Решение по дело №729/2020 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. Русе, 04 февруари 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 02 февруари 2021 год. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №729…… по   описа   за  2020  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от Ю.Ю.Л., Б.И.Л. и Б.Ю.Ю.,***. Жалбата е насочена срещу заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. на Началника на РУ на МВР Ветово. Със заповедта на Ю. Л., в качеството му на физическо лице е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, управляващ МПС : „ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 10 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт, които съдът може да подведе към основания за оспорване съгласно чл.146, т.3 и т.4 от АПК - допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби . Твърди се, че АО не бил изследвал обстоятелството, че процесния автомобил е собственост  не само на адресата на административния акт, а е СИО и принадлежи и на двамата съпрузи. Отделно от това, същото МПС се ползва и от дъщерята на жалбоподателя.

В съдебна зала адвокатът на оспорващия сочи още, че предвидената в чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка не може да постигне целта на закона и с оглед на ползването на МПС-то от другите лица в семейството, това нарушавало техни конституционни права.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски, за които представя и списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,  намира  жалбата на Ю.Ю.Л. за процесуално допустима.

По отношение на другите жалбоподатели- Б.И.Л. и Б.Ю.Ю., с протоколно определение съдът прекрати съдебното производство, тъй като прие, че те не са адресати на акта, не са засегнати пряко и непосредствено и нямат правен интерес да оспорват заповедта за налагане на ПАМ. Адресат на заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. на Началника на РУ на МВР Ветово е единствено вписаният в регистрите на Сектор ПП при ОД на МВР Русе собственик  на съответното МПС, и само той е активно легитимиран да бъде надлежна страна в процеса.

Ето защо, по отношение на Ю.Ю.Л. оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. Началникът на РУ на МВР Ветово е наложил принудителна административна мярка на Ю.Ю.Л., в качеството му на собственик на МПС-Мицубиши Л200, с рег. №Р6102КМ, изразяваща се във прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, управляващ МПС : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози“, за срок от 10 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. б от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 20.11.2020г., около 00.25 часа, в гр. Ветово, по улица „Цар Калоян“, пред дом №10, лицето Ю.Ю.Л. е управлявал МПС, Мицубиши Л200, с рег. №Р *** КМ, негова собственост, в нарушение на ЗДвП. Л. управлявал автомобила след употреба и под въздействието на алкохол, обстоятелство, установено от извършената от служители на РУ Ветово с техническо средство- „Алкотест 7510“ проверка, чиито показания са за концентрация на алкохол в издишаните пари в размер на 1.66 промила. А след химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, данните от извършената експертиза сочат и по-високи размери-1.90 промила. За нарушението бил съставен АУАН под бл. №548078, на същата дата, от мл. автоконтрольор към РУ гр. Ветово при ОД на МВР С. Станчев. Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В съставения АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на жалбоподателя в настоящото производство - Ю.Ю.Л.. Тези изводи АНО извел от представени пред него СР на МПС и след направена справка в базата данни на Сектор ПП при ОД на МВР Русе. По делото и адм. преписка са представени и документи-справка за първоначална регистрация на ППС, и данни за собственост на МПС с рег. №Р *** КМ (л.20-24), от които е видно, че в базата данни на Сектор ПП, като собственик  на автомобила е записано лицето Ю.Ю.Л..

Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. на Началника на РУ на МВР Ветово, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. б от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели с рег. №Р 6102 КМ и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.

Мярката е наложена на собственика  на автомобила - жалбоподател в настоящото съдебно производство - Ю.Ю.Л..

Недоволен от заповедта, Ю.Ю.Л., ведно със своята съпруга Б.И.Л. и дъщеря им Б.Ю.Ю. я оспорват с жалба, подготвена от адвокат-пълномощник В. Д., по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

По делото основната защита, която предприема адвоката на тези лица е на твърдението, че автомобилът, чиито регистрационни номера са снети по повод наложената ПАМ, не е собственост само на адресата на ПАМ, а и на съпругата му, за което се представят и доказателства за придобиването му като СИО. Твърди се нарушение на конституционните права на другите лица, ползващи автомобила, както и на принципа за съразмерност, тъй като с наложена мярка се засягат правата на съпругата на жалбоподателя и на тяхната дъщеря, да се ползват от лекия автомобил.

Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по  чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП.

Правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „б“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на началниците на районните управления към ОД на МВР Русе да налагат ПАМ по ЗДвП, както и последващите за нейното изменение. Те са представени и по делото(л.37- 39).

Оспореният административен акт - заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. е издадена от Началника на РУ на МВР Ветово, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

По компетентността на АО не се и спори.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. Такива са представени и по настоящото дело. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и  спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

Няколко са елементите от състава на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП : 1. управление на ППС; 2. водачът, управляващ ППС да е него собственик; 3. Управлението на това ППС да е след установена спрямо водача по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози или 4. при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя Ю.Ю.Л..

По делото не се спори, че на 20.11.2020г., около 00.25 часа, в гр. Ветово, по улица „Цар Калоян“, пред дом №10, лицето Ю.Ю.Л. е управлявал МПС, Мицубиши Л200, с рег. №Р ***КМ, негова собственост, в нарушение на ЗДвП. Л. управлявал автомобила след употреба и под въздействието на алкохол, с концентрация в кръвта, която съгласно  данните от извършената експертиза е в размер на 1.90 промила. Това деяние попада под ударите на НК и е престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

По делото се установява по един категоричен начин наличието на предвидената в закона хипотеза, при която се налага принудителна мярка от вида на процесната. Административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство".

Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. б от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано е управление на автомобил от водач, употребил алкохол над позволените по закон граници. Правилно мярката е наложена собственика на МПС-то.

В тази връзка е без значение възражението на адвоката на оспорващата страна, че автомобилът е СИО.

Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишен от възможността да го управлява, нито че тази мярка е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП се налага срещу вписания в регистрите собственик, невписаният съсобственик на МПС не е страна по правоотношението за налагане на принудителна административна мярка с тази правна квалификация. Законът предполага, че другият съсобственик ще търпи ограничение в ползването на автомобила в обществен интерес налагащ гарантиране на безопасността на движението и в процеса по обжалване на наложената принудителна административна мярка, той няма самостоятелни права които да защитава

Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. б от закона е и в съответствие с  принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

В оспорената заповед не са изложени нарочни мотиви по отношение определения срок на принудителната мярка, който е близо до предвидения от закона максимум-10 месеца. Относно този срок е установена законова рамка от 6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант различен от минимално предвидения, органът следва изложи своите мотиви. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /виж Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, касаещи тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в кръвта на водача, той и собственик - 1,90 промила. Освен това към административната преписка е приложена и справка за извършените от жалбоподателя многобройно предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС, следователно административният орган е имал предвид данните от същата при определяне на срока за който е наложена принудителната административна мярка. Коментираните обстоятелства обосноват определянето от административния орган, на близо до максималния предвиден от закона срок за прилагане на процесната ПАМ, какъвто е настоящия случай-10 месеца.

Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се ограничи и намали броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и пострадалите при пътни инциденти участници в движението.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. на Началника на РУ на МВР Ветово се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 200 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева - възнаграждение, определено от съда по реда на  чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.

Воден от горното, съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ю.Ю.Л. срещу заповед № 20-0457-000088/20.11.2020г. на Началника на РУ на МВР Ветово, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство - Мицубиши Л200, с рег. №***КМ, за срок от 10 месеца.

Осъжда Ю.Ю.Л., ЕГН **********,*** сумата от 150  (Сто и педесет) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Съдия: