Р Е Ш Е Н И Е
№ 2270/23.11.2021г.
град Пловдив, 23
ноември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в открито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К. и с участието на прокурора ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Русев КАНД № 2229 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.З.Х., ЕГН: **********,***,
офис 402, чрез адв. А., против Решение № 260574 от 21.06.2021г. на Районен съд
- Пловдив, 17-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 3579 от 2020г. по
описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 464732-F491692 от 20.09.2019г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – гр. Пловдив, с което на касатора, на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е
наложена глоба в размер на 25 000лв. за извършено нарушение на чл. 50, ал.
1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ.
Твърди се, че при постановяване на
съдебното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени
правила, тъй като е постановил решението си при непълнота на доказателствения
материал. Налице е и друго извършено съществено процесуално нарушение, тъй като
не е съобразено, че с НП е променена правната квалификация на нарушението
спрямо тази в АУАН.
Поддържа се становище, че въззивният
съд неправилно е приел, че е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Според жалбоподателя, установяването на нарушителя е извършено в предходен
времеви момент спрямо приетото в АУАН и НП, а именно или на 22.06.2018г.,
когато са представени документи във връзка с извършваната проверка за
прихващане или възстановяване, документирана с АПВ № П-16001618114310-004-001
от 06.07.2018г. или на 14.12.2018г., когато жалбоподателят е представил
документи и писмени обяснения във връзка с проверка за установяване на факти и
обстоятелства, документирана с протокол № П-1600161895042-073-001 от
03.06.2019г. По неясни причини, обаче, е прието, че нарушителят е установен на
15.03.2019г., когато са представени документи от третите лица, предоставили
заеми на Х. през 2017г.
Налице е и неяснота по отношение
описанието на извършеното нарушение. В АУАН е посочено, че е извършено
нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗДДФЛ, тъй като към 31.12.2017г. са
налице непогасени остатъци от заеми, различни от банкови кредити, надвишаващи
40 000лв. В НП е ангажирана административно – наказателна отговорност за
нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ, а именно, че към
31.12.2017г. са налице непогасени парични заеми, получени през 2017г.,
надвишаващи 10 000лв.
Застъпва се хипотеза, че в случай, че се
приеме, че действително е извършено нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ, неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и наложената
санкция е несъразмерно висока спрямо извършеното нарушение. Касае се за
формално недеклариране в ГДД на получени заемни средства, като заемните
правоотношения не са укрити, а точно обратното – предоставянето на заемите е
извършено по банков път, по банков път е извършено и връщането им през 2018г.
В съдебното заседание жалбоподателят
се представлява от адв. А., която моли да се постанови решение, с което да бъде
отменено решението на районния съд, съответно да бъде отменено обжалваното НП,
като бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък. Допълнително са
представени писмени доказателства с касационната жалба – представени от Х.
доказателства в отговор на ИПДПОЗЛ І П-16001618114310-040-001 от 19.06.2018г.,
във връзка и извършвана проверка по прихващане или възстановяване.
Ответникът по касация – ТД на НАП –
гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Ш., в нарочен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на
първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Предмет на настоящото касационно оспорване е
решение № 260574 от 21.06.2021г., постановено по АНД № 3579 от 2020г. на ПРС,
17-ти наказателен състав, с което е потвърдено НП № 464732-F491692 от 20.09.2019г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
– гр. Пловдив.
По делото е установена следната
фактическа обстановка: на 18.09.2017г. жалбоподателят Х., като заемополучател
по договори за заем, е получил парична сума в общ размер на 250 000лв. от
следните заемодатели: К.А.А. – сумата от 40 000лв.; „Манком“ ЕООД,
представлявано от управителя И.Д. – М. – сумата от 50 000лв.; И.Д. – М. –
сумата от 50 000лв.; „Инком – И“ ЕООД, представлявано от управителя И.Д. –
М. – сумата от 60 000лв. и от В.С.С. – сумата от 50 000лв. Съгласно
клаузи в договорите за заем, заемните суми следва да се преведат по банков път.
Крайният срок на връщането им за първите 4 договора за заем е 18.09.2018г., а
по 5-тия договор – 24.04.2020г. До края на 2017г. не са погасени заемните суми
по 5-те договора за заем, в общ размер на 250 000лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.
1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ, при наличие на получени през 2017г. парични заеми,
чиято непогасена част надхвърля 10 000лв., лицето е следвало да подаде ГДД
по образец за непогасената част от получените парични заеми. Такава ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ е подадена на 24.04.2018г., в която не са декларирани непогасените
остатъци от получените парични заеми през 2017г. В последствие, през 2018г. са
подадени две коригиращи ГДД, съответно на 18.09.2018г. и на 26.09.2018г., в
която обстоятелството на получени парични заеми през 2017г., чиято непогасена
част надхвърля 10 000лв., отново не са декларирани.
През 2018г. е инициирано извършването
на две проверки на Х., на различни основания: проверка за прихващане или
възстановяване, документирана с АПВ № П-16001618114310-004-001 от 06.07.2018г.
и проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол №
П-16001618195042-073-001 от 03.06.2019г. При втората проверка, инициирана с
резолюция № П-16001618195042-ОРП-001 от 01.11.2018г. е изискано от Х. и
заемодателите да представят документи и писмени обяснения, включително относно
предоставянето и връщането на получените в заем парични суми. Въз основа на
анализ на данните в документите, постъпили на 15.03.2019г. от заемодателите К.А.А.,
„Манком“ ЕООД, представлявано от управителя И.Д. – М., И.Д. – М. и „Инком – И“ ЕООД, представлявано
от управителя И.Д. – М. и документите, постъпили на 22.04.2019г. от заемодателя
В.С.С., е направен извод, че паричните заеми са погасени изцяло от
заемополучателя през месец октомври 2018г.
Съставен е АУАН № F-491692 от 11.06.2019г.,
съгласно констатациите в който непогасените към 31.12.2017г. остатъци от
парични заеми в общ размер на 250 000лв. не са декларирани в ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, подадена на 24.04.2018г. и в последващите две коригиращи ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ, подадени на 18.09.2018г. и 26.09.2018г. Това представлява
нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗДДФЛ, което е извършено от Х. на
24.04.2018г. с подаването на първата ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е констатирано на
15.03.2019г., когато са получени отговори от четирима от заемодателите във
връзка с времевия момент на погасяване на заемите.
Срещу издадения АУАН е подадено
възражение на 13.06.2019г., в което е посочено, че не са спазени законовите
срокове за издаването му по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е подадена
информация за получените заемни средства през 2017г. още в хода на проверката
за прихващане и възстановяване, приключила с АПВ № П-16001618114310-004-001 от
06.07.2018г. Според изложените възражения, именно на 06.07.2018г., когато е
издаден АПВ, на органите по приходите са станали известни факти и
обстоятелства, съставляващи признаци на вмененото нарушение. От тази дата
следва да се приеме, че започва да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и този
срок е изтекъл на 06.10.2018г.
На следващо място, е поискано
прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението да се третира като
маловажно, тъй като се касае за формално нарушение, при което не са предвидени
вредни правни последици. Следва да бъде съобразено, че преди датата на подаване
на възражението, на 11.06.2019г. Х. е поискал разрешение за подаване на още
една коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г., след изтичане на
законоустановения срок, в която да бъдат декларирани получените през годината
заеми.
Възражението е разгледано по реда на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е намерено за неоснователно. Констатирано е, че в АУАН
е допусната нередовност, състояща се в погрешно посочена правна квалификация на
нарушението – разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗДДФЛ, вместо
коректната разпоредба на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ. Нередовността в
АУАН е отстранена в настоящото НП по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, в което е посочена като нарушена правната норма
на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ. С НП е наложено административно
наказание глоба в размер на 25 000лв., на основание разпоредбата на чл.
80а, ал. 1, предл. 1 от ЗДДФЛ. Извършена е преценка, че случаят не е маловажен
и не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
След издаване на АУАН, но преди
издаването на НП, на 30.07.2019г. Х. е подал коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2017г. /след изтичане на законоустановения срок/, в която е декларирал
непогасената част към 31.12.2017г. на получените през 2017г. парични заеми.
