като не с част от съдържанието на постигнатите между страните договоросн с договора и анексите и не пораждат задължения в претендираните размери. Отделно от това, счита, че съблраните по делото доказателства и заключенинето на в. л. установявали несъмнено, че не само не са налице незаплатени суми, а имало и надплащане. Претендира разноски по водене на делото.

   КОС след като прецени становищата н астраните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

       

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът с Договор за банков кредит  „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС” № BL 149/06.12.2005 г. е  предоставил на ответника в камеството му на ЕТ кредит в размер на **** лева с карен срок запогасяване 12.12.2025 г. със сключения към договора анекс № 1  В чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие за дължимостта на лихва иначина на формиране на размера й.

Видно от съдържанието на чл. 25 б.в от договора между страните е постигнато съгласие за предсрочна изискуемост на кредита, като банката обяви на длъжника педсрочната изискуемост. С акнекс 0 1  от 12.12.2006 г. е постигнато съгласие срокът на договора да бъде продължен за срок от една година. Подписани са и анекси 2, 3 и 4   относно промяна съдържанието на отделни клаузи или създаване на нови такива.

            Считайки, че са настъпили обстоятелства обуславящи упражняване на правото ищецът да обяви кредитът за предсрочно изискуем поради неплащането на 15 месечни вноски, банката е приела, че  предсрочната изискуемост е настъпила на 05.03.2012 г. До длъжника -0 ответника е и изпратена нотариална покана в съдържанието, на която се съдържа  изявление на банката, че считано от горепосочената дата счита  вземанията по договора за предсрочно изискуеми изцяло  преди крайния срок на погасяване, поради това, че ответникът не е заплатил 1 месечени погасителни вноски за договорни лихви, дължими в периода 21.12.2010 г.- 21.02.2012 г.  Предоставен му е 7 дневен срок за доброволно изпълнение и плащане на сумата от **** лева дължима кам 05.03.2012 г. На стр. 2 на нотариалната покана има удостоверяване извършено от нотариус, че същата е връчена на Б.. на 22.03.2012 г. срещу разписка. Разписка не е представена. Нотарилната покана е осорена от ответника, с твърдението, че  липсвало подпис негов удостоверяващ получаването, като  след даване на указания твърдението е прецизирано и заявено, че вържението му е относно липсата на доказателства – разписката удостоверяваща връчването  и изрично заявил, че липсва негов подпис полаган на разписка. Поискал е представяне оригинала на нотариалната покана във връзка  с направеното възражение, че не е надлежно уведом за упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем., а ищецът от своя страна е заявил, че иска да му бъде предоставена възможност за представяне оригинала на поканата. въпруки неколкократно давания му срок и определен от съда краен такъв за представяне на соченото доказателство ориганал на документа не е представени с определение от о.с.з. на 15.04.2016 г. искането на ищеца за събране на това доказателство е отхвърлено. Както бе посочено като доказателство е прието само заверено при условията на  чл. 183 от ГПК ксерокопие на нотариалната покана.

              От приетото по делото  и неоспорено от страните основно заключение на в. л. Г.В.  изготвило съдебно – счетоводна експертиза  се установява, че въз основа на представени от ищеца справки задълженията по процесния договор към 09.01.2013 г. / на 10.01.2013 г. е подадено заявление за зидаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ/ са следните: главница в размер на ***** лева, дължима лихва ***** лева и непогасени такси -  ***** лева. като главница е усвоена сумата от ***** лева , начислената лихва е ***** лева и такси – ***** лева, кат в таблица са посочени и размера на погасените суми.

            Към 05.03.2012 г.  от ответника са просрочени 15  месечни погасителни вноски всяка от тях в размер на по ***** лева, дължими за периода от 21.12.2010 г. до 21.02.2012 г.

            За погасяване на  претендираните задължения по процесния договор са постъпили суми, с които  задълженията са изцяло погасени на 23.05.2013 г. и е заплатена общо сума от  

***** лева, включваща  плащане на главница в претендирания по делото размер и договорни лихви в претендирания  по иска размер, както и такси.

