О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1617
17.10.2019г., гр. Пловдив
Пловдивският
районен съд, Наказателна колегия, IV- ти състав, в закрито заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
след като се
запозна с материалите по ЧНД № 5970/ 2019
г. по описа на съда, счита за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба,
депозирана от пострадалия Е.Х. Ч., ЕГН ********** срещу Постановление на прокурор
при Районна прокуратура- Пловдив от 09.09.2019г., с
което производството по ДП № 22/2018 г. по описа на с-р „РТП“
при ОД на МВР- гр. Пловдив, водено за престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1, б „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. III- то
НК, е
било прекратено.
С жалбата се
оспорва обосноваността и
законосъобразността на постановения прокурорски акт, като се иска същият като
неправилен да бъде отменен, а делото да бъде върнато на прокурора със
задължителни указания по приложението на закона. Сочи се, че в атакувания
прокурорски акт съвсем схематично е поднесена фактическата обстановка, без да е
налице задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали. Изтъква се, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице
по назначената техническа експертиза в частта, в която е посочено, че ПТП е
настъпило вследствие на пресичането на пострадалия на червен, забранителен
сигнал на светофарната уредба. Сочи се, че прокурорът не е съобразил
обстоятелството, че водачът на МПС, преди инициалния удар се е движел със
скорост от 52км/ч. Изтъква се, че е следвало наблюдаващият прокурор да назначи
тройна СТЕ и СМЕ, като постави въпрос относно това какъв би бил вредоносният
резултат, ако МПС се бе движило с по- ниска скорост от 52 км/ч. и щял ли е да
настъпи сблъсък, ако скоростта е била по- ниска.
Депозирани са и
допълнителни мотиви към така подадената жалба. Посочено е, че в атакуваното
прокурорско постановление не е отразено точно място на настъпването на ПТП.
Пострадалият поддържа, че е навлязъл на кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба за пешеходци, като в процеса на пресичане на кръстовището,
е светнал забранителен, червен сигнал. При това положение, той е трябвало да се
изтегли по най- бързия начин от кръстовището, а за водача на МПС е съществувало
задължението да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека- чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Изтъква се, че вината за настъпването на ПТП
е изцяло у водача на МПС, който не се е съобразил със задължението си да пази
живота и здравето на другите участници в движението. Моли се атакуваното
прокурорско постановление да бъде отменено, а делото върнато на РП- Пловдив със
задължителни указания по прилагането на закона.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, произтича от легитимирано лице- пострадал от
престъплението, за което е водено досъдебно производство, поради което и същата
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът счита за
нужно да уточни следното: в жалбата и допълнението към нея, жалбоподателят
фигурира с фамилно име „Ч.“. Във всички документи, приложени по досъдебното
производство, включително и в случаите, при които му е снемана самоличност ( л.
16 от д. пр), пострадалият е отразен с фамилно име „Ч.“
( включително и в медицинската документация, приложена към досъдебното
производство и в декларацията за информирано съгласие за оказване на болнична
помощ – л. 115 от д. пр., където собственоръчно е изписал името си и е положил
подпис). Предвид това и доколкото във всички случаи „ЕГН“ на пострадалия е
идентично, то за съда не съществува съмнение, че се касае за едно и също лице.
За целите на настоящото изложение, съдът ще адресира пострадалия по фамилно
име, така както е посочено в досъдебното производство, а именно „Ча.“.
По
основателността на жалбата:
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
За да прекрати наказателното производство прокурорът
приел за установена следната фактическа обстановка:
Свид. П.В.бил правоспособен водач, като управлявал лек
автомобил „Ауди A3" с peг. № ******. На дата
18.05.2018 г. към 22:00 часа същият управлявал лекия си автомобил в гр.
Пловдив, като се движел по втората лента от дясно наляво на платното за
движение на бул. „Източен", в посока от юг на север. По същото време, Е.Х.
Ч. предприел пресичане платното за движение на бул. „Източен" по северната
граница на пешеходната пътека, в посока от запад на изток, от ляво на дясно,
като се движел на червен /забранителен/ сигнал на светофара. В най-лявата лента
за движение бил спрял свид. И.В., който управлявал
лек автомобил „Форд Фокус". В момента, в който за него светнал зелен
разрешителен сигнал, същият задействал първа предавка и в момента, в който
предприел натискане на педала на газта забелязал, че пред него притичал човек,
а именно свид. Ч.. На същото място, само че в трета
лента отляво надясно била установила своя автомобил свид.
Ц.Н.-М., която забелязала, че от лявата й страна имало спрели автомобили, но
дясната лента за движение била празна. Пред нея имало спрял лек автомобил,
който не потеглил при светването на жълта светлина на светофарната уредба. В
същия момент от дясната страна тя чула двигател на автомобил и усетила
преминаването на същия, а именно лекия автомобил, управляван от свид. П.В.. Проследила колата с поглед и в същия момент
видяла човек, който притичва по пешеходната пътека в посока отляво надясно.
Пешеходецът Ч. станал видим за водача В. при излизането му пред спрелите в
двете леви ленти автомобили, когато бил на около 25-26 метра от него. В
момента, в който видял пешеходеца, свид. В. реагирал
своевременно, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това
настъпил удар в предната дясна част на лекия автомобил, а пострадалият паднал в
близост до него. Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
задействане на спирачната система била около 52 км/ч, а в момента на удара
около 40 км/ч. Веднага свид. В. слязъл от автомобила
и набрал спешен тел. номер „112“, насочил се към пострадалия, като се опитал да
му окаже съдействие. Забелязал, че същият е в съзнание, но е в „шок".
Свидетели на настъпилия удар станали и И.В. и Ц.Н.-М.. Своевременно, на място
пристигнал екип на ЦСМП, като съответно отвели пешеходеца до здравен център,
където му била оказана адекватна медицинска помощ. Още същата вечер, свид. В. посетил пострадалия в здравното заведение, но не
успял да се срещне с него. Такава среща се състояла на следващия ден. По време
на проведения разговор пострадалият съобщил, че не знае на какъв светофар е
тръгнал да пресича, но според него, виновен е водачът на МПС.
В хода на производството е била
назначена и изготвена автотехническа експертиза,
според която ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която се намира по дължина на около 7-8 м южно от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 4 - 4,5 м западно
от източната граница на платното за движение; непосредствено преди задействане
на спирачната система лекият автомобил се е движел с около 52 км/ч, а по време
на удара скоростта е била 40 км/ч. Вещото лице е изложило доводи за това, че
водачът е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, защото
пешеходецът е станал видим при излизането му пред спрелите в двете леви ленти
автомобили.
По
време на воденото разследване е била назначена и изготвена допълнителна автотехническа експертиза, като видно от заключението на
същата, ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на около
5-5,5 м южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 4
- 4,5 м западно от източната граница на платното за движение, а скоростта на
движение на л.а. „Ауди A3" непосредствено преди задействане на спирачната
му система е била около 45 км/ч, а в момента на удара е била около 35 км/ч.
Според вещото лице от момента, в който пешеходецът Е.Х. Ч. станал видим за
водача на л.а. „Ауди A3" при излизането му пред спрелите в двете леви
ленти автомобили, водачът на л.а. „Ауди A3" е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Според експерта, водачът на л.а. „Ауди A3" би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е реагирал, когато пешеходецът Е.Х. Ч. е станал видим за
водача на л.а. „Ауди A3" при излизането му пред прелите в двете леви ленти
автомобили, л.а. „Ауди A3" се е движел със скорост по-малка от 35 км/ч. В
заключението е посочен и механизмът на настъпилото произшествие, като
най-вероятен от техническа гледна точки е бил, както следва: водачът П.Н.В. е
управлявал л.а. „Ауди A3" по втората лента (отдясно
наляво) на платното за движение на бул. „Източен" в
гр. Пловдив, в посока от юг на север, като преди да навлезе в кръстовището за
него е светел зелен (разрешителен)
сигнал на светофара. През това време пешеходецът Е.Х. Ч. е пресичал платното за
движение на бул. „Източен" по северната граница на пешеходната пътека, в
посока от запад на изток, от ляво на дясно пред автомобила, като се е движел на
червен /забранителен/ сигнал на светофара. Когато л.а. „Ауди A3" е бил на
около 21-22 м, пешеходецът Е.Х. Ч., при излизането му пред спрелите в двете
леви ленти автомобили е станал видим за водача на л.а. „Ауди A3". В този
момент водачът на л.а. „Ауди A3" е реагирал, като екстрено е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 1,8 сек. е настъпил удар, който
е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Ауди
A3". След удара л.а. „Ауди A3" се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходецът е паднал в близост до червеното петно,
отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.
Вещото лице в своето заключение е изложило мотиви за това, че основната причина
за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че направлението за
движение на пешеходеца Е.Х. Ч. (пресичал на червен сигнал
на светофара) се е пресякло с направлението на движение на л.а.
„Ауди A3" (движил се на зелен сигнал на светофара).
При анализ на доказателствата по делото, прокурорът е достигнал
до извод, че при така установената и описана по- горе фактическа обстановка, то
от правна страна деянието по смисъла на чл.
чл. 343, ал.1 б „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. III- то НК е несъставомерно, доколкото
водачът на леки автомобил- св. В., не е извършил нарушение по смисъла на ЗДвП и
в тази насока не е демонстрирал поведение, което може да бъде определено като
виновно.
Настоящият съдебен състав възприема описаната по- горе
фактическа обстановка, със следните допълнения и уточнения: действително,
наблюдаващият прокурор не е посочил в своя акт достатъчно прецизно точната
локация, на която е настъпило процесното ПТП. Това обаче е лесно изводимо от
заключението по изготвената в хода на досъдебното производство АТЕ- на л. 3 от
заключението ( л. 31 от д. пр.), съвсем ясно е отразено, че произшествието е
настъпило на хоризонтален и прав участък от пътя в зоната на кръстовището между
бул. „Източен“ и бул. „Кн. Мария Луиза“. Предвид
изложеното, обстоятелството, касаещо точната локация
на настъпване на ПТП, е изследвано в рамките на проведеното досъдебно
производство, като
единствено не е било упоменато в атакуваното постановление. Този пропуск обаче,
доколкото безпроблемно се запълва от материалите по делото, не може да бъде
основание за връщане на същото за доразследване.
Следва да се акцентира и върху следното: както бе
отразено по- горе, в рамките на досъдебното производство е назначена и
изготвена автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. При съпоставяне на материалите,
които е ползвало вещото лице за изготвяне на своите заключения, то прави
впечатление, че за съставянето на допълнителната АТЕ са използвани всички
материали, които са послужили за първоначалното заключение, като в допълнение е взет предвид и вече сваленият и прегледан
запис от системата на видеонаблюдение, монтирана на кръстовището между бул.
„Източен“ и бул. „Кн. Мария Луиза“ ( л. 2 от
допълнителната АТЕ/ л. 51 от д. пр). В своето
допълнително заключение, вещото лице прецизно и задълбочено е дало отговори на
поставените пред него въпроси ( които въпроси са идентични с поставените в
първоначалната експертиза), като освен мащабна скица на местопроизшествието, е
приложил и кадри от системата за видеонаблюдение. На същите, съвсем отчетливо се
вижда, че за пострадалия Ч., още при навлизането му в кръстовището е светел
червен, забранителен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. В този
порядък, съвсем правилен се явява фактическият извод на наблюдаващия прокурор (споделен
напълно и от настоящия съдебен състав), че на процесната
дата пострадалият е пресякъл кръстовището именно на червен сигнал. Отразеното
от вещото лице в допълнителната АТЕ изцяло опровергава твърдението на
пострадалия, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба и едва впоследствие сигналът е преминал към червен. Както вече се
посочи, от момента, в който пострадалият стъпва на пътното платно с намерение
да пресича, до момента на инициалния удар, сигнализацията за пешеходци на
светофарната уредба, монтирана на кръстовището, е била червена.
Вече бе посочено от настоящия съдебен състав, че в
рамките на проведеното досъдебно производство са изготвени АТЕ и допълнителна
АТЕ, като последната отговаря на идентични въпроси, но при изготвянето й вещото
използва по- голям обем от изходни данни за формиране на изводите си. Предвид
това, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че следва да базира
фактическите си и правни изводи именно на отговорите на вещото лице, дадени в
допълнителната АТЕ. Предвид тези съображения, за разлика от това, което е
посочил прокурорът в атакуваното постановление, съдът приема, че св. В. е
управлявал л.а. „Ауди А3“ със скорост от 45 км/ч преди да задейства спирачната
система на автомобила, а не със скорост от 52км/ч., а скоростта на МПС- то, в
момента на инициалния удар е била 35 км/ч. Съдът приема и че пресичащият на
червен сигнал пострадал е станал видим за водача В. едва при излизането му пред
спрелите в двете леви ленти автомобили- 21 или 22 метра преди удара, която
дистанция е по- малка от спирачния път на автомобила, който е 28, 24м. В
съответствие със заключението на вещото лице, дадено в т. 4 от допълнителната
АТЕ, съдът приема и че водачът на лекия автомобил би имал техническата
възможност да предотврати удара, ако се е движел със скорост по- ниска от 35
км/ч.
За яснота и пълнота на изложението от фактическа
страна, следва да се посочи и че изводите на вещото лице напълно съответстват
на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.
Ключови за внасянето на яснота в случая са показанията на св. В. ( л. 18 от д. пр). Управляваният от него автомобил е бил първи до стоп
линията на светофара, в най- лява лента на бул. „Източен“ и свидетелят е имал
ясна видимост към случващото се на кръстовището. Той е категоричен, че в
момента, в който пострадалият е навлязъл в кръстовището ( тичайки), за да пресича,
светофарната уредба, регулираща движението на моторните превозни средства, е
била вече подала зелен сигнал за тях ( „Видях, че светна жълтия за мен светофар
и след него светна зелено. Включих на първа и тъкмо щях да натисна педала на
газта, когато изведнъж видях, че пред мен прибяга един човек“). Думите на св. В.
се потвърждават и от показанията на св. Н.- М. ( л. 19 от д. пр.). Свидетелите
са единодушни за това, че сигнализацията за водачите на МПС е била зелена, но
те не са потеглили именно защото са видели пресичащото лице на червен сигнал за
пешеходци.
Съобразно гореизложеното, съдът счита, че в рамките на
досъдебното производство е проведено пълно, всестранно и обективно разследване
и са изяснени всички релевантни за случая факти. Предвид това, не следва да
бъде споделено становището на жалбоподателя за необходимост от назначаване на
тройни СМЕ и АТЕ, на които да бъдат зададени въпроси, идентични с тези,
обсъдени във вече изготвените заключения. Подобно действие не е необходимо, тъй
като вещите лица, изготвили СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ са отговорили
детайлно и изчерпателно на поставените въпроси и техните заключения не будят
каквото и да било съмнение, че са правилни. Не следва да се назначава и
експертиза, която да отговори на въпроса какви биха били уврежданията на
пострадалия, ако скоростта на движение на МПС е била по- ниска. Подобен въпрос
е напълно неотносим към предмета на доказване по
делото. При формиране на своите заключения, вещите лица следва да се водят
единствено от обективните находки по делото. Задачата, която се иска да бъде
поставена, предполага те да дадат едно хипотетично заключение, базирано на
информация, която изобщо не е установена по делото.
При така
изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на
казуса:
Изцяло в съответствие с фактическите положения по
делото, е изводът на прокурора за липса на престъпно деяние, тъй като
спецификите на процесния случай разкриват елементите на случайно деяние. За да
бъде приложен чл. 15 от НК, в случая е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. деецът да се е съобразил с предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното
превозно средство; 2. да са налице условия, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последствия ( Решение № 1 от 26.01.2016 г. по н. д. № 1581 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение
№ 414 от 15.02.2016 г. по н. д. № 1389 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
2-ро нак. отделение). В процесния случай, както бе
посочено и по- горе в настоящото изложение, св. В. се е движел със скорост от
около 45 км/ч., която е напълно в границите на допустимото съобразно нормата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В своята допълнителна АТЕ вещото лице е посочило, че
водачът на МПС бил могъл да избегне инициалния удар, само ако се е движел със
скорост по- ниска от 35 км/ч. Не следва обаче да се очаква, а и да се поставя
като изискване водачите на МПС да се придвижват в градска зона със скорост по-
ниска от 35 км/ч. В процесния случай, не са налице и извънредни или екстремни
условия на пътя, които биха обусловили необходимост от управление на МПС с
подобна скорост. В този порядък, скоростта на придвижване на управляваното от
св. В. МПС не е била неразумна и несъобразена с пътните условия.
Водачът
В. е бил поставен и в невъзможност да изпълни задълженията си като водач на МПС
и да предотврати настъпването на ПТП, тъй като технически не е разполагал с
възможността да възприеме нерегламентирано пресичащия пътното платно
пострадал. Св. В. нито е бил длъжен, а в
случая не е и могъл да предвиди и формира съответни познания за обстоятелството,
че пешеходец би могъл да предприеме навлизане ( тичайки) и пресичане на пътното
платно, при положение, че на кръстовището е разположена светофарна уредба,
която е подала зелен сигнал за преминаване на МПС и червен, забранителен сигнал
за пешеходци. При това положение, то съвсем оправдано, както от правна, така и
от житейска гледна точка е да се очаква, че всеки един пешеходец ще се съобрази
с подадената от светофарната уредба сигнализация и не би имал неблагоразумието
да предприеме нерегламентирано пресичане на натоварено кръстовище. Следва да
бъде съобразена и т. 3 от допълнителната АТЕ ( л. 64 от д. пр),
в която изрично е посочено, че Ч. е станал видим за водача В. едва при
излизането на пострадалия пред спрелите в двете леви ленти на кръстовището
автомобили ( по това време автомобилът, управляван от В. е бил на около 21-22
метра и пешеходеца). Св. В. не е разполагал с техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне местопроизшествието чрез
екстрено спиране. Водачите, които са били спрели на кръстовището са имали
техническата възможност своевременно да възприемат пресичащия нерегламентирано
пострадал, тъй като той е бил непосредствено в тяхното полезрение. Именно и
предвид това, св. В. посочва, че вече е бил включил първа предавка на
управлявания от него автомобил и тъкмо е щял да ускори, когато ненадейно пред
него се е появил пострадалият. Подобна възможност не е съществувала за св. В.,
тъй като в неговата лента за движение не е имало спрял автомобил на стоп
линията на кръстовището- лентата е била изцяло свободна. Виждайки от далеч
свободната лента и зеления сигнал на светофарната уредба, съвсем закономерно,
св. В. е преценил, че следва да премине. Пострадалият е станал видим за В. едва
когато е излязъл пред спрелите в двете леви ленти автомобили- от този момент е
възникнала и възможност за В. да забележи пешеходеца и неговото нерегламентирано
поведение, и да отреагира с намаляване на скоростта и
спиране ( което е и сторил). Следва да се посочи, че по аргумент на противното
от разясненията, дадени в т. 6, б.“б“ от ТР № 2 от 22.12.2016г. на ОСНК на ВКС,
на регулирано със светофарна уредба място, правото на пешеходеца при пресичане
на пътното платно не е абсолютно и безусловно, след като е навлязъл на
забранителен сигнал на светофарната уредба. Съобразно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците
в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Именно посредством
горепосочените способи, до знанието на участниците в движението достигат
едностранни властнически нареждания, с които правните субекти- техни адресати,
следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях. От
тук произтича и липсата задължение, а и възможност св. В. да формира представа
за конкретната възможност пешеходец да предприеме пресичане на червен сигнал, а
оттам и да намали скоростта или да приведе в покой управляваното от него МПС
непосредствено преди кръстовището, особено при положение, че е налице зелена
сигнализация, позволяваща преминаване на МПС.
Предвид гореизложеното, атакуваното постановление на РП- Пловдив за прекратяване на
наказателното производство се явява законосъобразно и на основание чл. 243, ал.
6, т. 1 НПК следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 243, ал. 7 НПК, настоящото определение
подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура-
Пловдив от 09.09.2019г., с което производството по ДП
№ 22/2018 г. по описа на с-р „РТП“ при
ОД на МВР- гр. Пловдив, водено за престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1, б „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. III- то
НК, е
било прекратено.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен
съд- Пловдив.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура- Пловдив,
както и на пострадалия Е.Х. Ч...
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т. К.