№ 5994
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110109354 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявени от З.В. Младенова-Д.а срещу Н. Г. Д. искове за оборване
на презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 4 от СК) по отношение на недвижим имот
(апартамент в гр. София) и едно моторно превозно средство, посочени в насрещна искова
молба от 25.02.2020г.
Искът за оборване на презумпцията за съвместен принос е вещен (защото само вещни
права могат да се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност) и е
положителен установителен (защото по него трябва да се установи, че ищецът е собственик
на вещта) – в този смисъл ТР № 35/14.06.1971 г., ОСГК на ВС. Съгласно чл. 104, т. 3 от ГПК
на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни
права върху имот с цена на иска над 50 000 лв., а в настоящия случай размерът на цената на
главния иск, имащ за предмет недвижимия имот, е данъчната оценка на последния (чл. 69,
ал.1, т. 2 от ГПК) и тя възлиза на 83 005.20 лева. От друга страна, чл. 109 от ГПК
предвижда, че исковете за вещни права върху недвижим имот се предявяват по мястото,
където се намира имотът. При това положение искът по чл. 21, ал. 4 от СК – за установяване
по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на процесния
апартамент, е подсъден на Софийския градски съд. Същевременно, съдът счита, че исковете
по чл. 21, ал. 4 от СК по отношение на моторното превозно средство също следва да се
разгледа от Софийския градски съд като първа инстанция – по тези искове и по иска, имащ
за предмет недвижимия имот, трябва да се установят едни и същи факти, а именно влагането
на средства, на труд и работа в домакинството само от ищеца, респ. невлагането на
средства, на труд и работа в домакинството от ответницата (не може в единия случай да се
установи напр., че ответницата не е влагала труд и не е работила в домакинството, а в
другия случай – че е), т.е. налице е подсъдност по връзка между исковете. Това дали ищецът
е изключителен собственик на процесните вещи или на части от тях трябва да установи
един съд.
Предвид гореизложеното и с оглед задължението на съда да следи служебно за
родовата подсъдност на делото (чл. 119, ал. 1 от ГПК), производството по настоящото дело
трябва да бъде прекратено, а делото – да бъде изпратено на надлежния съд, т.е. на
Софийския градски съд.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело №9354/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийския градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2