Р Е Ш Е Н И Е
№
5
град Пирдоп 22.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА
.
при секретаря Гергана
Юнлю като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 47 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 200 от КТ.
Производството по делото е
образувано по искова молба от Г.Й.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: кантората на адвокат А.И. ***,
срещу „Е.М.” АД, със седалище и адрес на управление: село Мирково, Софийска
област.
По обстоятелствата подробно изложени в
исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати:
1. сумата от 10
500 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства, балнеолечение и имобилизиращ гръден корсет, хигиенни
материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука станала на 24.11.2002г., за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея,
2. сумата от 49
500 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – представляващи разликата между трудовото ми възнаграждение, което би получавал като здрав в ответното дружество и пенсията за инвалидност във връзка с трудовата злополука, станала на 24.11.2002 г., за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея.
Ищецът моли предявените искове да бъдат
уважени, ведно със законните последици.
Ищецът моли да ме бъдат присъдени
направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Е.М.”
АД, със седалище и адрес на управление: село Мирково, Софийска област, чрез
пълномощника си Л.Б. – юрисконсулт, в дадения му от съда срок, е дал писмен
отговор, представил е копие на писмено доказателство под № 3 и е направил
доказателствени искания.
Ответникът в писменият си отговор
оспорва предявените искове по основание и размер, по подробно изложените
съображения и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Ответникът моли да му бъдат присъдени
направените разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и
ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съдът, приема за безспорни и не
подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че ищецът е работил в
ответното дружество на длъжност механо-шлосер повече от
Съдът приема за
спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото: че с решение № 0822 от 28.09.2017 г. на ТЕЛК на ищеца
е определена 92% обща инвалидност, от които 78%
в резултат на трудовата злополука,
за срок от три години, до дата
01.09.2020 г.; че за посочения в исковата молба период от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г., ищецът търпи имуществени
вреди в размер на 10 500 лева – разходи за лекарства, балнеолечение и имобилизиращ гръден
корсет, хигиенни материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука
станала на 24.11.2002 г.; че за посочения в исковата молба период от 01.09.2017г. до 01.09. 2020г., ищецът търпи имуществени
вреди в размер на 49 500 лева –
представляващи разликата между трудовото му
възнаграждение, което би получил като
здрав в ответното дружество и пенсията за инвалидност във връзка с трудовата злополука, станала на
24.11.2002 г., тъй като в тази
насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства
са оспорени от ответника. Съдът е допуснал събирането на допълнителни
доказателства по делото във връзка със спорните обстоятелства между страните.
Видно от ЕР на ТЕЛК
№ 0822 от 28.09.2017 г., че на ищеца е
определена 92% обща инвалидност, от които 78% в резултат на трудовата
злополука станала на 24.11.2002г., за срок от три години, до дата 01.09.2020 г. и водещата
диагноза е “Счупване на гр. стълб с увреждане на гр. мозък”, което е състояние
“След фрактура на 10-ти гръден прешлен с контузио медуле спиналис. С-м на долна
спастична парапареза, по-изразена в ляво”./л.6/ Установява се от това експертно
решение, че ищецът е негоден за ТФР, нощен труд, работа свързана с ходене и
психическо напрежение и е негоден да работи като механо-шлосер. Видно от служебна
бележка изх. № 60-18-02-1171/ 09.01.2018 г. на Дирекция „Бюро по труда“
Ботевград, че ищеца е регистриран като безработен за периода от 25.09.2017 г.
до момента. /л.7/ Видно от разпореждане на ТП на НОИ София област от 26.10.2017
г., че на ищеца е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука в
размер на 576.79 лева./л.8/ По делото са представени от ищеца 2 броя рецепти, електромиография
от 05.09.2017 г. за проведено изследване на увредени междупрешленни дискове в
поясно-кръстния отдел с радикулопатия, 2 броя епикризи от МБАЛ „Проф.Александър
Герчев“ Етрополе ЕООД, неврологично отделение за проведени две болнични лечения
на ищеца от 12.09.2017 г. до 17.09.2017 г. и от 07.08.2017 г. до 12.08.2017
г./л.9-л.13,л.51-л.52/ По делото са представени вътрешни правила за работната
заплата в „Е.М.“ АД с. Мирково./л.23-л.33/ В с.з. на 12.06.2018 г. е направена
констатация от трудовата книжка на ищеца Г.Й.У., че след датата 23.10.2003 г. в
същата няма отбелязване той да е работил при друг работодател./л.60/
Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза /л.81-л.83/, депозирано от
вещото лице д-р Т.С.И.-Б., което не е оспорено от страните и е прието от съда в
с.з. на 20.11.2018 г. /л.92-л.96/, че в резултат на трудовата злополука ищецът
е получил тежка травма на гръбнака, травма на гръбначномозъчните прешлени с
увреждане на гръбначния мозък, остатъчен синдром на долна спастична парапареза
и е налице трайно увредено състояние. Установява се от заключението, че тези
увреждания са причинили на ищеца отклонения в неврологичния статус, нарушения в
двигателната сфера, мускулния тонус и походката, нарушения в
тазоворезервоарните функции – изпускане по малка и голяма нужда, постоянна
болка и скованост в гърба, която е най-изразена при стоене прав и промяна на
времето, слабост и тръпнене в десния крак и ограничена подвижност в същия,
хипотрофия на мускулите на левия крак, долна спастична парапареза за ляв крак и
латентна пареза за десен крак. Установява се от заключението, че е необходимо
ищецът да ползва помощни средства при ходене, ежедневно се нуждае от санитарно-хигиенни
материали впредвид специфичните затруднения, свързани с личната хигиена, нуждае
се от ежедневно непрекъснато поддържащо лечение с медикаменти, здравната каса
не покрива част от лекарствата, които използва ищеца, могат да му се изписват с
намаление 1 или 2 пъти, след това не, няма рецептурна книжка за изписване на
лекарства за състоянието му от трудовата злополука, а само за кръвното налягане.
Вещото лице установява, че в момента и за в бъдеще, ищецът ще има болки и ще се
налага да взема болкоуспокояващи и други лекарства, като прогнозата за бъдещето
му здравословно състояние е неблагоприятна, тъй като получените увреждания са
трайни и необратими, ищецът не може да работи на никакво работно място с
уврежданията и оплакванията, които има. Вещото лице установява в заключението
си, че стойността на разходите за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ гръден
корсет, хигиенни материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука
за претендирания в исковата молба период за 3 години, е в общ размер на 7 086.08
лева.
Видно от първото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза /л.53-л.58/, депозирано от вещото лице М.Л.,
което не е оспорено от процесуалния представител на ищеца и е оспорено от
процесуалния представител на ответника, и е прието от съда в с.з. на 12.06.2018
г. /л.60-л.62/, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получил
ищеца като здрав и отпуснатата пенсия по инвалидност за периода от 01.09.2017 г.
до 31.08.2020 г. е в три варианта: 1. Първи вариант по Таблица 1: в размер на 25
800.48 лева; 2. Втори вариант по Таблица 2: в размер на 24 464.88 лева; 3.
Трети вариант по Таблица 3: в размер на 26 361.36 лева. Съдът счита, че не
следва да обсъжда това заключение на вещото лице М.Л., тъй като видно от
разпита на вещото лице в с.з., при изготвяне на заключението не е била
предоставена цялата необходима информация от ответника, а е работила само въз
основа на два фиша за заплати от м.08.2017 г.
Видно от второто
заключение на съдебно – счетоводната експертиза /л.85-л.90/, депозирано от
вещото лице М.Л., което не е оспорено от процесуалния представител на ищеца и е
оспорено от процесуалния представител на ответника, и е прието от съда в с.з.
на 20.11.2018 г. /л.92-л.96/, че разликата между трудовото възнаграждение,
което би получил ищеца като здрав и отпуснатата пенсия по инвалидност за
периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2020 г. е в три варианта: 1. Първи вариант по
Таблица 1: в размер на 48 956.11 лева; 2. Втори вариант по Таблица 2: в размер
на 48 731.31 лева; 3. Трети вариант по Таблица 3: в размер на 36 708.03
лева. Установява се от заключението, че ищецът е роден на *** г. и ще навърши
65 години на 24.07.2022 г., когато ще придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО. /ДВ, брой 100 от
2011 година, в сила от 01.01.2012 г./
Видно от
заключението на допълнителната съдебно – счетоводната експертиза /л.104-л.108/,
депозирано от вещото лице М.Л., което не е оспорено от страните и е прието от
съда в с.з. на 23.01.2019 г. /л.115-л.117/, че разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил ищеца като здрав и отпуснатата пенсия по
инвалидност за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2020 г. е в три варианта: 1.
Първи вариант по Таблица 1: в размер на 40 546.29 лева; 2. Втори вариант по
Таблица 2: в размер на 30 568.29 лева; 3. Трети вариант по Таблица 3: в размер
на 35 951.98 лева.
Във връзка със
спорните обстоятелства между страните, съдът допусна и събиране на гласни
доказателства по делото.
Видно от показанията на свидетеля Ивайло Гошев
У., дадени в с.з. на 20.11.2018 г. /л.95/, който е син на ищеца и чиито
показания съдът преценява през призмата на чл. 172 от ГПК, че живеят в едно
домакинство с баща си, че баща му е в лошо здравословно състояние от 15-16
години, не може да се грижи сам за себе си, постоянно се налага да му помагат,
има неврологични проблеми в резултат на злополуката, от тогава и до момента взема непрекъснато
болкоуспокояващи и други лекарства, не може да работи никаква работа, постоянно
ползва памперс. Свидетелят установява, че баща му ходи на балнеолечение поне
два пъти в годината или в с. Баня, Карловско или в гр. Хисаря, сам си заплаща
балнеолечението, като понякога и свидетелят му помага финансово, като в момента
е доста по – зле защото е прекарал и инсулт.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита
за доказано, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност
„механошлосер“ повече от 15 години, че на на 24.11.2002 г. около 01.30 по време на работа в ответното дружество ищецът
е претърпял трудова злополука, за която няма вина и в резултат на нея е получил
сериозно травматично увреждане „Счупване на гр. стълб с увреждане на гр.
мозък”, което е състояние “След фрактура на 10-ти гръден прешлен с контузио
медуле спиналис. С-м на долна спастична парапареза, по-изразена в ляво”. От
събраните доказателства по делото се установява наличието на причинно – следствена
връзка между извършвания труд при ответното дружество и настъпилото увреждане.
Установи се от представеното ЕР на ТЕЛК № 0822 от 28.09.2017 г., че на ищеца е определена 92% обща инвалидност, от които
78% в резултат на трудовата злополука станала на 24.11.2002г., за срок от три години,
до дата 01.09.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Съдът намира за доказано основанието на исковете за непозволено увреждане по
чл. 200 от КТ, при което работодателят отговаря за вредите, причинени на
работника в резултат на трудова злополука.
По
отношение на иска за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства,
балнеолечение, имобилизиращ гръден корсет, хигиенни материали и принадлежности,
във връзка с трудовата злополука за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г.
Като има предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, и най – вече заключението на съдебно – медицинската експертиза в
тази част и разпита на вещото лице д-р Т.С.И. в с.з., съдът счита, че искът за
имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 7 086.08
лева (седем хиляди осемдесет и шест лева, 08 ст.), за периода от 01.09.2017 г.
до 01.09.2020 г., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва, считано от 01.09.2017г. до окончателното изплащане. Съдът счита, че за
разликата над уважения размер до предявения размер от 10 500 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на
иска за имуществени вреди, представляващи разликата между между трудовото му възнаграждение, което би получавал като здрав в ответното дружество и
пенсията за инвалидност във връзка с
трудовата злополука за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г.
Като има предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
и най – вече второто заключение на съдебно – счетоводна експертиза по първи
вариант, таблица 1, съдът счита, че искът за имуществени вреди се явява
основателен и доказан за сумата от 48 956.11 лева (четиридесет и осем хиляди деветстотин
петдесет и шест лева, 11 ст.), за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г., в
какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2017
г. до окончателното изплащане. Съдът счита, че този иск следва да бъде уважен именно
по първи вариант, таблица 1 от второто заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, тъй като това изчисление е извършено на база получаваното трудово
възнаграждение от работник в ответното дружество на длъжност „механошлосер“,
който е най-близко до възрастта и трудовия стаж на ищеца и най-реално отразява
действително претърпените вреди от ищеца за исковия период. Съдът прави своите
изводи за присъждане на обезщетение на ищеца именно по таблица 1 на вариант 1 и
въз основа на заключението на СМЕ, че ищецът не може да работи на никакво
работно място с уврежданията и оплакванията, които има, поради което значително
са стеснени възможностите му за труд и той не би могъл да си намери подходяща
работа на територията на гр. Етрополе, дори и за минималната работна заплата. Съдът
не споделя доводите на ответника, че обезщетението на ищеца следва да бъде
изчислено съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ, тъй като тази норма е
приложима само при определяне на обезщетенията по раздел III „Други видове обезщетения“,
където са изброени 14 вида обезщетения и не намира приложение при определяне на
обезщетенията по чл. 200 от КТ. Следва да се има предвид, че при ангажиране
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ
същият дължи обезщетение на работника за всички вреди и пропуснати
ползи, които той търпи в резултат на трудовата злополука. Съдът счита, че за
разликата над уважения размер до предявения размер от 49 500 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски по делото в размер на 2 700.00 лева (две хиляди и седемстотин
лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните
средства в размер на 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева) – за вещите
лице по СМЕ и ССчЕ.
На основание чл. 71,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп сумата от 2 242.00 лева (две хиляди двеста четиридесет и два лева) –
представляваща държавна такса върху уважените искове.
Воден от гореизложеното Районен
съд – Пирдоп
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, „Е.М.” АД, със
седалище и адрес на управление: село Мирково, Софийска област, да заплати на Г.Й.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 7 086.08 лева (седем хиляди
осемдесет и шест лева, 08 ст.) – главница, обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ гръден корсет,
хигиенни материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука за
периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 01.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до предявения размер от 10 500 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 200 от КТ, „Е.М.” АД, със седалище и адрес на управление: село
Мирково, Софийска област, да заплати на Г.Й.У., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 48 956.11 лева (четиридесет и осем хиляди деветстотин петдесет и шест
лева, 11 ст.) – главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разликата между трудовото му възнаграждение, което би получавал като здрав, ако
работел в ответното дружество и получаваната пенсия за инвалидност във връзка с
трудовата злополука, за периода от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 01.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до предявения размер от 49 500 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е.М.” АД, със седалище и адрес на управление:
село Мирково, Софийска област, да заплати на Г.Й.У., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените разноски по делото в размер на 2 700.00 лева (две хиляди и
седемстотин лева).
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Е.М.” АД, със седалище и адрес на
управление: село Мирково, Софийска област, да заплати по сметка на Районен съд
– Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в размер на 450.00 лева
(четиристотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 71, ал. 1 от ГПК, „Е.М.” АД, със седалище и адрес на
управление: село Мирково, Софийска област, да заплати по сметка на Районен съд
– Пирдоп сумата от 2 242.00 лева (две хиляди двеста четиридесет и два
лева) – представляваща държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете