Решение по дело №2307/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1937

 

гр. Бургас, 13.11.2019 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2307 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.328 от ЗСВ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от К.С.К.,***, против  заповед № РД-13-177/26.08.2019 г., издадена от административен ръководител председател на Районен съд – Бургас.

С оспорената заповед, на основание  чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт, на жалбоподателя, в качеството му на съдия в Районен съд – Бургас, е обърнато внимание да спазва установената със Заповед № РД-13-146/09.07.2019 г. на административния ръководител на Районен съд Бургас, организация по администриране на делата, в т.ч.да се произнася по докладваните му бързи производства на отсъстващи докладчици, които са приети за разглеждане като бързи, като насрочва същите по реда и в сроковете на чл.312 от ГПК. Разпоредено е заповедта да се изпрати за сведение на ВСС, Съдийска колегия, ведно с копия от молбата за отпуск на съдия К. и постановените от него определения за отвод.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което препятства възможността за ефективно реализиране на правото му на защита. Излага и съображения за неправилно приложение на материалния закон, като посочва фактите, които според него са предпоставили издаването на оспорения акт. Намира, че последният е лишен от предмет и противоречи на целта на закона.

Иска отмяна на заповед № РД-13-177/26.08.2019 г., издадена от административен ръководител председател на Районен съд – Бургас.

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Представя писмена молба, с която поддържа жалбата  и направеното с нея, искане.

Ответникът, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага аргументи за това. Иска същата да бъде оставена без уважение.

І. ФАКТИТЕ:

По делото няма спор, че  К.С.К. ***.

На 09.07.2019 г. административният ръководител на Районен съд Бургас, на основание чл. 80, ал. 1 т. 1 и с оглед организацията на дейността на РС Бургас по време на съдебната ваканция в периода от 15.07.2019 г. до 01.09.2019 г., издал заповед № РД-13-146.

С последната определил обхвата на съдебните производства, които подлежат на разглеждане през съдебната ваканция, администрирането и разпределението им. Посочил конкретни дати за насрочването им и магистратите, които ще разглеждат и решават дела на тези дати. Указал невъзможността за ползване на отпуск от магистратите преди да предадат съдебните актове по делата, обявени за решаване, за които сроковете за предаване на съдебните актове изтича по време на отпуск.

Заповедта била съобщена чрез публикуване в общата папка „Public“, подпапка „Заповеди и писма“ в електронната система на съда.

На 21.08.2019 г. административния ръководител на Районен съд Бургас издал  заповед № РД-13-174, с която  обърнал внимание на магистратите, които по време на съдебната ваканция не ползват платен годишен отпуск, да спазват установената със заповед № РД-13-146/09.07.2019 г. организация по администриране на делата, в т.ч и да се произнасят по докладваните им бързи производства на отсъстващи докладчици, които са приети за разглеждане като бързи, като насрочват същите по реда и в сроковете на чл. 312 от ГПК.

Този акт бил съобщен чрез публикуване в общата папка „Public“, подпапка „Заповеди и писма“ в електронната система на съда.

На 21.08.2019 г. съдия К.К. подал заявление за ползване на платен годишен отпуск за периода 26.08.2019 г. – 17.09.2019 г.

Върху заявлението били отбелязани две разпореждания, подписани от председателя на РС Бургас (без дата).

С първото било разпоредено заявителят да се изключи от ЦСРД на 22.08.2019г. и да се включи на 16.09.2019г. С второто- искането за ползване на платен годишен отпуск не било разрешено до произнасяне по гр. дела № 5189/19г. и №5191/19г., съгласно заповед на адм. ръководител за съдебната ваканция и било наредено включване в разпределението.

Върху заявлението съдия К. се подписал на 23.08.2019г., като удостоверил факта, че се е запознал с разпорежданията.

По делото са представени и приети като доказателства документи, доказващи какви действия е извършил жалбоподателят по гр. дела № 5189/19г. и №5191/19г.

По гр. дело №  5189/19г. : Постъпил в деловодството на РС Бургас на 22.08.2019 г., отговор от ОД на МВР Бургас по искова молба по гр. дело № 5181/2019 г. По този документ дежурен съдия К. на  23.08.2019 г. разпоредил, че искът е за заплащане на възнаграждение за извънреден труд на служител на МВР, поради което делото следва да се докладва на съдията-докладчик, след завръщане от отпуск.

На същата дата с определение, постановено по делото съдия К. се е отстранил от разглеждането му.

Постановените актове по гр. дело №  5191/19г. били идентични с предходните.

По делото жалбоподателят е представил заверени копия от други свои актове, постановени по дела с предмет сходен с този по гр. дела № 5189/19г. и №5191/19г.

На 26.08.2019 г.  административният ръководител на Районен съд – Бургас издал оспорената заповед.

Според последната, обръщането на внимание на съдията К. било предпоставено от „ констатираното системно неспазване на Заповед № РД-13-146/09.07.2019 г. на административния ръководител на Районен съд Бургас, относно организацията на дейността на РС Бургас за периода на съдебната ваканция- от 15.07.2019 г. до 01.09.2019 г., както и отводите му по дела, постановени единствено с цел неизпълнение на посочената заповед“.

Заповедта била връчена на жалбоподателя на 17.09.2019 г.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е допустима. Подадена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в предвидения с нормата на чл.149, ал.1 от АПК, срок.

Оспорената заповед представлява властническо волеизявление на орган, който според  чл.80, ал.1 от ЗСВ осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд.

Действията на този орган при хипотезата на чл.327 от ЗСВ пряко засягат законните интереси на жалбоподателя, тъй като са свързани с настъпването за последния на негативни правни последици. Законът изисква актът, с който се обръща внимание да бъде сведен до знанието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и този акт без съмнение ще бъде отчетен при извършването на преценка за професионалните и нравствени качества на магистрата.

ІІІ. ПРАВОТО:

Разпоредбата на  чл. 327 от ЗСВ дава възможност на административния ръководител да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба, за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява ВСС.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- административен ръководител на Районен съд  Бургас и има за адресат съдия от същия съд.

Варно е, че производството по чл.327 от ЗСВ не е детайлно регламентирано. Систематичното място на нормата обаче, се намира в раздел І на глава шестнадесета от ЗСВ. Поради това производството следва да се подчинява на правилата, разписани в глава шестнадесета и на АПК по силата на чл.328 от ЗСВ, при отчитане на обстоятелството, че с крайният акт не се налага дисциплинарно наказание.

В този смисъл следва да е спазено изискването за форма на акта, както сочи чл.314, ал.1 от ЗСВ, без да е необходимо провеждането производство, идентично с дисциплинарното.

В случая изискването за форма на акта е спазено.

Спецификата на производството по „обръщане на внимание“ обаче, не изключва задължението за мотивиране на крайния акт, така както изисква разпоредбата на чл.314, ал.1 от ЗСВ и чл.59, ал.2 т.4 от АПК.

Посочването на фактически и правни основания на акта пряко предпоставя, както възможността за упражняване на правото на защита, така и възможността за извършване на преценка за материалноправна законосъобразност.

В случая фактически основания не са изложени, т.е. оспорената заповед е издадена при пълна липса на мотиви.

Нарушението е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна.

Налице е пълна неяснота относно фактите, въз основа на които е извършена преценка за системно неспазване на заповед № РД-13-146/09.07.2019 г.

Що се касае до констатацията за отводи по дела, с цел неизпълнение на посочената заповед, то жалбоподателят, а и съдът могат само да предполагат, за кои дела иде реч.

Именно воден от това предположение жалбоподателят е представил като доказателства, редица свои актове, сред които и две определения, с които се е отстранил от разглеждане на делата.

Защо е прието обаче, че отводите са израз на целено неизпълнение на заповед № РД-13-146/09.07.2019 г., е абсолютно неясно.

Тук следва да се посочи, че макар „обръщането на внимание“ по чл.327 от ЗСВ да не представлява налагане на дисциплинарно наказание, характера и целта на това действие изискват наличие на доказателства за виновно поведение на лицето, спрямо което се извършва.

Чл. 327 от ЗСВ безусловно изисква да е налице извършено от магистрата нарушение - по образуването и движението на делата или по организацията на работата му.

Както вече бе посочено, фактически констатации за нарушения на заповед № РД-13-146/09.07.2019 г. липсват, още по- малко такива, сочещи на „системност“.

От друга страна, дори хипотетично да се приеме, че административният ръководител на Районен съд Бургас е обърнал внимание на съдия К. заради начина по който се е произнесъл по гр. дела № 5189/19г. и №5191/19г., то този факт не сочи нито на нарушение на заповед № РД-13-146/09.07.2019 г., нито представлява нарушение по образуването и движението на делата или по организацията на работата.

Отводът по ГПК се прави от съдията, който участва по делото, когато са налице обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. Отводите не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а законосъобразността им може да бъде проверена единствено при проверката на крайния съдебен акт. Не са налични данни, отводите на съдия К. по посочените граждански дела, по реда на контрола върху крайния съдебен акт, да са били приети за незаконосъобразни. Процесуалният закон е този, който урежда правилността на отводите, такъв способ не е уреден в Закона за съдебната власт, поради което не е в правомощията на административния ръководител да взема отношение по чл. 327 от ЗСВ и то при липса на данни за изрично произнасяне с краен съдебен акт относно законосъобразността на отвода.

Същевременно казаното до тук категорично изключва възможността да бъде направен извод, че отводите са направени именно с цел неизпълнение на заповед № РД-13-146/09.07.2019 г.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-13-177/26.08.2019 г., издадена от административен ръководител- председател на Районен съд гр. Бургас.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                

 

 

СЪДИЯ: