от 1982г. изм. ДВ бр.4 от 1998г : " Надстрояването, ремонтът и
разрушаването на сгради и съоръжения при условия, създаващи
опасност за живота или здравето на работниците да се осъществява
под непосредственото ръководство на техническия ръководител.", вр.
ал.2 при условията на предходната алинея, техническият ръководител се задължава да провежда ежедневен допълнителен
инструктаж на работниците, с който да ги запознава подробно с
технологията на работата, с необходимите мерки по безопасността на
труда, както и да указва вида и начина за ползване на личните
предпазни средства. ", вр. " Наредба № 3 от 14.05.1996г. за
инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана " , Раздел V " Ежедневен
инструктаж
" - чл.20 /1/ : " Ежедневно се инструктират работниците и
служителите, заети в дейности с висок производствен риск : работещите в подземни, минни и строителни и геологопроучвателни
обекти, кариери, при експлоатацията на транспорта, добива на нефт и газ, производството и употребата на взривни материали и с опасни
химически вещества. 121 : " Ежедневен инструктаж се провежда от
прекия ръководител на работата или друго лице, определено със
заповед на работодателя. ", /3/ : " Ежедневният инструктаж се
документира в Книга за ежедневен инструктаж /приложение № 3/ или
чрез използвани в предприятието ежедневни листове за назначение
на работещите. ", по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на работника П.Л.П. на 56 г., изразяваща се
в контузия на мозъка, което е довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота, както и открито импресионно счупване на лявата теменна кост на черепа, което осъществява
медикобиологичния
признак нараняване, проникващо в черепната
кухина, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
В процеса на провеждане на съдебно следствие
наказателното производство за по-леко наказуемото престъпление срещу П.-***4, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НК е прекратено на осн. чл.2 от ЗА (протоколно определение от 14.04.2010г.
). Наказателното производство
срещу П. за по –тежко наказуемото
престъпление – това по чл.
123, ал.
4, вр. ал. 1 НК, е
прекратено (протоколно определение от 06.04.2011г.) поради изтекла
абсолютна давност за провеждане на наказателно преследване. И по двете обвинения подс. П. лично и по реда
на чл.24, ал.2 от НПК е заявил искането си НП срещу него да се прекрати именно
на това основание, както и че не желае съдът да се произнесе с присъда.
За по-леко наказуемото
престъпление срещу подс. В. – това по чл. 134, ал. 1, т. 2
от НК също е
изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Това престъпление е
наказуемо с лишаване от свобода за срок от две години и друго, по-леко
наказание, поради което срокът по чл.81, ал.3 от НК е седем години и шест
месеца. Този срок, считано от
12.06.2003г. (датата на деянието) е изтекъл на 12.12.2010г. Съдът се
произнесе с присъда и по това обвинение поради
факта, че НП срещу този подсъдим се провежда в негово отсъствие и е
налице свързаната с това невъзможност съдът да установи по реда на чл.24, ал.2
от НПК каква е волята на подсъдимия да се приложат текстовете на чл.81, ал.3 НК
вр.с чл.80, ал.1, т.4 от НК.
В съдебното производство прокурорът не поддържа
обвинението срещу подс. В. за извършено от него престъпление по чл. 134,
ал. 1, т. 2
от НК с
аргумента за изтекла абсолютна давност за провеждане на наказателно
преследване. Не се предлага анализ на
доказателствата. Прокурорът поддържа обвинението срещу подс. В. за по-тежко
наказуемото престъпление по чл. 123, ал.1 от НК с аргумента, че не е осигурил
безопасни условия за работа за работниците в „Агроремонтстрой” ООД, че е бил
ръководител на ТД и в това си качество носи отговорност по Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. В пледоарията на прокурора се
акцентира върху факта, че подс. В. не е осигурил безопасни условия за работа,
като не е създал възможност всеки работник да работи съгласно длъжностната си
характеристика, че не е било обезопасено мястото, където се извършват
строително-ремонтни работи, че не е било изпълнено изискването за осигуряване
на предпазни средства на работниците. Прокурорът изразява становище, че в
конкретния случай надстрояването, ремонта и разрушаването на сграда е следвало
да се извърши под непосредствен контрол на технически ръководител при
предварително зададени нормативни условия за това.
Защитникът на подс. В. моли съдът да се произнесе по
втори пункт от ОА съгласно искането на представителя на СГП. По отношение на
първи пункт от обвинението се пледира, че следва да се постанови оправдателна
присъда, тъй като липсва причинно-следствена връзка между поведението на дееца
и настъпилия общественоопасен резултат. Защитата изтъква, че подсъдимият В. е
предприел, в качеството си на управляващ дружеството всички необходими
действия, като е назначил на длъжност лица, които да отговарят по охрана и
безопасност на труда. Посочва се именно личността на подс. С.П., срещу когото
НП е прекратено по ЗА и поради изтекла давност, като въпросният технически
ръководител, който е ръководел на инкриминираната дата строителния обект в Д.Б..
Защитата навежда довод, че именно техническият ръководител на обекта е причинил
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност смъртта на един от
работниците и средна телесна повреда на друг работник, като се позовава на
заключение на СТЕ, според което техническият ръководител е следвало да отстрани работниците на
безопасно разстояние от падащите панели. Защитата моли съдът да обоснове
крайното си решение и на базата на заключението на ВЛ М., според което именно
техническият ръководител или бригадирът на обекта е следвало да съгласува с
главния архитект на общината издаването на разрешение за строеж, както и при
дейности по почистване и демонтаж. Защитата предлага на съда да обсъди
показанията на св. С. при обосноваването на тезата, че подсъдимият В. в устна
форма е възложил на подс. П. да бъде отговорник на обекта, навеждат се доводи и
с оглед обема от задължения на подс. П., които му се вменяват по силата на
длъжностната характеристика за длъжността, която е заемал. В подкрепа на
искането за цялостното оправдаване на подс. В. защитата акцентира и върху
факта, че от писмените доказателства, касаещи актуалното състояние на
ръководената от подс. В. фирма, е видно, че същата наред с подс. В. е била
управлявана и представлявана не само от него, но и от друго лице – австрийски
гражданин.
Подс. В. не
се явява. За него наказателното производство се провежда по реда на чл.269 от НПК, тъй като лицето е с неустановен адрес извън пределите на Р.Б..
Съдът, след като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С решение № 19 / 17.02.2003 г. на СГС.ФО по ф.д. № 10270 / 1995 г. било регистрирано дружество с ограничена отговорност с фирма
„ А." ООД с управител и представител подс. В.В..*** бил сключен трудов договор между
управителя на „ А. " ООД и подс. С.Г.П.
*** г. на длъжност" Ръководител кариери ".
На 08.12.1982 г. Р. М. Й. с ЕГН ********** сключил безсрочен трудов договор с „ А. " ООД за
длъжност
" шофьор - монтьор ".
Св.
П.Л.П. с ЕГН ********** първоначално
бил назначен на длъжността „булдозерист”,
а на 01.02.2003 г. сключил безсрочен трудов договор с „ А. " ООД за
длъжност
" машинист на пътно-строителни машини ".
Фирма „А.” разполагала с
две баластиерни находища – в „Пет могили” и в Д.Б.. На 02.06.2003г. св. Г.Н.
постъпил на работа в същата фирма след обявен конкурс на длъжност „главен
инженер” .
В предприятието от 1999г.
не били водени редовно книги за
периодичен инструктаж, за начален инструктаж и за извънреден инструктаж с оглед
минимално необходимите изисквания по безопасност на работните места. От подс. В.
не била издадена заповед за определянето на длъжностно лице, което да провежда
ежедневен и извънреден инструктаж съгласно изискванията на Наредба № 3/1996г.
Две седмици преди инкриминираната дата и
преди заемането на длъжността „главен инженер” от св. Н. (02.06.2003г.), в изпълнение на устна
заповед на подс. В., св. П.Б.С. изпратил пострадалия Й. и свидетелите
Л., Б., Т. и С. *** ", участък " С. " да разрушат съществуваща
миячно-сортировъчна инсталация за производство на инертни материали, за
подготовка на промишлената площадка за монтаж на нова инсталация. (св. П.Л. и
св. Г.Н.). На обекта не бил подсигурен технически ръководител. (показанията на
св. Н.). Св. П. в качеството си на "Ръководител
кариери "
също работел на обекта, като свел до знанието на работниците, че от тях се
изисква бутане на бетонните панели и разчистването на терена. По същото време в дружеството нямало назначен технически
ръководител. Св.
Ст. П. и П. С. се занимавали и със снабдяването на материали за нуждите
строителната дейност. Демонтажът на съоръженията започнал без изготвен
работен проект за организация и изпълнение на строителството. Не било извършено предварително оценяване на риска. Определените за работа на обекта служители не били обучени и инструктирани. Същите били без лични предпазни средства. Демонтажът на бункера бил
предприет без предварително изготвена проектна документация, съгласувана с
главния архитект на СО.
На 12.06.2003 г. св. С. закарал работниците до обекта. Работата започнала около 08.00 часа. В различна
последователност с фадромата работели св.С. и св. Т..
С нея последният изкарвал скрап от района на демонтажа и към момента на последвалата злополука се
връщал към обекта, поради което неволно станал очевидец при падането на
бетонните панели.
На 12.06.2003г., около 11.00 часа св. С. съборил последните железа от бункера, а Й. и свидетелите Л., Б., Т. и С. ги
събирали. Към
този момент била запазена само и единствено подпорната стена за
насипа към демонтирания приемен бункер на старата инсталация. Тя била изградена от 4 на брой панели с обща височина 4 м (св. Т.,
св. Л.). Мястото около тази стена било разчистено по описания по горе начин.
Тъй
като
от земята стърчали железа, те трябвало да бъдат отрязани с оксижена, с
който работил св. Т.. Около 11.00 часа бетонната стена на
бункера се
състояла от четири разположени един
над друг бетонни
панели. (св. Т.,
св. Л.). Четвъртият панел паднал, след като първите три били успешно разчистени
(св. Л.). Така падналият панел затиснал разчистващите района Й. и
св. П.. Към момента на падането
на панелите св. Т. работел с фадромата и
бил обърнат с лице към бетонната стена. Той видял падащите панели и извикал към Й. и П., от които само
последният успял своевременно да избяга от опасната зона. Всички присъстващи оказали помощ на пострадалите. Св.П. извикал линейка и полиция.
Подс.
В. е бил длъжен, в качеството
си на ръководител - управител на юридическото лице, да осигури
здравословни и безопасни условия на труд на работещите и да не
разпорежда разрушаването на сгради и съоръжения, без наличието
на РПОИС, указващ технологичната последователност и средствата
за изпълнение, организацията на труда и конкретно необходимите
мероприятия за осигуряване на безопасността на работа. Работният
проект бил
необходим, за да се отчете, както моментното състояние на обекта, така и
условията, създаващи опасност за живота или здравето на
работниците. Подс.
В. бил длъжен да организира
работните места така, че работещите да бъдат предпазени от
падащи предмети. За целта трябвало да създаде организация за
инструктаж на работниците, свързан с безопасността на труда, както и да осигури предпазни средства, тъй като по силата на нормативен акт
му е
било вменено да не се допускат до работа лица, които не са
инструктирани.
Нарушавайки горепосочените правни норми, поради немарливо изпълнение от негова страна на правнорегламентираната
дейност, която представлява източник на
повишена опасност – строителството, подс. В. причинил смъртта на Р. М.
Й., на ** г. и средна телесна повреда на работника П.П.Л., на ** г. Настъпилата смърт на Й. и средната
телесна повреда на Л. били в пряка причинно-следствена връзка с
горепосочените
нарушения на правните норми от страна на
подс. В..
Същевременно, на св. П.
– на длъжност „ръководител кариери”, за когото НП е прекратено, били вменени
задължения по ръководство работата на кариерите, но не и на описания по-горе обект – баластиерата в Д.Б..
Ето защо той нямал задължения да съблюдава охраната на труда и свързаните с
това изисквания да не допуска изпълнението на трудови процеси при опасни и вредни за
здравето на работниците строежи, части от строежи или отделни
места без съответна заповед, определяща конкретните мероприятия
по БХТПБ. На практика на обекта в Д.Б.
липсвало определено със заповед лице, което да изпълнява охраната на труда на
ниво ежедневен и извънреден инструктаж вместо управителя на дружеството В.В.,
за когото по несъмнен начин се установява, че е отсъствал от обекта към момента
на настъпването на злополуката. Единствено периодичният инструктаж бил възложен
на друго лице – на св. Г.Н., но считано от 02.06.2003г., след постъпването на Н.
на работа. В действителност работата в баластиерата на Д.Б. била започнала
преди тази дата при наличието на актуален текущ периодичен инструктаж, проведен
от лицето, заемало длъжността „главен инженер” преди постъпването на св. Н..
Подс. В. не издал и заповеди за командироването на работници от един обект на
друг, както и за изпълнение на трудови
функции, различни от фиксираните в трудовите договори. На трудещите се на
обекта не били осигурени и необходимите
лични предпазни средства, работниците
не били разпределени по работни
места, съобразно правоспособността, квалификацията, знанията, и
опита им. Т.напр. пострадалият Р. Й.
на инкриминираната дата работел като оксиженист без заповед при наличието на
трудов договор, по силата на който е назначен на длъжността „шофьор”, а св. П.Л.
работел също без заповед, като общ работник по събирането на железа около
подпорната стена при наличието на трудови функции по договор като "машинист на пътно-строителни машини ". Липсата на
заповеди от страна на подс. В. за възлагането на конкретни трудови функции
съобразно правоспособността на работниците, заповеди относно функциите им в
изпълнението на извънредна работа по демонтаж на сортировъчна инсталация за
производство на инертни материали, както и за командироването им от един обект
на друг, препятствала извършването и на периодичен инструктаж от
оторизираното длъжностно лице по охрана на труда – св. Н.. До
започване изпълнението на
разрушаване на сгради и съоръжения, не
бил изготвен РПОИС,
указващ технологичната последователност и средствата за
изпълнение, организацията на труда и конкретно необходимите
мероприятия за осигуряване на безопасността на работа, включително при
събаряне на външни стени. Не била указана опасната зона на падане,
нито били предприети мерки тази зона да се огражда
или охранява. Смъртта на Й. и
средната телесна повреда на Л. настъпили в пряка причинно-следствена връзка с горепосочените нарушения на правните норми от
страна на подс. В..
В тази връзка, съгласно описаната по-горе фактическа
обстановка, подсъдимият
В. осъществил с деянието си
престъпленията
по:
1. чл. 123, ал.1 от НК затова, че на 12.06.2003г., около 11,00 часа в гр.С., на строителен обект "С." в кв.Д.Б.
на фирма "А."ООД в качеството си на управител на
фирмата, при немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, в
нарушение на: " Закон за здравословни и безопасни условия на труд" /обн.ДВ бл.124 от 1997г. с изм. 1999, 2000 и 2001г./ - чл.14, ал.1 : " Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работници или служители по трудово правоотношение са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места. ",
вр.
"Наредба № 7 от 23 09.1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване " /ДВ, бр.88 от 1999г./ -чл.71: „ Работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от 1. падащи предмети.. ", вр. " Наредба № 3 за инструктаж на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана " - чл.7 " Не
се допускат до работа лица, които не са инструктирани", вр. " Правилник по безопасността на труда при строително-монтажните
работи /Д-02-001/ - чл 432 ап.1: " Забранява се ... и разрушаването
на сгради и съоръжения без наличието на РПОИС, указващ
технологичната
последователност и средствата за изпълнение, организацията на труда и конкретно необходимите мероприятия за
осигуряване на безопасността на работа. Работният проект за
организация и изпълнение на строителство се изработва при отчитане
на моментното състояние на сградите и съоръженията " и чл 433 ал.1 : " Надстрояването, ремонтът и разрушаването на сгради и съоръжения
при условия, създаващи опасност за живота или здравето на
работниците да се осъществява под непосредственото ръководство
на техническия ръководител ", при което, по непредпазливост
причинил смъртта на работника Р. М. Й. на ** г. и
2. чл.134, ал.1,т.2 от НК затова, че на 12.06.2003г, около 11,00 часа в гр. С., на строителен обект „С." в кв Д.Б.
на фирма "А."ООД в качеството си на управител на
фирмата, при немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, в
нарушение на " Закон за здравословни и безопасни условия на труд " /обн ДВ бл.124 от 1997г. с изм. 1999, 2000 и 2001 г./ - чл.14,ал. 1 : " Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работници или служители по трудово правоотношение... , са длъжни
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд както на
работещите, така и на всички останали лица които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения площадки или
места ", вр, " Наредба № 7 от 23 09.1999г за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване " /ДВ, бр.88 от 1999г/ -чл.71 : „ Работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от 1. падащи предмети...", вр. " Наредба № 3 за инструктаж на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана " - чл.7 :" Не
се допускат до работа лица, които не са инструктирани", вр. Правилник по безопасността на труда при строително-монтажните
работи /Д-02-001/ - чл.432 ал.1: " Забранява се... и разрушаването
на сгради и съоръжения, .., без наличието на РПОИС, указващ
технологичната
последователност и средствата за изпълнение, организацията на труда и конкретно необходимите мероприятия за
осигуряване на безопасността на работа. Работният проект за
организация и изпълнение на строителство се изработва при отчитане
на моментното състояние на сградите и съоръженията " и чл. 433 ал.1: " Надстрояването, ремонтът и разрушаването на сгради и съоръжения
при условия, създаващи опасност за живота или здравето на
работниците да се осъществява под непосредственото ръководство
на техническия ръководител ", при което, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на работника П.Л.П., на ** год., изразяваща се в контузия на мозъка, което е
довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, както и открито импресионно счупване на лявата теменна кост на
черепа, което осъществява медикообиологичния признак нараняване, проникващо в черепната кухина.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът
изгради изложените по-горе изводи от фактическа страна въз основа на гласните
доказателства, които следва да се групират съобразно факта дали са възприели
непосредствено злополуката, като очевидци: показанията на св. И.Т. (протокол от
06.06.2011г.), П.Л. (пострадал)- протокол от 14.04.2010г. , св. В.Б. ( протокол
от 14.04.2010г.) и неочевидци: показанията на
П.С. ( протокол от 06.06.2011г.), на частните обвинители: К.Й., М.Й., В.Р.Й.,
В.Н.Й. (протокол от 14.04.2010г.), св. Г.Н.
(протокол от 14.04.2010г.)- показанията на този свидетел имат съществено
значение, като средство за проверка на твърденията, изложени от св. Л. и С. в съдебното производство; Д.С. (протокол от 06.04.2011г.)
Съдът
счете, че е безпредметно допускането до разпит на св. Ст.П., срещу когото производството
е прекратено, тъй като нито един от свидетелите не си спомни той да е
присъствал на целия работен процес на инкриминираната дата. (св. Л.). В тази
част показанията на св. Л. са в синхрон с показанията на св. В.Б., който твърди
„ г-н П. ……. беше в офиса, когато го извикахме същия след инцидента и тогава
той дойде”. Косвено показанията на св. Л.
са подкрепени и с показанията на св. Д.С., който твърди, че на място са
присъствали само работниците. Без съмнение на св. П. не са били отредени
функции на общ работник, като се е занимавал с други помощни дейности, като
снабдяване или с информиране на работниците за взетите от подс. В.
решения. Единствено св. Н. твърди, че
Ст. П. е бил на обекта, но без да уточнява за какъв период от време. Наред с
това, самият Н. уточнява, че самият той не е присъствал постоянно на обекта,
поради което на практика преразказва факти, които са му споделени от П., без да
става ясно, дали самият П. ги е възприел лично.
Необходимо е следното уточнение. Не отсъствието на св. П. от обекта към
момента на настъпването на злополуката е
пречка да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. Към този момент от
обекта е отсъствал и подс. В.. В съдебната практика трайно се приема, че
наказателна отговорност по чл.123, ал.1 от НК носят и лицата, които към момента
на настъпването на общественоопасния резултат не са били на работа по различни
причини – били са в почивка, на друг обект и дори в отпуск. ( в този смисъл
Постановление № 2 от 1979г. на Пленума на ВС, Решение № 352/1985г.) .
Същественото обстоятелство е, че св. Ст. П. не
е бил компетентното длъжностно лице ( със съответна правоспособност и
оправомощен със заповед за възлагане на функциите на технически ръководител),
което да може да възлага изработката на проект за демонтаж и комуто да са
поверени дейностите по ежедневен инструктаж. Същественото обстоятелство е, че
на ръководител кариери не е бил предоставен проект, чието изпълнение да съблюдава. Едва при отклонение от зададения проект, на
техническия ръководител би могла да бъде
търсена отговорност. (В този смисъл Р 37/09.06.1983г. по н.д. 37/83г. на ВС,
ОСНК. )
Съдът
изгради изводите си по отношение на конкретната дейност на св. П. въз основа на
показанията на свидетелите Л. и Б., както и частично от показанията на св. Д.С..
По
несъмнен начин се установи инкриминираната дата – от прочетените показания на
св. Д.С. от ДП, от заключението на СМЕ труп, от което е видна датата на
настъпилата смърт.
Съдът
прие за установено от фактическа страна, че към момента на злополуката св. Ст. П.
не е присъствал на обекта, но с отсъствието си не е нарушил служебните си задължения, тъй като
му били поверени и други дейности- т.напр. снабдяване. (св. Л.). Съдът приема за установено, че на
св. П. не било възложено да осъществява
техническо ръководство, както и че по принцип на обекта не е имало ръководител
( св. Л., св. Б.). От показанията на св.
Н. се установи, че подс. В. не е издал заповеди за възлагане на извънредна
трудова дейност, свързана с изпълнение на функции, които не са обхванати от
трудовия договор. Това обстоятелство на първо място е препятствало провеждането на извънредния и ежедневния
инструктаж. На второ място фактическото пренасочване на работници от един обект
на друг и от едно занятие на друго на практика не е било извършено от подс. В. съобразно
действителния ценз и правоспособността на работниците. Особено ясно това несъответствие
се очертава в трудовата дейност на св. Ст. П., който по професия е бил минен
инженер, а не строителен специалист. В този смисъл са показанията на св. Г. Н.. Без съмнение за дейностите в баластиерата на Д.Б.
не е имало технически проект, което е
видно от показанията на същия свидетел. Съдебната практика е единна по
отношение на разбирането, че за да е правоспособно едно лице да упражнява
занятие или правно-регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност, следва да притежава не само знанията за това, за технологичната
последователност от действията, но и целия комплекс от знания, предвиден в
нормативни актове, като тези знания следва да са проверени и документирани с издаването на съответен
документ за правоспособност. Ако се приеме тезата на защитата, че подс. В. е
възложил функциите по ръководство на обекта именно на св. Ст. П., очевидно е
изборът залага сам по себе си опасност от настъпването на злополука, тъй като
св. П. е неправоспособен в областта на строителството. На второ място тезата на
защитата на подсъдимия В. и обвинението срещу Ст. П., формулирано в
обвивителния акт, са необосновани в
частта, че Ст. П. следва да носи отговорност, като технически ръководител, на
когото подс. В. е възложил част от своите правомощия по организация и контрол
на строителната дейност. За да е налице отговорност на техническия ръководител
по принцип ( ако се приеме, че П. е бил технически ръководител) е необходимо да
се установи конкретно нарушение на вече установен начин на работа и действие.
Когато дадена технологична последователност от действия е възприета в цялата
система на предприятието, за опасността от тази поредност от действия не може
да се вини изпълнителят ( в този смисъл – Р № 824 от 24.07.1978г. по н.д. №
701/78г., ІІІ Н.О. на ВКС.). Св. П. не е
нарушил установен вече метод на действие, тъй като не е имало задание в тази
насока нито с конкретна заповед от страна на подс. В., нито в одобрен проект,
изготвен от строителен специалист. Св. П. следваше да носи отговорност вместо
подс. В., само ако последният му беше възложил изработката на проект и само ако П. е имал специални знания в областта на
строителството, за да изработи система
от безопасни действия за осъществяването на демонтажа.
Съдът
не прие част от констатациите в ОА, т.напр. относно броя на панелите от
бетонната стена на
бункера, която
според ОА се е състояла от два разположени един
над друг бетонни
панели. Според
показанията на св. Л. и Т. обаче става дума за 4 на брой панели.
От
показанията на очевидците:
От
показанията на св. Т. е видно, че е бил
работник „А.” още през 1997г., като първоначално работил на длъжността
„заварчик”, а по-късно, като „шофьор”. Показанията на този свидетел са ценни
поради факта, че се явява очевидец на злополуката. Св. Т. разказва, че към инкриминирания период (датата на деянието е установена въз основа
на прочетените показания на този свидетел от ДП – протокол от 20.01.2009г.)
управител на фирмата е бил именно подс. В.. Вярно е, че свидетелят твърди, че
заповед за демонтаж е била дадена именно от св. Ст. П. ( срещу когото
производството е било прекратено поради
изтекла погасителна давност), но никъде в неговите показания не се споменава Ст.
П. да е бил оправомощен да ръководи
демонтажа на бункера по съответния ред (чрез писмена заповед, издадена от
управителя на дружеството). Наред с
това, св. Т. уточнява, че св. П. е
предал информативно до знанието на работниците за поставената задача по
събарянето на бункера, както и че ги е предупреждавал да се пазят. В тази насока е необходима
съпоставка на тази част от показанията на св. Т. с показанията на св. В.Б..
Последният твърди в съдебното производство, че св. П. им бил поставил задача по
почистването на железа. Действията по свеждане до знанието на работниците на
издадените от подс. В. разпореждания не могат да бъдат третирани като действия
по фактическо изпълнение на функциите на технически ръководител, тъй като нито
се установява св. П. или друго лице да е заемало посочената длъжност през
инкриминирания период, нито се установява, освен обявяването на задачата по
събарянето на бункера, П. да е извършил или да е бил натоварен да извърши
всички останали действия, изискуеми за техническия ръководител, като
предварителен инструктаж, осигуряване на
предпазни средства и др. В този смисъл са и показанията на другия очевидец –
св. П.Л., който твърди, че в началото на деня П. дал указания за събаряне на
бункера, но не твърди да е осъществявал ръководство на отделните дейности през
целия работен процес, поради което и към момента на злополуката не е бил на обекта. Следва да се отбележи, че по
отношение на факта, че на обекта не е бил назначен технически ръководител
показанията на свидетелите Л., Т. и Б., както и на главния инженер св. Н. са в
пълен синхрон.
Разказът на св. Т. не е
хронологично подреден, поради което не става ясна последователността от
действия на всеки един от работниците, в това число кога с фадромата е работил Д.С. и кога Т..
Констатират се и вътрешни противоречия в разказа на св. Т., който първоначално
твърди, категорично, че предварителен инструктаж не е имало, а след това , че
не си спомня за проведен инструктаж преди демонтажа. Липсата на спомен по отношение на проведен
ежедневен инструктаж се очертава и в показанията на св. Д.С.. Със сигурност не
се установява да е правен инструктаж, както и тази дейност да е била вменена в
задълженията на св. П.. За липсата на проведен инструктаж на обекта в Д.Б.
свидетелстват и свидетелите П.Л. и В.Б.. Л. разказва единствено за проведен
инструктаж по принцип, но не и в конкретния случай, предмет на разглеждане в
настоящото производство. В тази част неговите показания са проверени с
показанията на св. Г.Н.. Св. Б. също
твърди, че не е бил осъществен ежедневния инструктаж на инкриминираната дата.
Ясно
е също така, че св. Т. е забелязал падането на панелите и че за този момент неговият разказ е напълно достоверен. Въз основа на
показанията на този свидетел съдът счете, че няма никакво съмнение за
местонахождението на двамата пострадали в опасната зона на падане. За момента
след падането на панелите самият той признава, че е бил в шок и е търсил начин
единствено да сигнализира за помощ. Другият очевидец – св. П.Л. също не е
възприел факти от значение за делото, настъпили след падането на бетонната
стена, тъй като твърди, че след удар от бетонната стена е дошъл в съзнание в
МБАЛСМ „Пирогов”. Съществено значение има
твърдението на св. Т., че не е търсил за помощ Ст. П., на когото
прокуратурата с обвинителния акт е вменила отговорност на изпълняващ длъжността
технически ръководител. Свидетелят съобщава, че е търсил съвсем други лица –
четирима чехи, „П.”( св. С.) и „Тодор”, не и св. Ст. П.. Към личността на св. П.С.
в светлината на ръководни функции, само
че упоменат с презимето му –Б., насочват многократно в показанията си и св. П.Л.
и В.Б.. Т.напр. св. Л. твърди, че П.Б.
се „водел началник”, че именно „Б.” по презиме, т.е. св. С. е изпратил
работниците на работа в процесния обект- „може би две седмици преди да стане
злополуката ни изпрати там”. В тази
част показанията на св. Л. са подкрепени от показанията на св. Н., който
заявява, че работата на обекта в Д.Б. вече е била започнала, когато той дошъл
на работа ( 02.06.2003г.). Допълват се и от разказа на св. Б., който твърди, че
на инкриминираната дата работниците били ангажирани и докарани на обекта пак от
св. П.С. ( с презиме – Б.). В тази връзка следва да се посочи, че показанията
на св. Л., доколкото те са подкрепени и от показанията на други свидетели,
могат да бъдат ползвани за проверка на твърденията, с които св. С. свидетелства
в полза на обвинението срещу св. П.. Частично в
подкрепа на тезата, че подсъдимият В. не е отговорен за настъпилия
общественоопасен разултат поради възлагането на техническото ръководство на Ст.
П., е застъпена в показанията на св. П.С.. Този свидетел твърди, че св. В.
преди демонтажа е извикал С. и П., като в устна форма на първия възложил
доставката на оборудване, а на втория – ръководство на обекта (над строителни
работници, механизация и автотранспорт).
Толкова, доколкото прокуратурата не ангажира пред съда свидетелските
показания на Ст. П., както и обяснения на подс. В. , казаното от С. за
ръководните функции на П. не би могло да се провери с висока степен на
достоверност с участието на П. и В.- първият поради факта, че има интерес да
твърди, че не е имал ръководни функции на обекта ( в този смисъл отговорът към
ОА), а вторият – поради факта, че е в неизвестност и също не е участвал при
събирането на гласни доказателства. Ето
защо на тази плоскост показанията на св. П.Л. придобиват особено съществено
значение. Този свидетел е равноотдалечен от личността на двамата подсъдими,
срещу които е бил внесен обвинителен
акт, както и от личността на св. С., поради което съдът приема за напълно
искрено неговото твърдение, че именно С. е изпратил работници на процесния
обект. Това твърдение напълно опровергава, косвено застъпената в показанията на
св. С. теза за функцията на св. П., като технически ръководител на обекта.
Съдът не дава вяра на тази част от показанията на св. С., в която се твърди, че
св. П. е бил технически ръководител на обекта, тъй като свидетелят уточнява, че
го е възприемал, като „началник”, поради факта на издаване на устни
разпореждания.
Няма
никакво съмнение обаче, че е липсвало писмено възлагане, поради което не е
възможно с точност да се очертаят пределите на правомощията, с които в устна
форма бил натоварен П.. Наред с това, дори и от обвинителните доказателства
срещу П. (показанията на свидетелите С. и Д.) не се установи да му е било
възложено да отговаря конкретно по охраната на труда. Фактът, че работата по
обекта е започнала, без да бъде назначен технически ръководител, особено ярко е
илюстриран в показанията на св. Г.Н.. Посоченият свидетел твърди, че дейностите
са се осъществявали от наличния персонал – шофьори и машинисти на
пътностроителни машини по разпореждане на управителя В.В., без да бъде
ангажиран специалист в областта на техническото изпълнение. В този случай и при
липсата на възлагане на функции на
технически ръководител при наличието на демонтажни дейности, които изискват
специални знания и сами по себе си представляват източник на повишена опасност,
следва да се ангажира изцяло наказателната, респективно –
административно-наказателната отговорност на подс. В.. Св. П.С. не е присъствал
на обекта към момента на злополуката, но очевидно и св. Т. също му вменява в
представите си някакви ръководни функции, след като го определя, като
„капитан”, а и самият С. твърди, че
действително е бил търсен след злополуката от В.Б., поради което отишъл на
обекта и заварил там подс. В.. Няма
логика С. да е бил търсен в друго качество, освен с оглед ръководни функции при
осигуряването на демонтажа на описания в ОА обект.
Изисква
се съпоставка между показанията на свидетелите очевидци и по отношение на факта
за броя на бетонните панели и механизма им на падане. Според св. Т. са
паднали високо стоящите трети и четвърти панел, а по-ниско стоящите са останали
на място. Според св. П.Л. успешно са били премахнати първите три панела, като
махането на последния, най –ниско стоящ е паднал върху него и другото
пострадало лице. Съдът дава вяра на св. Л., тъй като същият е взел непосредствено участие при
разчистването на терена, находящ се близко
разстояние до бетонните панели, докато
св.Т. се е занимавал с управлението на
фадрома за разчистването на скрап и е бил отдалечен от мястото на
инцидента.
От
показанията на другите свидетели, които не са очевидци
Св.
С. не е сигурен дали и за своето собствено командироване на процесния обект е
разполагал с писмена заповед, поради което се обосновава извод, че поначало
подс. В. е ръководил хаотично дейността на фирмата, без да осигури необходимата
организация и без да обезпечи
изпълнението на такава организация, включваща инструктаж, разпределение
на функциите на работещите и пр. с
необходимата документация.
Следва
да се подчертае, че поначало в предмета на дейност на „А.” се включва дейност
по строителство, монтаж, демонтаж, т.е. касае се за обичайна, не и за извънредна
дейност. Аргумент в тази насока са
показанията на св. П.С., от които
е видно, че фирмата е имала през инкриминирания период повече от един
строителен обект, което наложило командироването ( макар и без издаването на
съответен документ за това) на служители от един обект в друг, в т.ч. и на св. С.,
на св. Л.. От показанията на св. С. се
установява, че на процесния обект
работата е продължила преди злополуката в доста продължителен период от
време – един месец, като работници са били осигурени около две седмици преди
злополуката ( св. Л.). За осигуряването на работниците на обекта фирмата
разполагала и със служебно превозно средство, което на инкриминираната дата
било на ремонт, поради което работниците били закарани на обекта с автомобила
на св. С.. От гласните доказателства не
се установява кой е възложил на С. и дейност по превоз, нито точните функции на
св. П., като ръководител на обекта, поради което у настоящия съдебен състав се
формира убеждението, че резултатът от работата до голяма степен е бил поставен
в зависимост от личната инициатива на работниците и служителите. В тази посока
са и показанията на ЧО К.Й., която в
показанията си пред съда твърди, че Р. Й. не е имал необходимата квалификация
за работата, която му била възложена, тъй като бил назначен за шофьор, а му
било възложено да демонтира бункер. В същия смисъл са и показанията на св. П.Л.,
както по отношение на Р.Й., изпълняващ функции, за които не е назначен, така и
по отношение на самия Л., който е следвало да работи, като „булдозерист” , но
към момента на инцидента е бил ангажиран като общ работник да почистването на
железа в процесния обект. Показанията на
св. Й. в голямата си част се явяват преразказ на чутото от други свидетели – П.П.
