Определение по дело №52515/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110152515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10092
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110152515 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28.02.2025 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 52515 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. С. Н., с ЕГН ********** от гр.
София, кв. ............., ул. „.....................“ № 6, против С. И. З., с ЕГН **********, от гр. София,
кв. ............., ул. „.....................“ № 6, И. В. З., с ЕГН **********, от гр. София, кв. ............., ул.
„.....................“ № 6, Ц. И. В., с ЕГН **********, от с. ................, ул. ...............“ № 38, и И. П.
П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..................“, бл. 45, вх. Е, ап. 92, за установяване
по отношение на ответниците, че В. С. Н. е собственик на 1/4 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 68134.4085.95, находящ се в гр. София, район „...........“, ул.
„.....................“ № 6, при граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.4085.139,
1
68134.4085.140, 68134.4085.97 и 68134.4085.96, на основание давностно владение
продължило от 04.04.1991 г. до 04.04.2001 г., претендира направените по делото разноски.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответниците С. И. З. и И. В.
З. са съпрузи, сключили граждански брак на 22.10.1967 г., и родители на ищцата, а
ответниците Ц. И. В. и И. П. П. са брат и сестра и същевременно деца на дядото и бабата на
ищцата. Също така твърди, че бабата и дядото на ищцата имали и трето дете М.И.П.,
починала на 20.01.2022 г. и оставила за свой наследник ответника И. П. П.. Излага
твърдения, че през 1968 г. ответницата Ц. И. В. се омъжила и напуснала имота, през 1970 г.
М.И.П. също се омъжила и напуснала имота, а след 1970 г. единствено бабата и дядото на
ищцата останали да живеят в имота. На 24.04.1986 г. бабата и дядото на ищцата
прехвърлили на сина си С. И. З. 1/2 идеална част от собствения си недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 518 кв.м., представляващо парцел XXII-99 в кв. 93
по плана на гр. София, кв. ............., заедно с построената в него жилищна сграда, застроена
на площ от 84 кв.м. Имотът бил придобит от С. И. З. в режим на СИО с И. В. З.. На
02.04.1991 г. ОНС „...........“, кметство ............., издало в полза на И.З.З. и други лица
Разрешение за строеж № 304 за пристрояване и надстрояване на съществуващата в имота
жилищна сграда. Излага твърдения, че на 03.04.1991 г. дядото на ищцата предал
владението върху собствената си 1/4 идеална част от дворното място. На 17.05.1991 г. бил
издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа, след което ищцата,
сестра Г.С.З. и ответниците С. И. З. и И. В. З. със собстевен труд и средства започнали
строително-монтажни работи по изграждане на сградата, които СМР приключили на
28.02.1993 г. и в резултат на които в имота имало изградени триетажна жилищна сграда със
сутерен и тавански етаж, пристройка с площ от 21 кв.м., жилищна сграда с площ от 36 кв.м.,
пристройка с площ от 9 кв.м., две постройки с площ съответно от 34 кв.м. и 20 кв.м. След
изграждане на сградите ищцата започнала да упражнява владението върху втория етаж от
триетажнатга сграда, с площ на етажа от 132,90 кв.м., пристройката с площ от 21 кв.м. и
постройката с площ от 20 кв.м., представляваща гараж. Излага подробни съображения във
връзка с твърдяното придобиване на имота по давност, като сочи, че на 04.04.2001 г. изтекла
предвидената в закона 10-годишна давност. Навежда твърдения за извършени работи по
подъдржане на имота като владелец на същия. Към исковата молба ищцата прилага писмени
доказателства, прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответницата Ц. И. В., с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, свързани с предаване на владението върху 1/4
идеална част от имота, както и упражняване на фактическа власт върху него. Оспорва
живеене в имота от ищцата след 1986 г., както и намерение от страна на ищцата за своене не
имота. Твърди, че заедно със сестра М.П. са съсобственици на 1/8 идеална част заедно с
брт си С. И. З.. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен, претендира направенвите по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
2
от ответниците С. И. З. и И. В. З., с който оспорват иска. Оспорват твърдяното от ищцата
владение върху имота. Твърдят, че процесния недвижим имот е придобит по време на брака
на ответниците в режим на СИО, 1/2 част от който срещу задъ лжение за издръжка и гледане
от родителите на ответника З.. Също така твърдят, че имотът е придобит по давност, за което
са се снабдили с Нотариален акт № 11, том II, рег. № 7327, дело № 175/2009 г. Не спорят, че
праводателите им – И. и В.З..и имат три деца, като дъщеря им Ц. И. В. е напуснала имота
след 1968 г., дъщеря им М.И.П. е напуснала имота през 1970 г. и последната след смъртта си
е оставила за свой наследник ответника И. П. П.. Не спорят, че разрешението за строеж на
новата сграда е от 02.04.1991 г., по което време ищцата е била на 11 години. Навеждат
твърдения, че са инвестирали парични средства в изграждането на сградата в процесното
дворно място. Оспорват изложените от ищцата твърдения за извършване на действия,
свързани със своене на имота. Излагат подробни съображения, свързани с времето, през
което ищцата е живяла в имота при родителите си, както и такива, свързани със
собстевността на ответниците. С отговора на исковата молба са представениписмени
доказателства.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от
ГПК от ответника И. П. П..
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция от В. С. Н. против С. И. З., И. В. З., Ц. И. В. и И. П. П.,
за установяване по отношение на ответниците, че В. С. Н. е собственик на 1/4 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 68134.4085.95, находящ се в гр. София, район „...........“,
ул. „.....................“ № 6, при граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.4085.139,
68134.4085.140, 68134.4085.97 и 68134.4085.96, на основание давностно владение
продължило от 04.04.1991 г. до 04.04.2001 г., претендира направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Направено е искане по реда на чл.78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищцата следва да докаже
правното основание, на което претендира, че е собственик на процесния недвижим имот,
изтекла в нейна полза придобивна давност и периода на владеене на имота, а ответниците -
правото си на собственост върху процесния недвижим имот, основанието, на което са
придобили недвижимия имот, както и направените възражения.
С оглед на изразените твърдения на страните, съдът намира, че същите следва да
бъдат напътени към спогодба, като им се даде възможност да се споразумеят по отношение
на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към
медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при
3
постигане на спогодба, същата ще има значението на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба на ищцата и отговора на ответниците писмени
доказателства, следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. На
ответниците следва да бъдат дадени указания във връзка с представените копия от
документи, а по направените от тях искания за събиране на гласни доказателства, съдът ще
се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на ищцата.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
ІII ГО, 155-и състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 52515/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 01.04.2025 г., 12.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от В. С. Н. против С. И. З., И. В. З., Ц. И. В. и И. П. П.,
за установяване по отношение на ответниците, че В. С. Н. е собственик на 1/4 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 68134.4085.95, находящ се в гр. София, район „...........“,
ул. „.....................“ № 6, при граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.4085.139,
68134.4085.140, 68134.4085.97 и 68134.4085.96, на основание давностно владение
продължило от 04.04.1991 г. до 04.04.2001 г., претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответницата Ц. И. В., с който оспорва исковата претенция като неоснователна, излага
подробни съображения.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответниците С. И. З. и И. В. З., с който оспорват иска като неоснователен, излагат
подробни съображения.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от
ГПК от ответника И. П. П..
СЪДЪТ приема, че между страните няма безспорни обстоятелства и права.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищцата следва да докаже правното
основание, на което претендира, че е собственик на процесния недвижим имот, изтекла в
4
нейна полза придобивна давност и периода на владеене на имота, а ответниците - правото си
на собственост върху процесния недвижим имот, основанието, на което са придобили
недвижимия имот, както и направените възражения.
УКАЗВА на ищцата, че не ангажира докдаателства относно периода на упражняване
на фактическа власт върху имота.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има значението на
влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл.78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищцата писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответниците писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответниците, че следва най-късно в съдебно заседание да заверят
приложените към отговора на исковата молба копия от документи.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5