О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Лом, 08.05.2019г.
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в закрито
заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Александрова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 355/2019г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
На 07.05.2019г. е постъпила по делото молба вх. № 6331,
депозирана от адв. Н.Б. като процесуален представител на ищеца „***“ЕООД, с
която се прави изявление за цялостно оттегляне на исковата претенция с искане
за присъждане на сторените по делото разноски.
За да се
произнесе съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „***“ЕООД гр.София срещу „***“ ООД, с която е заявен иск с правно основание
чл.266, вр.чл.79 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД.
Налице е валидно изявление направено от ищеца за
цялостно оттегляне на сезиралата съда искова молба, предвид извършено от
ответника плащане на сумите предмет на спора.
Оттеглянето изхожда от негов процесуален представител,
разполагащ с правомощието да се разпорежда с предмета на делото, предвид
представеното към исковата молба пълномощно. Ето защо, така предприетото
действие има за ефект десезиране на съда от разглеждане на спора. Доколкото по
делото не е проведено първото по делото заседание, то съгласието на ответника
по повод така предприето разпореждане с предмета на спора, процесуалният закон
не изисква.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
производството по делото следва да бъде прекратено.
Независимо от горното, разноски
се дължат в полза на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят такива в размер на платена
дължима държавна такса от 172,67 лв. и 316лева платено адв.възнаграждение по
договор от 13.02.2019г. За да се ползва ответникът от привилегията на чл. 78,
ал.2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки- той да не
е станал повод с поведението си за
завеждане на делото и да е признал исковете. В случая е налице само второто,
доколкото се сочи сумата предмет на исковата претенция да е платена, което е и
мотив за нейното оттегляне пред съда.
В
този смисъл е и константната практика : постановените от ВКС определения №№ № 277 / 14.05.2014 г. по ч.гр.д.№
2432/ 2014 г. на І г.о.; 518 / 15.06.2012 г. по ч.т.д.№ 156/ 2011 г. на ІІ т.о.
на ВКС; 1176 от 28.12.2012 г. по ч.т.д.№ 560/ 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Затова и сторените от ищеца разноски ще следва
да се понесат от ответника, независимо от прекратяване на делото на основание
чл. 232 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №355/2019г. по описа на ЛРС, на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***,
ул.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД ЕИК ********* сумата от 488, 67 лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 81 и
чл. 78 ГПК.
Определението
подлежи на
обжалване пред МОС с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: