Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
26.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 25
по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на К.И.Б. ***, срещу Решение №
260155/01.12.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 463/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К № 3147063
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на К.И.Б. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е
извършил вмененото му нарушение, поради което отправя искане за отмяна на
наложеното му административно наказание, съответно за отмяна на решението на
районния съд. В съдебно заседание Б. се явява лично, като поддържа твърденията
си порочност на ЕФ.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Пред Районен съд – Шумен
е обжалван Електронен фиш К № 3147063, с който е констатирано административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 05.11.2019г., в 15,41 часа, в
обл. Шумен, с.Радко Димитриево, ул. „Бургаско шосе“ №5,
посока на движение към гр. Бургас и отчетен толеранс 3 км., при
управление на МПС - л.а „Деу Нубира“ с рег. № ******* е установена скорост на движение от 66км/ч.
На основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на К.И.Б., в
качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, е наложена глоба в
размер на 50 лева. Превишението на скоростта е било установено и фиксирано с
позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ - типово одобрено
и годно.
Съдът е приел, че фактът
на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно установени
от свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен, както и от
приложените снимки - на позиционираното на пътя техническо средство и на
процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдебният състав
е счел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения
на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в
пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, е възприето за безспорно установено чрез допустимо от закона
изправно техническо средство, поради което предходната инстанция е потвърдила
обжалвания ЕФ.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила.
Административно наказващият орган е приложил действащата законова разпоредба,
която е била нарушена и е наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от
законодателя. От събраните по делото доказателства се установява, че
нарушението е установено и заснето с годно техническо средство „ARH
CAM S1“ за контрол на скоростта, заснемащо
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Съгласно т.65 от ДР на ЗДвП
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол на Български
институт по метрология №76-С-ИСИС/29.10.2019г., от които е видно, че при
условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на
метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за
използване на АТСС от 08.11.2019г., рег. №869р-6367, придружен с дигитална
снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените
ограничения, мястото на което е поставено мобилното АТСС. Номерът на
техническото средство е надлежно посочен в електронния фиш. Автомобилът,
управляван от жалбоподателя, е отчетливо заснет на снимка, представена пред
въззивния съд. Анализът на приобщения доказателствен материал установява с
категоричност и обстоятелството, че превишението е допуснато в рамките на населеното
място, а именно в с. Радко Димитриево, началото и края на което са били
надлежно обозначени, за което свидетелстват наличните писмени доказателства и
за пътуващите в посока гр. Бургас не е съществувала неяснота, че се движат в
рамките на населено място, съответно са били наясно, че са длъжни да спазват
въведените ограничения на скоростта. В тази връзка, касационният състав намира
за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в касационната жалба.
Едва в нея инициаторът на настоящото производство застъпва тезата, че се е
движил в посока от с.Салманово към кръстовището с път II-73, където е бил наличен единствено
знак Б2 и знак Ж6, но не и знаци, обозначаващи навлизането му в населеното
място. Пред въззивния съд санкционираното лице е поддържало единствено
становището, че на посоченото в ЕФ място, ул. „Бургаско шосе“ № 1 /в ЕФ номерът
на улицата е №5/, не съществува ограничение на скоростта със съответния знак и
този район се намира извън населено място с произтичащата от това възможност за
управление с максимално допустима скорост от 90 км/ч. Съгласно разпоредбата на
чл.220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение. В случая въззивният съд е анализирал събраните доказателства и
фактите, установени въз основа на същите и е приел за безспорно
обстоятелството, че касаторът е управлявал МПС в рамките на населено място със
скорост от 66 км/ч при ограничение на скоростта до 50 км/ч. С оглед изложените
съображения съдът възприема за проявление на защитното поведение на водача
коментираното по-горе разминаване в релевираните отменителни основания,
респективно искането за отмяна на ЕФ не може да бъде споделено.
Поради изложеното и с оглед безспорната
установеност на приписаното на касатора неизпълнение от обективна и субективна
страна настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено
в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260155/01.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 463/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 26.02.2021 г.