Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 04.01.2018г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 05.12.2017 година
В публично заседание, в следния състав:
Председател:Георги
Иванов
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Иванов НАХД №
5059 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалбата на С.Д.Д., с ЕГН:**********,
с адрес: ***, срещу глоба с фиш № 0015501
от 14.07.2017г.,
издаден от главен специалист при Община Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 178е ЗДвП за нарушение на чл.
94, ал.3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева. Моли се за отмяна на фиша като се оспорва нарушението
и се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването му. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподател моли фиша да се отмени като неправилен и незаконосъобразен.
Представителят на издателя на фиша Община Бургас излага доводи за неговата законосъобразност и моли съда да го потвърди.Представя писмени бележки.
От фактическа страна, съдът приема следното:
На 14.07.2017 г. около 12:35 часа, свидетелят Е.П. на длъжност главен специалист в отдел УКОРС към Община Бургас извършила проверка в гр. ********** и установила, че л.а. марка „К.” с рег. № ****** бил паркиран в тревните площи до блока. За установеното нарушение свидетелят П. написала уведомление за глоба с фиш, което било залепено на стъклото на автомобила. След извършена проверка за собствеността на лекия автомобил, на 14.07.2017г. свидетелят Е.П. по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП съставила на С.Д.Д., с ЕГН:**********, фиш за нарушение на чл.178е от ЗДвП, с който е наложена глоба от 50 лв. Три дни по-късно, на 17.07.2017г., жалбоподателят подал възражение в Община Бургас, с което оспорил констатациите за неправилно паркиране на л.а. марка „К.” с рег. № ***** в тревните площи до бл.** на ж.к.“И.“.
След като не получил отговор на възражението и не му бил съставен АУАН, на 15.09.2017г. жалбоподателят подал настоящата жалба до РС Бургас.
На 29.09.2017г. Община Бургас изпратила отговор на възражението на Д.,с което по същество е отказала на анулира издадения фиш и да състави АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: уведомление за глоба с фиш, възражение на жалбоподателя, протокол от извършена проверка, фиш за наложена глоба, показанията на свидетелят Е.П..
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна, съдът намира подадената жалба за допустима и основателна предвид следното:
Видно от депозираното възражение, жалбоподателя е оспорил извършването на нарушението и е отказал да се плати наложената за това нарушение глоба. Възражението е входирано в Община Бургас на 17.07.2017 година т.е. то е депозирано преди изтичане на срока по чл. 186, ал.7 от ЗДвП / до 21.07.2017 година/, следователно нарушението и размерът на глобата са били оспорени своевременно, и е следвало да се пристъпи към съставяне на АУАН, но това не е сторено, което е довело до подаване на настоящата жалба пред съда. От тези факти е видно, че издателят на фиша по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП въпреки подадено възражение на нарушителя срещу него, е отказал да състави АУАН и да издаде НП. По този начин фактически се препятства ефективния достъп до съд на лицето, санкционирано с фиша, защото съгласно националното законодателство фишът не подлежи на обжалване пред съда. Подобна практиката на издателя на фиша, издаден по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП, да не анулира фиша и да не съставя АУАН съответно да не издава НП, е предпоставка за нарушаване на чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧ защото по същество лишава гражданите от правото им да обжалват пред съд административен акт, приравнен на наказателно постановление, с който им се налага административно наказание за извършено административно нарушение поради следните съображения:
Гарантираните от член 6 от ЕКПЧ права се прилагат, когато е налице „наказателно обвинение“. В Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., Конституционния съд застъпва становището, че разпоредбите във връзка с административното наказване представляват именно "наказателно обвинение" по смисъла на чл. 6, §1 ЕКПЧ респективно правото на защита по чл. 56 от Конституцията, тълкуван в светлината на чл. 6, § 1 ЕКПЧ, включва задължителен достъп до съд във всички онези случаи, когато се налагат административни глоби на граждани. В сходен с настоящия казус за глоба за неправилно паркиране, в решението си от 05.10.2017г. по Varadinov c.Bulgarie, арр.no 15347/08, в § 39, ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на достъп до съд като е възприел становището, че поради общия за всички характер /насочена към всички участници в пътното движение/ на разпоредбата на ЗДвП, нарушена от жалбоподателя, както и предвид на обстоятелството, че глобата по ЗДвП има възпиращи и наказателни, а не обезщетителни цели, следва да се приеме, че нарушението на ЗДвП е наказателноправно по своята природа съгласно чл. 6 от ЕКПЧ и той има право на достъп до съд, въпреки изричната забрана на чл.189, ал.5 от ЗДвП в тогавашната му редакция. Следователно настоящото административно наказване на Д. за нарушение по чл.178е от ЗДвП следва да се приеме за "наказателно обвинение" по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Достъпът до съд е елемент от "правото на съд" по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и трябва да бъде гарантиран по отношение на всяко едно наказателно обвинение. ( Golder v. the United Kingdom, judgment of 21 February 1975, Series Ano.18, p. 18, § 36). Правото на достъп означава правен и фактически достъп, което изисква наличие на „последователна система“, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат „ясна, практическа и ефективна възможност“да се обърнат към съд.На теория, законодателят е осигурил достъп до съд с разпоредбите на чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН. В този смисъл, действително ако бе съставен АУАН и издадено НП, жалбоподателят би могъл да го обжалва пред съда съгласно раздел V от ЗАНН, но бездействието на Община Бургас да се съобрази с чл.186, ал.2 ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН в случая възпрепятства фактическия му достъп до съд. Ако се възприеме, че фишът не подлежи на самостоятелно обжалване и преписката следва да се върне на Община Бургас за съставяне на АУАН и НП, което впоследствие отново да бъде оспорено от нарушителя, достъпът до съд няма да бъде гарантиран, а ще зависи от волята на издателя на фиша, което от своя страна противоречи на изложените по-горе принципи на пряк и ефективен достъп до съд и изискването за разумен срок при решението на въпроса за наказателното обвинение, изведени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, §1 от ЕКПЧ.
Предвид тези обстоятелства, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията като приложи пряко чл.6, § 1 и чл.13 от ЕКПЧ, настоящият състав прие, че следва да разгледа жалбата на Д. по същество, защото в противен случай ще е налице нарушение на правото му на ефективен достъп до съд, компетентен да разгледа всички въпроси, свързани с това дали жалбоподателят е бил несправедливо обвинен в извършването на административно нарушение и наказан, гарантирано от чл. 6 ,§ 1 от Конвенцията.
Настоящият състав на РС Бургас като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на фиша е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя неговата отмяна. На Д. е съставен неприсъствен фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДвП. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Съгласно чл. 186, ал.2 от ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Според настоящият състав обстоятелството, че фишът е бил съставен в отсъствие на нарушителя при наличие на законовите предпоставки за това, в никакъв случай не води до извод, че той е лишен от правото и от възможността впоследствие да възрази, като оспори извършването на нарушението или размера на глобата и в този смисъл не споделя становището на представителя на Община Бургас. Аргумент за това му право е както общата норма на чл. 39, ал.3 от ЗАНН, субсидиарно приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 189, ал.14 от ЗДвП, така и нормата на чл. 186, ал.2 от ЗДвП. Приложението на последната не се изключва от тълкуването на чл. 186, ал.3 от ЗДвП, а напротив при условие, че фишът се съставя в отсъствие на нарушителя на още по-голямо основание е необходимо да има гаранции за защита срещу несправедливо обвинение и наказание. Още повече, че с разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП законодателят е приравнил неплатената доброволно в седемдневен срок глоба по издаден фиш на наказателно постановление. При наличието на изрично оспорване на издадения фиш с доводи за липса на извършено административно нарушение, компетентните органи на Община Бургас е следвало да извършат преценката по чл. 186, ал.2 от ЗДвП дали са налице основания за образуване на административнонаказателно производство. Своевременно предприетото оспорване, изключва възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат. За издателя на фиша, то създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или пък да откаже да състави такъв акт.
Ето защо, настоящият състав приема, че след като Д. е оспорил своевременно процесния фиш, но не му е бил съставен АУАН, той е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита срещу наложената му глоба в началната фаза на административнонаказателното производство срещу него, а издателя на фиша е нарушил императивните разпоредби на чл.186, ал.2 ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ фиш № 0015501 от 14.07.2017г., издаден от главен специалист при Община Бургас, с който на С.Д.Д., с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 178е ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
С.П.