            въз основа на подаденото заявление за зидаване на заповед за зипълнение е образувано ч .гр. д. № 5782013 г., по което е издадена заповед № 31 от 11.01.2013 г. за изпълнение на паричнво задължение  въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за главница в размер на ***** лева и договорна  лихва в размер на  ***** лева. Против издадената заповед е подадено възражение от длъжника. До кредитора е изпратено съобщение с указване  на срока, в който да се предяви иск  по реда на чл. 415 от ГПК, което съобщение е получено  на 09.01.2015 г., а на 05.02.2015 г. са представени доказателства за предявяване на исковете / предмет на разглеждане в настоящото производство/. предвид това следва да се приеме, че исковете са допустими и е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 Горната фактическа обстановка се установява от събраните и описани по горе писмени доказателства и заключения на в. л.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема  предявените искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. ГПК  за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.  

По делото е безспорно установено, чме между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит, породил съответни задължения за всяка от страните. безспорно установено е, че визараната в договора и с последващ анекс сума са предосатвени на кредитополучателя и за ответника са възникнали задължения за погасяване на съответни погасителни месечни вноски както главницата,така и договорната лихва и е определен падеж. .

    Установи се също така, че уговореният краен срок за зидължаване на кредита не е бил настъпил към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а именно 10.01.2013 г..

При преценка дали към момента на депозиране на заявлението пред заповедния съд е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, съдът следва да съобрази указанията, дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.,което волеизявление следва и да е достигнало до кредитополучателя, респ.и до поръчителите.

Следователно предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва при условие за налично получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.

    Следователно при съобразяване на гореизложеното, се налага извода, че в процесния случай настъпването на предсрочната изискуемост на цялата неиздължената част от кредита, е обусловено не само от наличие на обективния факт, предвиден в цитираната уговорка - забава в плащането, но и е поставено в зависимост от осъществяване на още едно обстоятелство - реализирането на субективното право на банката да трансформира неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, което става чрез отправяне на нарочно волеизявление от кредитора до длъжника за отнемане преимуществото на срока и достигане на това изявление до последния.  Банката е упражнила това свое право като е изпратила до кредитополучателя нотариална покана.  За установяване на тези обстоятелства, както бе посочено и по-горе от ищеца е преставено заверено ксерокопие на документа. Искането за представяне на оригинал на документа от ответната страна и указване на съда в този смисъл  са породили и процесуално задължение за ищеца в този смисъл, независимо от неговото изявление, че ще представи оригинал на документа. въпреки предоставената възможност оригинал не е представен, поради което  следва да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК и представения препис следва да се изключи от доказателствата по делото. Изключването на соченото доказателства е равнозначно на липса на доказване на твърдяно от страната обстоятелство или факт. В случая следва да се приеме, че не е изпълнено изискването за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а именно волеизявлението на кредитора да е достигнало до знанието на длъжника.

Предвид това се приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост, поради което претендираните суми, за които е издадена заповед за зипълнение следва да се приемат като недължими.

Освен ненастъпила предсрочна изискуемост, по делото е безспорно установено, че  опретендираните като дължими суми, за които е издадена заповедта за зипълнение са погасени още на  23.05.2013 г. и погасяването на задълженията в претендираните по заповедното производство е следвало да бъде съобразено от кредитора.

            Изводът, който следва предвид извършеното плащане е, че за ответника като длъжник не съществуват задължения в претендираните размери, поради това, че задълженията са погасени чрез зивършеното плащане или изводът е, че няма неизпълнени задължения, а за ищеца като кредитор не съществуват претендираните вземания.

Исковете по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

            Водим от горното, КОС  

 

Р       Е       Ш       И  :

 

            ПРЕДЯВЕНИТЕ от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260  със съдебен адрес ***, офис ***, чрез пълномощника си адв. В.В., съдебен адрес *** против ЕТ „*****” със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*****” № ***, вх. ***,  ет.***, ап. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване  за установено по отношение на ЕТ „*****” със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*****” № ***, вх. ***,  ет.***, ап***, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260  със съдебен адрес ***, офис ***има вземане за сумата от ***** лева представляваща главница  дължима за периода от 21.06.2012 г. до 09.01.2013 г и вземане за сумата от ***** лева  представляваща дължима договорна  лихва, изтекла за периода от 21.05.2011 г. до 09.01.2013 г по сключения между страните Договор за банков кредит  „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС” № BL 149/06.12.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от ***** лева считано от датата на подаване на заявлението  - 10.01.2013 г. до окончателното й заплащане ,за които вземания  е издадена заповед № 31 / 11.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 572013 г. на КРС, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичес срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: