Решение по дело №8795/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 171
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20211100508795
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева

Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100508795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в СГС чрез частен съдебен
изпълнител/ЧСИ/ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ жалба вх. № 51108/28.05.2021 г. от „ЗАД
ОЗК- З.“ АД срещу постановление за разноски с изх. № 27309/12.05.2021 по
изпълнително дело № 20218510401291, с което съдебния изпълнител е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
в минималните размери по чл. 10, т.1 и 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г.,
а именно : 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 250 лв. за процесуално
представителство по същото.
С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска
защита са в прекомерен размер, който не е съответен на правната и фактическа
сложност на делото. Касаело се до произволно и законово и логически неоправдано
формиране на адвокатско възнаграждение по изпълнението, защото предприетите по
делото действия от взискателя не били необичайни, нещо повече те се свеждали само
до подаването на молба за образуването му, в която се посочвал и желаният способ за
изпълнение. По тази причина правилото на чл. 10, т. 2 от НМРАВ не трябвало да се
прилага при формиране адвокатското възнаграждение полагащо се на ЗД „Б.И.“ АД.
Мотивиран от тези си съображения жалбоподателят настоява от съда да намали
размерът на възложените му за плащане разноски за адвокатски хонорар, като ги
редуцира до сумата от 200,00 лв., каквато сума се следвала по смисъла на чл. 10, т. 1 от
НМРАВ. Следващото оспорване в жалбата е свързано с определения от ЧСИ размер на
пропорционалната такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, която се определя на база събраната
1
по изпълнението парична сума, като в последната не трябвало да се включва
определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, като единственият
меродавен размер бил материалният интерес на присъденото с изпълнителния лист
вземане. В този контекст се настоява и за коригирането на определената такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ. Прави искане и за заплащане от насрещната страна на разноските
по настоящето обжалване.
От ответника по жалбата – ЗД „Б.И.“ АД не е депозиран отговор в
предоставения му съобразно ГПК срок.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ –М. П., счита жалбата на длъжника
за допустима, но неоснователна. Сочи се, че определеният разход за адвокатско
възнаграждение от 450,00 лв. бил в пределите на минималните установени от Наредба
1/2004 г. размери – 200 лв. за образуване на делото и 250 лв. – за процесуално
представителство по делото. Действията на взискателя по изпълнителното дело не се
изчерпвали само до това да се образува изпълнителното дело. Видно от
доказателствата по делото ЗД „Б.И.“ АД освен възлагане да се образува изпълнително
дело е възложил на упълномощения адвокат да извърши и процесуално
представителство по същото, като последните се състояли в получаването на
предназначените за взискателя съобщение, следене за движението на делото,
извършване на справки по делото лично в кантората и по телефона. Освен това
представителят на ЗД „Б.И.“ АД бил изготвил възражение по жалбата на ЗД „Б.И.“ АД,
което показало, че са налице процесуални действия различни от това да се поиска
образуване изпълнителния процес. Изложеното покривало всички необходими
предпоставки ЧСИ да се откаже намаляването на определеното адвокатско
възнаграждение, което правело обжалваният акт на съдебния изпълнител
законосъобразен. По отношение определянето на размера на пропорционалната такса
следваща се по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ освен вземането присъдено по изпълнителния
лист се вземали предвид и размера на разноските на взискателя, които на основание чл.
79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Изключени от базата за определяне на размера
на пропорционалната такса са единствено привнесените по делото авансови такси, но
не и другите разходи сред които попада и адвокатското възнаграждение. По тази
причина нямало допусната порочност при изчисляването на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В конкретния случая размерът на пропорционалната такса
бил определен на база вземането по изпълнителния лист и определеното адвокатско
възнаграждение. В заключение се настоява подадената жалба да бъде оставена без
уважение, поради нейната неоснователност.
СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на съдебния
изпълнител и се запозна с приложеното копие от изпълнително дело №
20218510401291 на ЧСИ – М. П., с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 29.04.2021 г. по
молба на кредитора ЗД „Б.И.“ АД, чрез пълномощник – адвокат М., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 07.04.2021 г. по адм..д. № 1920/2021 г. по описа на ВАС,
за осъждане на „ЗАД ОЗК- З.“ АД да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски по делото в
размер на 2 050 лв. Заявени са множество изпълнителни способи, които да бъдат
приложени от ЧСИ при липса на плащане в срока за доброволно изпълнение, а именно
: запор, опис и оценка на МПС-та, възбрана върху имот, където се помещава
2
централния офис на длъжника по изпълнението, както и запор върху банковите му
сметки открити в страната. Поискано е и събиране на разноските по изпълнението
състоящи се в размер на сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за
правна защита и съдействие /без вписана дата/, в чието съдържание е отразена воля на
ЗД „Б.И.“ АД да бъде представляван от адвокат – М.Х. М. при образуване на
изпълнително дело срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, като е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 450 лв., за което е посочено, че е заплатено в
брой.
До длъжника по изпълнението - ЗАД „ОЗК – З.“ АД на 29.04.2021 г. от ЧСИ е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която му е указано, че по образуваното
срещу него изпълнително дело № 20218510401291 разполага с възможност доброволно
в 2-седмичен срок, считано от поканата да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от общо
2 848 лв., от която 2050 лв. – сума по ИЛ от 07.04.2021 г., 450 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 348 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ дължими към 13.05.2021 г.
С възражение вх. № 40907/12.05.2021 г., подадено в 1-седмичен срок от
връчването на ПДИ, длъжникът прави до съдебният изпълнител оспорване за
прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение, като възразява,
че адвокатското възнаграждение трябва да се сведе до сумата от 200,00 лв. заради
липсата на фактическа правна сложност на изпълнителното делото и липса на
действия, които да обуславят калкулиране на адвокатски хонорар съгласно чл.10, т.2 от
Наредба № 1/2004 г., както и да се намали пропорционално и сумата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 12.05.2021 г. ЧСИ е отказал да намали
разноските за адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200,00 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл.
7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е
предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в
извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство. Адвокатското възнаграждение от тази
категория е дължимо в полза на взискателя в изпълнителното производство тогава,
когато липсва погасяване в срока за доброволно изпълнение. Цитираните разпоредби
на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от НМРАВ са приложими в различни хипотези на развитие
на изпълнителното производство – 1). когато вземането бъде погасено в срока за
доброволно изпълнение (доброволно или в резултат от посочения в молбата за
образуване способ), взискателят има право на разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от
Наредбата; 2). когато изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата на
взискателя ще надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително дело.
В този случай вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби своя
относително обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от Наредбата
и ще стане част от поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла
3
на ч. 10, т. 2 от Наредбата. Най-напред следва да се отбележи, че приложеният по
делото договор за правна защита и съдействие сключен между адвокат – М.Х. М. и ЗД
„Б.И.“ АД има за предмет единствено предприемане на действие по образуване на
изпълнително дело срещу длъжника - ЗАД „ОЗК – З.“ АД, което е и направено с
молбата от 29.04.2021 г. От анализа на съдържанието на приложения договор не се
локализира наличие на воля между страните за възлагане на процесуално
представителство по изпълнителния процес, което означава, че договореното и
заплатено по силата на така коментирания договор адвокатско възнаграждение е за
възмездяване единствено на услугата по образуване на изпълнителния процес.
Съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ минималният размер на полагащото се адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителен процес възлиза на сумата от 200,00 лв.
В случаят с разглежданото изпълнително дело № 20218510401291 няма основание този
минимален размер да не бъде съблюдаван, предвид което уговореното според договора
за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 450
лв. трябва да бъде намалено до сумата от 200 лв., в какъвто смисъл е направеното от
жалбоподателя своевременно и по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за
прекомерност. Напълно неправилен е изводът на ЧСИ в обраната насока, доколкото
възнаграждение по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ изобщо не следва да бъде
начислявано в разглежданата хипотеза, тъй като липсва възлагане на услуга по
процесуално представителство на ЗД „Б.И.“ АД в образувания изпълнителен процес.
Дори обаче подобно възлагане да бе налице, то отново отговорност за репариране на
възнаграждение за подобна услуга не би могло да се възложи в тежест на
жалбоподателя, защото освен депозираната молба за образуване на делото няма
предприети никакви други действия по процесуално представителство на взискателя,
които да обусловят възникване на отговорност за понасяне на подобна категория
разноски. Получаването на съобщения от процесуалния представител адвокат М. е
пасивно процесуално действие, което не следва да се възприема като такова от кръга на
тези обуславящи разноски за адвокатски хонорар по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Обратно на
становището на ЧСИ по делото няма подаден отговор по частната жалба на ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, но и да има такъв, то същото не съставлява процесуално действие от кръга на
тези по изпълнителното производство, а е такова по съдебното производство свързано
с обжалване действие на съдебния изпълнител. При тежи съображения разноските за
адвокатско възнаграждение, за които ЗД „Б.И.“ АД разполага с право да бъде
възмезден в рамките на провелия се изпълнителен процес следва да се фиксират на
сумата от 200,00 лв., като за разликата до определената от ЧСИ сума в размер на 450,00
лв., отказът за намаляване от 12.05.2021 г. се явява незаконосъобразен и подлежи на
отмяна.
Така изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер
на сумата 2 050 лева – главница по изпълнителния лист, както и 200,00 лева –
адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното производство.
Следователно, основата, върху която се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в
размер на сумата 2 250 лева и съгласно разпоредбата на т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ
пропорционалната такса е в размер на 120,00 лева, без ДДС или 144,00 лева с включен
ДДС, което означава, че определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се
редуцират до така възприетия размер.
С оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и пълната
основателност на подадената жалба за „ЗАД ОЗК- З.“ АД се поражда правото да
4
получи присъждане на направените за защитата му в настоящото производство
разноски възлизащи в размер на общо 265 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна
такса и 240 лв. – договорен и реално заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство на жалбоподателя в настоящото производство осъществено от
адвокат Свилен С.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК тези разноски следва да се възложат
за плащане в тежест на ответника по жалбата – ЗД „Б.И.“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 51108/28.05.2021 г. подадена от „ЗАД ОЗК- З.“ АД, с
ЕИК *******, чрез адвокат – С. Постановление за разноски с изх. № 27309/12.05.2021
по изпълнително дело № 20218510401291, с което съдебния изпълнител е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
в минималните размери по чл. 10, т.1 и 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г.,
а именно : 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 250 лв. за процесуално
представителство по същото.
НАМАЛЯВА определените от ЧСИ – М. П. в рамките на образуваното
изпълнително дело № 20218510401291 в полза на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* и
възложените в тежест на длъжника по изпълнението - „ЗАД ОЗК- З.“ АД, с ЕИК
******* разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение следващи се по
образуваното изпълнително дело № 20218510401291 по описа на ЧСИ – М. П., с рег. №
851 до сумата в размер от 200,00 лв., както и начислената по реда на т. 26 от НМРАВ
пропорционалната такса до сумата в размер от 144,00 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, да заплати на „ЗАД ОЗК- З.“ АД, с
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 265 лв. – съдебни
разноски направени за защита на жалбоподателя по производството пред Софийски
градски съд във връзка с обжалване действие на съдебния изпълнител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5