РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.08.201209 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети август през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6578 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от С.В.П.
ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу
„Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Ж.Ц. кумулатимвно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242,
ал.1 КТ, с искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 945,17 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2018
г. до м. февруари 2018 г, както следва: за м. ноември сума в размер на 200 лева, за м. януари –
сума в размер на 400,50 лева и за м. февруари сума в размер на 344,67 лева,
ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба, че е работил в ответното дружество по силата
на сключен между тях трудов договор на
длъжност „машинен оператор- шиене“. Сочи, че със Заповед №005/22.02.2019 г.
трудовото му правоотношение е прекратено, поради изтичане на срока за изпитване,
уговорен в полза на работодателя. Твърди, че е отправял многократни покани до
ответника да му заплати трудовото възнаграждение, но въпреки това същият не е
изпълнил задължението си. Сочи, че неплатеното му трудово възнаграждение е
както следва: за м. септември 2018 г. – сума в размер на 200 лева; за месец
ноември 2018 г – сума в размер на 200 лева, за месец януари 2019 г. сума в
размер на 700 лева и за м. февруари 2019 г. сума в размер на 700 лева. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и
чрез процесуалният си представител моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата
молба. Моли съда да прекрати производството по делото, тъй като процесните суми са платени на ищеца. Излага, че ищеца
работи при ответника от месец октомври 2018 г., поради което и неоснователно
претендира възнаграждение за м. септември 2018 г. Прилага доказателство за
платено възнаграждение на ищеца за м. ноември. Сочи, че по жалба на ищеца е
извършена проверка от ОИТ Плевен и във връзка с дадени предписания са изплатили
трудовото възнаграждение и ПГО на ищцата чрез пощенски запис.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не
се явява и не се представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява
се от представения по делото ТД от 09.10.2018 г., че страните по делото са
сключили трудов договор, по силата на който ищцата е работила при ответника с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510,00 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60 % за всяка
година трудов стаж при работодателя.
Видно
е от допълнително споразумение към трудовия договор от 02.01.2019 г., че
трудовото възнаграждение на ищцата е променено на 560,00 лв.
Приобщено като доказателство по делото е и
заповед № 5 от 22.02.2019 г., с която трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е прекратено.
Представено като
доказателство по делото е РКО 49 от 31.12.2018 г., от който е видно, че
ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 700,00 лв., от които:
400,50 лв. трудово възнаграждение за м.ноември 2018 г. и 299,50 лв. аванс за
м.декември 2018 г.
Установява се от
приложеното по делото РКО 33 от 25.01.2019 г. с който ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 700,00 лв.,
от които: за м.декември 2018 г. 111,00 лв. и за м.януари 2019 г. 589,00 лв.
От представения по
делото протокол за извършена проверка изх. № ПР 1929900 от 12.09.2019 г. от
Дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че след извършена проверка в
ответното дружество се е установило, че работодателят не е изплатил дължимото
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ на ищцата и, че не е изплатил дължимото
трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2019 г., поради което са дадени
предписания да се отстранят нарушенията.
Видно е от
представеното по делото разписки за приемане на паричен превод от 09.10.2019
г., че ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 334,11 лв. и сума в
размер 338,92 лв.
Представено като
доказателство по делото е и извлечение от банковата сметка на ищцата.
По делото са
допуснати и изслушани заключенията по допуснатите ССЕ и СГЕ, които съдът кредитира
като обективно дадени и неоспорени от страните.
От заключението на
ССЕ се установява, че във ведомостите за начислени и изплатени заплати на
ответното дружество се установява, че срещу името на ищцата няма положен
подпис; заплатите на ищцата са изплащани както следва: с РКО 49 от 31.12.2018
г. - 700,00 лв. за работна заплата и аванс с основание „400,50 лв. трудово
възнаграждение за м.ноември 2018 г. и 299,50 лв. аванс за м.декември 2018 г.“ и
РКО 33 от 25.01.2019 г. - 700,00 лв. за работна заплата за м.декември 2018 г. и
аванс за януари 2019 г. с основание „111,00 лв. – м.12.2018 г. и 589,00 лв. –
м.01.2019 г.“; разписки за приемане на паричен превод от 09.10.2019 г., с които
на ищцата са заплатени следните суми: 329,82 лв. за заплата за януари 2019 г. и
ПГО и сума от 325,01 лв. със съобщение до получателя „заплата за февруари 2019
г.“. Прави се заключение, че за процесния период
ищцата няма неплатени трудови възнаграждения, тъй като за м.ноември 2018 г.
възнаграждението е заплатено с РКО 49 от 31.12.2018 г., за м.януари 2019 г. е
изплатено с РКО 33 от 25.01.2019 г. и разписка за приемане на паричен превод от
09.10.2019 г., за м.февруари 2019 г. чрез разписка за приемане на паричен
превод от 09.10.2019 г. Прави се извод, че на ищцата има и надплатено трудово
възнаграждение.
От допусната по
делото СГЕ се установява, че подписите в оспорените РКО 33 от 25.01.2019 г. и
РКО 49 от 31.12.2018 г. са положени от ищцата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 128 т.2, вр.
чл.242, ал.1 КТ.
За успешното провеждане
на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта, че между него и
ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по силата на който е
заемал длъжността „машинен оператор -шиене“; че през претендирания
период от време е полагал труд по силата на последното; както и размера на
договореното и дължимо между страните месечно трудово възнаграждение.
В тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като
твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на
който се носи от отсрещната страна.
Не е спорно по делото и
се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника през процесния период е възникнало валидно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор. Не е оспорено от
работодателя и се установява от събраните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира, като обективни и безпротиворечиви,
че в процесния период ищецът е полагал труд при
ответника, като е изпълнявал трудовите си функции.
Спорно
по делото е дали на ищцата се дължат претендираните
от нея суми, както и дали подписите на същата в процесните
РКО са изпълнение от нея. Ищцата оспорва и съдържанието на РКО, с твърденето,
че не е получавала сумите посочени в тях.
От
заключението на вещото лице по ССЕ, неоспорено от страните по делото се
установява, че на ищцата няма неизплатено ТВ, дори напротив надплатено е в
повече. Поради установяване на недължимост та ТВ на
ищцата същата в предвидения в закона срок е релевирала
възражение, че РКО са с невярно съдържание и не са подписани от нея.
Оспорените
от ищцата РКО, представляват частен свидетелстващ документ. Когато частният
свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се
ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има
доказателствено значение за стоящите вън от него
факти, до които се отнася удостоверителното изявление. Обвързваща съда доказателствена сила на подписа може да се обори по два
начина: като се докаже, че той е неистински - не изхожда от лицето, сочено за негов
автор или, като се докаже, че текстът преди него е подправен - заличено е
изцяло съдържанието пред подписа или е заменено с друго или части от текста са
заменени или подправени.
В
настоящия случай, от приетата по делото СГЕ се установява, че подписите на двата РКО
са положени от ищцата. При така събраните доказателства, съдът намира, че по
делото не се опровергава авторството на подписа под изявлението, че ищцата е
получила сума. Що се отнася до установяване истинността на съдържанието на РКО,
а именно: плащане на процесните суми, то тяхната
истинност и плащането на същите се установи с изслушаната по делото ССЕ.
Що се
отнася за дължимото ТВ за м. януари и м. февруари неговото плащане се
установява и от представените по делото разписки за изпращане на паричен
превод, които не са оспорени от ищцата.
Съдът
като взе предвид, че плащането на трудовото възнаграждение на ищцата за м.
ноември 2018 г. и м. януари 2019 г., е станало преди образуване на делото
счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доколкото плащането на ТВ за м. февруари 2019
е станало е станало в хода на процеса, счита че иска следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съдът
като взе предвид както направеното надплащане на дължимото ТВ от ответника,
така и искането на ищцата за заплащане на законна лихва върху главницата,
счита, че същата отново е погасена чрез плащане в хода на процеса.
С оглед изхода на спора и поради факта, че част от плащането е станало в
хода на процеса на ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищецът се дължат разноски в размер на 196,92 лева .
С оглед изхода на
спора на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС сума в общ размер на 57,55 лева, съобразно
основателната част от иска към датата на депозиране на ИМ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.В.П. ЕГН ********** с постоянен адрес ***
срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.Ц. кумулатимвно
обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, с искане
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. в размер на
200 лева и за м. януари – сума в размер на 400,50 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.В.П. ЕГН ********** с постоянен адрес ***
срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.Ц. кумулатимвно
обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца неплатено
трудово възнаграждение за м. февруари в размер на 344,67 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ,
в хода на процеса
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати С.В.П. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** сума в размер на 196,92 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Плевенския районен съд сума в общ размер на 57,55 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му - 21.8.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: