№ 36
гр. Брезник, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Е. Т. Е., против Наказателно постановление №
545 от 16.02.2024 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение
на чл. 148, ал. 2, т. 4 от ЗГ, на жалбоподателя на основание чл. 270 и чл. 275, ал. 1, т. 2
от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото.
Наказващият орган, чрез юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност
на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на
издаденото наказателно постановление.
Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 17.11.2023 г. служители на РДГ Кюстендил, извършили проверка на горски
участък – отдел 88, подотдел „И“, имот религиозни гори с № по КВС 14893.151.41,
находящ се в землището на с. Гигинци, общ. Брезник. При проверката било
установено, че на временен склад по НС, товарно превозно средство с рег. № РК ****
КА, с издаден ПБ № 11915/00388/ 17112023/085725 - 17.11.2023 г. и редовно
позволително за сеч № 07431/09.10.2023 г. с водач Е. Е. се движи, без разрешително за
достъп издадено от кмета на общината, района, кметство или кметския наместник.
Актосъставителят А. Й. А. приел, че Е. е нарушил разпоредбите на чл. 148, ал. 2
от ЗГ и му съставил АУАН с бланков № 000892 от 29.06.2023 г. за това, че моторното
превозно средство е без разрешително за достъп издадено от кмета на общината,
района, кметство или кметския наместник.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети
констатациите в него и на основание чл. 270 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на
1
чл. 148, ал. 2, т. 4 от ЗГ на Е. Т. Е. е наложено наказание за това, че на временен склад
по НС, товарно превозно средство с рег. № РК **** КА, с издаден ПБ № 11915/00388/
17112023/085725 - 17.11.2023 г. и редовно позволително за сеч № 07431/09.10.2023 г.
се движи, без разрешително за достъп издадено от кмета на общината, района,
кметство или кметския наместник, като му е наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Не е спорно, че жалбоподателят е само водач на описаното МПС.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е
да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и
законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя;
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител,
и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен
за това орган, видно от Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните, както и АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за
това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно
качество и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателно производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно
постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по
същество на нарушението поради следните съображения:
В административно наказателното производство, обвинение се повдига именно с
АУАН и НП, като от същите следва по категоричен начин да се установи каква е
волята на наказващия орган. Пълното и точно описание на фактите, относими към
състава на нарушението освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП,
2
индивидуализира пряко и нарушението, като такова. Без въвеждане на съставомерните
признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните
правила, тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен,
че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние
е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени
в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма.
В конкретния случай описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява
изискванията за прецизност и съобразяване императива за пълно отразяване на всички
съставомерни признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни
прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на
предмета на доказване е изключително правомощие на административнонаказващия
орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат „допълвани“ или
извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Съдът счита, че посочената в НП норма на чл. 270 от ЗГ е обща и предвижда, че за
други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му
наказанието е глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100
до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. В случая е налице специална
санкционна норма на чл. 263, ал. 1, т. 2 от ЗГ, предвиждаща глоба от 200 до 2000 лева,
ако деянието не съставлява престъпление, за физически лица, които извършат или
наредят да бъдат извършени дейности по ползване на горските пътища в нарушение на
наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ.
Настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че и при прилагането
на чл. 263, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказващият орган следва да държи сметка, че задължението
за снабдяване с документ, разрешаващ достъпа на товарни превозни средства и пътни
превозни средства с животинска тяга до горските територии и горските пътища тежи
върху собствениците /ползвателите на имота, а водачите на пътните превозни средства
често са лица извън посочената категория и осъществяват достъпа до имота от името и
за сметка на собственика/ползвателя. Аргумент в тази насоча е и разпоредбата на ал. 2
на чл. 263 от ЗГ, предвиждаща, че за нарушение по ал. 1 освен наложената глоба на
нарушителя се отнема даденото разрешение или удостоверение за достъп до горската
територия и той се задължава в определен срок да отстрани последиците от
нарушението, т.е. нарушител може да е само лицето, на което е издадено разрешение
или удостоверение за достъп – собственика/ползвателя на имота.
Констатираните пороци при издаване на АУАН и НП прави невъзможно и
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, доколкото съдът в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН следва
да установи осъществено ли е описаното в наказателното постановление
3
административно нарушение и съответно съпостави фактически установеното
действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото, като административно нарушение. В конкретния случай
предвид горните констатации, според съда не може да бъде установено в какво точно
са се изразявали задълженията на жалбоподателя, за които се твърди че не е изпълнил,
което от своя страна лишава настоящата инстанция да извърши преценка имали ли
извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателя, както и дали поведението
на жалбоподателя представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Предвид това
и е съдът намира, че не може да коментира възраженията, относно това обстоятелство
от страна на защитата.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя, но той не претендира разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 545 от 16.02.2024 г., издадено от
Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 148, ал. 2, т. 4 от ЗГ, на
жалбоподателя Е. Т. Е., с ЕГН: **********, с адрес с. ***********, на основание чл.
270 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4