и В.Б.. Фактът, че св. П. е оставал постоянно на обекта по устно разпореждане
на подс. В. и давал нареждания на работниците ( по думите на С.), не го
определя като технически ръководител, тъй като тези нареждания според настоящия
състав на съда се явяват плод на неговата лична инициатива, така както и
дейността по превоз на работници от страна С., а управлението на МПС също е
дейност, която представлява източник на повишена опасност. Следователно не е
възможно поради фактическото изпълнение на някакъв обем от ръководни функции от
страна на П., презумптивно да му се вменят пълния обем от ръководни функции,
които е следвало да изпълнява технически ръководител, назначен за целта или
лице, специално оторизирано да отговаря по охраната на труда. В същото
положение на фактическо изпълнение на трудови функции, които не са описани в
трудовия им договор се оказват и други свидетели по делото – св. П.Л., св. С.,
в същото положение е бил и починалия в резултат на деянието Р. Й., който по
принцип бил назначен на длъжността шофьор, но според св. Л. на инкриминираната
дата работел като оксиженист вместо назначеният на тази длъжност св. И. Т..
Наличието на пълен хаос в организацията на дружеството се установява от
отговора на въпроса кой по принцип е
провеждал инструктажа. Св. Л. споменава две лица: П.Б. и св. П.. Този факт се
очертава в подкрепа на тезата, че изрично възлагане на функциите технически
ръководител и охрана на труда по отношение на св. П. не е имало. Според
настоящия състав на съда такива функции са се изпълнявали частично по лична
инициатива, без предварително изготвяне на документи за удостоверяване на
проведен инструктаж. В тази насока най-подробни са показанията на св. Г. Н., от
които се установява, че именно на него е
бил поверен ангажимента да се занимава с безопасността на труда, с охраната на
труда и с пожарната безопасност. Особено съществено е уточнението на св. Н., че
той лично е бил задължен да проследява периодичния инструктаж на работниците и
в този смисъл е имал лични констатации за актуален периодичен инструктаж,
проведен от гл. инженер, заемащ длъжността преди 02.06.2003г. Ежедневният и
извънредният инструктаж следвало да се осъществява от лицето, заемащо
длъжността „технически ръководител”, което в конкретния случай не е бил нито
св. Ст. П., нито друго конкретно установено лице. В тази връзка настъпилият
общественоопасен резултат е в пряка причинно – следствена връзка с виновното
поведение на подс. В., който е следвало да осигури технически ръководител на
обекта. Наред с това работниците на строежа не
са били без предпазни средства ( в този смисъл показанията на св. Л.).
Съдът
включи показанията на св. Д.С. сред неочевидците, тъй като самият свидетел
уточнява, че към момента на злополуката е бил на разстояние от 20-30 метра.
В
обобщение съдът не се съгласява с констатацията в обвинителния акт, че няколко дни преди настъпването на
общественоопасния резултат, в изпълнение на устна
заповед на подс. В., св. П., срещу когото НП е
прекратено, пострадалият Й. и свидетелите
Л., Б., Т. и С. били изпратени в баластиерата
" Д.Б. ", участък " С. ". Видно е, че в тази
част фактите са поднесени от обвинението в изречение, което е
структурирано в страдателен, а не в
деятелен залог, т.е. липсва каквото и да
е конкретно индивидуализиране на лицето, организирало работниците. Периодът, в
който те са работили там също не е няколко дни, а две седмици преди
злополуката. В този смисъл са показанията на св. Л.. От показанията на същия
свидетел се установява, че са били изпратени от св. С., когото свидетелят
назовава с личното име и презимето му – П.Б.. На второ място съдът не се
съгласява с констатацията в обвинителния акт, че св. П. е изпълнявал функциите
на технически ръководител по устна заповед на подс. В.. Показанията на св. С. са в тази насока, но те са изолирани
от останалия доказателствен материал, не е възможно да бъдат проверени с
надежден доказателствен източник и най –вече, установи се, че св. С. има интерес да твърди, че той самият се е
занимавал само и единствено със снабдяване, тъй като е бил пряко подчинен на подс. В. и е
получавал разпореждания от него. Логично
в този случай възниква интересът отговорността за организацията на работата на
обекта да се прехвърли на друго лице, също пряко подчинено на подс. В., какъвто
е св. С. П.. От показанията на свидетелите
се установи, че именно св. С. е откарал работниците на обекта две
седмици преди инцидента, а на инкриминираната дата дори с личния си автомобил,
поради което е очевидно, че не се е занимавал само със снабдяване. От друга
страна се установи, че св. Ст. П. също се е занимавал със снабдяване. В този
смисъл са показанията на св. Л. в частта им, че на инкриминираната дата св. П. е бил сутринта на обекта, след което със св. П.С.
отишли да вземат материали. С оглед изложеното съдът прие за установено, че св.
С. има интерес да твърди, че св. П. е ръководел обекта, с оглед снемането на
личната му отговорност за ангажирането на работници. На трето място, съдът не се съгласява с твърдението в обвинителния
акт, че св. С. П. е ръководел обекта в качеството си на „ръководител кариери”,
още по-малко, че е създал организация за работа по събарянето на бетонния
бункер. От показанията на пострадалия П.Л. е видно, че екипността се е формирала
на приятелски начала, т.напр. Р. Й. бил близък с оксижениста И.Т., поради което
работели заедно, а св. Л. работел самостоятелно, т.е. не е имало указания нито
от страна на П., нито от страна на друго лице за разпределение на работните
функции. Видно е също така, че машините са били използвани не по
предназначение, т.напр. фадромата е била ползвана не за събаряне, а за изнасяне
на скрап (св. Л., св. Т.). В показанията си св. Л. обобщава, че организацията
се е наложила от само себе си в
колектива. Свидетелят заявява буквално „ние сами се ръководехме, виждахме какво
става, предупреждавахме се”.
Поради
липсата на възлагане на конкретно лице, което да изпълнява функциите на
технически ръководител, съдът счита, че следва да се ангажира наказателната ,
респ. административно-наказателната отговорност на подс. В.. Въз основа на
добросъвестните показания на св. Л. се обосновава извод , че на св. Ст. П. и П.С.
са били отредени някакъв вид ръководни функции, като се свеждали до знанието на
работниците решенията на подс. В.. Ръководните функции обаче не са били
профилирани – по снабдяване, по охрана на труда, по техническо ръководство на
изпълнението. И двамата свидетели – С. и П. са се занимавали едновременно със
снабдяване, с общ инструктаж, но нито един от тях не е правил инструктаж за
точната последователност от действия по събарянето на бункера, нито е била осигурена книга за инструктаж, нито им
е бил възлаган такъв обем от дейности.
Писмени
доказателства:
За
да формира изложените по-горе изводи от фактическа страна, съдът обсъди
следните писмени доказателства: доказателства, касаещи смъртта на
пострадалия Р. Й. и телесните повреди на пострадалия П.Л.П. : удостоверение
за наследници (л.66,л.86, т.1 от ДП,
препис – извлечение от акт за смърт (л.67,л.83, т.1 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие ( л.6,7 от ДП) и фотоалбум към него (л.68-л.70 от ДП),
споразумение от 10.09.2003г. за изплащане на обезщетение на наследниците на
починалия Р. Й. от „А.” (л.82- л.83, т.1
от ДП), споразумение за изплащане на обезщетение от 01.07.2004г. от
страна на „А.”ООД на П.Л.П. (л.88,л.89, т.1 от ДП), експертно решение от ТЕЛК
по отношение на П.П. (л.91, т.1 от ДП);
Писмени
доказателства относно личността на лицата, срещу които е внесен обвинителен
акт: свидетелство
за съдимост за Ст. П. ***, т.1 от ДП), свидетелство за съдимост на подс. В.
(л.22 от СП), характеристика (л.94 от ДП), производствена характеристика (л.95,
т.1 от ДП). Във връзка са така
приложената производствена характеристика следва да се отбележи, че същата не
касае длъжността „технически ръководител” и не съдържа вменени задължения за
провеждането на какъвто и да е инструктаж.
По начало на съда не беше представена каквато и да е длъжностна
характеристика за длъжността „технически ръководител”. Приложената
производствена характеристика, издадена от „Г.”АД, следва да се разглежда на
плоскостта на характеристични данни за св. П.,***1.10.2008г. (л.171, т.1 от ДП).
Няма доказателствено значение и приложената на л.41-л.42 от том 3 на ДП
производствена характеристика за длъжността „ръководител кариери” , тъй като е
изготвена след инкриминирания период. Извод в тази насока съдът черпи от
обстоятелството, че е утвърдена от
управител на дружеството „К. и п.”, а с това наименование „А.”ООД е
пререгистрирано с ДВ бр.30 /13.04.2004г.
(л.43, том 3 от ДП).
Писмени
доказателства относно охраната на труда: протокол
за доброволно предаване от св. Г.Н. (
л.90, т.1 от СП) – с посочения протокол са предадени, като ВД книги за
инструктаж и трудовите досиета на пострадалите от престъплението лица; препис
извлечение от книга за периодичен инструктаж, от което е видно, че такъв е бил
проведен през м. февруари 2003г. и за
периода от 01.04.2003г. до 30.06.2003г. ( за тези извлечения пострадалите от
престъплението лица са инструктирани за изпълнението на длъжностите шофьор и
монтьор ( за Р. Й.), а св. П. – за длъжността „ булдозерист”( л.91, 92,
т.1 от СП), трудов договор за св. П.Л.П., от който е
видно, че е назначен на длъжността „булдозерист” ( л.93 от СП), трудов договор
за св. Ст. П., от който е видно, че е бил назначен на длъжността „ръководител
кариери” (л.97,л.98 от СП), протокол за трудова злополука от 13.06.2003г.
(л.94, л.95, т.1 от СП), декларация за
трудова злополука от 16.06.2003г.(л.96,
т.1 от СП), протокол за резултати от извършено разследване на злополуката, изд.
от НОИ „Столично управление „ Социално осигуряване” ( л.43-л.49, т.1 от ДП),
разпореждане, изд. от НОИ „С. у. „С. о.”
за приемане на злополуката, като трудова по чл.55, ал.1 от КЗОО (л.90,
т.1 от ДП). Констатациите в този
протокол в т. V частта им относно
функциите на Ст. П. по издаването на конкретни указания за начина на събаряне
на бункера са опровергани от показанията на пострадалия Л. в частта им, че
организацията на работа се е наложила „
от само себе си”. Съдът дава вяра на показанията на св. Л., тъй като те са
снети при спазване на принципите по чл.18-20 от НПК.
Съдът
обсъди и доказателствата, касаещи управлението на „А.” ООД. (л.80, т.1 от ДП). Вярно е възражението на защитата на
подс. В., че дружеството е регистрирано с двама управители: подс. В. и
австрийския гражданин – Е. Ф.. Но също така
е вярно, че нито един от свидетелите не посочи разпореждане за събаряне
на бункера да е било издадено от австрийския гражданин. Показанията на
свидетелите обаче са еднопосочни по отношение на управленските функции на подс.
В.. Освен посоченото по този въпрос по делото са събрани и други относими
доказателства: удостоверение от 19.03.2003г. ( л.64, т.1 от ДП), от което е видно, че В.В. и Е. Ф. са управлявали и
представлявали дружеството заедно и поотделно.
Установи
се по несъмнен начин, че св. Н. е предал
за изясняване на делото с протокол за доброволно предаване документи, водени по
безопасност на труда, хигиена на труда и противопожарна безопасност,
включително и трудовите досиета на пострадалите. Ето
защо съдът основава своите изводи и на ВД – три броя книги за
инструктаж, трудови досиета на Р. Й. и П. Л.П.. Съдът счете, че ВД са приобщени
към доказателствения материал по предвидения в НПК процесуален ред.
Показанията
на св. Н. са добросъвестни, защото в голямата си част те са проверени и с
писмени доказателства, т.напр. – твърдението на този свидетел, че преди него
периодичният инструктаж е бил провеждан от главен инженер с фамилно име „Я.”. В
подкрепа на достоверността на това твърдение е приложен трудов договор от
23.10.1997г., от който е видно, че действително на длъжността „главен инженер”
е бил назначен Х. Й. Я.. (л.52, т.1 от
ДП). Дори и този факт сам по себе си изключва обосноваността на обвинението в
частта, че св. Ст. П. е бил задължен да следи за безопасността на труда.
Инструктажите са били провеждани от лица, които заемат длъжност, различна от
„ръководител кариери”. Вярно е и
твърдението на св. Н., че фактически е постъпил на работа на 02.06.2003г. В
тази част неговите показания са потвърдени от друго писмено доказателство –
трудов договор, приложен на л.55, л.56, т.1 от ДП. (л.104, стр.2 от СП). При
положителен отговор на въпроса за отговорността на св. П. за проведените
инструктажи, предадените от Н. документи
е следвало да се съхраняват не при него, а при П.. Няма съмнение, че именно св.
Н. ги е съхранявал, тъй като свидетелят потвърди подписа си в протокол за
доброволно предаване ( л.5, том І ).
Показанията на този свидетел имат значение за преценката и на други
писмени доказателства: протокол № 1 /13.06.2003г. за трудова злополука, трудов
договор от 22.05.2003г. на С.П.. Видно, е че компетентното по охраната на труда
лице – св. Г.Н. не е било запознато с трудовите договори на служителите,
респективно не е бил информиран за тяхната правоспособност и за естеството на
трудовата им функция. Т. напр. с трудовия
договор на св. П. св. Н. се запознава едва в съдебното производство. В
тази връзка се обосновава извод, че главният инженер на предприятието е знаел
за специалността на отделни служители въз основа на слухове и разговори, а не
въз основа на документални източници на информация.
При
обсъждането на ВД – книги за инструктаж, следва да се отбележи, че липсва отбелязване за начален инструктаж
на Св. П. и пострадалия Р. Й. към датата на въвеждането им на обекта в Д.Б.. От
книгата за периодичен и извънреден инструктаж е видно, че периодичният
инструктаж не е бил проведен по отношение на горепосочените лица през м. май
2003г. В конкретният случай е следвало
да се проведе и извънреден инструктаж,
тъй като съгласно чл.24 от Наредба № 3 /1996г.
извънреден инструктаж се провежда и при промяна на технологичния процес,
при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място и
организацията на работа. Част от
посочените хипотези са налице и при встъпването на работници на обекта в Д.Б..
Специално
внимание следва да се отдели на част от писмените доказателства - протокол № 1
/13.06.2003г. за трудова злополука. (л.59, л.60, т.1 от ДП). Св. Н. потвърди своето лично участие
при съставянето на този протокол. От съдържанието на протокола е видно, че при
съставянето му е участвал и св. Ст. П., срещу когото НП е прекратено. Именно
поради този факт, съдът не възприема за достоверна констатацията в него, че П.
е сред лицата, оказали помощ на пострадалите. От показанията на свидетелите,
обсъдени по-горе, се установи, че св. П. не
е присъствал на обекта към момента на настъпването на злополуката и не е
бил обективно в състояние да окаже помощ, особено на починалия Р. Й., чиято
смърт е настъпила бързо и неизбежно.
От
заключенията на експертизите:
Заключенията
на съдебно-медицинската експертиза ( л.27, л.28, том 1 от ДП) и на
съдебно-химическата експертиза (л.34 от ДП) са приети без възражения от
страните.
Съществено
доказателствено значение за изясняване на делото от фактическа страна има
заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на това заключение
още в ДП е било установено, че причина за затискането на Й. и св. Л. от стената е фактът, че двата броя бетонни панели, надставени един над друг с широката
си страна, без арматурна връзка помежду си и служещи за облицовка
на повдигнатата във височина основа на бункера, не са били укрепени
и са били в лабилно /неустойчиво / състояние, вследствие на което, при най-малкото сътресение на почвата, или съприкосновение / удар / с тях, са паднали на кота нула /на терена /. Заключението е, че в
конкретния случай злополуката е можело да се избегне, ако
пострадалите са били своевременно отстранени от опасната зона на
падане на панелите / за сгради и съоръжения до 20 м тя е не по-малка от 7 м /. Съдът не се съгласява
единствено с извода, който е възприет в обвинителния акт, че извеждането на следвало да стане от назначения
ръководител на обекта – св. П..
Според настоящия състав на съда извеждането е следвало да се извърши от
назначен за целта технически ръководител с ценз в областта на строителството.
Св. П. нито е бил назначен със заповед за технически ръководител на обекта.
От
допълненията към ТЕ в съдебното производство се установи, че за да се
предотврати от техническа гледна точка злополуката, е следвало преди демонтажа
панелите да бъдат укрепени, да се определи опасната зона, в която съществува
възможност за засягане на работещите от падащи предмети. Установи се, че самото
определяне на опасната зона изисква специални знания в областта на
строителството, тъй като нейният обхват е поставен в зависимост от височината
на съответното съоръжение. Фактът, че опасната зона по принцип не е фиксирана еднозначно,
поставя изисквания към квалификацията на лицето, което ще бъде определено за
технически ръководител на обекта. Този факт е свързан и с изискването за
изработване на проектна документация за демонтаж на съответното съоръжение,
което се установява от допълненията към ТЕ, направени от ВЛ М.. Установи се, че
при изработката на тази проектна документация също обективно липсват стандартни
положения, т.е. тя се изготвя за всеки конкретен случай, след което се
съгласува и одобрява от главния архитект на СО. С тези изисквания подс. В. не
се е съобразил. Без съмнение трудовата злополука в конкретния случай има
организационен
характер и се дължи на неукрепването на стената на
изкопа, която е била с ерозирала връзка и
поради това - лабилна. Според настоящия съдебен
състав вина за неосигуряването на технически ръководител на обекта, както и на
длъжностно лице по охрана на труда за провеждане на извънреден и ежедневен
инструктаж носи подс. В.. Именно създадената от него организация е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат.
ВЛ
не са установили в книгата за ежедневен инструктаж отбелязване за
провеждането на такъв. Допълненията към експертизата съвпадат и с личните
констатации на съда по ВД, както и с писмените възражения на св. П.Л. П.,
адресирани от С. у. „ С. о.”. (л.62 ,т.1 от ДП).
Съгласно СМЕ на труп, в резултат на злополуката, Р.
М. Й., на ** г., е получил закрита гръдно - коремна
травма ; счупване на гръдната кост и на ребра двустранно ; контузия
на ляв бял дроб ; разкъсване на възходяьщия клон на гръдната аорта, кръв в лява гръдна половина ; счупване на лява бедрена кост и на
срамната кост - двустранно ; разкъсно-контузни рани в областта на
челото вляво, тила вляво, на носа вдясно, на дясна предмишница и на
горната устна вдясно ; кръвонасядания по двете бедра и кръста ; охлузвания по лицето, тила на главата, гръдния кош, кръста, дясна
предмишница, ляв лакът и по дясна подбедрица. Смъртта му се
дължи на закритата гръдно-коремна травма с развила се остра
кръвозагуба, вследствие на разкъсване на възходящия клон на
гръдната аорта. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Установените увреждания се дължат на механични увреждания от
твърди тъпи предмети и се обясняват в причинно-следствена връзка
със затискането от панелите.
Съгласно СМЕ, пострадалият П. е получил в резултат на
удара, контузия на мозъка, което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както и открито импресионно
счупване на лявата теменна кост на черепа, което осъществява
медикобиологичния
признак нараняване, проникващо в черепната
кухина.
Заключенията и на двете експертизи са неоспорени от страните и са приобщени към
материалите по делото. Настоящият
съдебен състав счита, че те са изготвени компетентно и добросъвестно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От обективна и субективна
страна подс. В. е осъществил състав на престъпление по чл.123, ал.1 от НК за това, че на 12.06.2003г.
около 11,00 часа в гр.С., на строителен обект "С." в кв.Д.Б. на фирма
"А."ООД в качеството си на
управител на фирмата, при немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на:
"Закон за здравословни и безопасни
условия на труд" /обн.ДВ бр.124
от 1997г. с изм. 1999, 2000 и 2001г./: чл.14, ал.1 "Юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение , са длъжни да осигурят здравословни и безопасни
условия на труд, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в
близост до работните помещения, площадки
или места.", вр."Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване" /ДВ, бр.88 от
1999г./: чл.71 "Работните места на открито се изграждат и организират, така
че работещите да бъдат предпазени
от: 1. падащи предмети ...", вр. Наредба № 3 за инструктаж на работниците
и служителите по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана": чл.7 "Не се допускат до
работа лица, които не са инструктирани", вр. "Правилник
по безопасността на труда и строително-монтажните работи /Д-02-001/: чл.432
ал.1 "Забранява се
... и разрушаването на сгради и съоръжения, ..., без наличието на РПОИС, указващ
технологичната последователност и средствата за изпълнение, организацията на
труда и конкретно необходимите мероприятия
за осигуряване на безопасността на работа. Работният проект за организация и
изпълнение на строителство се изработва при
отчитане на моментното състояние на сградите и съоръженията" и чл.433,
ал.1 "Надстрояването, ремонтът и разрушаването на сгради и съоръжения
при условия, създаващи опасност за живота или здравето на
работниците да се осъществява под непосредственото ръководство на
техническия
ръководител", при
което
по непредпазливост причинил
смъртта на работника Р. М. Й. на ** год.
От обективна
страна строителната дейност, в
това число и демонтажът на различни
строителни съоръжения е правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност. За извършването на
такава дейност се изискват специални знания, проверени по съответен ред и
удостоверени със съответна правоспособност.
Именно за това най-малкото незнание или немарливо изпълнение на такава
дейност създава опасност за живота и здравето на други лица. С оглед изложеното
съдът счете, че се касае за професионална, а не за обикновена непредпазливост.
В
съдебната практика трайно е застъпено становището, че субект на престъплението
– убийство при професионална непредпазливост, могат да бъдат както преките
изпълнители на правно-регламентирана дейност – редови работници, така и лицата,
които са нормативно задължени да организират, ръководят, контролират подобна
дейност, както и безопасното й осъществяване. На
практика не е била осигурена контролна
дейност чрез друго лице, различно от подс. В. чрез възлагане, а и самият В. не е осъществявал контролна дейност. Наред с
това св. Ст. П. не е имал и необходимият ценз, който да му позволи
компетентното провеждане на инструктаж в областта на строителството дори и при
наличието на такова възлагане. Така функциите на св. Ст. П. и св. С. се свеждат
най-вече до пряко изпълнение на демонтажните работи, включително чрез превоз на
работници до обекта, дейност по снабдяване с материали и информационна дейност
относно взетите от подс. В. решения. Не
се установи обаче на св. Ст. П. да му е било възложено правомощието
самостоятелно да взема решения. Няма съмнение в конкретния случай, че
строителната дейност ( монтаж и демонтаж) е правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. (В този смисъл – решешине №
811/1972г. , решение № 163/1974г., решение № 429 от 20.10.2008г. на ВКС по н.д.
409/2008г. , І Н.О. и мн. др.) Нейното осъществяване обаче следва да се
разглежда на две плоскости: в зависимост
от действията по пряко изпълнение от
страна на св. П., С., Л., С., Т. и Й. ( П. и С. е следвало да осигуряват
материали и машини с необходимото качество и в необходимата техническа
изправност) и в зависимост от
ръководната, организаторската и контролната дейност на съответно длъжностно
лице – в конкретния случай на подс. В..
Нормата на чл.14, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд" /обн.ДВ бр.124 от 1997г. с изм.
1999, 2000 и 2001г./ има за адресат представляващите ЮЛ, както и физическите
лица, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово
правоотношение............................................................. . С нея е въведено общо изискване за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за всички работещи,
които се намират в работно помещение или площадка. На основание чл.7, ал.2 от
същия закон е издадена и Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване" ,
в сила от 09.01.2000г. Според настоящия съдебен състав тази норма също е
адресирана до подс. В. в качеството на управител и представител на дружеството
– работодател на пострадалите. От обективна страна подс. В. не е изпълнил
задължението си да организира строителната площадка, представляваща открито
работно място, по такъв начин, че да предпази работещите от падащи предмети.
(чл.71, т.1 от Наредба № 7/23.09.1999г.). Тази организация е следвало да се
осъществи по начина, указан в разпоредбите на чл.432 ал.1 и чл.433, ал.1 от "Правилник
по безопасността на труда и строително-монтажните работи /Д-02-001/. За целта
подс. В. е следвало да осигури на изработването на проектна документация,
съгласувана с главния архитект на СО, както и да осигури на обекта технически
ръководител, като го определи сред лица, които имат необходимите специални
знания в областта на строителството.
Едва в този случай работещите биха могли да разполагат с необходимата
информация за технологичната
последователност и средствата за изпълнение на демонтажа, за функциите,
които е следвало да изпълнява всеки един
работник съобразно своя ценз и мерките, които трябва да се вземат за
осигуряване на безопасността на труда. Настоящият съдебен състав счита, че е
било абсолютно задължително изискването за изготвянето на проектна документация
от лицензиран, правоспособен проектант преди да се пристъпи към демонтаж на
съоръжението, задължително е било да се осигури и авторски надзор за правилното
и точно изпълнение на проекта. На
практика на процесния обект не би могъл да се осъществи никакъв контрол, след
като липсват отправни точки за технологичната последователност от действия,
която следва да се спазва при демонтажа на подпорната стена. Подс. В. не е изпълнил задължението си да
договори изпълнението на такъв проект.
Установи се, че дейността на процесния
обект е започнала дори преди назначаването на главния инженер Г. Н. на работа,
т.е. не са били положени минимално необходимите усилия за осигуряването на
проектантско решение на демонтажа, оформено в съответна документация.
Съдът съобразява трайно застъпеното становище
в практиката, че отношение
към въпроса извършено ли е престъпление имат само тези нарушения, които се
намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай
именно неосигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, изразено в
необезопасяване на строителната площадка от падащи предмети по описания по-горе
начин е довело пряко до настъпването на смърт и средна телесна повреда. В пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат са и
нарушенията на правилата, свързани с провеждането на инструктажа, а именно
на чл.7 от Наредба
№ 3 за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна охрана, който гласи, че "Не се допускат до работа лица, които не
са инструктирани". Съдът счита, че
подс. В. е следвало да съблюдава изпълнението на това задължение, а не св. П.,
тъй като съгласно чл.20, ал.2 от Наредба № 3 /1996г. „ежедневен инструктаж се
осъществява от прекия ръководител на работата или от друго лице, определено със
заповед на работодателя”. Пред съда не се ангажираха убедителни доказателства
за издаването на заповед от страна на подс. В. за назначаването на пряк
ръководител по техническата част от изпълнението на задачата, както и друго
лице, различно от техническия ръководител – за провеждането на ежедневен и
извънреден инструктаж.
От
субективна страна убийството по чл.123
от НК е извършено непредпазливо (при небрежност). Непредпазливостта се изразява
в нарушение на горепосочените норми и правила за безопасно упражняване на
строителна дейност. Нарушението от страна на подс. В. се дължи на немарливо
изпълнение на горепосочените правила. В конкретния случай не се събраха
конкретни доказателства относно факта дали подс. В. не е знаел горепосочените правила
или ги е знаел, но е действал в разрез с
тях. Настоящият съдебен състав прие за установено, че от субективна страна се
касае за немарливост, тъй като дори и да се приеме по-леката форма на
неизпълнение, каквато е незнанието, самото незнание на правилата в конкретния
случай се дължи на немарливост. Подсъдимият В., макар и чешки гражданин, е бил длъжен, преди да разпореди каквато и да
е строителна дейност по монтаж и демонтаж, да проучи всички норми, които я
регламентират и да се съобрази с техните предписания. ( В този смисъл решение
1229/1971г. на ВС).
Съдът
счете, че следва да се произнесе по
вината на подсъдимия В.В. и за по-леко наказуемото престъпление – по
чл.134, ал.1 т.2 от НК независимо от изтеклата погасителна давност за наказателно
преследване, тъй като този подсъдим не е
бил установен за лично участие в съдебното производство. След като не е
възможно съдът да провери становището на този подсъдим по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК, то следва да се произнесе с присъда, в
която да анализира основните въпроси по чл.102, т.1 от НПК.
Съдът счете, че от обективна и субективна страна
подсъдимият В. е осъществил и състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК, тъй като на 12.06.2003г., около 11,00 часа в гр.С.,
на строителен обект "С." в кв.Д.Б. на фирма "А."ООД в качеството си на управител на фирмата, при
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, в нарушение на:
"Закон
за здравословни и безопасни условия на труд" /обн.ДВ бр.124 от 1997г. с
изм. 1999, 2000 и 2001г./: чл.14, ал.1 "Юридическите и физическите
лица, които самостоятелно наемат
работници или служители по трудово
правоотношение , са длъжни да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд, както на работещите, така и
на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места.", вр. "Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания а здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване" /ДВ, бр.88 от 1999г./: чл.71
"Работните места на открито се изграждат и организират, така че работещите
да бъдат предпазени от: 1. падащи предмети ...", вр. Наредба № 3 за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана": чл.7
"Не се допускат до работа лица, които
не са инструктирани", вр. "Правилник по безопасността на труда и строително-монтажните работи /Д-02-001/: чл.432
ал.1 "Забранява се ... и
разрушаването на сгради и съоръжения, ..., без наличието на РПОИС, указващ технологичната последователност и
средствата за изпълнение, организацията на труда и конкретно необходимите
мероприятия за осигуряване на безопасността на работа. Работният проект за организация и изпълнение на строителство
се изработва при отчитане на
моментното състояние на сградите и съоръженията" и чл.433, ал.1 "Надстрояването, ремонтът и
разрушаването на сгради и съоръжения
при условия, създаващи опасност за живота или здравето на работниците да
се осъществява под непосредственото ръководство
на техническия ръководител", при което непредпазливост причинил средна телесна повреда на работника П.Л.П. на 56год., изразяваща се в контузия на мозъка,
което е довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота, както и открито импресионно счупване на
лявата теменна кост на черепа, което осъществява медикобиологичния
признак нараняване, проникващо в черепната кухина.
Касае
се за нарушения на същите норми, които са визирани и по обвинението за
извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, като единственото разграничение
касае тежестта на настъпилия общественоопасен резултат, свързан с причиняването
на средна телесна повреда, а не на смърт.
Двете престъпления са извършени от подс. В. при условията на идеална
съвкупност.
За да се постигне
изчерпателност, е необходимо да се обсъди и функцията на другия подсъдим -Ст. П.,
срещу когото наказателното производство е прекратено. Поначало, настоящият
съдебен състав не се съгласява с приложението на привилегирования състав по
чл.123, ал.4 и чл.134, ал.4 от НК по отношение на св. Ст. П., свързано с
изискването деецът да е направил всичко, зависещо от него за спасяването на
пострадалите. На първо място тази хипотеза е била невъзможна, тъй като към
момента на злополуката Ст. П. обективно не е присъствал на обекта. От показанията на свидетелите е видно, че ако
някой е оказвал помощ на пострадалия Й., докато все още е бил жив, това са били
свидетелите Д.С. и В.Б.. Този факт се установява най-вече от показанията на св.
Б., който е извикал фадромиста С. и с негова помощ успял да изтегли
пострадалите, докато фадромата отмествала падналия панел. Практиката е единна по становището, че за да
се приложи привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК, следва пострадалият
да е все още жив към момента на оказването на помощта. В конкретния случай не
се доказва Ст. П. да е звършил конкретни действия, насочени обективно и
субективно към спасяването на живота на Р. Й., както и здравето на св. П.Л..
Поради липсата на съответно обвинение за по-тежко наказуемото престъпление по
основния състав, съдът приложи законът за давността. По отношение на П. обаче са налице други
основания, които изключват участието му престъплението, независимо дали се
касае за основния или привилегирования състав. Както се посочи по-горе липсват
писмени доказателства, по силата на които съдът може да приеме, че подс. В. е
изпълнил правомощията, които му вменява чл.20, ал.2 от Наредба № 3/1996г. да
определи със заповед лице, което да провежда ежедневния инструктаж на
работниците на обекта в Д.Б.. Наред с това,
настоящият съдебен състав счете, че след като Ст. П. не е изпълнявал
длъжността технически ръководител на процесния обект, не следва да носи
отговорност за настъпилия общественоопасен резултат. От обективна страна
деянието на подсъдимия П. е несъставомерно по основния или привилегирован
състав на чл.123 от НК и чл.134 от НПК.
Няма съмнение, че строителната дейност е обичайната дейност в дружеството.
Демонтажът на подпорната стена обаче се явява
извънредна дейност и в този случай, ако на обекта не бъде осигурен
правоспособен технически ръководител и не му бъде зададена чрез съответен
проект точната технологична последователност от действия, отговорност носи
възложителят – т.е. управителят на дружеството.
Подс. В. В. е следвало да организира дейността по демонтажа по такъв
начин, че да включи в работния екип правоспособни лица със специални знания в
областта на строителството. Не се установи такава правоспособност да е
имал св. Ст. П. и починалия Р. Й.. Не се установи да са
издавани заповеди за изпълнението на трудови функции, които не са обхванати от
трудовия договор. Според настоящия състав на съда свеждането на
разпорежданията, издадени от подс. В. за крайния резултат, който се очаква от
тях, до знанието на работниците, в каквото се изразява „ръководството” на П.,
не води до фактическо изпълнение на длъжността „технически ръководител”. Ако св. П. беше изпълнявал такава длъжност,
то обвинението следваше да се позове на изрична заповед в тази
насока, каквато не е издадена от подс. В., следваше св. Ст. П. да има ценз в
областта на строителството, да бъде запознат с проектна документация на
демонтажа, както и с пълната последователност от действия, които следва да
спазва всеки работник на обекта.
Единствено тогава, евентуално отклонение от страна на П. от зададения
проект, би могло са осъществи състав на престъпление при професионална
непредпазливост.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Към
момента на деянието е в сила редакцията на чл.123, ал.1 от НК, обн. в ДВ бр.
92/27.09.2002г. Така действалият закон е по-благоприятен за дееца в сравнение с
измененията от от 2010г. (ДВ бр.26/2010г.), тъй като не предвижда долна граница
на наказанието “лишаване от свобода”, а горната е по-ниска ( за срок от пет
години) в сравнение с въведената през 2010г. ( до шест години). Наред с това за
подс. В. е най-благоприятна разпоредбата на чл.78А, ал.1 от НК в ред. от § 5 от ПЗР на НПК, обн. в ДВ бр. ДВ 86/
2005г., в сила от 29.04.2006г., която предвижда за непредпазливи престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода до пет години деецът да се освобождава от
наказателна отговорност и да се налага административно наказание глоба. Налице
са и всички останали предпоставки за приложението на този правен институт –
подс. В. е неосъждан, от деянието не са причинени съставомерни невъзстановени
имуществени вреди. Съгласно
цитирната редакция на чл.78а от НК
наказанието глоба варира от 500 до 1000 лева, поради което съдът счете,
че не е законосъобразно налагането на глоба в размер на 5000 лева, в какъвто
смисъл е искането на прокурора при отределянето на санкцията. При определяне на
размера на глобата съдът счете, че същата следва да се определи в максималния
размер, предвиден в закона поради тежестта на настъпилия общественоопасен
резултат, поради наличието на многобройни нарушения на нормативно определени
правила, както и поради наличието от субективна страна на по-тежката форма на
неизпълнение, каквото е немарливото
изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност.
Поради
факта на изтекъл давностен срок за наказателно преследване за извършеното от
подс.В. престъпление по чл.134, ал.1 от НК, съдът не наложи наказание.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.В. ( със снета по делото
самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 760 ( седемстотин и шестдесет) лева, а на
основание чл.190, ал.2 от НПК – сумата от пет лева за всеки служебно издаден
един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: