№ 65
гр. П., 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500058 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ №1376 по описа
на съда за 2023 година е осъдена Прокуратурата на Република България с
адрес гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца Т. Я. Б. с ЕГН ********** със
съдебен адрес в гр. П., ул. „11-ти август“ №2, ет.1, офис 9, на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по
досъдебно производство №1399/2017г. по описа на РУ на МВР - П., по което
ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 12.02.2021г. до
плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 4500лв. до предявения
размер от 15000лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул.
„В.“ №2 да заплати на Т. Я. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. П.,
ул. „11-ти август“ №2, ет.1, офис 9, съдебни разноски в размер на 460 лв.
В срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България, чрез прокурор в Районна прокуратура П..
1
Обжалват решението в осъдителната му част. Молят да бъде отменено и
постановено ново , с което предявения иск – отхвърлен.
Претендират разноски.
Подържат доводите за неоснователност на иска , изложени в писмения
отговор и писмената защита.
Съдът правилно приел, че наказателното производство е приключило в
разумен срок, продължило е в сравнително кратък период от време, а след
22.07.2020 г. неблагоприятното въздействие е било значително по-слабо.
Взета била най-лека мярка за неотклонение, не били установени трайни
неблагоприятни изменения в здравословното съС.ие на ищеца.
Неправилно съдът приел че броят на процесуалните действия с
участието на ищеца бил голям, при проведени общо 11 съдебни заседания на
две инстанции, поради което и присъденото обезщетение било завишено.
Именно , за да се постигне обективно разследване и пълно изясняване на
обстоятелствата, по НОХД били разпитани множество свидетели, като част от
заседанията са били отлагани по обективни причини ,поради отсъствието на
един от свидетелите.
Съдът не подложил на подробен анализ показанията на разпитаните
свидетели А.Г. и Р. Б.. Достоверността на показанията на тези свидетели била
силно компрометирана. В показанията им имало взаимно изключващи се
твърдения и била видна неосведомеността им относно воденото наказателно
производство и връзката му с конкретно съС.ие на ищеца.
Очевидна била и заинтересоваността им от изхода на делото , предвид
родствените връзки.
Съдът неправилно приел, че криминалното минало на ищеца не било
основание за намаляване на дължимото обезщетение.
Следвало да бъдат взети предвид предходните осъждания на ищеца за
престъпления от общ характер, включително и ефективното осъждане на 4
месеца лишаване от свобода. Тези обстоятелства били от съществено
значение при определяне на размера на неимуществените вреди, особено що
се отнася до претенциите на ищеца за накърнено достойнство, добро име и
репутация в обществото. Съдът не съобразил трайно установената и
непротиворечива съдебна практика, според която за едно осъждано лице,
каквото се явява ищецът, евентуално причинената вреда е с много по- нисък
интензитет в сравнение с лице, което не е имало досег с правозащитните
органи, респективно, при едно евентуално уважаване на иска, следва да се
присъди обезщетение в далеч по-нисък размер от претендираното, а в случая
- от определеното от съда обезщетение от 4 500 лв.
Присъденото обезщетение било несправедливо и водело до
неоснователно обогатяване на ищеца.
Молят иска да бъде отхвърлен или евентуално- намалено съществено
размера на присъденото обезщетение и съответно съдебните разноски.
2
В срока по чл.263 от ГПК писмен отговор от ответника по жалбата не е
постъпил.
Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на
ответника по жалбата, в което се развиват доводи за правилност на
постановеното решение в обжалваната част.
Съдът , като прецени валидността на решението изцяло и
допустимостта в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на
спора в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на РБългария ищецът Т. Я.
Б. ,чрез процесуалния си представител, твърди, че против него е водено
досъдебно производство № 1399/2017 г. по описа на РУ - МВР - П. и преписка
вх. № 3571/2017 г. по описа на Районна прокуратура - П., като му е
повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал.
4 предл. 2 - ро, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б“ от НК.
По внесен от Районна прокуратура П. обвинителен акт било образувано
НОХД No 358/2019 г., по описа на Районен съд – П..
Съдебното производство приключило с постановяване на 22.07.2020
година на оправдателна присъда спрямо ищеца.
В установения от закона срок Районна прокуратура - П. подала въззивен
протест против посочената присъда.
Поради подадения въззивен протест наказателното производство
против Б. продължило по ВНОХД No 483/2020 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, който с решение № 260024 от 12.02.2021 г., влязло в сила на
същата дата, потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.
Наказателният процес воден против ищеца, в двете му фази, продължил
повече от две години - от момента на повдигане на обвинението на 07.12.2018
г. до момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 12.02.2021 г.,
като били проведени единадесет съдебни заседания.
Докато траело наказателното производство, ищецът живял в
непрекъснат стрес и притеснения, затворил се в себе си, стана необщителен,
загубил сън и апетит.
Воденото срещу Б. наказателно производство станало известно на
повечето негови роднини, приятели, познати, колеги и съграждани. Това се
отразило изключително неблагоприятно върху него, накърнено било
неговото достойнство, доброто му име и репутация в обществото.
Негови близки и приятели се отдръпнали от Б. или се отнасяли към
него с недоверие, като към човек, който е преследван от закона за извършено
тежко умишлено престъпление и му предстои да влезе в затвора за
изтърпяване на наказание.
В хода на наказателното производство Б. бил принуден да понася и
всички ограничения, и неудобства, като обвиняем и подсъдим- да спазва
3
наложената му на 07.12.2018 г. мярка за неотклонение “Подписка”, да се
явява за провеждане на следствени действия по досъдебното производство и в
съдебни заседания.
Моли на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 изр.1-во от ЗОДОВ да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България, да му заплати за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу него за
извършено престъпление по НК, по което е бил оправдан, обезщетение в
размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 12.02.2021 г. и
направените разноски по делото.
В срок е постъпил писмен отговор.
Прокуратурата счита , че иска е допустим , но неоснователен.
Ищецът не доказвал търпени от него неимуществени вреди.
Прокуратурата не била предоставяла официална информация по случая,
която да е публично оповестена, поради което не следвало да бъде
ангажирана отговорността й във връзка с промяна на отношението на трети
лица към ищеца.
Считат , че претендираното обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД е несправедливо.
Ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление
по чл.235, ал.4, вр. ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК с постановление за
привличане на обвиняем от 07.12.2018 г., което му е предявено на същата дата
в присъствието на защитник .Взета му била мярка за неотклонение
„подписка“. На 18.02.2019 г., бил внесен в РС П. обвинителен акт срещу Т. Б.
по обвинение за извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. След няколко проведени съдебни заседания по
време на съдебно следствие, от разпитаните свидетели и събраните
доказателства съдът установил фактически положения, различни от
изложеното от прокурора в обвинителния акт. На 22.07.2020 г. била
постановена оправдателна присъда, която била протестирана от
прокуратурата. С решение на 12.02.2021 г., въззивната инстанция потвърдила
оправдателната присъда.
По отношение на Т. Б. била взета най- леката мярка за процесуална
принуда ,най-малко ограничаваща ежедневния живот на лицата.
Разследването било проведено в разумен срок с оглед преминаване на
наказателното производство и през двете му фази-досъдебна и съдебна, като
последната на две инстанции.
Обвинението, което е повдигнато на Т. Б., било за престъпление
извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК .
Преди това Б. бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
4
изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, и двете предишни осъждания
едно спрямо друго били в условията на рецидив, т.е. второто е извършено
след като има влязла в сила присъда за първото осъждане. Това поставяло под
въпрос наличието на добро име на ищеца и опровергавало твърденията му, че
именно настоящото наказателно производство е причинило описания стрес и
нарушаване на социалните контакти.
Същите доводи са развити по – подробно в писменото становище на
прокуратурата.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
С постановление от 7.12.2018 година на прокурор при РП П. Т. Б. е
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1399 /2017 година по
описа на РУ МВР П. затова ,че на 30.11.2017 година в землището на с.
Лесичово при условията на посредствено извършителство ,без редовно
писмено позволително е отсякъл дървета от различни видове , посочени в
постановлението , с обща кубатура 11,05 куб.м. на стойност 846,52 лева, като
деянието е квалифицирано като престъпление по чл.235 ал.4 предл.2-ро във
връзка с ал.1 и чл.29 ал.1 б.Б“ от НК. Взета е по отношение на него мярка за
неотклонение подписка.
На същата дата Б. е разпитан като обвиняем.
На 14.12.2018 година е съставено заключителното мнение на
разследващия полицай и делото изпратен на РП П. за предаване на съд.
В РС П. е внесен обвинителен акт на 21.02.2019 година и образувано
НОХД № 358 по описа на съда за 2019 година. С разпореждане от 1.03.2019
година на съдията-докладчик делото е насрочено в разпоредително заседание
на 25.03.2019 година ,което е проведено и делото насрочено за 24.04.2019
година. Делото е отложено , поради неявяване на свидетели посочени от
прокуратурата за 17.06.2019 година. На тази дата делото отново е отложено
както за разпит на свидетели и експерт , така и по искане на прокуратурата за
събиране на доказателства. Следващото заседание е проведено на 16.08.2019
година и отново отложено за разпит на свидетели и по искане на
прокуратурата за допълнителен разпит на един от свидетелите за 11.09.2019
година. Следващото съдебно заседание е проведено на 4.11.2019 година.
Проведени са още заседания на 9.12.2019 г.,03.02.2020 г.,18.5.2020 г. и
22.07.2020 година, когато е постановена и присъдата.
5
Ищецът Б. е признат за невиновен в това , че че на 30.11.2017 година в
землището на с.Лесичово при условията на посредствено извършителство ,без
редовно писмено позволително е отсякъл дървета от различни видове ,
посочени в постановлението , с обща кубатура 11,05 куб.м. на стойност
846,52 лева, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл.235 ал.4
предл.2-ро във връзка с ал.1 и чл.29 ал.1 б.Б“ от НК.
Видно е от изложеното ,че от момента на повдигане на обвинението до
приключване на наказателното производство пред първата инстанция са
изминали година и половина. Проведени са множество съдебни заседание –
10 ,в които Б. като подсъдим е участвал лично , извършени са множество
разпити на свидетели.
Прокуратурата е протестирала постановената оправдателна присъда и е
образувано въззивно производство № 483/2020 година.
Проведено е едно съдебно заседание на 24.11.2020 година и с решение
на въззивната инстанция е потвърдена оправдателната присъда.
Или общата продължителност на периода ,в който Б. е имал качеството
обвиняем , респективно подсъдим е две години.
От събраните по делото доказателства е видно ,че ищецът има
предишни осъждания за различни по вид престъпления, като е търпял и
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Последното му
осъждане е за престъпление по чл.343 в ал. във връзка с ал.1 от НК и е от
2016 година.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите
А.А.Г. и Р. А. Б. .Тези свидетели имат непосредствени впечатления и
установяват ,че докато траело наказателното производство „ за сечта“ Б. бил
притеснен, не спял и не се хранел добре. Притесненията му произтичали и от
това ,че има предишни осъждания. Притеснени били и близките му .
Показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани
.Противоречията и несъответствията ,на които представителят на
Прокуратурата акцентира в писмените си бележки пред първата инстанция, са
несъществени и напълно обясними , с оглед отдалечеността във времето и
правната грамотност на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка , която не се различава от
6
приетата от първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира
предявения иск за основателен.
При тези данни правилно съдът е приел, че доколкото ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение ,то с оглед разпоредбата на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ иска е доказан по основание.
В тази ситуация съдът би могъл да отхвърли иска при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ- при прилагане ал.1 на същия текст изцяло , а
при хипотезата на ал.2 – отчасти. На тези възможности представителят на
Прокуратурата не се и позовава.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ – по справедливост от съда. Понятието
„справедливост“, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; интензитета на мерките за
процесуална принуда и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; броя и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; както и по какъв начин всичко това се
е отразило на ищеца – има или не влошаване на здравословното му съС.ие и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
7
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Следва още да се съобразява и обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент – Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение, само по себе си също има
ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване.
Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е
образуваното досъдебно производство е вредоносен и неговото доказване
предопределя увреждането, като на доказване подлежат единствено формата
и тежестта на вредата.
При водене на наказателно производство без съмнение за лицето са
настъпили неимуществени вреди и е налице негативно повлияване на
психиката му, дори и без наличие на формални доказателства, доколкото
липсват такива, установяващи обратното /така решение № 480/23.04.2013 г.
на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о./.А в конкретния случай са събрани
гласни доказателства относно съС.ието на ищеца ,като резултат от воденото
срещу него наказателно производство.
Съдът приема, че от гласните доказателства - основен източник на
информация за неблагоприятните последици, за които се търси компенсация
чрез парично обезщетение, се установява, че в резултат на незаконното
обвинение емоционалното съС.ие на ищеца е било засегнато, той е изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо наказан.
За престъплението ,за което е бил обвинен ищеца се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет години глоба от 10000 до
100000 лева.
След като безспорно иска е доказан по основание ,то за да определи
размера на дължимото обезщетение ,водейки се от справедливостта ,съдът
взе предвид следното:
Наказателното производство е продължило почти две години ,като с
оглед характера на престъплението този срок не е чак толкова „разумен“.
Срокът за разследване е продължаван цели шест пъти с постановление на
прокурор. Проведени са множество действия , като ищецът е участвал лично.
Производството в съдебната му фаза е проведено в 10 заседания ,като
преобладаващо делото се е отлагало ,именно поради процесуалното
8
поведение на представителя на ответника. След постановяване на
оправдателна присъда от първата инстанция по протест на прокурора делото е
пренесено пред въззивната инстанция.
Безспорно , висящността на това производство , видно и от събраните
гласни доказателства се е отразявала на психиката на ищеца.
От друга страна по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение. При определяне размера на обезщетението следва да се
отчете и факта ,че Б. има и предишни осъждания ,като последното му е през
2016 година – по чл.343в ал.2 от НК – за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление , след като му е било наложено административно
наказание за това и му е наложено наказание четири месеца лишаване от
свобода , изтърпяно до 5.01.2017 година.
Вярно е ,че съдебното минало и наличието други предишни осъждания
следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с
начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и
интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение.
Приемайки това обаче ,съдът отчита и конкретната хипотеза - именно
поради предишните осъждания ищецът е бил под угроза и на по-сериозно
наказание ,ако производството срещу него би приключило с осъдителна
присъда. Обвинението е било по чл.235 ал.4 предл.2-ро във връзка с ал.1 и
чл.29 ал.1 б.“б“ от НК .
Поради всичко изложено , ръководен от справедливостта , съдът се
присъединява към мотивите на първоинстанционния съд при условията на
чл.272 от ГПК и намира ,че справедливото по размер обезщетение за ищеца ,
което да възмезди напълно всички търпени от него вреди е именно в размер
на 4500 лева, като съответно се дължи и законната лихва от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.272 от Граждански
процесуален кодекс , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
№1376 по описа на съда за 2023 година, с което е осъдена Прокуратурата на
Република България с адрес гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца Т. Я. Б. с
ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. П., ул. „11-ти август“ №2, ет.1, офис
9, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено
престъпление по досъдебно производство №1399/2017г. по описа на РУ на
МВР - П., по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за
забава от 12.02.2021г. до окончателното и плащане.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10