За да потвърди процесното НП,
районният съд е приел, че жалбоподателят, сега касатор, Х. е осъществил от
обективна и субективна страна елементите от състава на административното
нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ, тъй като не е изпълнил
задължението си да декларира в подадената на 24.04.2018г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. непогасената част от получени през годината заеми от 5 лица в
общ размер на 250 000лв. Правилна е преценката на АНО за правната
квалификация на извършеното нарушение, като е приложена правната норма на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН за издаване на НП при нередовност в АУАН, която нередовност
се състои в правната квалификация на нарушението. Прието е, че са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за издаване на АУАН в 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, но не по-късно от 2 години от извършване на
нарушението. В случая, АУАН е издаден на 11.06.2019г., когато на
актосъставителя са станали известни всички обстоятелства по извършеното
нарушение.
По отношение приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН са изложени аргументи, че нарушението по чл. 50,
ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от други прояви от този вид и не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложената санкция е в
абсолютен размер съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, предл. 1 от ЗДДФЛ –
10% от недекларираните суми.
В хода на касационното производство
са представени допълнително писмени доказателства – тези, описани в отговор вх.
№ 94-00-5240 от 22.06.2018г., представен след връчване на ИПДПОЗЛ №
П-16001618114310-040-001 от 19.06.2018г. Отново е направено възражение за
неправилен извод относно спазването на срока по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
като е посочен нов времеви момент на откриване на нарушителя – 14.12.2018г.,
когато е постъпил отговор от Х. по ИПДПОЗЛ № П-16001618195042-040-001 от
29.11.2018г. Именно на тази дата са представени банкови извлечения от банковите
сметки на лицето за периода от 2012г. до 2018г., както и обобщена справка на
приходите и разходите по години. Това означава, че именно с представянето на
тези документи нарушителят е бил открит и не е било необходимо извършването на
насрещни проверки на заемодателите и изискването от тях на доказателства за
връщането на заемите през 2018г. В този смисъл, неправилно е приет за начален
момент на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН този, когато са постъпили отговорите
на заемодателите и са представени от тях писмени доказателства – 15.03.2019г.,
докато началният момент за откриване на нарушителя следва да бъде 14.12.2018г.
По отношение неприлагането на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН са изложени твърдения, че макар и след издаване
на АУАН е подадена коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г., в която са
декларирани получените през 2017г. заеми, неиздължената част по които надвишава
стойността от 10 000лв. Коригиращата декларация е подадена след изрична
покана по чл. 103 от ДОПК № П-16001619113094-177-001 от 29.07.2019г., в
посочения в тази покана срок.
Настоящият съдебен състав споделя
изложените от ПРС доводи в обжалваното решение, като не следва да ги
преповтаря. Тъй като в касационната жалба са изложени възражения относно
неправилно приемане на началния момент на 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат изложени и
аргументи в тази връзка.
Съгласно твърденията в касационната
жалба, началният момент, от който започва да тече 3-месечният срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН следва да бъде или датата 22.06.2018г., когато Х. е представил
пред органите по приходите, извършващи проверка по прихващане или
възстановяване на договорите за заем, в клаузите на които е посочен крайният
срок на връщането им. Представена е и оборотна ведомост, съгласно данните в
която по кредита на сметка 152 към 01.01.2018г. са посочени получени заеми от
заемополучатели в общ размер на 250 000лв. Въз основа на тези записвания
във вторичните счетоводни регистри може да се направи извод, че към началото на
2018г. са налице неиздължени остатъци от заеми, надвишаващи сумата от
10 000лв. и именно от тази дата нарушителят следва да се счита за открит.
В касационната жалба е посочен и
друг начален момент, от който започва да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН и той е 14.12.2018г., когато са предоставени повторно договорите за
заем, сключени през 2017г. и допълнително са представени извлечения от банкови
сметки, включително за времевия период 2017г. – 2018г., от данните в които може
да се направи извод кога са внесени заемните парични средства по банкова сметка
***, отново по банков път. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че
жалбоподателят Х. е изготвил паричен поток, в приходната част на който е
посочил получените заеми през 2017г.
В тази връзка настоящият касационен
състав намира следното: действително, за пръв път договорите за заем, сключени
през 2017г., както и счетоводни документи, в които е налице счетоводно
отразяване на получените заеми, са представени при проверката за прихващане и
възстановяване, документирана с АПВ, издаден на 06.07.2018г. Предмет на
проверката, обаче, е единствено деклариран ДДС за възстановяване по подадена СД
по ЗДДС за данъчен период м.05.2018г. При проверката е изследвано единствено
обстоятелството дали получените доставки, представляващи компонент от
декларирания ДДС за възстановяване като резултат за периода м.05.2018г. са
свързани с извършваната от земеделския производител икономическа дейност и дали
са налице обстоятелствата по чл. 71 от ЗДДС по отношение на представените
първични счетоводни документи. При проверката е констатирано единствено, че Х.
е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.
1 от ЗДДС за получени доставки на материали и по договори за услуги с предмет
посадъчен материал, селскостопанска техника, поливна система, механична
обработка. В тази връзка са представени сключени договори, свързани с дейността
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ по национална програма за подпомагане на
лозаро – винарския сектор за периода 2014г. – 2018г. Извън предмета на
проверката по прихващане и възстановяване е как е финансирана дейността на
земеделския производител – с лични средства или със заемни средства.
Дори да се приеме, че единствено с
факта на представяне на договорите за заем, сключени през 2017г. и подаване на
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. на 24.04.2018г. органите по приходите следва
да са наясно, че е извършено нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ,
същото е валидно и по отношение на Х.. След като самият той признава, че е
възможно да е открит като нарушител именно на датата 22.06.2018г. /когато е
представил документите и писмените обяснения/ или на датата 06.07.2018г.
/когато е издаден АПВ/, неясно остава последващото му поведение на подаване на
две коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. в законоустановения срок до
30.09.2018г., в които не е декларирал факта на наличие на невъзстановени
остатъци от заеми, получени през годината, надвишаващи 10 000лв.
По отношение твърдението, че
нарушителят е станал известен на 14.12.2018г., когато е представил документи и
писмени обяснения във връзка с получените заеми и извлечения от банковите си
сметки, настоящият касационен състав намира същото за неоснователно. На посочената
дата отново не са представени банкови документи за извършени вноски от
заемодателите, като в договорите е посочено единствено, че заемните средства ще
бъдат предоставени по банков път. От посочените в писмените обяснения движения
по банкови сметки не може да се направи извод кога са постъпили заемните
средства и кога са върнати, тъй като същите представляват обобщена информация
за начални и крайни салда.
Едва на 15.03.2019г. четирима от
заемодателите по договорите за заем представят документи за постъпване на
заемните средства при жалбоподателя и такива за връщането им. Именно от тази
дата следва да се приеме, че започва да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, тъй като именно тогава се установява, че към 31.12.2017г. са налице
неиздължени остатъци от заемни средства, предоставени през същата година и
надвишаващи 10 000лв.
По отношение твърдението за
неправилно неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и неприемане на факта
за подаване на последваща коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. на
30.07.2019г., по указание на орган по приходите, следва да бъде съобразено
следното: във възражението против АУАН и в жалбата против НП, подадена пред
ПРС, са изложени твърдения, че коригиращата данъчна декларация е подадена на
30.07.2019г., след изтичане на законоустановения срок – до 30.09.2018г., с
разрешение на орган по приходите, но след подадено от лицето заявление на
11.06.2019г. Именно това е датата на издаване на АУАН и може да се предположи,
че действията на Х. по подаване на трета ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г.,
извън законоустановения срок, са в отговор на констатираното нарушение. В
решението на районния съд са изложени аргументи относно неприложимостта на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които са в същата насока, а именно подаване на
коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. повече от година след
извършване на административното нарушение и то след като на лицето е издаден
АУАН, с който е установено извършеното нарушение, не могат да се приемат за
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства за
процесното нарушение.
По така изложените съображения,
касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът по касация е заявил
претенция за присъждане на разноски по делото в размер на 120лв. с отговора на
касационната жалба. На основание разпоредбата на чл. 24е от Наредбата за
заплащане на правната помощ /в приложимата й редакция/ същите следва да бъдат
присъдени на ответната страна.
Воден от изложеното Административен съд-Пловдив,
ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260574 от
21.06.2021г. на Районен съд - Пловдив, 17-ти наказателен състав, постановено по
НАХД № 3579 от 2020г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно
постановление № 464732-F491692 от 20.09.2019г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – гр. Пловдив, с което на Н.З.Х., ЕГН: ********** ***, на основание чл.
80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 25 000лв. за извършено
нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА
Н.З.Х., ЕГН ********** *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: